ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 267, Valeri Kolev.
Вечерта, три часа преди полунощ, Crossfire летеше в патрулен полет, но целта му беше един град с 40,000 души население, и близка до него база- фар на Съпротивата. Алекс и Палма пушеха цигари с кафе и почиваха малко, преди да продължат дежурството си. Алекс беше изморен и му се спеше. Той се беше замислил над проблемите, докато драскаше йероглифи и схеми на дисплея на ръчния си компютър. И Палма беше изморена. Двамата имаха планове, тази нощ добре да поспят. Вероятно това щеше да стане, едва след като пристигнат до малкия град, целта на полета. Навън вилнееше снежна буря, свирепо, сурово и мразовито време. Затова пък в дежурната каюта беше топло и уютно. По това време командир Йон даде три свободни часа за целия екипаж. Скоро всички станаха и из кораба се забеляза оживление. Това бяха часовете, да се видиш с приятели и колеги, да пийнеш и хапнеш, да стегнеш нещата си и да се погрижиш за себе си.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Колеги и приятели имаше навсякъде, а в столовата се бяха събрали към 100 души. Двамата се разходиха из кораба, чак до наблюдателницата, която се издигаше на 10 м. над кораба и в нея имаше двама дежурни. От там можеше да се види по- добре, околното пространство. Тя представляваше кабина- асансьор и можеше при необходимост да е 10 м. над кораба или 10 м. под него, но най- често стоеше прибрана в корпуса му. Двамата се порадваха на гледката от наблюдателната кула, а сетне дежурните я прибраха в корпуса заради силните ветрове.
Когато се прибраха в дежурната каюта, Алекс и Палма бяха доволни от разходката си. В каютата беше топло и уютно, а тук бяха десетима от колегите им, които се черпеха с бира и мръвки печено месо. Вълна на оптимизъм заливаше кораба, явно добрите времена отново бяха застигнали земния екипаж на кораба Crossfire. С наближаването на полунощ дистанцията до целта на полета намаляваше. Радио-връзката с Кулата- фар беше добра. Там вече очакваха Crossfire и земляните. В тяхна чест в базата готвеха малко празненство. Щеше да има и много гости от близкия град. Не беше много ясно, дали ще се спи през идващата нощ…
*
Беше следобеда на другия ден. Празненството беше продължило до 3 ч. сутринта. Но Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха оттеглили навреме и се наспаха добре. Crossfire беше все още край фара и базата на Съпротивата, наблизо до градче със 40,000 души население. Алекс и Палма дежуреха в тези часове. Той си беше взел кафе, пушеше цигара и преглеждаше данните за обектите, намиращи се наблизо в радиус от 3,000 км. Очакваше се разрешение от командир Йон, за да се продължи патрулирането на кораба. Това щеше да стане скоро. На борда бяха будни само 50 човека, а Йон и Пан разговаряха на по чаша вино и мезета, за всичко около "злите демони" и престъпната им империя с наемниците хищници.
Вечерта беше започнала, когато Crossfire продължи патрулния си полет. Вече на височина от 8 км. и със скорост 400 км/ч. кораба продължи патрулирането. Алекс запали цигара, отвори си бутилка със сироп от плодове и се загледа замечтан напред по курса на кораба. Навън беше облачно, а вятъра беше умерен. До него седеше Палма, която тази вечер беше някак си много усмихната. Ким и Аш седяха на по- задните места зад пулта, заети да контролират параметрите и данните за полета, както и други неща.
-Колко време още ще бъдем на Orixon 59?- попита Палма.
-Няма никаква информация по въпроса.- каза Алекс.- Съгледвачи са забелязали приближаващи планетата кораби на хищниците. Тук ще има още нужда от нас.
-А какви са новините от Пан?- попита Ким.
-Започваме прослушване на комуникациите на "злите демони".- каза Алекс.- В момента свързват подслушвателя на Пан със нашата компютърна мрежа.
-Ще можем да подслушваме и хищниците, вероятно…- каза Ким.
-Да.- каза Алекс.
Вечерта напредваше, когато Алекс отвори още една бутилка с плодов нектар от бордовата оранжерия и запали цигара. Полета вървеше нормално. Към фронтовата линия нямаше идващи обекти, а по суша действията на хищниците бяха замряли, заради мразовитото време. Силите на Съпротивата се бяха укрепили добре и не смятаха да отстъпват, ако битките продължат. За настъпление беше рано да се мисли. Хищниците оставаха силни все още, а според новините се очакваха още техни кораби да се появят над планетата. Напоследък Алекс се беше заловил да избистря тайните на своите предишни животи. Помагаше му шамана Джи, който беше на борда на кръстосвача Nissan, като съветник на адмирал Шао. Алекс отделяше по един час от времето си, всеки ден, за да рови из миналите си животи, а също четеше най- новите послания на шамана Джи, който му беше пътеводител в тази тема. Новите неща от последните седмици, говореха ясно, че Алекс е има древен дух със повече от 600 различни животи, както на Земята, така и по далечни планети. Това бяха уникални новини за миналото на духа му и Алекс се запали да изясни всичко това с помощта на шамана Джи…
Късно вечерта Алекс се оттегли за да поработи по прототипа на суперкомпютъра, който създаваше. По него имаше страшно много работа, а Алекс искаше да е в час и да продължава да дава дежурства зад пулта. Съвместяването на задачите не му пречеше, той можеше да върши едновременно по няколко неща. Тази вечер той умуваше по захранването на прототипа. Както го замисляше, той трябваше да работи при всякакви условия и да е безотказен цели 100 години, като сам изолира повредени елементи от схемата, за да може да помага на притежателя си при всякакви ситуации и независимо къде е човека. Амбициозната цел изглеждаше понякога невъзможна, но според шамана Джи, след пускането на серийно производство на прототипа и осигуряването на неговата доставка до всеки землянин на света, то прототипа беше работил наистина безотказно и спасил страшно много земляни из космоса…. Това беше информация от бъдещето, която правеше Алекс велик човек за бъдещите поколения. Това даваше отговор, защо това, което прави той е толкова важно и защо трябва да стане на всяка цена…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар