ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 264, Valeri Kolev.
Беше вечерта на другия ден. Crossfire изчакваше в базата на брега на океана. Времето навън беше кошмарно, с температури от порядъка на -20' С, снежни бури и дебела пелена от сняг. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до предния люк. В дежурната каюта беше топло, уютно и тихо. Докато Браун и Джейн дежуреха, останалите си почиваха. На борда бяха будни само 60 души. Останалите спяха или просто си почиваха. Алекс и Палма работеха в тези часове по плановете за атакуване на позициите на хищниците. Разработените планове, бяха по идеи на екипажа. Компютърното проиграване даваше добри резултати. Липсваше само разрешението на командир Йон, а той неискаше да се рискува излишно при такова сурово време.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха на терасата и вдигнаха дебелото стъкло. Мразовития вятър прониза телата им, въпреки дебелата изолация на униформите. Въздуха беше чист и свеж. Ухаеше на зима, но една по- различна зима- извънземна зима… Двамата набраха студ и се прибраха на топло. За един час у тях трепна едно такова Новогодишно настроение и те затъгуваха по древната Земя, по миналото си, близките и приятелите си… Когато по- късно Двамата седнаха отново да проверяват плановете за бъдещите атаки на кораба, се появиха Ким и Аш, които бяха почивали в тези часове. Вечерта вървеше нормално. Командир Йон беше обявил три свободни часа за целия екипаж, които започваха във 21 ч.
По- късно вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из кораба на разходка. Екипажът беше на крака за трите свободни часа. В столовата имаше към 150 души, беше шумно и оживено. Четиримата се разположиха на една маса до един от широките люкове на столовата и си взеха бира и мезета. За момента не беше предвиден скорошен полет. Според синоптиците на Съпротивата, в бъдещите дни се очакваше още по- сурово време. Вероятно беше да няма полети на кораба, за да не се рискува в лошото време, макар, че това време не беше проблем за Crossfire. Алекс запали цигара, замислен дълбоко. Разговорите из столовата се въртяха около времето и бъдещите действия на екипажа тук, на тази планета.
Наближаваше полунощ. Алекс, Ким, Аш и Палма нахлуха шлемовете и отидоха на един от двата входа на кораба, за да огледат положението. Входът представляваше асансьор, който обикновено се намираше на 20 м. височина, а се спускаше само при нужда. Охраната на входа прие четиримата в голямата кабина и се спуснаха до земята. Снежната пелена беше достигнала три метра височина. Когато кабината опря в снега, отвориха портала и четиримата стъпиха навън в снега. Разчистване на площадката нямаше да има. Само при заледяване на пилоните на кораба, щеше да се използва горелка, за да се освободи кораба от заледяването. Това все още не беше необходимо. Алекс запали цигара и се огледа. Наблизо имаше войници от базата, които разчистваха пистите за самолети и изтребители. Времето беше изключително сурово. Не се предвиждаха никакви полети за тази нощ, но можеше да има пристигащи кораби, самолети, совалки и изтребители. Четиримата огледаха пространството около входа. Не се очакваха гости, нямаше да излиза и никой от екипажа.
Когато по- късно четиримата се прибраха в дежурната каюта, тук бяха Тимур и Катрин, а дежуреха Хенсън и Никита. Корабът се готвеше за нощуване. Пуснати бяха щитовете на кораба, както и отбранителните му системи. Алекс и Палма щяха да останат будни до късно, за да обсъдят с дежурните някои от плановете за действие.
*
Беше една вечер, няколко дни по- късно. Crossfire патрулираше над граничната линия на фронтовете. Това бяха огромни територии, а линията беше около 15,000 км. по въздух. Алекс запали цигара с кафе и погледна колегите си в дежурната каюта- Ким, Аш и Палма. Вечерта вървеше бавно, но нормално. Навън беше сурово време със силни ветрове и бури. Това не беше проблем за кораба, но екипажа изпитваше известна сънливост. Алекс въздъхна и се замисли, докато гледаше екраните пред себе си. Летяха по фронтовата линия, но долу беше спокойно, войските изчакваха по- добро време, за да подновят огъня. Алекс се беше натъжил. Отново носталгията по Земята и старите времена, превзе съзнанието му. Но Земята беше страшно надалеко, а освен това там имаше тотално робство. Това едва ли би се понравило на някого, свикнал на свобода… Алекс запали цигара, взе си кафе и пак въздъхна. Тежко му беше в тези часове. Тук, на огромни разстояния от Земята, със шепа верни приятели и колеги. Все пак една успокоителна мисъл му дойде наум- мисълта за Orixon 44- Новата Земя на земната цивилизация. Там сега имаше повече от два милиона земляни, а това беше добро. Още повече, че Orixon 44 се намираше само на няколко денонощия оттук. Мисълта за Orixon 44 окрили Алекс. Разбира се това си беше цивилизация и то земна. А освен това два милиона души, не беше никак малко. Сред тях човек се чувстваше отново "у дома", далече по- спокоен и мотивиран да продължи пътя си…
Късно вечерта Crossfire летеше над бреговете на море. Наближаваше един остров, където Съпротивата беше струпала войски и техника в една доста голяма база. Тук земляните щяха да спрат, за да се видят с тукашните сили на Съпротивата и за да заредят кораба с гориво, провизии и вода. Алекс се беше успокоил до известна степен. Изправен пред предния люк на дежурната каюта, той наблюдаваше, как острова ставаше все по- голям и все по- близък. Чаша кафе и цигара отново, му върнаха настроението. До острова оставаше близо час време. Там кораба щеше да нощува тази нощ.
Crossfire се приземи на космодрума в островната база на Съпротивата, точно както беше по план. Тук имаше десет кораба и 4,000 души, войска. Базата беше добре укрепена и защитена. Оттук командването изпращаше войски към фронтовете. Докато дежурните разговаряха с Кулата- фар, на базата, командир Йон избра екип от десет души, с които щеше да гостува на тукашните военни в базата, за разговори по проблемите на войната. Времето продължаваше да е сурово. Отново беше завалял сняг със силна виелица. В дежурната каюта беше топло и уютно. Вражески обекти нямаше на по- малко от 20 часа полет. Тук кораба Crossfire беше във висока степен на безопасност. Тук кораба щеше да нощува. В очакване на една приятна вечер екипажа се размърда и скоро столовата се напълни с хора…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар