ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 71. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 71. 2016.

1.
Във вечерта на другия ден Nissan патрулираше наблизо до фронтовата линия, над позициите на Съпротивата. От нашествениците бяха пленени до момента 250 екземпляра, които се разпитваха преди да бъдат отведени от роботи към каторгата на 400 км. на изток. Нашествениците бяха едри и тежки със муцуни на животни. Залавяха ги със огън и въжени мрежи.
Тази вечер Алекс беше освирепял. Нечовешка ненавист към нашествениците, както и пълна алергия към тях, го караха да побеснява. Той запали цигара пред оперативния екран и погледна какво е положението долу. В някои точки нашествениците се изтегляха, но не бяха много сигурни, накъде точно да се изтеглят, щом вече не разполагат със корабите си, потрошени в последните седмици със въздушни удари на Съпротивата.
Вечерта напредваше, когато Nissan се насочи към база на Съпротивата на 700 км. от фронта. Там щеше по- късно да се прибере и втория кораб Ford. В небето кръжаха изтребители и кораби на Съпротивата и местните военни сили. Зоната около фронта беше забранена за външни кораби, каквито и да са те. Това бяха товарни и транспортни кораби от чужди планети, имащи задачи на Orixon 93. В далечен план нямаше сигнали за приближаването на кораби на нашествениците. На техния трети кораб, който се оттегли преди седмици, имаше поставен проследител. Командването на AFJ следеше къде именно ще се прибере той…
*
Два дни по- късно нашествениците поискаха милост и се предадоха на обединените военни сили на Orixon 93. Следваше да бъдат съпроводени от бойни роботи към каторгата за чужденци, намираща се на 400 км.- 500 км. от фронта.
Беше вечер, когато Nissan се приземи в една от базите на AFJ. Алекс и Палма излязоха на теарасата към каютата и повдигнаха една от стъклените стени, за да подишат свеж въздух и да огледат базата. Те запалиха по цигара, взеха си кафе и се загледаха към светлинките на близкия земен град.
2.
По- късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха из базата на разходка. В тези часове тук готвеха търговски кораб за полет до съседна планета. След като войната приключваше със съпровождането на нашествениците до каторгата, животът на тази планета се връщаше към нормалния си ритъм. Алекс запали цигара и се вмъкнаха в едно кафене. Тук имаше около 50 души, повечето земляни от базата и от града. Четиримата се разположиха на втория етаж до стъклото с изглед към града. На втория етаж на кафенето имаше още 30 души. Поръчаха си джин с тоник и салатка от осолени лимони и се замислиха докато слушаха разговорите тук. Хората бяха развълнувани от неочакваното приключване на войната на тази планета.
Вечерта напредваше, когато четиримата вървяха през парка на базата, на връщане към Nissan. Тук не беше твърде безопасно, все още нямаше съвсем питомни животни, а някои от тях се вмъкваха в базата през пропуски в оградата.
*
Късно вечерта Алекс и седемте му помощници пийваха джин с тоник седнали по пултовете и наблюдаваха пространството наоколо. Корабът Nissan вече набираше скорост нагоре към открит космос, за да се прибере на кръстосвача New York.
*
Беше вечерта на другия ден, когато Nissan приближаваше до кръстосвача New York. До мястото оставаха още час път.
*
Във следобеда на другия ден кръстосвача New York със двата му кораба, скачени към него летеше в посока към Orixon 44. Алекс и Палма се черепеха с кафета, сироп от плодове и умуваха по темата за бъдещите поколения. Алекс запали цигара, докато пишеше върху лист хартия. Той смяташе да помислят сериозно за машини и сгради за бъдещите поколения, както и за учебници и справочници, които можеха много да им помогнат в Бъдещето. От темата се интересуваха и от Командването на AFJ. Тази Агенция можеше не само да воюва и да се грижи за земляните, където и да са те, а също можеше и да създава материални неща и обекти със "далечно предназначение", т.е. за бъдещо използване. Алекс не беше единствения зает със темата. Сред командосите от AFJ, скоро бяха оформени специални екипи, които да се занимават изцяло с това. Ставаше дума, че планетата Orixon 44, Новата Земя, беше открита първо от AFJ, беше за момента слабо заселена и там можеха много неща да се строят и създават. Тя беше почти празна и със огромни ресурси от нейната природа. Колкото до финансирането и реализирането, икономиката за земляните беше във добра форма, а работеха предимно роботи и автоматизирани системи. Самите обикновени земляни се занимаваха предимно с контрола над машините и планиране нататък. Във тези времена около 7016- та Година, техниката на земляните беше във подем и разцвет.
3.
Вечерта започваше на борда на кораба Nissan. Алекс се беше изправил до предния люк и гледаше напред към звездите. Около кръстосвача имаше около 15 обекта, а от тях опасен не беше нито един. Нататък по пътя следваше една междинна станция, където по- късно щеше да бъде изпратен кораба Nissan, по обичайните причини. Това предстоеше тази вечер. На Nissan будуваха 60 души, които вече готвеха отиването до междинната станция. Алекс си взе чаша кафе и запали цигара. Имаше още много да умува, а все по- малко следеше пътя на кораба. Командир Йон го беше освободил от дежурствата, а също и неговия екип. Разбира се те можеха да помагат на колегите си в по- натоварени часове.
По- късно Nissan се откъсна от кръстосвача и взе курс към междинната станция. Алекс поглеждаше през люка в ляво от себе си и продължаваше да умува, драскайки по лист хартия. В тези часове той и екипа му готвеха планове за действия по опитомяването на новата планета на човешката цивилизация- Orixon 44. Планетата все още не беше изучена. Малко се знаеше, както за климата й, така и за флората и фауната там. Планове за планетата правеха и цивилните, а някои от идеите им бяха вече одобрени от AFJ. Бъдещето на човешката цивилизация, разпиляна по колонии из чуждите планети, беше основната тема за размисъл във AFJ. Тази Агенция на земните военни, обединени със приятелски раси, предимно се занимаваше да се грижи за земляните и да ги пази от беди.
Вечерта напредваше, а Nissan стигаше още по- близо до междинната станция. До там оставаше около един час време. Дежурните наблюдаваха пространството около кораба, а тук имаше близо 34 обекта, които се проверяваха в момента. Екипът на Алекс, общо осем души, се готвеха да се разходят из станцията, щом пристигнеха там. Алекс запали цигара докато гледаше към станцията през люка. Той смяташе тук да си купи интересни нещица, книги, списания, музика, филми, храна и напитки. Докато се радваха, за предстоящата разходка, кораба наближаваше станцията все повече.


(край на откъс № 71, следва продължение.2016.)