ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 278, Valeri Kolev.
Наближаваше полунощ, а от някакви странни светлинки, забелязани от Nissan, нямаше и следа. Crossfire продължаваше търсенето сред астероидите. Дежурните бяха особено внимателни, за евентуални портали на телепорти, за да не се повтарят грешките от миналото, когато попаднаха с целия кораб на далечна планета. Междувременно екипажът беше преминал на три смени от по осем часа. Останаха будни само 70 души. Сред тях беше и Алекс, със своите верни Ким, Аш и Палма. Бяха решили тази нощ да помагат на дежурните от мостика.
*
Беше вечерта на другия ден. Търсенето на странния обект продължаваше, а бяха известни още от началото неговите размери и форма. През целия ден екипажът на Crossfire беше претърсвал из астероидното поле. Адмирал Шао изпрати по обед и кораба Ford със 100 души екипаж, също да търси странния обект. Този обект беше забелязан предишната вечер, да излъчва светлинки, а след това бяха записали данните за формата и размерите му. Смяташе се, че този обект може би е населен, а може би беше кораб…
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. По тези места силата на светлината беше слаба. Лесно можеше да се забележи светлинка, някъде наблизо. От вчерашната вечер, екипажите гадаеха, какво точно е било забелязано. Кадрите от предните камери се прегледаха десетки пъти, за да се забележи, ако има още някаква информация, записана. Адмирал Шао не беше дал срок за търсенето, но сигурно щеше да се прекрати след 24 часа, най- късно. Алекс въздъхна тежко и взе бинокъла, за да поогледа лично наоколо. Нямаше представа къде може да е търсения обект. Ако той беше кораб и се е отдалечил вече надалеко, нямаше да го открият изобщо.
Късно вечерта на борда на Crossfire останаха само 70 души будни. Останалите имаха заповед за задължителен сън. Алекс и Палма си почиваха в бокса си. Тя слушаше музика със слушалки, а той пушеше и умуваше над задачи и проблеми. Издирването на странния обект щеше да продължи без прекъсване и тази нощ. Останал за момента сам със мислите си, Алекс се задълбочи в древните спомени на своя дух. Знания и мъдрости от древни цивилизации изплуваха в съзнанието му като мъгливи спомени, които той сега не познаваше добре, почти никак. Това, че беше имал над 600 предишни свои животи, сред които доста много в извънземието, му напомняше, че носи стар, древен дух, а тук временно няма нужните знания. Леко нервиран, какво всъщност е загубил, раждайки се отново на Земята, той се замисли- всъщност да се родиш на Земята беше бонус, а не бреме…
Наближаваше полунощ. Алекс и неговите хора се редуваха зад пултовете, а тази нощ той оставаше на линия до 6 ч. сутринта, като шеф на дежурните. На сутринта щеше да го смени Браун. Компания щеше да му прави през цялата нощ и Палма, която така пожела. Алекс можеше да си полегне, но без да заспива, можеше да хапва, да пийва, но задължително с включени телефони, по които можеше да дава указания, инструкции и заповеди в реално време. Той не си губеше времето безметежно, а го използваше, като скъпоценност- до последната секунда. Както той беше убеден, това беше правилно решение, човешкия живот не беше вечен, времето на човека винаги е преброено…
*
Току- що беше минало полунощ, когато Алекс прихвана радио сигнали от близък предавател. Те бяха достатъчно силни, а носеха послание на някакъв древен извънземен език. Алекс пусна сигналите за компютърна обработка и превод, а в това време запали цигара с кафе и настръхна- в астероидното поле наистина имаше някой, или някои…
Преводът скоро беше готов:
-Хей, има ли някой там?
Алекс включи микрофона и отговори:
-Тук патрулен кораб на AFJ! Кой сте вие?
-Казвам се Карик.- дойде отговора- С моето семейство живеем в един астероид. Имаме и корабче. Търгувам с руда, която добиваме тук. Сигурно търсите точно мен?
-Може би!- каза Алекс.- Дайте вашите координати и ни очаквайте на инспекция!
-Разбира се, младежо!- се чу отговора, последван от цифрите на координатите.
*
Астероида на Карик се оказваше издирвания странен обект. Карик се оказа извънземен мъдрец- монах, който се изхранваше с търговия на руда, както и семейството си. "Аз ви чаках отдавна.- беше казал той- Вие ще ме вземете заедно с корабчето ми и семейството ми, за да ви помогна във войната ви със "злите демони", както и армиите им от хищници."
Адмирал Шао нямаше думи, когато разбра това. Карик беше не само мъдрец, но също пророк- ясновидец. Той беше от расата на слоноподобните хуманоиди. Алекс получи заповед- Карик, семейството му и кораба му, да бъдат транспортирани на борда на кръстосвача Nissan. По- късно и това се случи…
*
На сутринта Crossfire се завърна на борда на Nissan.
През целия ден Алекс и Палма си почиваха и спяха, а в началото на вечерта станаха и седнаха около масичката в бокса на кафе и цигара за разсънване. Nissan продължаваше полета си към планетата Orixon 44. В зоната рязко намаляваха силите на хищниците, но имаше повече кораби на AFJ и Съпротивата. Безспорно наближаваха крайната си цел на този полет. Щом се поразсъни, Алекс провери какво е положението, послуша музика и отвори компютрите си. Вече все по- често щеше да бъде шеф на дежурните и все по- малко щеше да дежури на пулта в дежурната каюта. Като негови помощници се явяваха Палма, Ким и Аш, безспорно неговите най- добри приятели.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар