ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 68. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 68. 2016.

1.
Алекс се събуди неочаквано. Беше вечерта на другия ден. Той погледна да види каква е ситуацията на борда на кораба. Тук всичко беше нормално. Летяха във вид на дирижабъл над континента. Алекс се разсъни на чешмата, подсуши се и запали цигара с кафе. Беше поспал няколко часа, въпреки необичайния час. Още със разсънването си Алекс изпадна в странно настроение. Той остави Палма да поспи още малко и се захвана да си подрежда мислите и данните в часовника си, докато пиеше кафе. По някое време Алекс погледна през люка навън. Бяха на около 10 км. височина и бавно плаваха на изток. Двамата с Палма бяха свободни чак до сутринта в 6 ч., но това нямаше голямо значение за него, той смяташе скоро да седне отново зад пулта си и да умува по разни въпроси. Скоро се събуди и Палма. Тя се освежи в банята, постегна си униформата и си взе кафе, докато се запознаваше с новите положения.
Вечерта напредваше, когато двамата бяха по местата си зад пултовете. Алекс пусна новините за да ги прегледа, а Палма си пусна музика и се зае да провери системите на кораба и тяхното състояние, със специални за целта програми и уреди. Ким и Аш в това време хапваха топли пици, Шао и Джейн работеха в помощ на пилотите, а Шон и Никита следяха как върви патрулирането. В дежурната каюта беше топло и уютно, със мека светлина и витаеше някакво романтично настроение. На борда на Nissan будуваха в тези часове 60 души, а останалите спяха или почиваха. Патрулирането вървеше нормално, а наоколо имаше само ограничен брой летящи обекти, предимно вътрешни полети, изтребители на военните, кораби на Съпротивата и други кораби, на приятелски видове, в момента- общо 27 броя.
*
Във вечерта на другия ден Nissan все още патрулираше над континента във вид на дирижабъл. Това беше една вечер, когато Алекс беше тъжен и не можеше да се стопли, заради неговия грип. Той си приготви пълен чайник с билков чай, пусна си малката печка в краката си и запали цигара. Мислите му не бяха весели. До него седеше Палма и наблюдаваше на радара, обектите в близост до кораба. Тези летящи обекти не бяха повече от 5- 6, тази вечер.
2. По- късно тази вечер Алекс и Палма вървяха из коридорите и асансьорите на кораба, за да се разходят и да проверят бордовите възли, машини и съоръжения. Когато се спряха до един люк, при две момчета от охраната на кораба, Алекс запали цигара и погледна навън. Бяха на няколко километра от земята. В далечината изгряваше зелената луна, а по- наблизо светеха светлинките на град.
-Дали ще спираме при този град?- попита Палма.
-Не знам. - каза Алекс.- Май ще бъдем наблизо до него тази нощ и ще бъдем в дрейф над него. Нещо ли те притеснява, Палма?
-Не.- каза тя.- А чий е този град?
-Тук живеят 180,000 земляни, имаме и база наблизо.- каза Алекс.
Двамата продължиха след това към оранжерията на кораба и столовата наблизо. Алекс отново беше замислен и тъжен, а Палма беше сериозна и избягваше да говори. Наблизо до столовата се срещнаха с Ким и Аш. Заедно влязоха в оранжерията и седнаха на една пейка. Тук беше страхотно място. Дръвчета с височина 2- 3 метра, растения, плодове и зеленчуци. По тревата се разхождаха птици и прасенца, а в рибарника роботите прибираха новата реколта от риба, тук всичко беше бързорастящо.
Късно вечерта Алекс умуваше по темата за своите предишни животи, както и за Бъдещето на Бъдещите поколения на земляните. Докато мисълта му беше заета с това, той запали цигара и си сипа още чай в чашата. Смяташе в идващата нощ да остане буден до късно. Из кораба будуваха 60 души, а наоколо нямаше нищо съществено за момента. От кръстосвача изпращаха новините от близо и далеко, за земляните от различните планети и градове- колонии. Алекс и Палма се заеха да прегледат тези новини.
3.
Във следобеда на следващия ден Nissan се приземи в поредната база по пътя си. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата и вдигнаха една от стъклените стени, за да подишат чист въздух. Навън беше свежо, но облачно. Из базата течеше подготовка за полет на един боен кораб на AFJ, който беше зачислен към тази база.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Палма излязоха навън из базата, на разходка. Тук беше около +6' С, температура със слаб вятър. Из базата имаше и цивилни от близкия град- колония на земляните. Двамата минаха през парка на базата, където имаше невероятна растителност. Тук можеха да се видят и питомни животни, но отвъд стените на базата имаше свирепи, диви зверове и опасни животинки.
В началото на вечерта до единия вход на Nissan бяха направили временен скара- бира пункт. Вторият кораб Ford също беше тук, на съседната площадка. Скоро тук се събраха хора от базата и от града- колония, както и хора от корабите. Край огъня и скарата стана оживено и приятно, а освен това тук не беше много студено в тази вечер. Алекс и Палма намериха тук Ким и Аш, а скоро се появиха Шао, Джейн, Шон и Никита. Разговорите около огъня бяха по темите за проблемите на земляните напоследък. Алекс запали цигара и погледна наоколо. Тук вече имаше близо 140 души, мъже и жени. От двата кораба също някои бяха тук.
4.
Във следобеда на следващия ден Nissan все още беше в същата база, докато изчакваше повикване от кръстосвача. Алекс се занимаваше в дежурната каюта седнал зад пулта си, а хората от екипа му бяха тук. Той запали цигара, взе си чаша кафе, замислен над проблемите. Из кораба бяха будни 80 души, а повечето от тях стягаха кораба за път. Смяташе се, че ще бъдат повикани обратно на кръстосвача New York. Алекс се замисли в тези часове отново за истините за белите светове. Той знаеше със сигурност, че парите и властта над белите светове са в ръцете на извънземни, коварни раси, които са човекоядци и всъщност се грижат за производство на човешко месо. Разбира се тях ги интересуваше въобще производството на благини, каквито и да са те. Това обясняваше защо пари няма и трудно достигат за каквото трябва и до когото трябва. Малцина от обикновените хора умееха да забогатеят и то предимно измамници и криминални елементи. Обикновено хората служеха освен за месо- стока, така също за роби в производството на благини, също за военни цели.


(край на откъс № 68, следва продължение.2016.)