Времето сега:

петък, 4 юли 2014 г.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 269, Valeri Kolev.





ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 269, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Crossfire летеше над океана на планетата Orixon 81, а кръстосвача Nissan оставаше на височина от 35 км. в орбита. Тази планета имаше два континента и много острови. Хищниците воюваха на единия от континентите, а другия си оставаше непокътнат от тяхно нашествие. Тук имаше дори бази на AFJ. Към една от тези бази се беше насочил кораба Crossfire в тези часове. Полетът продължаваше на височина 10 км. със скорост от 400 км/ч. Времето беше ужасно, силни бури, мраз и мрак. Алекс страдаше от своя извънземен грип, който го нападаше понякога, а проблема му със зъбите продължаваше да не е решен. Той запали цигара, а до него беше чайника с билков чай. Завит с дебелото одеало, с лошо настроение и във лоша форма, Алекс следеше как върви полета, по- скоро за своя информация, отколкото за да помага. До него бяха неговите хора- Палма, Ким и Аш, които разбираха добре в какво състояние е той, но по тази тема не се говореше. Лековете за неговия грип имаха само временен ефект, а колкото до проблема със зъбите, това не беше проблем само на Алекс. Зъболечението в космоса беше трудоемка задача, а специалисти липсваха…
*
Късно вечерта на другия ден Crossfire се намираше в една база на AFJ, на планетата Orixon 81. Алекс беше в лоша форма, все още, но се опитваше да бъде на линия. Тежките времена, които започваха за него, не му попречиха да продължава дежурствата си и работата по проекта за компютър. Алекс страдаше. Хранеше се само с меки или течни храни. По неговите зъби имаше много работа, а специалист по тези въпроси нямаше. Алекс получаваше от шамана Джи лекове и билки, които до известна степен му помагаха. Извънземния грип, който също го тормозеше, беше в изключително остра форма… В тази военна база на AFJ имаше и болница за земляните.
*
Беше на другия ден. Алекс беше по- добре от предишните дни. Това го зарадва. В следобеда той седеше зад пулта, пушеше цигара с кафе и преглеждаше информация за ситуацията тук на Orixon 81. Корабът все още се намираше в базата на AFJ. До него бяха Палма, Ким и Аш, заети със задачи, зад пултовете. Денят вървеше нормално, а се очакваше по- късно да се излети за патрулиране. По някое време Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. По това време от екипажа 250 души, половината спяха. Хора имаше по коридорите на кораба, както и във столовата, където имаше към 20 души, когато Алекс и Палма отидоха там. Те смятаха да пийнат по джин с тоник, докато разговарят с колеги и приятели.
Към средата на следобеда Crossfire излетя на патрулиране.
Алекс запали цигара с кафе и се замисли както винаги. Днес той беше в добра форма. Оставаше само проблема със зъбите, които той лекуваше с билки и хапове. Мисълта му се рееше из далечни времена и далечни места, където той беше имал други свои животи, а вече добре си спомняше това, включително и със едни такива далечни и отнесени спомени и настроения. Повечето свои животи Алекс беше преживял на Земята, или като землянин, но имаше и други случаи, когато се беше раждал като извънземен на чужди планети. Тези факти силно заостриха любопитството му. Той искаше повече информация- къде точно беше прекарвал свои извънземни животи и как именно беше живял там и тогава.
Следобеда напредваше, а Алекс работеше по проекта за компютър. Прототипът вече можеше да изпълнява някои програми, но по него имаше още много работа. Край него бяха Палма, Ким и Аш, които помагаха по проекта. След като приключи със изпитанията на една от новите програми, той остана доволен, запали цигара с кафе и се изправи за да се разкърши и да застане до предния люк на каютата. Навън беше спокойно време, но студено. Около Crossfire нямаше близки опасни обекти. Патрулирането вървеше нормално.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Тук имаше и 20 души от базата на AFJ, които гостуваха. Те се бяха събрали с два екипа на кораба и обясняваха ситуацията тук на Orixon 81. Момчетата от екипажа пък им разказваха през какви места са минали напоследък и какви особености има по другите планети. Беше обменена и всякаква информация от архивите на кораба, както и на базата. По това време всичките 60 души от срещата се събраха отново в столовата, за една приятна вечеря. Готвачите вече им бяха приготвили вкусни блюда.
*
Вечерта напредваше, а Crossfire летеше над островна верига, като сканираше за проникване тук на шпиони- хищници или подводници. Алекс запали цигара, взе си кафе и се отпусна в креслото зад пулта. Палма беше до него на пулта, а Ким приготвяше вечерна закуска за дежурните. В столовата вървеше празненство, послучай срещата на екипажа на Crossfire с офицери от базата на AFJ, които бяха тук. Очакваше се към полунощ кораба да достигне до един град със 500,000 жители, където можеха да се приземят, ако командир Йон разреши. Междувременно навън отново сви студ, падна мраз и мрак, а ветровете станаха силни.
Късно вечерта Алекс слушаше музика в бокса си, а Палма гледаше филм. Имаха свободно време до сутринта, когато застъпваха на дежурство. Алекс запали цигара, замислен над компютрите си. Той чертаеше йероглифи и схеми, а това бяха ценни нови идеи за схемата и софтуера на бъдещия модел компютър, който разработваше заедно с приятели и колеги. Този компютър освен на чертежите, имаше и прототип- уникален лаболаторен експериментален модел. Това щеше да бъде машината, която щеше да се произвежда серийно в огромни количества, за да може да свързва всички земляни из космоса. Бройка компютър от тази марка щеше да се осигурява на всеки землянин, където и да се намира той, при това- безплатно. Тази уникална машина щеше да бъде безотказна в продължение на 100 години от произвеждането й, а характерно за нея беше, че тя щеше да се справя със всякакви ситуации и да отстранява самостоятелно повредени схеми, възли, блокове от схемата си. Освен това тя щеше да работи със енергия осигурявана по десет автономни начина, в зависимост- със какви ресурси разполага нейния притежател.
Алекс запали цигара замислен. Музиката му харесваше, а компютъра ставаше все по- добър и опасен…


(следва продължение)









Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза