ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 69. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 69. 2016.

1.
Във следобеда на следващия ден Nissan набираше височина, за да се прибере на кръстосвача. Алекс и Палма се черпеха с кафе и се радваха на добро настроение. Из кораба будуваха 50 човека. Алекс запали цигара, замислен над проблемите на кораба в последните времена, както също проблемите на човешката цивилизация, пръсната из космоса. Мнозина се намираха пък от другата страна на Земята в другата посока и също бяха стигнали надалеко. Все още за стигането обратно до Земята трябваше да мине цяла година. Между планетите дистанцията беше във месеци път, но много скъпо мероприятие. Алекс си беше избрал този клон на Галактиката- системата Orixon. Със средствата на AFJ можеха да стигат от планета в планета за броени дни, но това бяха само избраниците на AFJ. Другите машини не поддържаха такива скорости.
Към края на следобеда Алекс и Палма излязоха из кораба за да се разходят. Този ден щеше да бъде използван изцяло за достигането до кръстосвача New York. Корабът беше натоварен и нямаше да пристигне по- рано. Палма слушаше музика със слушалки и си тактуваше с глава, а Алекс запали цигара и се замисли дълбоко пак. По някое време се озоваха пред портала на столовата и влязоха там. Тук имаше 20 души, които се черпеха и похапваха. Алекс и Палма седнаха при другите и си взеха бира и пържоли. Нямаха бързане, а около кораба беше спокойно. Разговорите тук бяха най- различни. Смяташе се, че нашествениците ще оттеглят и втория си кораб от Orixon 93. Те търпяха сериозен погром, със сериозен брой ранени вече цяла седмица. Смяташе се, че ако нямат подкрепления в близките дни, то нямат никакъв шанс да оцелеят.
Във началото на вечерта достигнаха 30 км. височина. Дежурните знаеха координати на кръстосвача, но те не бяха потвърдени, защото нямаше радиоконтакт все още. Алекс и Палма все още пируваха в столовата, а по това време се изсипаха хората от нощната смяна, които идваха да вечерят.
2.
Във края на следобеда на другия ден кораба Nissan вече достигна кръстосвача New York. Докато се скачваше към кръстосвача на своето място, Nissan проверяваше кодовете по радиото- там всичко беше нормално. Алекс си взе чаша горещо кафе, запали цигара и погледна през люка. Малък трясък и кораба вече се беше скачил. По това време командир Йон разговаряше със адмирал Пайк относно повикването на кораба обратно тук. Окаваше се, че Nissan и Ford ще бъдат изпратени към Orixon 93, където да действат според обстоятелствата и да проверят какво се случва със нашествениците. Нямаше планове тези два кораба да употребят сила там. До броени часове щеше да стане ясно, кога двата кораба тръгват от кръстосвача, към новата си мисия.
Вечерта започваше, а Алекс и Палма бяха в каютата на четиримата и се подготвяха за дълга мисия, както и нощно дежурство в идните часове. Алекс подреди нещата в двете си раници, стегна си нещата по униформата и подреди нещата в часовника си. До полунощ оставаше много време, което той щеше да използва за размисъл.
По- късно вечерта Алекс се беше замислил на цигарка и кафе, за могъщите врагове, които имаше човешката цивилизация- злите сили, сатанинското. Той си даваше сметка за всичките беди и нещастия на човешката цивилизация, произлизащи от волята на злите сили и сатанинското. Това беше борба за оцеляване. Доброто и злото едни срещу други както винаги е било. Да, но този кораб беше боен, натъпкан със бойна техника и боеприпаси, дори ядрени, неутронни и други- още по- нови и по- коварни. Алекс знаеше, че AFJ няма да се предаде пред силите на злото и сатаниското. Земляните бяха готови да използват всякакви средства, но да не позволят на злите сили да им вгорчават допълнително и без това трудния живот…
*
Вечерта напредваше, когато Ford се отдели от кръстосвача, а след това и Nissan се отдели също, и потеглиха към Orixon 93. Това беше специална мисия и много често щеше да се използва технологията за невидимост, въпреки огромната загуба на енергия за реализирането й. Алекс пушеше цигара и беше напрегнат. Той имаше усещането, че нещо му се изплъзва постоянно, и че злите сили го наблюдават по някакъв техен, сатанински начин. Това го вбесяваше. Бойният кораб беше недостъпен по никакъв начин, изолиран от вражески погледи по десетки защитни методи и блокировки…
*
Късно вечерта двата кораба бяха вече набрали скорост, далеко от планетата Orixon 67. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и продължи да следи параметрите на полета. Наоколо не се забелязваха никакви обекти, освен едно метеоритно поле. До Алекс по пултовете бяха Палма, Ким и Аш. Те поемаха нощното си дежурство.
3.
В края на следобеда на другия ден Nissan наближаваше междинна станция. Тук корабът щеше да се установи, за да набере информация за войната на Orixon 93. Алекс и Палма се черпеха с кафе и се готвеха за скачването към станцията. Из кораба будуваха 60 души. Другият кораб се намираше на половин час по- назад, но и той идваше тук.
В началото на вечерта Nissan се скачи към станцията, а навън отидоха два екипа от кораба. Алекс погледа станцията през външните камери на кораба, замислен, и запали цигара. Тук бяха спрели около 50 по- големи кораба и стотина по- малки. Из станцията кипеше живот. Скоро щеше да заминава един от туристическите кораби, а пасажерите се трупаха с багажите си пред входа му. Нататък се простираха огромни оранжерии за плодове и зеленчуци. Алекс размишляваше върху проблемите напоследък и за предстоящото приближаване до Orixon 93. Въпреки войната, приближаването едва ли щеше да притесни екипажа на кораба. Все пак трябваше да се внимава, не по- малко от обикновеното. Алекс въздъхна тежко. Той разбираше, че добре си живеят на този кораб, че из другите планети със земни колонии биха живели много по- трудно, но въпреки това, му ставаше тежко от време на време. Разбира се, когато тръгваха от Земята, там животът беше различен и все още добър, което вече не беше същото.
По- късно Алекс и неговите седем помощника се разхождаха из станцията. Те вървяха сред хората в тълпата стиснали калашниците и се оглеждаха за вражески елементи. Докато обикаляха и събираха информация, надзърнаха и по магазините, за да видят какви новости се предлагат тук. Интересуваха се от всякакви стоки, а валута имаха достатъчно в себе си, та ако видят нещо хитро- да купуват, та дори на едро. Със себе си водеха и два робота, които можеха да сглобят подвижна количка за много стока и да я издърпат обратно до кораба.
По някое време откриха човек, който знае подробности за войната при Orixon 93. Докато го разпитваха, стана ясно, че все още има хиляди нашественици там, които се опитват да се окопаят добре на звзетите от тях територии. Местното население негодуваше, а военните не ги допускаха навътре в континента. Докато се прибираха към кораба, със количка пълна със стока, Алекс запали цигара, усещайки настроенията тук. Тук имаше хора от близо и от далеко. Съдбите на тези хора не бяха тайна за AFJ, четенето на мисли беше обичайна практика на Агенцията. Скоро се прибраха на Nissan, който тази нощ щеше да бъде тук, заедно с втория кораб- Ford.


(край на откъс № 69, следва продължение.2016.)