ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 265, Valeri Kolev.
До полунощ оставаше малко време. Алекс, Ким, Аш и Палма се черпеха в каютата си с джин- тоник и салатка от посолени лимони. Корабът беше подготвен за нощуване, със спуснати щитове и пусната отбранителна система. Навън бяха само командир Йон и екип от десетима души. Те гостуваха на тукашните военни от Съпротивата. Алекс се чувстваше значително по- добре. Той запали цигара, смукна джин- тоник и се загледа към гледката през люка. В дежурната бяха още Шон и Бронк, Тимур и Катрин, а дежуреха Браун и Джейн. В тези часове около острова беше спокойно.Нямаше вражески обекти поне на 10 часа полет наоколо. Времето беше сурово и мразовито. Войната беше във период на застой и изчакване. Хищниците на някои места се оттегляха, изплашени от новата сила, която се усещаше над планетата. Отделни техни машини биваха сваляни всеки ден. Биваха бомбандирани позициите им и базите им. Те разбираха, че тук има нови сили, далече по- могъщи и свирепи…
В полунощ командир Йон и екипа от десет души, се прибраха в кораба, а екипажа се раздели на три смени, след което свободните се оттеглиха за нощуване, като останаха само дежурните. Алекс имаше още малко работа по компютрите, преди да се оттегли да спи. Навън беше снежна приказка, а в каютата- топло и уютно. Палма си беше пуснала музика, току- що излязла от банята, свежа и бодра. Ким и Аш хапваха пици. Алекс се усамоти в бокса си и се залови да подрежда багажа си, раницата и запасите си от вода, провизии и бутилки с кислород, както и боеприпасите си. Това беше удобно време за преоценка на живота, за събиране на мислите и започване на нов период от живота. Работата по проекта за суперкомпютър, вървеше успешно. Алекс получаваше помощ в това дело и от колегите си. Това щеше да бъде уникална марка компютър, който щеше да се произвежда серийно за всеки един землянин, където и да се намира. Този компютър щеше да свързва всички по радиото, щеше да помага на стопаните си при всякакви беди и проблеми. Тежестта на проекта падаше върху живота на компютъра- той трябваше да издържи здрав цели 100 години, като сам изолира повредени участъци от схемите си.
*
В следобеда на другия ден Crossfire пътуваше към град със 300,000 души население, който преди няколко седмици бил освободен от нашествието на хищниците. Алекс пушеше цигари с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма в дежурната каюта. Времето навън беше мразовито и сурово, но в каютата беше топло и уютно. Следобедът отминаваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и погледна напред към хоризонта.
Вечерта беше започнала, а до града оставаха още 2- 3 часа път. Алекс в тези часове страдаше от лепкава сънливост. Той нямаше понятие на какво се дължи това. Опита се да се ободри с вода на чешмата, а сетне с кафе, но резултат не се получи. Такъв сънлив той запали цигара и си взе още кафе. Това беше някакво странно явление, на което той не можеше да намери причината. Той стисна зъби и кимна на Палма, да излязат из кораба. В тези часове бяха будни само 50 души. По- късно щяха да бъдат събудени всички, за трите им свободни часа.
Вечерта напредваше, когато Алекс се прибра в бокса си, за да вземе душ, това като последна мярка срещу лепкавата дрямка. Стегнат в чиста униформа, той подреди джаджите по джобовете, провери си часовника и лаптопа в раничката на гърба и излезе из кораба да се разходи. Лепкавата дрямка беше потушена частично. Нямаше причина за такава дрямка, Алекс се беше наспал добре, а беше дремнал и по обяд, допълнително. Той запали цигара докато крачеше по коридорите. Трите свободни часа за целия екипаж се бяха започнали, навсякъде беше шумно и оживено, а в столовата се бяха събрали близо 100 души. До целта на полета, един тристахиляден град, оставаше около час време. Този град беше освободен от нашествието на хищниците, само преди няколко седмици. Тук бяха задържани в плен около 200 хищника, които бяха оковани и хвърлени в каторга. Специален екип от кораба щеше да иде в каторгата, за да разпитва пленници. Адмирал Шао се надяваше при това да се получи нова информация за хищниците.
*
Вечерта на другия ден Crossfire все още беше край тристахилядния град. През целия ден екипи на кораба бяха разпитвали хищници в каторгата. Това бяха едни истински хищници- зверове, огромни по три метра, тежки и свирепи. При разпитите бяха нучени подробности от техния живот, както и нови факти за "злите демони". Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, в уютната обстановка на дежурната каюта. Те анализираха информацията от разпитите, в тези часове. Адмирал Шао имаше намерения да вземе три избрани хищника, горе на Nissan, за да ги разпитва лично. В тези часове той избираше кои да бъдат избраните три хищника. Специална совалка от кръстосвача щеше да пристигне през идната нощ, за да ги вземе.
По- късно вечерта Алекс и Палма излязоха из космодрума на разходка. Беше хубаво време, след продължителните снежни бури. По ресторантите наоколо кипеше живот. Населението на града, още празнуваше своето освобождение. Градът се съвземаше след като близо година беше живял в ръцете на хищниците. От онези времена бяха останали лоши спомени- разрушени сгради, изкоренени дървета и избити животни от парка. В града вече не властваше хаос. Тук всичко се възраждаше за нов живот. Двамата влязоха по- късно в един ресторант, избраха си хубава маса със хубава гледка и си взеха по халба бира с пържоли. Палма беше щастлива този ден. Очите й сияеха, стегната в униформата, която страшно й подхождаше. Двамата вдигнаха наздравица и се разговориха за някакви си неща, дето само те двамата ги знаят. Вечерта заминаваше неусетно. В уютния ресторант, Алекс и Палма надигнаха по втора халба, пенлива бира, а сетне и трета. Беше им леко на душата. Бяха заедно, а какво повече да искат от живота си…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар