ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 258, Valeri Kolev.
Планетата се виждаше все по- голяма през предния люк на дежурната каюта. Алекс пушеше цигара с кафе и неможеше да откъсне поглед от тази гледка. Само преди часове четирима бяха на чужда планета и незнаеха как ще се върнат при своите, а ето върнаха се, а освен това стигнаха и до Orixon 44- новата люлка на земната цивилизация. До него седеше и Палма, изпитваща същите чувства в този час. В дежурната каюта бяха и Браун и Никита, които дежуреха, а Аш и Ким хапваха на масата, зад пултовете. Из Nissan, а и из Crossfire беше тихо и спокойно. Все още тук спяха 600 души от бордовите екипажи, а дежуреха 150 души, като не се смятат новите хора, които бяха от Съпротивата, 15 души.
Вечерта напредваше, а Orixon 44 беше все по- близо. В очакване и това да се случи, дежурните държаха връзка с планетата и някои корби от AFJ, които я охраняваха от орбитална височина. Алекс и Палма бяха излезли из корабите на разходка, преди достигането на планетата, когато Crossfire щеше да се отдели от Nissan, за да се спуне към планетата.
*
Наближаваше полунощ, а кораба Crossfire се беше откъснал от кръстосвача и се спускаше през атмосферата към планетата. Тук гъмжеше от живот и летящи машини. В ефира имаше 10 радио- програми и две телевизионни. Земляните тук наброяваха вече 2.5 милиона души, а живееха в 10 града, разположени на континент № 1. На останалите 7 континента имаше само фарове- кули за комуникации и бази на AFJ. Алекс и Палма тази вечер дежуреха в помощ на пилотите на кораба. Бяха готови във всеки един момент да поемат руля от дежурната каюта, където бяха. Той запали цигара, взе си кафе и каза:
-Ето ни отново "у дома"!
-Преливам от щастие!- каза Палма.
*
Започваше вечерта на другия ден. Crossfire се намираше на площадка в базата на AFJ, до град № 1, на Orixon 44. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха седнали на масата на терасата към дежурната каюта, на бира с мезе. Валеше дъжд, но беше само леко хладно. Гледката беше чудесна, към реката и града в далечината. Наблизо се намираше и кораба Ford от техния кръстосвач, а който бяха слезли на планетата още 250 души. Всички от екипажите на Nissan се радваха, че са отново сред своите, "у дома", така да се каже. Това беше един обикновен ден в град № 1. Тук имаше много оранжерии, рудници и ферми, както и корабостроителница. Почерпката с биричка и мезе, развесели четиримата земляни. Те се изпълниха с оптимизъм и радостни вълнения. Междувременно беше започнал ремонт на кораба Crossfire. От продължителните полети по корпуса му имаше много пукнатини. Единият от главните двигатели беше силно амортизиран, а втория беше по- нов. Докато течеше ремонта, кораба беше освободен от полети и дежурства. За неговата безопасност се грижеха от втория екипаж- кораба Ford.
По- късно Алекс и неговия екип от 25 души, се захванаха да стегнат совалката Honda от състава на кораба, за да пътуват с нея насам- натам из планетата. Докато почистваха и зареждаха совалката, времето течеше. Смятаха в близките часове да отлетят, първо към близкия град, а сетне и по- надалеко. Командир Йон освободи екипа на Алекс от всякакви задължения, до възникване на спешна ситуация, която да наложи тяхното повикване обратно…
С напредването на вечерта екипа на Алекс- 25 души, отлетяха със совалката Honda, на пътешествие из планетата. Първата им спирка беше град № 1. Скоро бяха там. Оставиха двама души за охрана на совалката, а останалите излязоха от совалката, паркирана край един хотел- ресторант. Времето беше хубаво, а една от луните на Orixon 44 осветяваше всичко във светло- синя, мека светлина. Градът, макар и все още съвсем нов и не напълно подреден, изглеждаше хубав в тази вечер. Гражданите бяха по улиците и заведенията, но голяма част от тях си бяха по домовете, за да си почиват и да се радват на домашния уют.
Екипът на Алекс се набутаха в Търговския център, където си заредиха хранителни стоки, напитки, филми, музика, списания и други неща. С помощта на четири робота, които бяха с тях и пластмасова количка за стоки, те щяха да отнесат всичко това до совалката си, останала на 3- 4 км. по- нататък. Алекс запали цигара, докато вървяха обратно към совалката. Бяха доволни от пазаруването си.
Когато по- късно се прибраха на совалката, екипа на Алекс продължиха пътешествието си над планетата. Докато се издигаха на височина от 7 км. Алекс подреждаше своите запаси от храна в шкафа си и раницата. Пилотираха Браун и Джейн, а Хенсън и Никита следяха за безопасността. Настроението на екипа беше добро. Намираха се на планета, собственост на земната цивилизация, и под контрола на AFJ. Тук живееха 2.5 милиона души, предимно земляни. Какво по- добро от това. Алекс, Ким, Аш и Палма се оттеглиха в бокса си с четири койки и масичка, където седнаха и си пуснаха една от телевизиите тук, на Orixon 44. Това им помагаше да научат повече за Новата Земя- новата планета на земната цивилизация. Тук нещата се развиваха с добра скорост и доста добре. Освен всичко друго, новата планета зареждаше с провизии, въздух, вода и гориво, всички кораби на Флота на AFJ, които бяха тук. Четиримата отвориха отново по бира с мезета и за момент забравиха неволите си, надалеко от Земята…
Наближаваше полунощ, а совалката с екипа на Алекс продължаваше полета си над континент № 1 на тази планета. Алекс запали цигара и си взе кафе. От близо три часа той умуваше по програмите за своя уникален прототип на суперкомпютър. Палма му помагаше, а Аш и Ким вече спяха. Екипът имаше достатъчно хора за спокойно водене на совалката и не се налагаше четиримата да дежурят непрекъснато. Алекс въздъхна и с мисълта за койката си, се ориентира към приключване на заниманията си за този ден. Палма си беше легнала и слушаше музика, преди да спи. Радиовръзката с Crossfire беше добра. За момента нямаше нови неща за екипа на Алекс. Алекс седна в креслото и се отпусна, докато пиеше кафето си, а скоро щеше да ляга да спи. Имаха цялата нощ, до съмване…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар