ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 274, Valeri Kolev.
Една вечер над Crossfire и Спасителния център вилнееше гръмотевична буря. Алекс и екипа му от 20 души, в този ден бяха ходили из града със совалката Honda, а сега си почиваха. Алекс запали цигара, докато се занимаваше с компютрите, а Палма, Ким и Аш бяха тук и разговаряха. В дежурната каюта беше топло и уютно, а навън- ад. Из лагера беше спокойно. Каютите бяха отоплени, топла храна имаше на всеки 6 часа, а отделно се раздаваха пакетирани храни. Из кораба започваха пет свободни часа за целия екипаж. Алекс се беше замислил дълбоко над своите екперименти, да открие какви свои предишни животи е имал. За целта използваше специални билки, осигурени от шамана Джи. За своите повече от 600 живота, Алекс беше видял и чул много неща, а знанията му сигурно бяха огромни, ако успееше да отключи паметта си за тях. Спомени за живота му на други планети и в други цивилизации, го караха да мисли, че едно древно същество, а това го изпълваше с радост.
По- късно тази вечер в дежурната каюта се събраха всичките 20 души от екипа на Алекс. Те си намериха по местенце и се отдадоха на джин с тоник и сладки приказки. Мисията до голяма степен се изпълняваше успешно. Преди да си тръгнат от град № 15, земляните щяха да оставят лагера в ръцете на Съпротивата, тукашните военни и цивилното население. AFJ се наемаше да осигурява провизии за лагера, за срок от пет години. Всеки месец тук щеше да пристига товарен кораб от AFJ, натоварен с провизии, вода и гориво. По въпроса, кога Crossfire щеше да си иде оттук, още нямаше взето решение, нямаше и обявен срок.
По някое време Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из кораба на разходка, хем и да проверят системите и възлите на кораба. Алекс запали цигара, докато крачеха из коридорите. Беше оживено и шумно с празнични настроения. В столовата се бяха събрали към 120 души. Алекс и хората му, докато проверяваха възлите из кораба, времето напредваше. После седнаха в столовата и си взеха вечеря. Докато хапваха, слушаха разговорите на колегите си. Настроението в кораба беше добро днес, изглежда добрите времена бяха застигнали земляните, дори тук- надалеко от родната планета.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се усамотиха в неговия бокс. Тя отиде да се къпе, а той се занима да подрежда запасите си в склада- провизии, вода, кислород, боеприпаси. Сетне подреди и стегна раниците си. Когато седна да поработи с компютрите си, Палма си беше легнала в койката и слушаше музика. Алекс запали цигара, отвори бутилка плодов сироп и се отнесе в размисли. Около кораба нямаше близки опасни обекти. В тези часове кораба се готвеше за нощуване. Бяха спуснати блиндираните щитове и задействана отбранителната система. Входовете на кораба се затвориха, а там застанаха караулни. Навън вилнееше буря и мраз, около -55'С. В Спасителния лагер вече живееха 5,200 души. В тези часове им се раздаваше пакетирана храна и горещ чай. Хората живнаха тук от няколко дни и се замислиха- какво да се занимаят през цялото това време. Военните поеха ангажимента, да осигурят някаква работа, наблизо до лагера, на желаещите. Вероятно щеше да строи цех за производство на военни джетове.
Наближаваше полунощ. Алекс провери как вървят нещата с дежурствата и се оттегли в бокса си, а там Палма вече спеше. Смяташе да поспи и той.
*
На следващия ден Алекс и екипа му- 20 души, със совалката Honda отново бяха из града, в търсене на бедстващи хора. Голяма част от постройките бяха разрушени напълно или частично, от нападенията на хищниците. Мнозина живееха кой където намери и ако може да си запали огън за да оцелее. Навън температурата варираше около -60' С. Екипът на Алекс излизаха навън задължително със скафандрите си. В търсене на още оцелели, екипът започна да опознава града. Тук живота бавно се възраждаше. От населението тук- 600,000 души, най- много бяха хуманоидите. Някои от хората бяха успели да се снабдят със скафандри и с тях излизаха навън. Това даде идеята на земляните, да започнат снабдяване на населението със скафандри. Поради съвпадане на физиката и анатомията на тукашните със човешките, те можеха да ползват наличните скафандри, но на борда на Crossfire нямаше много резервни скафандри. Така се роди създаването на цех за скафандри, до Спасителния център. В търсене на подходящи материали екипът на Алекс обикаляше съществуващите складове в града, също търсеше информация, какви материали са на лице в този град, № 15, на Orixon 81.
Вечерта екипът на Алекс се завърна на кораба Crossfire. Совалката Honda се скачи към кораба на мястото си и всички се прибраха по каютите си, както и в дежурната каюта. През това време тук бяха дежурили други командоси- астронавти от екипажа на кораба.
*
На другия ден екипът на Алекс продължи с полетите си над града. За времето до вечерта прибраха още 150 души. Въпреки съобщенията по кабелното радио и със мегафони, не всички бедстващи бяха разбрали за Спасителния център. Екипът на Алекс със совалката Honda се прибраха на кораба, чак вечерта. Алекс седна изморен на масата в дежурната каюта и запали цигара. Тази вечер той нямаше да дава дежурства, нито някой друг от неговия екип. Бяха изгубили много сили, днес из града. Отделно отново се обаждаше неговия извънземен грип. Алекс се остави на билковите чайове, загънат в дебело одеало. Кошмарът за него отново се започваше. Грипът изсмукваше силите му до голяма степен. Из Спасителния център нещата вървяха нормално. Тук вече обучаваха хората за производство на скафандри, както и за сглобяване на джетове. Двете производства щяха да стартират до един- два месеца. Хората не искаха само да безделничат по цял ден. Освен това те мечтаеха да могат да се завърнат по домовете си, но някои от тях вече бяха разрушени, а в други неможеше да се живее в момента- без отопление, ток и т. н.
Из кораба течаха три свободни часа за целия екипаж. Междувременно екипажът обучаваше хора от Съпротивата, как да се справят с лагера. Предстоеше Crossfire да си иде оттук. В лагера бяха изградени складове за провизиите, които кораба щеше да остави тук, преди да отлети. Ангажимента на AFJ беше, тук да идва всеки месец техен кораб с провизии, поне докато положението в града се нормализира.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар