Времето сега:

сряда, 2 юли 2014 г.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 268, Valeri Kolev.




ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 268, Valeri Kolev.

На другия ден Crossfire гостува на друг град, на 4,500 км. от фронта. Там останаха през целия ден. Вечерта беше започнала, когато Алекс и Палма излязоха из близкия парк, край града. Тук беше пълно с хора, извънземни от различни раси, а имаше и хуманоиди. Непознати раси, рядко се виждаха тук. Базата на военните беше наблизо до града, от другата страна на парка. Докато крачеха напред, изумени от усещането за тази планета, Алекс запали цигара. Палма го беше хванала под ръка и му бърбореше разни неща. По това време слънцето залязваше.
Завръщаха се обратно към кораба по здрач. Парка беше осветен от лампи с мека светлина. Алекс пушеше цигара, а Палма я беше дострашало от тъмнината и джунглата наоколо. Потокът от хора беше намалял. Докато вървяха тя стискаше калашника здраво, готова за стрелба, а Алекс нямаше усещане за скорощна беда и беше спокоен. Неусетно наближиха и Crossfire. Светлините на кораба им разтопиха сърцата от умиление. Те се завръщаха "у дома", така да се каже.
Дежурните на поста при входа на кораба им козируваха, докато влизаха, а Алекс само кимна с глава. Асансьора скоро ги качи до нивото на дежурната каюта.
*
В следобеда на другия ден, Crossfire продължаваше патрулирането си над континентите на Orixon 59. Алекс се беше замислил по своите проблеми. В главата му се бяха съживили спомени от другите негови животи. Тук на Crossfire той служеше за втори свой живот. Това обясняваше защо всичко тук му беше познато, още когато двамата с Ким бяха дошли на борда на кораба. Разбира се, той си даваше сметка, че другите хора също са имали предишни животи. Замислен по тези въпроси той запали цигара с кафе и се изправи до предния люк на дежурната каюта. Полета вървеше нормално. Навън времето беше тихо и спокойно, на височина 8 км., където се намираха.
*
Следобедът на другия ден беше към края си, когато Crossfire се приземи обратно в базата на военните, там където бяха в началото, това беше на континент № 1. Адмирал Шао искаше кораба да се прибира обратно на кръстосвача. Тук щяха да заредят гориво, вода, кислород и провизии и се очакваше вечерта по някое време да започнат издигане към орбитална височина, а там някъде беше кръстосвача Nissan.
Вечерта Crossfire беше готов за отлитане и изкачване до орбитата. Скоро дежурните дадоха старт. Алекс запали цигара, докато следеше показанията за полета. Всичко изглеждаше съвсем нормално. Този ден беше минал трудно за Алекс, изпитвал почти постоянно неразположение. С надеждата вече да е стабилен, той проверяваше данните на екрана, а картинките бяха в нормите. Около кораба нямаше близки вражески обекти.
Вечерта напредваше, а кораба набираше височина с мощните си двигатели. Очакваше се до полунощ или през нощта да достигнат височината от 30 км., където беше Nissan. Алекс запали още една цигара с кафето и се замисли за предишните си животи. В съзнанието му изплуваха ясни мисли за конкретно друго негово минало. Това с помощта на писмата от шамана Джи и билките, които той му даваше. Шаманът Джи отглеждаше богата колекция от билки, цветя и треви, на борда на Crossfire, както и на Nissan. Той беше до известна степен магьосник, знаеше каква билка трябва, когато имаше някакъв проблем.
*
На другия ден Crossfire се беше скачил към Nissan и заедно пътуваха по посока на звездата Orixon 7. Беше вечерта на борда на Nissan. Алекс беше поспал 2- 3 часа и се разсънваше с кафе. До полунощ се очакваше да пристигнат край една планета, забулена в гъсти, сини облаци. Това беше планетата Orixon 81. Алекс започваше да се разсънва. Предстоеше му да седне да проверява архива, за информация за тази планета. Из кораба настъпваше оживление, след като командир Йон беше дал три свободни часа на целия екипаж на Crossfire. Колкото до Nissan, там бяха будни само 10% от екипажа. Алекс запали цигара с кафе и погледна около себе си в дежурната каюта. Браун и Джейн дежуреха, Палма закусваше, а Ким и Аш бяха на разходка из корабите. Алекс си пусна музика и се замисли. Той се променяше със всеки изминал ден. Шаманът Джи отключваше неговите древни спомени за неговите минали животи. Алекс не винаги бе бил някакъв командос- астронавт на космически кораб. Това не го изненада. Постепенно той започваше да гледа на нещата с друг поглед, някак си по- различно от преди…
Вечерта напредваше. Планетата Orixon 81 беше съвсем близо, до орбитална височина оставаха само два часа път. Докато дежурните проверяваха какво е положението там, Алекс запали цигара с кафе и се отдаде на мисли. До него беше Палма, която му правеше компания. Двамата застъпваха на дежурство след полунощ, а това наближаваше. В оставащото време до дежурството Алекс се зае да оправя нещата в раницата си и джаджите по униформата си, както и торбата с неговия багаж. Палма слушаше музика и пийваше пепси, а Аш и Ким приготвяха вечерна закуска- пици.
*
В следобеда на другия ден Crossfire навлезе в атмосферата на Orixon 81 и започна спускане. Беше началото на вечерта, когато Crossfire достигна до височината от 10 км. и премина към хоризонтален полет. Алекс запали цигара с кафе и въздъхна тежко. Това беше един лош негов ден. Заради проблеми със зъбите, той неможеше да се храни, а от това го болеше и корема. Наблягаше на течности и бульони, но това неможеше да продължи дълго време, щеше да започне да губи тегло и сила. Всичко това повлия върху настроението на Алекс. Той не беше в добра форма. Освободи се от дежурства и двамата с Палма седнаха да поработят върху проекта за компютър. Алекс се подкрепяше с хранителни течности и бульони, кафе и цигари. Това временно можеше да замести пълноценното хранене, но идваше време да избере кой от колегите му да си поиграе да лекува зъбите му. Шаманът Джи препоръча специални билки при проблеми със зъбите. Алекс се колебаеше. В това състояние на зъбите му, той въобще не можеше да се храни. Трябваше да вземе решение за съдбата на зъбите си…



(следва продължение)










Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза