ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 76. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 76. 2016.

1.
Сутринта напредваше, когато Алекс и Палма се измориха и поседнаха за да отдъхнат. Денят се очертаваше да е труден, както понякога се случваше. Алекс смяташе да поспят по- късно, заради ранното ставане- още в нощта. Той се зае да преглежда отново новините. Денят за този момент започваше нормално. Навън базата подготвяше товарно- пътнически кораб за междупланетен полет. Той щеше да лети до планетата Orixon 55, където земляните имаха добри пазари и там бяха добре дошли. Пътниците щяха да бъдат около 100 души, а екипажа- 8 души. Корабът се зареждаше със разнообразни видове стоки от производството на земляните. В тези часове Алекс отново се зае да умува по няколко теми. Той запали цигара, изправен пред люка и се загледа нататък към града, който в момента се събуждаше и оживяваше за новия ден. През този ден 50 души от екипажа щяха да гостуват на града. Поне за осем часа напред не се предиждаше Nissan да има полет. Вторият кораб от кръстосвача New York- Ford, щеше обаче скоро да излита за патрулиране. Използваха напоследък системите дирижабъл, тъй като не беше нужна висока скорост при патрулирането.
Наближаваше обедното време, когато Алекс и Палма сглобяваха личен дрон и за нея самата. Този апарат можеше да лети на около 10- 15 метра височина, возейки човек. Управляваше се лесно, а имаше и автоматика за автопилотиране, чрез малък компютър. Апаратът не беше много голям, нито пък тежък. Алекс смяташе да го използва предимно за да му пренася раницата, когато е навън. Палма изглеждаше доволна от новата си придобивка, а Ким и Аш вече даваха заявка- да направи Алекс и за тях, такива лични дронове. Основното в тези апарати на Алекс беше, че те са с ядрено гориво, а ползват вода за производство на кислород, ако се лети в атмосфера с лош или вреден въздух, на някоя друга планета.
*
По обяд Алекс и Палма бяха готови с двата си дрона. Скоро щяха да ги изпробват заедно навън. Алекс задейства сгъването на столчето и на дрона си и показа на Палма, как да направи същото. Имаше възможност апаратите да се пренасят във раница, която можеше да се използва и като количка за багаж. Двамата се отплеснаха загледани в послушното произведение на Алекс. Все още не беше решавано, това да се произвежда серийно.
*
2.
Следобедът отиваше към края си, а Алекс, Палма, Ким и Аш бяха поспали още три часа, за компенсация на среднощното си будуване. Алекс си взе кафе, докато се разсънваше. Само след час- два кораба илиташе на патрулиране. Всичко вече беше готово и се изчакваше заповед на командир Йон. Алекс се наплиска с вода на чешмата, стегна си униформата и се изправи пред люка. Навън в базата готвеха поредния товаро- пътнически кораб, за междупланетен полет. Алекс въздъхна и седна зад пулта си, за да поработи. Двамата с Палма успешно си бяха изпробвали личните дронове. Това бяха послушни машинки, създадени от Алекс да служат вярно на стопанина си. От идеята се заинтересуваха в скоро време още 24 души от екипажа. Алекс и Палма записаха желаещите, а техните дронове щяха да бъдат направени в идните седмици. Командир Йон също се поинтересува от идеята, но за серийно производство и влизане на въоръжение, все още не се говореше.
Във началото на вечерта Nissan отлетя от базата, на патрулиране. Включен на режим- дирижабъл, корабът плавно набираше височина и се отправяше на север. На височина 8 км. корабът премина към предимно хоризонтален полет. Алекс запали цигара, докато майстореше поредния личен дрон, заедно с Палма, Ким и Аш. А Шао, Джейн, Шон и Никита бяха заети със планиране на бъдещето на планетата. На борда на Nissan будуваха 60 души. Комуникациите на кораба бяха добри, а наоколо нямаше опасни обекти. Около 15 летящи машини се проверяваха от дежурните в тези часове. Алекс погледна през люка до себе си. Летяха над джунглата, а навън вече падаше мрак. В момента изгряваше Синята луна, някъде на запад.
По- късно във тази вечер Алекс остави поредния дрон, за да си почине на кафе и цигарка с Палма. Тази вечер той страдаше от силно главоболие. Както винаги при нужда от медицина, пристигна шамана Джи и му забърка лекове, които да взема няколко дни, докато премине и това неразположение. Алекс смяташе, че главоболието му е поносимо и не се отказваше да бъде активен, вместо да остане на легло.
3.
Вечерта напредваше, а Nissan бавно се носеше сред облаците на север. Будните хора на борда се занимаваха със задачите си. До полунощ имаше много време, а тогава застъпваше нощната смяна. В тези часове Алекс отново умуваше по няколко от темите. Имаше желание да създава разни машинки, по- малки, по- големи, но полезни. От гледна точка на електроника и компютърни технологии, той можеше абсолютно всичко за създаде, докато при машините се изискваха механични елементи, каквито той си правеше със принтер. За момента не се сещаше точно каква машина ще създаде, но смяташе по- късно да я пусне към серийно производство, ако бъде одобрена. Докато разсъждаваше около бита на извънземните, и какви машини биха им били полезни, той си даваше сметка, че твърде слабо познава бита и живота на обикновените извънземни хора.
*
Във следобеда на другия ден Nissan все още патрулираше над континент № 1.
На борда будуваха 50 души в този час. Алекс и неговите седем души в екипа се занимаваха по пултовете. Говореше се, че корабът може да бъде насочен да изследва тази планета и нейните все още неизучени територии. По въпроса все още не беше взето решение. Използването на кораби от AFJ за изследователски цели не беше нещо ново. Алекс тъкмо си беше взел чаша кафе. Той запали цигара и погледна навън. Времето беше хубаво, не много студено. Корабът се носеше на запад, на височина от 7 км. Долу се простираше вековна гора. Най- близката база на AFJ се намираше на няколко часа по- нататък. Смятаха да преминат над нея, възможно беше и да й гостуват.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на разходка из кораба, хем да проверят основните компютърни възли из него. Из кораба беше тихо и спокойно, само роботи имаше по коридорите, които събираха новата реколта от оранжерията, рибарника и малката ферма за птици и прасенца. Всичко това се складираше в хладилните камери, но една част от него отиваше директно към кухнята на кораба.
Двамата огледаха първите няколко възли из кораба, където всичко беше нормално. Отделни кутии бяха извън строя, но като цяло мрежата работеше нормално. Щом отбелязаха нередностите, тук пристигнаха двама техници, които подмениха повредените кутии. Алекс и Палма се поспряха до един от люковете в коридора и се загледаха навън.


(край на откъс № 76, следва продължение.2016.)