ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 266, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 266, Valeri Kolev.

На другия ден Crossfire пое патрулен полет, над териториите на континент № 2, държани от Съпротивата. Времето беше със бури и проливни дъждове, мрачно и сурово. Това не беше проблем за кораба Crossfire, машините на AFJ, бяха изчислявани и строени да издържат чудовищни натоварвания, дори в непозната атмосфера. Към началото на вечерта Алекс запали цигара с кафе и застана пред предни ялюк на дежурната каюта, за да впери поглед напред по курса. Това беше страховито време. Кораба летеше със около 400 км/ч. на 8 км. височина. Заради гръмотевиците бяха влошени радио- връзките на кораба.
*
Беше следобеда на другия ден, а Crossfire продължаваше патрулния си полет над планетата Orixon 59. Времето беше ужасяващо, със силни бури и проливен дъжд. В дежурната каюта беше топло и уютно, а тук бяха Алекс, Ким, Аш, Палма, както и Браун, Джейн и Никита. Алекс седеше зад пулта в удобното кресло и наблюдаваше данните за полета. Около кораба нямаше близки опасни обекти.
Към края на следобеда небето около кораба почерня и настана полумрак. Алекс запали цигара с кафе и се замисли отново. До него беше Палма, която се черпеше с пепси, а Ким приготвяше бърза закуска за дежурните. Аш ремонтираше един от компютрите на пулта. Из кораба беше тихо и спокойно, бяха будни само 50 души. Патрулирането на Crossfire до момента вървеше без проблеми. Наоколо нямаше никакви обекти на хищниците, а тези дето се забелязваха, бяха на повече от 10 часа дистанция. Видимост напред почти нямаше, но затова пък имаше добра картина от компютъра, картина от лазерно сканиране наоколо. Радио- връзките все още бяха със смущения и нестабилни, но това не представляваше кой знае какъв проблем.
В началото на вечерта Crossfire се намираше на два часа път от град със 200,000 души население, а там и военна база на местните, със представители на Съпротивата, 20 офицера и 100 войника. Командир Йон взе решение да се посети този град. Докато го наближаваха, Алекс отвори бутилка пепси и се оттегли да си почива на масата, зад пулта. Тук бяха също Тимур и Катрин. Те бяха офицери от Съпротивата, които имаха и десет войника, но горе на Nissan. Те бяха със Nissan за да се съгласуват действията на AFJ и Съпротивата, във войната срещу хищниците.
*
Бяха кацнали на летището край града от половин час. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта и се огледаха. Светлинките на града радостно примигваха в далечината. Военната база имаше два кораба и отбранителна система. Скоро беше пристигнал и трети кораб, носещ 500 души, евакуирани от град, който хищниците нападнали в миналите дни. До полунощ щяха да пристигнат още 500 евакуирани от там. Алекс запали цигара и каза:
-Тази нощ сме в града, четиримата. Трябва да намерим един човек…
-Интересно!- каза Палма.- Какъв човек?
-Не съм много наясно…- каза Алекс.- Знам само името му и ресторанта, където се храни.
-Командир Йон ли ни изпраща там?- попита Палма.
-Не той.- каза Алекс.- Адмирал Шао е казал така.
Двамата замълчаха, а азд тях се появиха Ким и Аш.
*
Джетът с четиримата и техните роботи, летеше около час по- късно над града. Координатите на ресторанта бяха зададени в курса на машината. Докато пилотираше Аш оставаше сериозен, дори намръщен. Той лично се беше навил да се наспи яко тази нощ, но тази задача сега му проваляше плановете. Алекс пушеше цигара на мястото до Аш, а зад тях бяха Ким и Палма. Времето беше мразовито, но почти тихо, без силни ветрове.
-Как се казва, човекът?- попита Аш.
-Казва се Пан.- отвърна Алекс.- Трябва да го намерим, и да го вземем с нас.
-А той дали знае това?- попита Ким.
-Той би трябвало да знае, че някой ден ще дойдем в този ресторант и ще го вземем с нас…- поясни Алекс.- Адмирал Шао беше лаконичен, както винаги…
*
Ресторантът беше спретнат, триетажен и с гледка към близката река. На първия етаж имаше дансинг и истински оркестър. След като оставиха двата робота да пазят джета, а другите два взеха за своя охрана, четиримата се настаниха удобно и поръчаха по халба бира и пържоли. Снимката на човека Пан, минаваше от ръка на ръка сред тях. Щяха да го забележат веднага, ако се появи тук. Алекс запали цигара и отпи глътка, а бирата беше добра. До полунощ имаше 2- 3 часа, но това нямаше значение, защото Пан се хранел само когато огладнее, т.е. дори нощем.
-Нямаше ли да го намерим по- лесно, ако знаехме къде живее?- попита Ким.
-Това знаем за него, с това разполагаме, това е положението!- каза Алекс.
*
На другия ден Crossfire продължи патрулния си полет. Четиримата бяха довели Пан в късна доба. Той се оказваше ясновидец и освен това, човек направил подслушвател на "злите демони". Поради тези две причини, адмирал Шао го искаше на Nissan. През целия ден кораба летеше над границите на фронтовата линия, над континент № 2. Времето беше сурово и мразовито. Около полунощ се очакваше да стигнат до един крайморски фар- база на Съпротивата, на 2,000 км. от фронтовата линия. В тази база живееха близо 100 души, с които командир Йон искаше да говори, по темите за "злите демони". Наблизо имаше и малък град със 40,000 души население, където също можеше да се гостува. Градчето беше на 10 км. от фара. Някъде там, Crossfire щеше да нощува. Но все още беше ранна вечер, до фара имаше много път. Алекс седеше зад пулта в удобното кресло и пушеше. До него беше Палма, която се черпеше с пепси, а Аш и Ким приготвяха закуска за дежурните. В каютата бяха също Браун, Джейн, Никита и Хенсън, както и Шон и Бронк. Из кораба нямаше движение, бяха будни само 50 души. Пан гостуваше на командир Йон в каютата за гости. Йон имаше да го разпитва за много неща. Най- интересното беше- как работи подслушвателя на "злите демони". В очакване към полунощ да пристигнат до целта си, дежурните наблюдаваха екраните си, а вечерта бавно напредваше…



(следва продължение)