ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 261, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 261, Valeri Kolev.

Беше вечерта, когато земляните с кораба Crossfire се притекоха на помощ на бедстващия кораб в пустинята на Orixon 57. Екип от 20 души от земляните проверяваше какви са щетите из бедстващия кораб. Crossfire беше в готовност да приема и настанява пострадали и ранени. Алекс запали цигара с кафе и се замисли, докато наблюдаваше разбития кораб навън, през люка. Положението там беше отчайващо. От 300 души екипаж, бяха що- годе здрави само 30 души. Според разказите им, хищниците ги бяха обстрелвали някъде над планетата, след което се приземили аварийно с тежки повреди.
Късно вечерта все още продължаваше пренасянето на ранените от разрушения кораб към Crossfire. Там беше оформена временна лечебница. В тези късни часове целия екипаж на Crossfire участваше в оказването на помощ на ранените, като само 50 души спяха, за да могат да поемат кораба по- късно.
Наближаваше полунощ. Алекс, Ким, Аш и Палма застъпваха дежурство по безопасността на кораба. Алекс запали цигара, взе си кафе и започна обичайните проверки. В тази зона определено имаше сили на хищниците и трябваше да се внимава. Това и правеха дежурните. Оказването на помощ на пострадалите щеше да продължи и през нощта. В същото време от разрушения кораб се изнасяха по- важните апаратури и провизиите. Това щеше да е една натоварена нощ за всички, които помагаха на пострадалите. Очакваше се да се излети чак на сутринта. Алекс имаше силно главоболие тази вечер и не беше в добра форма.
*
В началото на вечерта, на другия ден кръстосвача Nissan летеше към планетата Orixon 59, а на борда му лежаха 300 ранени от бедстващия кораб, който напълно разрушен беше изоставен на пустинната планета Orixon 57. Алекс седеше зад пулта в дежурната каюта, а до него работеха също Ким, Аш и Палма. Положението с ранените извънземни хора от Съпротивата беше овладяно. От всичките 300 души, 30 бяха почти невредими, а 55 души бяха на системи, след операции. На бедстващите се оказваше необходимата медицинска помощ, като имаше и дежурни в лечебницата. Повече нямаше какво да бъде направено за тези хора. След пристигане на Orixon 59, те щяха да бъдат оставени в болница за лечение. Адмирал Шао предполагаше, че там ще се намери такава подходяща болница. Иначе щяха да намерят друго подходящо място, където да ги оставят. В зоната имаше сили и на хищниците и на Съпротивата, но радио- връзките бяха лоши. Но, всъщност за здравето на тези 300 души от разрушения кораб, нямаше вече опасност. Nissan продължаваше според плановете си, да действа в зоната.
По- късно вечерта Алекс и Палма излязоха из корабите, за да се разходят и да погледнат, как е в лечебницата. Алекс запали цигара, докато крачеха из коридори и асансьори. Лечебницата беше преместена още в самото начало на борда на Nissan, за да е свободен за бойни действия кораба Crossfire. Из корабите имаше движение, в момента течаха пет свободни часа за всички екипажи. Двамата стигнаха по- късно до лечебницата. Тук беше спокойно. Натоварени с медицински задачи дежурни, в бели дрехи се разхождаха от койка на койка и преглеждаха пострадалите. Някои от хората с по- леко състояние, помагаха на земляните. В тези часове се носеше храна по койките, за хората в по- добро състояние. Беше тихо, спокойно и стерилно- чисто и подредено. Алекс и Палма погледнаха насам- натам и се насочиха към столовата на Nissan.
Беше късна вечер, бордово време, когато Алекс и Палма се прибраха в неговия бокс. Тя пусна музика и се къпа, а той се зае да подрежда раницата си, със всичките джаджи в нея, жизнено важни за оцеляването му, при непредвидени обстоятелства, ако му се наложи да разчита единствено на себе си, раницата, шлема и оръжията си. Примерно ако попаднеше сам на неизследвана планета, където да се бори за оцеляването си, сам. Раницата, шлема и оръжията бяха задължителни, при всяко напускане на кораба. От това зависеше, евентуалното оцеляване на командоса- астронавт. Освен задължителните вещи в раницата, Алекс разполагаше и със много други хитроумни джажди с по няколко предназначения, които си беше купувал по чуждите планети. В раницата имаше също вода и храна, лекарства и разни други неща. Алекс остана доволен от раницата си , а тази вечер той я подреди стегнато и прибрано, така че му хареса направеното. Тази нощ двамата нямаха никакви задачи, имаха достатъчно време да поспят. Но, преди това и двамата имаха нужда да съберат мислите си, да подредят багажа си, провизиите и запасите от вода и кислород, каквито имаше всеки командос- астронавт в бокса си. Сетне Алекс се къпа, а Палма седна да оправи лаптопа си, преди да легне да спи. Докато слушаха музика, на кафе и цигара, Алекс си даде сметкя, че тази вечер е в добра форма, нещо което се случваше все по- рядко напоследък. Боксовете на командосите- астронавти, също така бяха и спасителни капсули, които можеха да се катапултират от кораба и да се призмяват или приводняват с помощта на парашути и малки, еднократни ракетни дюзи. Това правеше много важно, какво ще имат на разположение в бокса си, командосите- астронавти. По принцип в боксовете се поддържаше минимума запаси от вода, кислород и провизии. Другото много важно беше с кого човек се затваря в бокса си за да спи. При катапултиране, с този човек до себе си, можеше да ти се наложи да живееш много дълго време, ако своите не те намереха навреме, след катапултирането. Разбира се, това беше стратегия за в краен случай, когато самия кораб е фатално разрушен, или му предстои разбиване…
До полунощ оставаше малко време. Алекс и Палма слушаха музика, събираха си мислите и дооправяха нещата си из лаптопите. Кръстосвача Nissan беше набрал доста висока скорост, в очакване да приближи планетата Orixon 59. Това можеше да стане рано сутринта, или по- късно на другия ден. Дежурните си припомняха данните за тази планета, от архивите на корабите. Там се водеше война със хищниците. Съпротивата раполагаше с континент там, а други три континента бяха зона на военни действия. По- късно щеше да се решава, дали носените 300 души от разрушения кораб, ще бъдат оставени в някоя болница на планетата Orixon 59. Това беше само един от възможните варианти.



(следва продължение)