ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 70. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 70. 2016.

1.
Алекс се беше усамотил в специалната паник- каюта, за размисъл и проверяваше системите й. Оттук можеше да се запази контрола над кораба, ако дори дежурната бъдеше превзета от враг. Той запали цигара и със носталгия огледа потъналата в прах каюта. Тук той прекара няколко часа усамотен и в размисъл. Докато си припомняше инструкциите за работа в паник- каютата, сълзи напираха в очите му. Системите в каютата бяха пълни със изненади. Враг нямаше шанс да оцелее на борда на кораба, когато тук дойдеше някой от екипажа и вземеше пълен контрол над кораба. Системите функционираха безотказно, а склада беше зареден до горе. Тук можеше да се оцелее почти година, със двама души- за предпочитане мъж и жена…
*
Късно вечерта Алекс обикаляше сам из кораба, за да проверява паник- системите му. Това трябваше да е перфектно, защото живота на много хора можеше да зависи от това. Когато се добра до един люк по пътя, той запали цигара и заби празен поглед към станцията.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Nissan приближаваше внимателно планетата Orixon 93 откъм тъмната й страна. Алекс и Палма се черпеха с кафе и бяха малко изморени. Алекс запали цигара, докато течеше проверка на околното пространство около кораба. В тези часове наоколо беше спокойно. Дежурните се бяха свързали с тукашните военни и Съпротивата. Нашествениците понасяха сериозни загуби по фронтовете. Обстреляни бяха и двата им кораба, които вече бяха извън строя.
Към края на вечерта Nissan приближаваше една от базите на AFJ, която се намираше на около 12,000 км. от фронта, който беше на съседен континент. Докато се приземяваха на площадката в базата, дежурните разговаряха с колегите от базата. Скоро Nissan се приземи, а малко след това Алекс и Палма излязоха на терасата, за да подишат въздух и да разгледат наоколо. В базата течеше най- обикновен ден.
2.
В началото на вечерта Алекс отново беше в тежко задравословно състояние. Това беше заради неговия грип, който не беше опасен за околните. Беше го прихванал на някаква чужда планета, по невнимание. Алекс си остана в спалната каюта, седнал до масичката с лаптопа пред себе си, а Палма беше до него, за да му помага. Тя му забърка билки и треви, дадени от шамана Джи заради грипа, и му свари лечебен чай, от който той пиеше. Алекс запали цигара, а Палма шеташе наоколо и правеше вкусна вечеря. Тя искаше да му помогне по всякакви начини. Алекс изпитваше болезнени болки по цялото тяло и потръпваше от студени тръпки, макар да беше топло тук. Той се занимаваше с лаптопа си и часовника на ръката. Прехвърляше данни от едното на другото и си подреждаше нещата. Малко му беше олекнало и той вярваше, че в скоро време ще се подобри. По това време два екипа от екипажа разговаряха със тукашните от базата, както и с хората от Съпротивата и местни военни цили, по въпросите за войната. В базата подготвяха специален кораб за бомбандировки по позиции на нашествениците в идващата нощ.
По- късно вечерта Алекс стоеше изправен пред люка на каютата и наблюдаваше навън, където се виждаше кораба за бомбандировките, сгради на базата и светлинките на града в далечината. Той запали цигара и се замисли, а Палма беше наблизо и подреждаше каютата. Той мислеше за тази война, която се водеше тук, на 12,000 км. от това място. Твърде не му се участваше във войната и може би този кораб нямаше да участва директно, а само чрез патрулиране над опасни гранични зони. Времето навън беше облачно, валеше дъжд, а температурите бяха около нула градуса по Целзий. Из кораба будуваха 50 души. Тази нощ кораба едва ли щеше да има полет. Смяташе се, че ще нощува тук в тази база.
Вечерта напредваше, когато се прибраха в почивната каюта Ким и Аш. Четиримата по някое време седнаха край масата да се почерпят с джин- тоник и салатка от осолени лимони, преди вечерята. Четиримата имаха времето чак до сутринта. Имаха време да поговорят, да си почиват и да спят.
Късно вечерта Алекс почувства облекчение и се захвана да си подрежда нещата във двете си раници, както и провизиите в шкафа. Спалните помещения бяха автономни капсули, които можеха при необходимост да катапултират, да се приводняват или приземяват самостоятелно, а към тях имаше и малък четириместен джет. Във тези капсули можеше да се оцелее продължително време след катапултиране, преди да дойде някаква помощ. Колко време може да се издържи в такава капсула, зависеше от нейните запаси и резерви от въздух, вода, провизии и боеприпаси, както и гориво. Това беше предвидено да се случва при катастрофа на кораба, макар да беше почти невъзможно, впредвид мощните защитни съоръжения на кораба.
3.
Бяха късните вечерни часове. Корабите Nissan и Ford от състава на кръстосвача New York, се намираха в база на AFJ. По това време нощната смяна ставаше да се приготви за нощно дежурство и да хапне, преди това. Специален екип водеше разговори с базата, за бъдещите планове относно войната. Извън кораба нямаше хора от екипажа, а двата входа- асансьори на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина, за изолиране от неканени посетители.
Алекс беше застанал пред стенния екран и следеше разни данни и информация от войната. Във каютата звучеше хубава, думкаща музика от древността, а четиримата се черпеха с джин- тоник. Алекс се беше замислил за Бъдещето и съдбата на идните поколения. Искаше да подготви нещо сериозно за тях, за да им бъде полезно след 1,000 или 5,000 години, или още по- нататък… Той вече беше направил компютър з атях, беше написал съвети и инструкции за оцеляване по чуждите планети. Но това не беше достатъчно и той продължаваше да умува по темата.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Nissan патрулираше в небето по граничните линии на войната. Бяха пуснали защитна система за невидимост. Алекс се черпеше със плодов нектар и следеше фронтовата активност долу. Нашествениците бяха хиляди, но от другата страна на фронтовата линия също бяха струпани хиляди военни и техника. На борда на кораба имаше 200 души, тежко въоръжени, за подкрепление на най- сериозните точки по фронта.
Във края на следобеда Nissan се приземи във един форт на Съпротивата. Тук войниците от кораба, които бяха за подкрепление напуснаха кораба. Бяха разтоварени провизии и боеприпаси, а по- тежко ранените бяха прибрани на борда на кораба, а това бяха 30 души с различни тежки наранявания. С тях се зае специален екип във временна лечебница разгъната в кораба. По- късно кораба отлетя отново, към най- близката база на Съпротивата. Това беше на 550 км. назад от фронта, т.е. на юг.
В началото на вечерта Алекс си взе кафе и запали цигара. Пътуваха към най- близката база на Съпротивата, за да оставят ранените от фронта в болница, да вземат още хора за подкрепление и боеприпаси. Алекс се беше замислил, днес в по- добра форма, беше поспал допълнително 4 часа. Войната нямаше да бъде във полза на нашествениците. Военните от Orixon 93 със техните съюзници от Съпротивата, както и AFJ бяха направили нашествениците безпомощни. Те даже неможеха да избягат, тъй като двата им кораба бяха потрошени от въздушни удари. Смятаха да ги насочат към най- близката каторга, докато се реши- какво ще правят с тях. Те бяха около 7,000 броя.

(край на откъс № 70, следва продължение.2016.)