ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 267, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 267, Valeri Kolev.

Вечерта, три часа преди полунощ, Crossfire летеше в патрулен полет, но целта му беше един град с 40,000 души население, и близка до него база- фар на Съпротивата. Алекс и Палма пушеха цигари с кафе и почиваха малко, преди да продължат дежурството си. Алекс беше изморен и му се спеше. Той се беше замислил над проблемите, докато драскаше йероглифи и схеми на дисплея на ръчния си компютър. И Палма беше изморена. Двамата имаха планове, тази нощ добре да поспят. Вероятно това щеше да стане, едва след като пристигнат до малкия град, целта на полета. Навън вилнееше снежна буря, свирепо, сурово и мразовито време. Затова пък в дежурната каюта беше топло и уютно. По това време командир Йон даде три свободни часа за целия екипаж. Скоро всички станаха и из кораба се забеляза оживление. Това бяха часовете, да се видиш с приятели и колеги, да пийнеш и хапнеш, да стегнеш нещата си и да се погрижиш за себе си.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Колеги и приятели имаше навсякъде, а в столовата се бяха събрали към 100 души. Двамата се разходиха из кораба, чак до наблюдателницата, която се издигаше на 10 м. над кораба и в нея имаше двама дежурни. От там можеше да се види по- добре, околното пространство. Тя представляваше кабина- асансьор и можеше при необходимост да е 10 м. над кораба или 10 м. под него, но най- често стоеше прибрана в корпуса му. Двамата се порадваха на гледката от наблюдателната кула, а сетне дежурните я прибраха в корпуса заради силните ветрове.
Когато се прибраха в дежурната каюта, Алекс и Палма бяха доволни от разходката си. В каютата беше топло и уютно, а тук бяха десетима от колегите им, които се черпеха с бира и мръвки печено месо. Вълна на оптимизъм заливаше кораба, явно добрите времена отново бяха застигнали земния екипаж на кораба Crossfire. С наближаването на полунощ дистанцията до целта на полета намаляваше. Радио-връзката с Кулата- фар беше добра. Там вече очакваха Crossfire и земляните. В тяхна чест в базата готвеха малко празненство. Щеше да има и много гости от близкия град. Не беше много ясно, дали ще се спи през идващата нощ…
*
Беше следобеда на другия ден. Празненството беше продължило до 3 ч. сутринта. Но Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха оттеглили навреме и се наспаха добре. Crossfire беше все още край фара и базата на Съпротивата, наблизо до градче със 40,000 души население. Алекс и Палма дежуреха в тези часове. Той си беше взел кафе, пушеше цигара и преглеждаше данните за обектите, намиращи се наблизо в радиус от 3,000 км. Очакваше се разрешение от командир Йон, за да се продължи патрулирането на кораба. Това щеше да стане скоро. На борда бяха будни само 50 човека, а Йон и Пан разговаряха на по чаша вино и мезета, за всичко около "злите демони" и престъпната им империя с наемниците хищници.
Вечерта беше започнала, когато Crossfire продължи патрулния си полет. Вече на височина от 8 км. и със скорост 400 км/ч. кораба продължи патрулирането. Алекс запали цигара, отвори си бутилка със сироп от плодове и се загледа замечтан напред по курса на кораба. Навън беше облачно, а вятъра беше умерен. До него седеше Палма, която тази вечер беше някак си много усмихната. Ким и Аш седяха на по- задните места зад пулта, заети да контролират параметрите и данните за полета, както и други неща.
-Колко време още ще бъдем на Orixon 59?- попита Палма.
-Няма никаква информация по въпроса.- каза Алекс.- Съгледвачи са забелязали приближаващи планетата кораби на хищниците. Тук ще има още нужда от нас.
-А какви са новините от Пан?- попита Ким.
-Започваме прослушване на комуникациите на "злите демони".- каза Алекс.- В момента свързват подслушвателя на Пан със нашата компютърна мрежа.
-Ще можем да подслушваме и хищниците, вероятно…- каза Ким.
-Да.- каза Алекс.
Вечерта напредваше, когато Алекс отвори още една бутилка с плодов нектар от бордовата оранжерия и запали цигара. Полета вървеше нормално. Към фронтовата линия нямаше идващи обекти, а по суша действията на хищниците бяха замряли, заради мразовитото време. Силите на Съпротивата се бяха укрепили добре и не смятаха да отстъпват, ако битките продължат. За настъпление беше рано да се мисли. Хищниците оставаха силни все още, а според новините се очакваха още техни кораби да се появят над планетата. Напоследък Алекс се беше заловил да избистря тайните на своите предишни животи. Помагаше му шамана Джи, който беше на борда на кръстосвача Nissan, като съветник на адмирал Шао. Алекс отделяше по един час от времето си, всеки ден, за да рови из миналите си животи, а също четеше най- новите послания на шамана Джи, който му беше пътеводител в тази тема. Новите неща от последните седмици, говореха ясно, че Алекс е има древен дух със повече от 600 различни животи, както на Земята, така и по далечни планети. Това бяха уникални новини за миналото на духа му и Алекс се запали да изясни всичко това с помощта на шамана Джи…
Късно вечерта Алекс се оттегли за да поработи по прототипа на суперкомпютъра, който създаваше. По него имаше страшно много работа, а Алекс искаше да е в час и да продължава да дава дежурства зад пулта. Съвместяването на задачите не му пречеше, той можеше да върши едновременно по няколко неща. Тази вечер той умуваше по захранването на прототипа. Както го замисляше, той трябваше да работи при всякакви условия и да е безотказен цели 100 години, като сам изолира повредени елементи от схемата, за да може да помага на притежателя си при всякакви ситуации и независимо къде е човека. Амбициозната цел изглеждаше понякога невъзможна, но според шамана Джи, след пускането на серийно производство на прототипа и осигуряването на неговата доставка до всеки землянин на света, то прототипа беше работил наистина безотказно и спасил страшно много земляни из космоса…. Това беше информация от бъдещето, която правеше Алекс велик човек за бъдещите поколения. Това даваше отговор, защо това, което прави той е толкова важно и защо трябва да стане на всяка цена…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 266, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 266, Valeri Kolev.

На другия ден Crossfire пое патрулен полет, над териториите на континент № 2, държани от Съпротивата. Времето беше със бури и проливни дъждове, мрачно и сурово. Това не беше проблем за кораба Crossfire, машините на AFJ, бяха изчислявани и строени да издържат чудовищни натоварвания, дори в непозната атмосфера. Към началото на вечерта Алекс запали цигара с кафе и застана пред предни ялюк на дежурната каюта, за да впери поглед напред по курса. Това беше страховито време. Кораба летеше със около 400 км/ч. на 8 км. височина. Заради гръмотевиците бяха влошени радио- връзките на кораба.
*
Беше следобеда на другия ден, а Crossfire продължаваше патрулния си полет над планетата Orixon 59. Времето беше ужасяващо, със силни бури и проливен дъжд. В дежурната каюта беше топло и уютно, а тук бяха Алекс, Ким, Аш, Палма, както и Браун, Джейн и Никита. Алекс седеше зад пулта в удобното кресло и наблюдаваше данните за полета. Около кораба нямаше близки опасни обекти.
Към края на следобеда небето около кораба почерня и настана полумрак. Алекс запали цигара с кафе и се замисли отново. До него беше Палма, която се черпеше с пепси, а Ким приготвяше бърза закуска за дежурните. Аш ремонтираше един от компютрите на пулта. Из кораба беше тихо и спокойно, бяха будни само 50 души. Патрулирането на Crossfire до момента вървеше без проблеми. Наоколо нямаше никакви обекти на хищниците, а тези дето се забелязваха, бяха на повече от 10 часа дистанция. Видимост напред почти нямаше, но затова пък имаше добра картина от компютъра, картина от лазерно сканиране наоколо. Радио- връзките все още бяха със смущения и нестабилни, но това не представляваше кой знае какъв проблем.
В началото на вечерта Crossfire се намираше на два часа път от град със 200,000 души население, а там и военна база на местните, със представители на Съпротивата, 20 офицера и 100 войника. Командир Йон взе решение да се посети този град. Докато го наближаваха, Алекс отвори бутилка пепси и се оттегли да си почива на масата, зад пулта. Тук бяха също Тимур и Катрин. Те бяха офицери от Съпротивата, които имаха и десет войника, но горе на Nissan. Те бяха със Nissan за да се съгласуват действията на AFJ и Съпротивата, във войната срещу хищниците.
*
Бяха кацнали на летището край града от половин час. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта и се огледаха. Светлинките на града радостно примигваха в далечината. Военната база имаше два кораба и отбранителна система. Скоро беше пристигнал и трети кораб, носещ 500 души, евакуирани от град, който хищниците нападнали в миналите дни. До полунощ щяха да пристигнат още 500 евакуирани от там. Алекс запали цигара и каза:
-Тази нощ сме в града, четиримата. Трябва да намерим един човек…
-Интересно!- каза Палма.- Какъв човек?
-Не съм много наясно…- каза Алекс.- Знам само името му и ресторанта, където се храни.
-Командир Йон ли ни изпраща там?- попита Палма.
-Не той.- каза Алекс.- Адмирал Шао е казал така.
Двамата замълчаха, а азд тях се появиха Ким и Аш.
*
Джетът с четиримата и техните роботи, летеше около час по- късно над града. Координатите на ресторанта бяха зададени в курса на машината. Докато пилотираше Аш оставаше сериозен, дори намръщен. Той лично се беше навил да се наспи яко тази нощ, но тази задача сега му проваляше плановете. Алекс пушеше цигара на мястото до Аш, а зад тях бяха Ким и Палма. Времето беше мразовито, но почти тихо, без силни ветрове.
-Как се казва, човекът?- попита Аш.
-Казва се Пан.- отвърна Алекс.- Трябва да го намерим, и да го вземем с нас.
-А той дали знае това?- попита Ким.
-Той би трябвало да знае, че някой ден ще дойдем в този ресторант и ще го вземем с нас…- поясни Алекс.- Адмирал Шао беше лаконичен, както винаги…
*
Ресторантът беше спретнат, триетажен и с гледка към близката река. На първия етаж имаше дансинг и истински оркестър. След като оставиха двата робота да пазят джета, а другите два взеха за своя охрана, четиримата се настаниха удобно и поръчаха по халба бира и пържоли. Снимката на човека Пан, минаваше от ръка на ръка сред тях. Щяха да го забележат веднага, ако се появи тук. Алекс запали цигара и отпи глътка, а бирата беше добра. До полунощ имаше 2- 3 часа, но това нямаше значение, защото Пан се хранел само когато огладнее, т.е. дори нощем.
-Нямаше ли да го намерим по- лесно, ако знаехме къде живее?- попита Ким.
-Това знаем за него, с това разполагаме, това е положението!- каза Алекс.
*
На другия ден Crossfire продължи патрулния си полет. Четиримата бяха довели Пан в късна доба. Той се оказваше ясновидец и освен това, човек направил подслушвател на "злите демони". Поради тези две причини, адмирал Шао го искаше на Nissan. През целия ден кораба летеше над границите на фронтовата линия, над континент № 2. Времето беше сурово и мразовито. Около полунощ се очакваше да стигнат до един крайморски фар- база на Съпротивата, на 2,000 км. от фронтовата линия. В тази база живееха близо 100 души, с които командир Йон искаше да говори, по темите за "злите демони". Наблизо имаше и малък град със 40,000 души население, където също можеше да се гостува. Градчето беше на 10 км. от фара. Някъде там, Crossfire щеше да нощува. Но все още беше ранна вечер, до фара имаше много път. Алекс седеше зад пулта в удобното кресло и пушеше. До него беше Палма, която се черпеше с пепси, а Аш и Ким приготвяха закуска за дежурните. В каютата бяха също Браун, Джейн, Никита и Хенсън, както и Шон и Бронк. Из кораба нямаше движение, бяха будни само 50 души. Пан гостуваше на командир Йон в каютата за гости. Йон имаше да го разпитва за много неща. Най- интересното беше- как работи подслушвателя на "злите демони". В очакване към полунощ да пристигнат до целта си, дежурните наблюдаваха екраните си, а вечерта бавно напредваше…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 265, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 265, Valeri Kolev.

До полунощ оставаше малко време. Алекс, Ким, Аш и Палма се черпеха в каютата си с джин- тоник и салатка от посолени лимони. Корабът беше подготвен за нощуване, със спуснати щитове и пусната отбранителна система. Навън бяха само командир Йон и екип от десетима души. Те гостуваха на тукашните военни от Съпротивата. Алекс се чувстваше значително по- добре. Той запали цигара, смукна джин- тоник и се загледа към гледката през люка. В дежурната бяха още Шон и Бронк, Тимур и Катрин, а дежуреха Браун и Джейн. В тези часове около острова беше спокойно.Нямаше вражески обекти поне на 10 часа полет наоколо. Времето беше сурово и мразовито. Войната беше във период на застой и изчакване. Хищниците на някои места се оттегляха, изплашени от новата сила, която се усещаше над планетата. Отделни техни машини биваха сваляни всеки ден. Биваха бомбандирани позициите им и базите им. Те разбираха, че тук има нови сили, далече по- могъщи и свирепи…
В полунощ командир Йон и екипа от десет души, се прибраха в кораба, а екипажа се раздели на три смени, след което свободните се оттеглиха за нощуване, като останаха само дежурните. Алекс имаше още малко работа по компютрите, преди да се оттегли да спи. Навън беше снежна приказка, а в каютата- топло и уютно. Палма си беше пуснала музика, току- що излязла от банята, свежа и бодра. Ким и Аш хапваха пици. Алекс се усамоти в бокса си и се залови да подрежда багажа си, раницата и запасите си от вода, провизии и бутилки с кислород, както и боеприпасите си. Това беше удобно време за преоценка на живота, за събиране на мислите и започване на нов период от живота. Работата по проекта за суперкомпютър, вървеше успешно. Алекс получаваше помощ в това дело и от колегите си. Това щеше да бъде уникална марка компютър, който щеше да се произвежда серийно за всеки един землянин, където и да се намира. Този компютър щеше да свързва всички по радиото, щеше да помага на стопаните си при всякакви беди и проблеми. Тежестта на проекта падаше върху живота на компютъра- той трябваше да издържи здрав цели 100 години, като сам изолира повредени участъци от схемите си.
*
В следобеда на другия ден Crossfire пътуваше към град със 300,000 души население, който преди няколко седмици бил освободен от нашествието на хищниците. Алекс пушеше цигари с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма в дежурната каюта. Времето навън беше мразовито и сурово, но в каютата беше топло и уютно. Следобедът отминаваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и погледна напред към хоризонта.
Вечерта беше започнала, а до града оставаха още 2- 3 часа път. Алекс в тези часове страдаше от лепкава сънливост. Той нямаше понятие на какво се дължи това. Опита се да се ободри с вода на чешмата, а сетне с кафе, но резултат не се получи. Такъв сънлив той запали цигара и си взе още кафе. Това беше някакво странно явление, на което той не можеше да намери причината. Той стисна зъби и кимна на Палма, да излязат из кораба. В тези часове бяха будни само 50 души. По- късно щяха да бъдат събудени всички, за трите им свободни часа.
Вечерта напредваше, когато Алекс се прибра в бокса си, за да вземе душ, това като последна мярка срещу лепкавата дрямка. Стегнат в чиста униформа, той подреди джаджите по джобовете, провери си часовника и лаптопа в раничката на гърба и излезе из кораба да се разходи. Лепкавата дрямка беше потушена частично. Нямаше причина за такава дрямка, Алекс се беше наспал добре, а беше дремнал и по обяд, допълнително. Той запали цигара докато крачеше по коридорите. Трите свободни часа за целия екипаж се бяха започнали, навсякъде беше шумно и оживено, а в столовата се бяха събрали близо 100 души. До целта на полета, един тристахиляден град, оставаше около час време. Този град беше освободен от нашествието на хищниците, само преди няколко седмици. Тук бяха задържани в плен около 200 хищника, които бяха оковани и хвърлени в каторга. Специален екип от кораба щеше да иде в каторгата, за да разпитва пленници. Адмирал Шао се надяваше при това да се получи нова информация за хищниците.
*
Вечерта на другия ден Crossfire все още беше край тристахилядния град. През целия ден екипи на кораба бяха разпитвали хищници в каторгата. Това бяха едни истински хищници- зверове, огромни по три метра, тежки и свирепи. При разпитите бяха нучени подробности от техния живот, както и нови факти за "злите демони". Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, в уютната обстановка на дежурната каюта. Те анализираха информацията от разпитите, в тези часове. Адмирал Шао имаше намерения да вземе три избрани хищника, горе на Nissan, за да ги разпитва лично. В тези часове той избираше кои да бъдат избраните три хищника. Специална совалка от кръстосвача щеше да пристигне през идната нощ, за да ги вземе.
По- късно вечерта Алекс и Палма излязоха из космодрума на разходка. Беше хубаво време, след продължителните снежни бури. По ресторантите наоколо кипеше живот. Населението на града, още празнуваше своето освобождение. Градът се съвземаше след като близо година беше живял в ръцете на хищниците. От онези времена бяха останали лоши спомени- разрушени сгради, изкоренени дървета и избити животни от парка. В града вече не властваше хаос. Тук всичко се възраждаше за нов живот. Двамата влязоха по- късно в един ресторант, избраха си хубава маса със хубава гледка и си взеха по халба бира с пържоли. Палма беше щастлива този ден. Очите й сияеха, стегната в униформата, която страшно й подхождаше. Двамата вдигнаха наздравица и се разговориха за някакви си неща, дето само те двамата ги знаят. Вечерта заминаваше неусетно. В уютния ресторант, Алекс и Палма надигнаха по втора халба, пенлива бира, а сетне и трета. Беше им леко на душата. Бяха заедно, а какво повече да искат от живота си…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 264, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 264, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Crossfire изчакваше в базата на брега на океана. Времето навън беше кошмарно, с температури от порядъка на -20' С, снежни бури и дебела пелена от сняг. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до предния люк. В дежурната каюта беше топло, уютно и тихо. Докато Браун и Джейн дежуреха, останалите си почиваха. На борда бяха будни само 60 души. Останалите спяха или просто си почиваха. Алекс и Палма работеха в тези часове по плановете за атакуване на позициите на хищниците. Разработените планове, бяха по идеи на екипажа. Компютърното проиграване даваше добри резултати. Липсваше само разрешението на командир Йон, а той неискаше да се рискува излишно при такова сурово време.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха на терасата и вдигнаха дебелото стъкло. Мразовития вятър прониза телата им, въпреки дебелата изолация на униформите. Въздуха беше чист и свеж. Ухаеше на зима, но една по- различна зима- извънземна зима… Двамата набраха студ и се прибраха на топло. За един час у тях трепна едно такова Новогодишно настроение и те затъгуваха по древната Земя, по миналото си, близките и приятелите си… Когато по- късно Двамата седнаха отново да проверяват плановете за бъдещите атаки на кораба, се появиха Ким и Аш, които бяха почивали в тези часове. Вечерта вървеше нормално. Командир Йон беше обявил три свободни часа за целия екипаж, които започваха във 21 ч.
По- късно вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из кораба на разходка. Екипажът беше на крака за трите свободни часа. В столовата имаше към 150 души, беше шумно и оживено. Четиримата се разположиха на една маса до един от широките люкове на столовата и си взеха бира и мезета. За момента не беше предвиден скорошен полет. Според синоптиците на Съпротивата, в бъдещите дни се очакваше още по- сурово време. Вероятно беше да няма полети на кораба, за да не се рискува в лошото време, макар, че това време не беше проблем за Crossfire. Алекс запали цигара, замислен дълбоко. Разговорите из столовата се въртяха около времето и бъдещите действия на екипажа тук, на тази планета.
Наближаваше полунощ. Алекс, Ким, Аш и Палма нахлуха шлемовете и отидоха на един от двата входа на кораба, за да огледат положението. Входът представляваше асансьор, който обикновено се намираше на 20 м. височина, а се спускаше само при нужда. Охраната на входа прие четиримата в голямата кабина и се спуснаха до земята. Снежната пелена беше достигнала три метра височина. Когато кабината опря в снега, отвориха портала и четиримата стъпиха навън в снега. Разчистване на площадката нямаше да има. Само при заледяване на пилоните на кораба, щеше да се използва горелка, за да се освободи кораба от заледяването. Това все още не беше необходимо. Алекс запали цигара и се огледа. Наблизо имаше войници от базата, които разчистваха пистите за самолети и изтребители. Времето беше изключително сурово. Не се предвиждаха никакви полети за тази нощ, но можеше да има пристигащи кораби, самолети, совалки и изтребители. Четиримата огледаха пространството около входа. Не се очакваха гости, нямаше да излиза и никой от екипажа.
Когато по- късно четиримата се прибраха в дежурната каюта, тук бяха Тимур и Катрин, а дежуреха Хенсън и Никита. Корабът се готвеше за нощуване. Пуснати бяха щитовете на кораба, както и отбранителните му системи. Алекс и Палма щяха да останат будни до късно, за да обсъдят с дежурните някои от плановете за действие.
*
Беше една вечер, няколко дни по- късно. Crossfire патрулираше над граничната линия на фронтовете. Това бяха огромни територии, а линията беше около 15,000 км. по въздух. Алекс запали цигара с кафе и погледна колегите си в дежурната каюта- Ким, Аш и Палма. Вечерта вървеше бавно, но нормално. Навън беше сурово време със силни ветрове и бури. Това не беше проблем за кораба, но екипажа изпитваше известна сънливост. Алекс въздъхна и се замисли, докато гледаше екраните пред себе си. Летяха по фронтовата линия, но долу беше спокойно, войските изчакваха по- добро време, за да подновят огъня. Алекс се беше натъжил. Отново носталгията по Земята и старите времена, превзе съзнанието му. Но Земята беше страшно надалеко, а освен това там имаше тотално робство. Това едва ли би се понравило на някого, свикнал на свобода… Алекс запали цигара, взе си кафе и пак въздъхна. Тежко му беше в тези часове. Тук, на огромни разстояния от Земята, със шепа верни приятели и колеги. Все пак една успокоителна мисъл му дойде наум- мисълта за Orixon 44- Новата Земя на земната цивилизация. Там сега имаше повече от два милиона земляни, а това беше добро. Още повече, че Orixon 44 се намираше само на няколко денонощия оттук. Мисълта за Orixon 44 окрили Алекс. Разбира се това си беше цивилизация и то земна. А освен това два милиона души, не беше никак малко. Сред тях човек се чувстваше отново "у дома", далече по- спокоен и мотивиран да продължи пътя си…
Късно вечерта Crossfire летеше над бреговете на море. Наближаваше един остров, където Съпротивата беше струпала войски и техника в една доста голяма база. Тук земляните щяха да спрат, за да се видят с тукашните сили на Съпротивата и за да заредят кораба с гориво, провизии и вода. Алекс се беше успокоил до известна степен. Изправен пред предния люк на дежурната каюта, той наблюдаваше, как острова ставаше все по- голям и все по- близък. Чаша кафе и цигара отново, му върнаха настроението. До острова оставаше близо час време. Там кораба щеше да нощува тази нощ.
Crossfire се приземи на космодрума в островната база на Съпротивата, точно както беше по план. Тук имаше десет кораба и 4,000 души, войска. Базата беше добре укрепена и защитена. Оттук командването изпращаше войски към фронтовете. Докато дежурните разговаряха с Кулата- фар, на базата, командир Йон избра екип от десет души, с които щеше да гостува на тукашните военни в базата, за разговори по проблемите на войната. Времето продължаваше да е сурово. Отново беше завалял сняг със силна виелица. В дежурната каюта беше топло и уютно. Вражески обекти нямаше на по- малко от 20 часа полет. Тук кораба Crossfire беше във висока степен на безопасност. Тук кораба щеше да нощува. В очакване на една приятна вечер екипажа се размърда и скоро столовата се напълни с хора…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 263, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 263, Valeri Kolev.

На следващия ден, Crossfire изчакваше инструкции, на площадка в една военна база, край океанския бряг. Това беше континент № 2, а тук се водеше война срещу силите на хищниците. Тази база охраняваше близкия град със 400,000 души население. Фронтовата линия беше на 1,200 км. навътре в континента. Алекс запали цигара към края на следобеда, докато преглеждаше данните за ситуацията тук на втория континент. До него бяха Ким, Аш и Палма. Командир Йон в тези часове обсъждаше с тукашни офицери, как именно да се помогне на Съпротивата, във войната тук. Земляните не бяха ограничени във времето, което биха си отпуснали, да водят мисии тук. Те не бяха ограничени и във възможностите си. Машините на AFJ разполагаха с почти неограничени бойни възможности. Още повече, че горе в орбита беше и кръстосвача Nissan, натъпкан до горе със оръжия и боеприпаси…
По някое време Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта, за да подишат чист въздух и да видят какво е навън. Валеше сняг и беше студено. Из базата подготвяха въздушни удари по цели по фронтовата линия. Преди час беше пристигнал и кораб с 500 души, евакуирани от селищата около фронтовата линия. Очакваше се скоро да пристигне и втори кораб с още 500 души.
В началото на вечерта, Алекс и Палма се бяха прибрали в бокса, за няколко часа почивка. Тя си пусна музика и отиде да се къпе, а Алекс се залови да прави пици. Корабът все още не беше получил никакви инструкции. Вероятно държаха на неговото присъствие тук, като печеливша карта във войната. Междувременно навън бурята се засили, снежна виелица покриваше пистите със дебела снежна пелена.
*
Наближаваше полунощ. Алекс запали цигара и се изправи до люка на бокса си, а Палма беше задрямала в койката си. Навън ставаше още по- сурово време. Никой не даваше задачи на Crossfire и в очакване на идващата нощ, екипажа се готвеше да нощува. Бяха пуснали щитовете на кораба и отбранителните системи. Това беше опасна планета, въпреки присъствието на Съпротивата тук, въпреки, че Nissan беше наблизо в орбита на 100 км. височина.
*
На другия ден Crossfire все още нямаше задачи. Екипажът се беше захванал да стяга машините из кораба и корпуса му. Заредиха и още гориво и провизии, тъй като се очакваха задачи със продължителни полети, без спирка. Беше дошла вечерта, когато Алекс запали цигара и си взе кафе. Времето навън беше сурово и мразовито. Пистите на летището се разчистваха от снега на всеки кръгъл час. Из базата нямаше голямо движение, с изключение на излитащите и кацащите самолети, кораби, совалки и изтребители. Алекс беше в компанията на Ким, Аш и Палма. Днес четиримата изучаваха обстановката на тази планета, както и картите на планетата, със отбелязаните позиции на силите на хищниците, а също и на силите на Съпротивата. Екипажът беше разработил планове за въздушни удари и бомбандировки по обекти на хищниците, техни бази летища и позиции. Командир Йон в тези часове, преглеждаше плановете, преди да ги одобри и съгласува с местните сили на Съпротивата.
*
Вечерта напредваше, когато Crossfire получи разрешение за извършване на въздушни атаки, по собствените си планове. Половин час по- късно, корабът излетя от базата на брега на океана при континент № 2. Това беше планетата Orixon 59. Наближаваше полунощ, когато Crossfire нападна една от базите на хищниците по въздух със изтреляни бойни ракети. Нямаше нужда от повторно прелитане в близост до тази база, от нея не беше останало нищо здраво. Според информация от Съпротивата, хищниците понесоха с това загубата на три свои кораба и над 2,000 хищника, които неуспяха да избягат от огнения ад, изненадата на AFJ и земляните.
Докато по- късно Crossfire се оттегляше обратно към бреговата база на Съпротивата, Алекс стана от пулта, запали цигара и си взе кафе. На борда на кораба, в момента със 350 души екипажи, спяха само 50 души, това беше нощната смяна дежурни. Останалите бяха изкарали почти на крака атаката, докато слушаха коментара от дежурните, за случващото се. Командосите- астронавти не се радваха на това постижение на кораба си, голям успех, както за Съпротивата, така и за AFJ. Очакваното активизиране на силите на хищниците на този континент, не се сбъдна. Те бяха замръзнали от неочаквания и мощен удар. В първите часове от нощта, те нямаше да предприемат нищо. Базата им остана в пламъци и дим, чак до сутринта. Експерти казваха, че от тази база неможе нищо да се спаси…
*
На другия ден Crossfire остана в базата. Очакваше се разрешение за въздушна атака в нощта. Алекс, Ким, Аш и Палма през целия ден проиграваха на компютрите сценариите по собствените планове за действие на екипажа. Войната срещу хищниците продължаваше…
Вечерта беше настъпила, когато Алекс запали цигара, взе си кафе и стана пред предния люк, за да види какво става навън. Вилнееше снежна буря и беше свил мраз със много ниски температури. Палма се зае да приготви пици за дежурните, а Ким и Аш отидоха да си почиват няколко часа. По- късно Алекс и Палма излязоха из кораба да се разходят. Екипажът работеше на смени. Командир Йон не даваше свободни часове, впредвид опасностите тук. Трябваха му стегнати, отпочинали и във форма хора и той получи точно това. Докато крачеха по коридорите и асансьорите на кораба, те запалиха по цигара. Много млади все още, жизнени и силни, двамата бяха щастливи, че са един до друг. Отбиха се в столовата по някое време, а тук имаше към 40 души, които се черпеха или вечеряха. Тук намериха Тимур и Катрин от Съпротивата и седнаха при тях. Четиримата се почерпиха с по 2- 3 халби бира с мезета, докато обсъждаха проблемите тук на Orixon 59. На борда имаше и още 10 души от Съпротивата. Тези хора работеха за координацията на действията между Съпротивата и AFJ, във съвместната война срещу хищниците. По това време дойде новината, че тази нощ няма да има полети за Crossfire, поради силно влошеното време. Адмирал Шао беше заповядал така, за да не се рискува…
В очакване на една дълга и спокойна нощ, Алекс, Ким, Аш и Палма се занимаха да кроят планове за бъдещи действия във войната срещу хищниците, тук на Orixon 59.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 262, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 262, Valeri Kolev.

В началото на бордовата вечер, Crossfire се спускаше през атмосферата на Orixon 59. Кръстосвачът Nissan беше останал горе, на 100 км. височина над планетата. Докато се спускаха надолу, Алекс пушеше цигара с кафе, в компанията на Ким, Аш и Палма. На стенния екран вървеше картина от предните камери на кораба. Алекс наблюдаваше картините, малко разсеян и поизморен тази вечер. На борда на Crossfire освен екипажа от 250 души, бяха също 300 души от разрушения кораб, както и още 100 души от Nissan, които се грижеха за ранените. По време на спускането, дежурните се свързаха със Съпротивата и кратко разговаряха с тях. В зоната имаше и сили на хищниците, но на повече от три часа дистанция от Crossfire. За сега кораба беше в безопасност. От Съпротивата зададоха координатите, където да се приземи Crossfire.
По- късно вечерта Crossfire навлезе в зона със силна буря и дъжд. Това не беше проблем за кораба, но на дежурните им стана сънливо, при такъв дъжд. Алекс запали цигара, взе си кафе и се зае да проверява зоната за обекти на хищниците. Намираха се на 10 км. височина и продължаваха да се спускат, но вече насочени към континента, държан от Съпротивата, за да се приземят на указаните координати. Ранените бяха в стабилно състояние. За тях имаше непрекъснато дежурство в медицински смисъл. Междувременно вече ставаха от койките си още 40 души, освен леко пострадалите 30 души. Надеждите за спасение на екипажа от разрушения кораб, се сбъдваха, след като бяха мислили, че ще загинат на пустинната планета, без помощ от никъде, без вода, храна и медицински грижи и лекарства. Тези хора бяха благодарни на земляните, за навременната помощ, която им оказваха.
Късно вечерта Crossfire се приземи на указаните координати. Това беше военна база, в близост до град със 400,000 души население. Наблизо имаше и военна болница, която можеше спокойно да приеме тези 300 души за окончателно наблюдение и подслон, след това. Тези хора бяха воювали към Съпротивата, а сега тя трябваше да им окаже помощ и да им осигури подслон и храна, докато се реши съдбата им. Вероятно щеше да им се набави нов кораб, за да продължават във войната. Това разбира се, чак след тяхното лечение.
Наближаваше полунощ, когато войници от базата пренасяха ранените към болницата с медицински автобуси. Това беше нормална картинка за тази база. Тук често пристигаха спасителни кораби с ранени хора от Съпротивата, както и цивилни, обстрелвани от хищниците. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха дежурни тази вечер. Те следяха зоната около кораба, за опасни обекти. Междувременно около кораба бяха поставени постове за охрана. Очакваше се пренасянето на ранените да продължи няколко часа. В базата щяха да бъдат пренесени и оцелелите от разрушения им кораб вещи, техника, провизии, вода, кислород и гориво. Екипажите на Crossfire същевременно поеха задачата, да останат известно време на тази планета, за да осигурят охраната на континента, както и за разузнавателни мисии, на по- големи разстояния над планетата. Одобрението си даде адмирал Шао, а по- късно и командира на Crossfire- Йон.
Щом разбраха, че ще бъдат известно време тук на тази планета, екипажите на Crossfire се заеха да се запознават с обстановката тук. Намираха се на единствения свободен континент на тази планета, зорко пазен от Съпротивата. По останалите континенти се водеше война срещу силите на хищниците. Алекс запали цигара и излезе на терасата на дежурната каюта. Навън жулеше проливен дъжд, а вятъра вилнееше с пориви от порядъка на 100 км/ч. Навън беше пълен мрак, сурово време. Температурите варираха от порядъка на 0'С - 5' С.
*
Към края на следобеда на другия ден, Crossfire летеше към континент № 2, над океана, на височина от 7 км. със скорост 400 км/ч. Алекс пушеше цигара с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма. Те заедно щяха да дежурят от 18 ч. Четиримата разговаряха за обстановката на тази планета и обсъждаха бъдещите планове за действия тук, на своя екипаж. Алекс се беше замислил дълбоко и пишеше в лаптопа си, всяка от идеите, какви действия да имат на тази планета. Някои от тези идеи щяха да бъдат одобрени, а по тях щеше да се състави план.
Беше началото на бордовата вечер. Алекс, Ким, Аш и Палма вече дежуреха по пултовете. Около кораба нямаше близки опасни обекти. Най- близките сили на хищниците бяха на 4 часа дистанция. Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. Навън вилнееше снежна буря и виеше мраз. Долу под кораба, океана бушуваше с огромни вълни. Това беше слокобно време, когато не е добре да си навън, а камо ли на война… Алекс въздъхна. В дежурната каюта беше топло и уютно. Екипажът имаше пет свободни часа. На борда освен основния екипаж от 250 души, имаше и още 100 души, от Nissan. Те бяха тук заради пренасяните ранени, които вече бяха оставени в болница на Съпротивата. Командир Йон реши да използва тези 100 души, за да се освежи вътре, кораба. Щеше основно да се почисти и излъска целия кораб. Гостите приеха тази задача, тъй като бяха свободни от всякакви други задачи, а времето тук минаваше бавно…
Вечерта напредваше, когато дежурните на Crossfire се свързаха със силите на Съпротивата в континент № 2. Скоро получиха по радиото подробна информация за обстановката тук, както и актуални карти на континента, с разположението на воюващите сили. Докато получаваха информация от компютрите на Съпротивата, Алекс запали цигара с кафе и обсъди с офицерите от Съпротивата, как именно да се помогне в тази зона. За сега им казаха, да бъдат на разположение и наблизо, в готовност, а инструкции щяха да имат много скоро, след разговорите със адмирал Шао и командир Йон. Алекс се изправи до предния люк и впери поглед напред. Снежната буря продължаваше, а навън свиваше адски мраз. В дежурната каюта беше топло и уютно. Браун и Джейн приготвяха по пица за дежурните, както и за останалите, които се бяха събрали тук тази вечер, все хора от екипа на Алекс… В очакване на достигането до континента и нощен полет, екипажа на кораба имаше свободни часове, време за среща с другите, за наздравица и похапване, както и за стягане на униформите и раниците…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 261, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 261, Valeri Kolev.

Беше вечерта, когато земляните с кораба Crossfire се притекоха на помощ на бедстващия кораб в пустинята на Orixon 57. Екип от 20 души от земляните проверяваше какви са щетите из бедстващия кораб. Crossfire беше в готовност да приема и настанява пострадали и ранени. Алекс запали цигара с кафе и се замисли, докато наблюдаваше разбития кораб навън, през люка. Положението там беше отчайващо. От 300 души екипаж, бяха що- годе здрави само 30 души. Според разказите им, хищниците ги бяха обстрелвали някъде над планетата, след което се приземили аварийно с тежки повреди.
Късно вечерта все още продължаваше пренасянето на ранените от разрушения кораб към Crossfire. Там беше оформена временна лечебница. В тези късни часове целия екипаж на Crossfire участваше в оказването на помощ на ранените, като само 50 души спяха, за да могат да поемат кораба по- късно.
Наближаваше полунощ. Алекс, Ким, Аш и Палма застъпваха дежурство по безопасността на кораба. Алекс запали цигара, взе си кафе и започна обичайните проверки. В тази зона определено имаше сили на хищниците и трябваше да се внимава. Това и правеха дежурните. Оказването на помощ на пострадалите щеше да продължи и през нощта. В същото време от разрушения кораб се изнасяха по- важните апаратури и провизиите. Това щеше да е една натоварена нощ за всички, които помагаха на пострадалите. Очакваше се да се излети чак на сутринта. Алекс имаше силно главоболие тази вечер и не беше в добра форма.
*
В началото на вечерта, на другия ден кръстосвача Nissan летеше към планетата Orixon 59, а на борда му лежаха 300 ранени от бедстващия кораб, който напълно разрушен беше изоставен на пустинната планета Orixon 57. Алекс седеше зад пулта в дежурната каюта, а до него работеха също Ким, Аш и Палма. Положението с ранените извънземни хора от Съпротивата беше овладяно. От всичките 300 души, 30 бяха почти невредими, а 55 души бяха на системи, след операции. На бедстващите се оказваше необходимата медицинска помощ, като имаше и дежурни в лечебницата. Повече нямаше какво да бъде направено за тези хора. След пристигане на Orixon 59, те щяха да бъдат оставени в болница за лечение. Адмирал Шао предполагаше, че там ще се намери такава подходяща болница. Иначе щяха да намерят друго подходящо място, където да ги оставят. В зоната имаше сили и на хищниците и на Съпротивата, но радио- връзките бяха лоши. Но, всъщност за здравето на тези 300 души от разрушения кораб, нямаше вече опасност. Nissan продължаваше според плановете си, да действа в зоната.
По- късно вечерта Алекс и Палма излязоха из корабите, за да се разходят и да погледнат, как е в лечебницата. Алекс запали цигара, докато крачеха из коридори и асансьори. Лечебницата беше преместена още в самото начало на борда на Nissan, за да е свободен за бойни действия кораба Crossfire. Из корабите имаше движение, в момента течаха пет свободни часа за всички екипажи. Двамата стигнаха по- късно до лечебницата. Тук беше спокойно. Натоварени с медицински задачи дежурни, в бели дрехи се разхождаха от койка на койка и преглеждаха пострадалите. Някои от хората с по- леко състояние, помагаха на земляните. В тези часове се носеше храна по койките, за хората в по- добро състояние. Беше тихо, спокойно и стерилно- чисто и подредено. Алекс и Палма погледнаха насам- натам и се насочиха към столовата на Nissan.
Беше късна вечер, бордово време, когато Алекс и Палма се прибраха в неговия бокс. Тя пусна музика и се къпа, а той се зае да подрежда раницата си, със всичките джаджи в нея, жизнено важни за оцеляването му, при непредвидени обстоятелства, ако му се наложи да разчита единствено на себе си, раницата, шлема и оръжията си. Примерно ако попаднеше сам на неизследвана планета, където да се бори за оцеляването си, сам. Раницата, шлема и оръжията бяха задължителни, при всяко напускане на кораба. От това зависеше, евентуалното оцеляване на командоса- астронавт. Освен задължителните вещи в раницата, Алекс разполагаше и със много други хитроумни джажди с по няколко предназначения, които си беше купувал по чуждите планети. В раницата имаше също вода и храна, лекарства и разни други неща. Алекс остана доволен от раницата си , а тази вечер той я подреди стегнато и прибрано, така че му хареса направеното. Тази нощ двамата нямаха никакви задачи, имаха достатъчно време да поспят. Но, преди това и двамата имаха нужда да съберат мислите си, да подредят багажа си, провизиите и запасите от вода и кислород, каквито имаше всеки командос- астронавт в бокса си. Сетне Алекс се къпа, а Палма седна да оправи лаптопа си, преди да легне да спи. Докато слушаха музика, на кафе и цигара, Алекс си даде сметкя, че тази вечер е в добра форма, нещо което се случваше все по- рядко напоследък. Боксовете на командосите- астронавти, също така бяха и спасителни капсули, които можеха да се катапултират от кораба и да се призмяват или приводняват с помощта на парашути и малки, еднократни ракетни дюзи. Това правеше много важно, какво ще имат на разположение в бокса си, командосите- астронавти. По принцип в боксовете се поддържаше минимума запаси от вода, кислород и провизии. Другото много важно беше с кого човек се затваря в бокса си за да спи. При катапултиране, с този човек до себе си, можеше да ти се наложи да живееш много дълго време, ако своите не те намереха навреме, след катапултирането. Разбира се, това беше стратегия за в краен случай, когато самия кораб е фатално разрушен, или му предстои разбиване…
До полунощ оставаше малко време. Алекс и Палма слушаха музика, събираха си мислите и дооправяха нещата си из лаптопите. Кръстосвача Nissan беше набрал доста висока скорост, в очакване да приближи планетата Orixon 59. Това можеше да стане рано сутринта, или по- късно на другия ден. Дежурните си припомняха данните за тази планета, от архивите на корабите. Там се водеше война със хищниците. Съпротивата раполагаше с континент там, а други три континента бяха зона на военни действия. По- късно щеше да се решава, дали носените 300 души от разрушения кораб, ще бъдат оставени в някоя болница на планетата Orixon 59. Това беше само един от възможните варианти.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 260, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 260, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Crossfire, Ford и Honda се бяха прибрали на кръстосвача Nissan. Още незнаеха защо адмирал Шао ги беше отзовал. Алекс седеше в дежурната каюта по компютрите. Той запали цигара, взе си кафе и се замисли. Онзи туристически кораб се оказа, че не е опасен, но всичките вълнения от предишния ден, около този кораб, бяха опънали нервите на екипа на Алекс, че и на други екипи, които ходиха да проверят за какво става дума, на място. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма, а Nissan беше оставен неподвижен на 100 км. височина.
Към края на следобеда стана ясно, че ще тръгват към звездата Orixon 7. Стартът беше определен за половин час по- късно. През това време Алекс запали цигара, взе си кафе и провери системите на Nissan. Скоро потеглиха и започнаха да набират скорост. Алекс беше спал зле, последния път и сега беше леко сънен. Палма, която седеше до него, си отвори пепси и запали цигара. Пак се започваше пътешествие. Из кръстосвача и корабите към него в момента спяха към 500 души. Бяха започнали работа на три смени. Задължителния сън се практикуваше често по корабите на AFJ.
Вечерта започваше, когато Алекс и Палма излязоха из Nissan да се разходят. Техния кораб беше свързан с кръстосвача чрез тунел, около 30 м. дълъг. Запалиха по цигара, докато преминаваха по коридори и асансьори. Освен охраната, из корабите нямаше друго движение. Двамата отидоха в оранжерията на кръстосвача и седнаха на една пейка да подишат свеж въздух. Роботите тъкмо прибираха новата реколта от плодове и зеленчуци. В столовата, която беше наблизо имаше десетина души. Сетне се отбиха и там за да хапнат.
Когато по- късно вечерта двамата се прибраха в дежурната каюта, Алекс предложи да поработят по проекта за суперкомпютъра. Това беше интересно занимание, когато си в полет и скоро няма да има нищо особено по пътя. Докато се занимаваха с проекта, двамата пушеха цигари с кафе и обмисляха програмите на бъдещия компютър. По някое време към тях се присъединиха Ким и Аш. Обсъжданията по компютъра доведоха до нови и нови решения и идеи по неговата схема и програмите му.
Вечерта напредваше, когато четиримата седнаха на масата на джин със салатка от осолени лимони. Този ден бяха свършили добра работа по проекта и бяха доволни от себе си. На джин и разговори протичаше тази бордова вечер. Алекс запали една цигара, по- късно и се загледа в лаптопа си. Имаше да попълва дневник, както и да си приведе мислите в ред. Говореха си четиримата, че този път почивката им на Orixon 44, беше съвсем малка. Адмирал Шао беше обявил само, че отиват към звездата Orixon 7, а останалото сигурно щеше да се изясни по- пътя.
Късно вечерта Алекс и Палма излязоха из Crossfire на разходка. По това време из кораба всички имаха свободни три часа. Беше шумно и оживено. Следващата смяна застъпваше в полунощ. В столовата имаше към 150 души. Намериха си местенце и си взеха хапване, скоро ги чакаше дежурство. Полунощ наближаваше, когато четиримата се събраха отново, а Алекс и Палма щяха да застъпят дежурството си зад компютрите и пулта.
*
Към средата на следобеда на другия ден, Nissan продължаваше полета си в посока към звездата Orixon 7. Алекс работеше с компютрите, а Ким, Аш и Палма бяха със него. Той запали цигара по някое време и си взе кафе. Времето минаваше бавно, по време на дежурства. Алекс използваше това за да обмисля други проблеми, а също и за да мисли по проекта си за суперкомпютъра. Четиримата разговаряха помежду си, предимно по работата си. Безопасността в космоса беше от съществена роля за оцеляването.
Беше началото на вечерта, когато Алекс прихвана слаб радио- сигнал от далечината. Сигналът беше разпознат като зов за помощ на кораб от Съпротивата. Алекс съобщи за новината на дежурните и скоро Nissan започна да търси координатите на бедстващия кораб на Съпротивата. Алекс сетне запали цигара, взе си кафе и опита да се свърже с бедстващия кораб, но не се получи. Nissan забави скоростта си, за да може да намери координатите на бедстващите. Междувременно екипажа на Crossfire се готвеше да отлети с този кораб, на помощ на бедстващите, когато им станеха известни координатите.
Вечерта напредваше, а все още земляните от Nissan, незнаеха координатите на бедстващия кораб от Съпротивата, чиито сигнали за помощ, прихванаха. Ориентировъчно се знаеше приблизителната посока и именно натам тръгна Nissan, в тези вечерни часове. Търсенето продължаваше. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха натоварени именно с търсенето на координатите. Алекс все още прослушваше сигналите за помощ от бедстващия кораб. Те се излъчваха на всеки 30 мин.
Беше късно вечерта, по бордовото време. Nissan напредваше в посоката, на където водеше получения зов за помощ. Търсенето щеше да продължава без почивка на денонощен режим. Алекс въздъхна, запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк на дежурната каюта, за да впери поглед в далечината. Някъде там бедстваха хора от Съпротивата. Може би тази нощ земляните щяха да ги намерят, при добър късмет. До Алекс мълчаливо се беше появила Палма. Тя сложи ръка на рамото му и му смигна, без да каже нищо.
*
На другия ден земляните намериха бедстващия кораб. Той се намираше на пустинната планета Orixon 57. По обедно време Nissan пристигна над тази планета. Кораба Crossfire беше изпратен да се приземи на планетата, след като намери къде е бедстващия кораб. Намериха кораба и се приземиха край него, чак във бордовата вечер. Командир Йон изпрати 20 души да проверят з акакво става дума. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Бедстващия кораб беше потрошен сериозно, а в задната му част все още димеше цял отсек от него. Докато изпратения на оглед екип работеше около кораба, останалите хора от екипажа на Crossfire бяха в готовност да пренасят пострадали и ранени. Беше оформена в кораба и временна лечебница.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 259, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 259, Valeri Kolev.

На другия ден екипът на Алекс със совалката Honda кацнаха в база на AFJ, при брега на океана. Базата се поддържаше от 100 души. Те разполагаха и с малък, боен кораб. Местността беше изумителна. Базата се намираше на 50 м. височина над океана, на скалисто възвишение. Совалката беше приземена на океанския бряг в плажния пясък. Привечер край совалката запалиха огън за скара- бира и поканиха хората от фара. Събраха се на свечеряване на пийване, хапване и разговори. Водата на океана беше леко хладна и някои рискуваха да поплуват. Тук освен екипа на Алекс, 25 души, дойдоха и 70 души от базата- фар. Край огнището беше приятно и уютно. Докато се пийваше и хапваше, хората си говореха за преживяванията си и за бъдещето на Orixon 44. Алекс запали цигара, огледа местността и каза на Палма:
-Това е една невероятна планета! Смята се, че тази планета ще даде живот на земната цивилизация за милиарди години напред!
*
Беше следобеда на другия ден. Совалката Honda летеше на 7 км. височина, със около 400 км/ч. скорост. Беше дъждовно и със силен вятър. Алекс и Палма пиеха кафе с по цигара, седнали до един от люковете в лявата страна на совалката. Настроението днес беше добро. Екипажа се беше разделил на три смени, във воденето на совалката. Полетът вървеше без съществени проблеми.
В началото на вечерта на екипа на Алекс със совалката Honda им оставаха няколко часа полет до град № 2. Алекс запали цигара, взе си кафе и заби поглед във картинката от пътя пред совалката. Той в тези часове подпомагаше пилотите, заедно с Палма. Алекс се замисли дълбоко. Навън се свечеряваше, валеше дъжд и духаха силни ветрове. Палма беше в много добро настроение и му се усмихваше, докато си пиеше кафето. Пилотираха Хенсън и Никита. Навътре из совалката, бяха също принцеса Lipo, игуанката Бронк и Шон, които приготвяха похапване за вечеря, за екипажа.
*
До град № 2, екипа на Алекс, останаха и на другия ден. По свечеряване Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из парка на базата, а до града бяха отишли от сутринта 10 човека. Алекс запали цигара и за кой ли път се възхити на флората и фауната на Orixon 44. Животинки от безопасните, имаше и в този парк. Докато се прибираха обратно в совалката, четиримата видяха цивилни от града, дошли заради парка и ресторанта в края на базата, до града. Имаше и военни, които поддържаха базата. На летището имаше и към 10 машини- самолети, изтребители, совалки и два кораба.
По- късно вечерта четиримата се прибраха в совалката. Скоро след това пристигнаха и двата джета на совалката, със десетимата, които бяха ходили до града. Совалката Honda беше готова за излитане. Алекс и Палма заеха местата си зад пилотите, тази вечер това бяха Браун и Джейн. Когато отлетяха Алекс запали цигара, взе си кафе, а совалката набираше височина. На 7 км. височина и със скорост от 400 км/ч. совалката взе курс към град № 3. Радиовръзките бяха добри, а в зоната имаше и други кораби на AFJ, както и няколко туристически. Небето беше облачно и скоро заваля дъжд. Honda наближаваше буря по пътя си.
*
Няколко дни по- късно Honda пътуваше към континент № 2, над океана, за да гостува на един фар- база там. По някое време в началото на вечерта, Алекс седеше по компютрите и си работеше. Той взе кафе, запали цигара и погледна пилотите- Браун и Джейн. Совалката летеше на 7 км. височина със скорост от 400 км/ч. До Алекс беше Палма, която прослушваше ефира. На Orixon 44 идваха все повече кораби с туристи и с хора от Съпротивата, та трябваше по- внимателно да се проверяват всички обекти около планетата. Новините от войната срещу хищниците бяха добри. По някои планети беше запазено примирие, а другаде хищниците се оттегляха, срещнали масираната отбрана на Съпротивата и AFJ. Това не означаваше край на войната. Още не бяха изпълнени условията, които Съпротивата беше обявила, за да бъде прекратена войната.
*
Наближаваше вечерта, когато совалката Honda пристигна над континент № 2. Тук някъде някакви туристи със кораба си, бяха сгрешили къде могат и къде немогат да летят. Заради това беше обявена тревога. Като най- близки до туристите се оказваше совалката Honda с екипа на Алекс, 25 души…
По някое време, на радарите се забеляза кораб на AFJ, който трябваше да зареди совалката с гориво. В това време течаха разговорите с туристическия кораб, който също привършваше горивото и се налагаше да се приземи. От фара- кула указаха къде може да се приземи туристическия кораб. Докато Honda зареждаше гориво във въздуха, туристите се спускаха надолу, към мястото, определено за приземяването им. Не им трябваше писта за кацане и това беше добре, защото не всички кораби можеха да кацат без писта, под себе си…
Междувременно летящия танкер, зареди совалката Honda и Алекс поиска да се приземят наблизо до туристическия кораб. Щеше да отнеме време, зашото се бяха отдалечили от координатите. Алекс запали цигара, взе си кафе и въздъхна тежко. Той се изправи пред стенния екран, където течеше всякаква информация и включи разговор с Кулата- фар.
*
Късно вечерта придошлите на помощ кораби от AFJ, намериха совалката Honda, но екипа на Алекс не беше намерил туристическия кораб. Совалката беше почти пристигнала на координатите и то навреме, но сега се започваше разследване. Алекс не беше допуснат до туристическия кораб… Докато се приземяваха със совалката по- късно в базата на AFJ, от базата не бяха настроени добре към тази история…
Наближаваше полунощ, когато совалката Honda, получи още гориво и започна издигането си към кръстосвача NIssan. Междувременно кораба Crossfire, както и Ford вече се издигаха в атмосферата, също към Nissan…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 258, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 258, Valeri Kolev.

Планетата се виждаше все по- голяма през предния люк на дежурната каюта. Алекс пушеше цигара с кафе и неможеше да откъсне поглед от тази гледка. Само преди часове четирима бяха на чужда планета и незнаеха как ще се върнат при своите, а ето върнаха се, а освен това стигнаха и до Orixon 44- новата люлка на земната цивилизация. До него седеше и Палма, изпитваща същите чувства в този час. В дежурната каюта бяха и Браун и Никита, които дежуреха, а Аш и Ким хапваха на масата, зад пултовете. Из Nissan, а и из Crossfire беше тихо и спокойно. Все още тук спяха 600 души от бордовите екипажи, а дежуреха 150 души, като не се смятат новите хора, които бяха от Съпротивата, 15 души.
Вечерта напредваше, а Orixon 44 беше все по- близо. В очакване и това да се случи, дежурните държаха връзка с планетата и някои корби от AFJ, които я охраняваха от орбитална височина. Алекс и Палма бяха излезли из корабите на разходка, преди достигането на планетата, когато Crossfire щеше да се отдели от Nissan, за да се спуне към планетата.
*
Наближаваше полунощ, а кораба Crossfire се беше откъснал от кръстосвача и се спускаше през атмосферата към планетата. Тук гъмжеше от живот и летящи машини. В ефира имаше 10 радио- програми и две телевизионни. Земляните тук наброяваха вече 2.5 милиона души, а живееха в 10 града, разположени на континент № 1. На останалите 7 континента имаше само фарове- кули за комуникации и бази на AFJ. Алекс и Палма тази вечер дежуреха в помощ на пилотите на кораба. Бяха готови във всеки един момент да поемат руля от дежурната каюта, където бяха. Той запали цигара, взе си кафе и каза:
-Ето ни отново "у дома"!
-Преливам от щастие!- каза Палма.
*
Започваше вечерта на другия ден. Crossfire се намираше на площадка в базата на AFJ, до град № 1, на Orixon 44. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха седнали на масата на терасата към дежурната каюта, на бира с мезе. Валеше дъжд, но беше само леко хладно. Гледката беше чудесна, към реката и града в далечината. Наблизо се намираше и кораба Ford от техния кръстосвач, а който бяха слезли на планетата още 250 души. Всички от екипажите на Nissan се радваха, че са отново сред своите, "у дома", така да се каже. Това беше един обикновен ден в град № 1. Тук имаше много оранжерии, рудници и ферми, както и корабостроителница. Почерпката с биричка и мезе, развесели четиримата земляни. Те се изпълниха с оптимизъм и радостни вълнения. Междувременно беше започнал ремонт на кораба Crossfire. От продължителните полети по корпуса му имаше много пукнатини. Единият от главните двигатели беше силно амортизиран, а втория беше по- нов. Докато течеше ремонта, кораба беше освободен от полети и дежурства. За неговата безопасност се грижеха от втория екипаж- кораба Ford.
По- късно Алекс и неговия екип от 25 души, се захванаха да стегнат совалката Honda от състава на кораба, за да пътуват с нея насам- натам из планетата. Докато почистваха и зареждаха совалката, времето течеше. Смятаха в близките часове да отлетят, първо към близкия град, а сетне и по- надалеко. Командир Йон освободи екипа на Алекс от всякакви задължения, до възникване на спешна ситуация, която да наложи тяхното повикване обратно…
С напредването на вечерта екипа на Алекс- 25 души, отлетяха със совалката Honda, на пътешествие из планетата. Първата им спирка беше град № 1. Скоро бяха там. Оставиха двама души за охрана на совалката, а останалите излязоха от совалката, паркирана край един хотел- ресторант. Времето беше хубаво, а една от луните на Orixon 44 осветяваше всичко във светло- синя, мека светлина. Градът, макар и все още съвсем нов и не напълно подреден, изглеждаше хубав в тази вечер. Гражданите бяха по улиците и заведенията, но голяма част от тях си бяха по домовете, за да си почиват и да се радват на домашния уют.
Екипът на Алекс се набутаха в Търговския център, където си заредиха хранителни стоки, напитки, филми, музика, списания и други неща. С помощта на четири робота, които бяха с тях и пластмасова количка за стоки, те щяха да отнесат всичко това до совалката си, останала на 3- 4 км. по- нататък. Алекс запали цигара, докато вървяха обратно към совалката. Бяха доволни от пазаруването си.
Когато по- късно се прибраха на совалката, екипа на Алекс продължиха пътешествието си над планетата. Докато се издигаха на височина от 7 км. Алекс подреждаше своите запаси от храна в шкафа си и раницата. Пилотираха Браун и Джейн, а Хенсън и Никита следяха за безопасността. Настроението на екипа беше добро. Намираха се на планета, собственост на земната цивилизация, и под контрола на AFJ. Тук живееха 2.5 милиона души, предимно земляни. Какво по- добро от това. Алекс, Ким, Аш и Палма се оттеглиха в бокса си с четири койки и масичка, където седнаха и си пуснаха една от телевизиите тук, на Orixon 44. Това им помагаше да научат повече за Новата Земя- новата планета на земната цивилизация. Тук нещата се развиваха с добра скорост и доста добре. Освен всичко друго, новата планета зареждаше с провизии, въздух, вода и гориво, всички кораби на Флота на AFJ, които бяха тук. Четиримата отвориха отново по бира с мезета и за момент забравиха неволите си, надалеко от Земята…
Наближаваше полунощ, а совалката с екипа на Алекс продължаваше полета си над континент № 1 на тази планета. Алекс запали цигара и си взе кафе. От близо три часа той умуваше по програмите за своя уникален прототип на суперкомпютър. Палма му помагаше, а Аш и Ким вече спяха. Екипът имаше достатъчно хора за спокойно водене на совалката и не се налагаше четиримата да дежурят непрекъснато. Алекс въздъхна и с мисълта за койката си, се ориентира към приключване на заниманията си за този ден. Палма си беше легнала и слушаше музика, преди да спи. Радиовръзката с Crossfire беше добра. За момента нямаше нови неща за екипа на Алекс. Алекс седна в креслото и се отпусна, докато пиеше кафето си, а скоро щеше да ляга да спи. Имаха цялата нощ, до съмване…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 257, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 257, Valeri Kolev.

На следващия ден четиримата земляни, командоси от AFJ, летяха над планетата и изучаваха тази цивилизация, която не беше позната за Агенцията. Тук имаше всякакви видове и раси. Скоро бяха попаднали на хора от други планети, чийто вид познаваха, но пък те биваха туристи тук. От разговори ставаше ясно, че тази планета е на голяма дистанция от системата Orixon. За съжаление тук сякаш нямаше звездни карти за такава огромна дистанция. С размисли за невъзможното им завръщане на кораба Crossfire, четиримата земляни прекарваха един най- обикновен свой ден, тук на непознатата планета. За късмет тук свободно се използваше и валутата, с която разполагаха- златните долари. Не се налагаше да използват от други видове валута, с които също разполагаха в джета си. Средствата на четиримата командоси- астронавти бяха достатъчни, за да не се налага да търсят някаква работа на тази съвсем чужда и непозната планета… Междувременно забелязаха, че техния остров, от където идваха, мистериозно беше изчезнал, а с това и надеждата им да намерят портала, през който бяха попаднали тук, съвсем неволно, докато разглеждаха един астероид по пътя към Orixon 44…
*
Беше следобеда на другия ден. Четирмата земляни летяха на 7 км. височина, към един голям град, където смятаха да търсят информация за телепорта, през който бяха попаднали тук, на тази планета. Алекс пушеше цигара с кафе и помагаше на Аш, който пилотираше джета. Ким и Палма седяха на задните седалки прослушвайки радио- ефира, в търсене на информация.
В началото на вечерта, джетът с четиримата земляни пристигна на летище в избрания от тях град. Информацията, с която разполагаха беше ограничена, но смятаха да посетят тук военните, за да ги разпитат за онзи телепорт. Джетът се приземи на една площадка и четиримата се изправиха, за да си стегнат униформите, а навън отиваха Аш и Ким. Те трябваше да търсят информация и да намерят военните в този град. С тях отидоха два робота за охрана. Останали двамата Палма и Алекс, продължаваха да прослушват радиоефира, за да събират информация, всичко което можеше да им помогне в тази ситуация. Алекс запали цигара, взе си кафе и огледа летището. Тук всичко беше някак си страшно извънземно и чуждо. Радиовръзката със Аш и Ким беше нормална.
-Как я загазихме само!- каза Ким.- Как ще се върнем на кораба? Имаш ли идея някаква?
-Телепортите са строени от някого и се контролират. - каза Алекс.- Ще намерим кой държи телепортите и ще се завърнем на кораба!
-Изглежда лесно и просто, но това е голяма планета!- каза Ким.- Тук можем и да се загубим! А как ще намерим кой държи телепортите, не ми е ясно много…
-Трябва да се върнем!- каза Алекс.- Тук сме страшно надалеко и на мен лично, не ми се остава на тази планета завинаги!
Двамата замълчаха, а из летището беше оживено, кацаха и излитаха самолети, кораби и совалки, тълпи от пътници сновяха насам- натам.
Аш и Ким се завърнаха два- три часа по- късно. От Информацията на летището бяха издействали честота за връзка с Управлението на телепорти. Докато обмисляха какво ще говорят с тях, Алекс отвори бутилка пепси и отпи. Тук на тази планета се усещаха в несигурност и безброй опасности, макар и да нямаше тук хищници. Решиха да помислят добре и да изчакат другия ден, когато да говорят с Управлението. Пред четиримата земляни имаше една вечер и една нощ. Те хапнаха малко и се отдадоха на разговори, докато следяха какво се случва наоколо. Джетът беше паркиран на площадка, наблизо до гора. От полунощ оставаха на пост Алекс и Ким, а Аш и Палма трябваше да спят три часа, преди смяната. Въпреки странните обстоятелства четиримата земляни си поеха въздух и си починаха, без да оставят наблюдението за опасности. Отбранителната система на джета беше активирана, както и алармената система. По принцип бяха в безопасност.
До полунощ оставаше малко време. Около джета на земляните нямаше забелязани опсности, но все пак трябваше да се внимава, особено през нощта.
*
Сутринта на другия ден Алекс и Аш се свързаха с Управлението на телепортите на тази планета. Проблемът беше изяснен. Телепортът бил задействан защото помислили, че това е тяхна машина. Обратно четиримата земляни бяха прехвърлени по обедно време…
Докато пътуваха към кораба Crossfire, разбраха, че техните хора все още обикалят около астероидите в търсенето им.
*
Към края на следобеда кръстосвача Nissan със своите екипажи в пълен състав продължаваше полета си към Orixon 44. Алекс запали цигара и си взе кафе, докато работеше с компютрите. До него бяха Ким, Аш и Палма, които му помагаха. Радостни, че са отново със своите хора, четиримата скоро забравиха за инцидентите с телепорти, напоследък. На Crossfire в тези часове спяха 200 души в задължителен сън, а за Nissan, бройката беше 400 спящи. Останалите бяха дежурни, или имаха някакви задачи из корабите.
В началото на вечерта Алекс се изправи пред предния люк и погледна в далечината пред кораба. Orixon 44 се намираше само на няколко часа далечина, а вече имаше и пряка видимост към планетата. Алекс се радваше, че скоро щяха да бъдат отново сред милионите земляни на тази планета, Новата Земя на древната цивилизация. След годините прекарани предимно сред извънземни, отново щяха да се радват на усещането, че наблизо има хиляди земляни, а за цялата планета Orixon 44 те бяха достигнали числото 2,5 милиона жители население. На тази планета, щастливо намерена от AFJ, имаше и по- малък брой извънземни, но тя беше управлявана от AFJ, без шапката от някакви пратеници на властта на Земята, където беше всеобщо робство…
По- късно Алекс запали цигара, взе си кафе и седна пред люка, за да се порадва на гледката към планетата, а до него се появи и Палма, изпитваща същите чувства в момента. Очакваше се около полунощ, Crossfire да е долу на планетата…




(следва продължение)