ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 74. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 74. 2016.

1.
Беше вечерта, когато Алекс, Палма, Ким и Аш се прибираха към кораба, след разходката и няколкото часа в кафенето на базата. Алекс все още беше развълнуван от разговора с Кремена от Бъдещето, както той знаеше: 10,000 години по- напред във Времето. Тук на Orixon 44 се бяха заселили няколко хиляди души идващи от Бъдещето, а тук годината беше: 7016- та. Това зарадва Алекс. Толкова се беше притеснил за Бъдещето и нарастващите проблеми, които оставаха за тях неразрешени, та тяхната физическа близост тук и сега, го зарадва силно, даде му криле и стимул…
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и се отнесе в приятни усещания от близостта на милиони земляни само на часове от тук. Това усещане го имаше много рядко, а почти изчезваше при далечни полети. Из кораба будуваха 50 души, а от града скоро щяха да се приберат другите 50 души, излезли на разходка до там. Алекс пушеше цигарата и си мислеше за хубавите неща от живота си. Той вече знаеше, че службата и живота, тук на този кораб, всъщност е доста добро решение за него и приятелите му…
*
По- късно, когато пристигна и кораба Ford в същата база, между двата кораба откриха скара- бира пункт, по стар обичай. Скоро тук се насъбраха хора от базата и от града, както и от корабите. Тук стана шумно и оживено. Можеше да избистриш положението със другите, можеше да срещнеш интересни хора.
*
Вечерта на другия ден двата кораба все още бяха в същата база. Алекс и Палма се разхождаха из базата. Някъде из парка на базата те запалиха по цигара и се замислиха. Зад тях бяха Ким и Аш, които ги следваха. Из парка беше приятно, скоро беше валял дъжд. Тук там имаше осветление, но зад оградата на базата виеха диви зверове, излезли на лов. Те със сигурност биха посегнали дори на земляните. Алекс стисна по- здраво автомата и погледна строго към храстите, където дебнеше някакво животинче. Оказа се някакво миролюбиво същество, което мина и замина покрай четиримата.
Като стигнаха обратно до корабите, там беше все още действащ скара- бира пункта, а огънят отново гореше, за да се греят там. Тук и тази вечер се бяха струпали хора.
2.
Вечерта напредваше, а четиримата си бяха взели пържоли и бира горе в каютата и там празнуваха "Още един бял ден във Извънземието". Алекс запали цигара и се замисли над белия лист, докато дъвчеше сочна пържола със биричка. Вкусовете бяха традиционно земни, от продукцията на този град.
*
Беше много рано на сутринта, когато Алекс се събуди от стомашни киселини, които му горяха в гърдите. Той се наплиска на чешмата, пи чаша студена вода и седна да се разсънва с кафе и цигара. Неговата вярна приятлка Палма също стана, повтори същото и седна при него на масата, а Ким и Аш продължаваха да спят. Двамата погледнаха какво става из кораба и из базата. Дежурните им съобщиха, че всичко е нормално. Толкова рано сутринта двамата нямаха понятие как ще си уплътняват времето. Докато се разсънваха, Алекс излезе на терасата и погледна навън. Беше студено и ухаеше на пресен сняг.
*
Свършваше следобеда на следващия ден, а кораба Nissan патрулираше около планетата Orixon 44. На борда на кораба будуваха 50 души. Обстановката при тази планета беше нормална. Алекс беше в носталгично настроение в тези часове. Зает със задачите си, той си спомняше неща от миналото и предишните си животи. Пределно му беше ясно, че в този си живот добре се е уредил, дето се вика- с късмет. За по- добър вариант за себе си и за своите хора, той неможеше и да мисли. А останалите му роднини, от няколко месеца вече бяха тук, на Orixon 44. Искаше да покани и приятелите си тук на тази планета, а търсенето им напредваше със всички средства на AFJ, като повечето от тях му бяха колеги, но по други кораби. Самата стара Земя беше на една година път дистанция, непосилно далеко, за агент от AFJ, който има много работи за свършване. Алекс си отвори бутилка плодов нектар от продукцията на кръстосвача New York и се зае със далеко съобщенията на кораба. Работата си по личния дрон, той остави за по- късно. Скоро получи сгъстен запис на новините от кръстосвача и се зае да ги прегледа. Вестите за Тройната война бяха добри. Не се наблюдаваха чужди кораби в близост до звездната система Orixon, а наоколо бяха разположени постови станции, които имаха видимост на 87% от пространството, където биха се появили чуждите кораби. Изграждаха се нови постови станции, за да се обхване съвсем цялото пространство, около системата Orixon.
3.
Наближаваше вечерта, а кораба се носеше бавно над планетата, в режим- дирижабъл. Алекс умуваше над лист хартия, докато се черпеше със плодов нектар. Той запали цигара и погледна през люка в ляво от себе си, за да види гледката наоколо. До него седеше Палма, днес във добро настроение и хрупаше бисквити с кафето си. Ким и Аш приготвяха нещо вкусно за хапване в кухненския блок, а другите дежурни помагаха на пилотите. Около кораба нямаше летящи обекти, а в тези часове наближаваха една база на AFJ до малък град със около 50,000 души население. Все още нямаше инструкции, дали ще се посети това място, или ще се отмине нататък. Алекс тъкмо сглобяваше нов елемент към своя личен дрон. Много скоро дронът щеше да е готов за използване и Алекс щеше да го изпробва навън.
*
Във следобеда на другия ден Nissan се намираше на площадка в базата, където бяха още от вечерта. Алекс се намираше в много лошо здравно състояние. Болки по цялото тяло го тормозеха, а освен това не можеше да се стопли. Шаманът Джи отново му приготви билки, лекове и цярове, като му препоръча да остане в леглото поне десетина дни. Алекс неможеше да повярва, но коварната болест този път по- силна от всякога, направо го повали по гръб… А Палма търчеше край него, носеше кафета, вода и сиропи, както и чайчета, само и само Алекс да дойде в настроение и форма. Това уви не се случваше вече от часове.
Следобедът отминаваше, когато Алекс запали цигара и заби невиждащ поглед през люка до себе си. Болките бяха на критичния праг, преди припадък. Въпреки това, той лягаше за кратко време и отново ставаше от койката, сякаш след нокаут. Жаждата му за живот беше така силна, че приближаващата го смърт се разминаваше с него отново и отново… Проклетата болест не беше идентифицирана до момента и тук никой незнаеше, какво е това всъщност. Единствен шаманът Джи успяваше да налучка правилната обезболяваща рецепта за Алекс. Друг със подобна болест нямаше нито в този кораб, нито на останалите кораби и кръстосвачи. Самият Алекс си нямаше понятие, къде и как е лепнал този вирус, но това не беше заразно…
4.
Вечерта започваше, когато Nissan тръгна на патрулиране над планетата. Алекс береше душа и драпаше все още, но пък започваше да му се връща настроението. В тежките часове този ден, той започна да изглежда развеселен по някакъв начин. Корабът се издигна до към няколко километра височина и дежурните включиха системата дирижабъл. Плавно се спуснаха нататък над континента, почти по течението на ветровете тази вечер. Алекс започваше да се съживява, а настроението му беше добро, въпреки изпитанията, на които го подлагаше странната му болест. Той си имаше теория за тази болест. Според единия вариант, той се мъчеше, тогава когато се мъчат други хора, загиват и са ранени. Според втория вариант болестта му представляваше всъщност изтезанията, на които го подлагат "злите сили" във тази Галактика… Кое беше по- вярно от двата варианта, Алекс се колебаеше да определи, а всъщност това беше някаква странна комбинация от тези два варианта…
С напредването на вечерта, Алекс се съживяваше постепенно. Той си взе чаша кафе и се отдаде на размисли, както за болестта си, така и по други теми. Тъкмо си палеше цигара, когато светна индикацията на пулта му, че са дошли пресни новини от кръстосвача. Той започна да преглежда тези новини, а те бяха разнообразни, от всички краища на системата Orixon, където имаше земни колонии- градове, а също и бази на AFJ. Земляните бяха във икономически подем в тези времена. Производството до голяма степен биваше автоматизирано, а стоките на земляните бяха търсени навсякъде из системата, та дори и отвъд нея. Алекс изпитваше първото си облекчение откакто болеста го нападна в ранните часове на деня. Той не бързаше да се радва, щеше да бъде прибързано.



(край на откъс № 74, следва продължение.2016.)