ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 272, Valeri Kolev.
В следобеда на другия ден Crossfire се намираше в същата база, където пристигнаха в полунощ. През това време течаха разговори със Съпротивата, за водената на тази планета война. Времето навън достигна -40' С, придружено от силни ветрове. В такова време битките по суша бяха прекратени, а Съпротивата използва това време за да укрепи позициите си. Почти навсякъде животът замря. Хората гледаха да са на топло и да имат храна. Армията беше активирана, да оказва помощ на населението на свободния континент, а на втория континент, където беше фронта, положението ставаше все по- трудно. Хората имаха нужда от топливо и храна, блокирани в жилищата.
В началото на вечерта командир Йон, прие мисията- да се занесат провизии и топливо до един град със 500,000 души население, отдалечен от фронта само на 700 км. и понесъл тежки разрушения на жилищните си сгради. Екипажът на Crossfire трябваше да отнесе достатъчно гориво и провизии до този град, както и да построи временен спасителен център- лагер, където да има подслон, храна и отопление за всички останали на улицата. Товаренето на кораба с гориво и провизии започна незабавно. В това участваха 300 души от Съпротивата и 500 робота. Алекс запали цигара, взе си кафе и докато чакаше товаренето на кораба, се занима да избира, заедно с хората си, най- удобен път до град № 15, където щяха да идат тази нощ. Crossfire поемаше отговорността за този град. Командир Йон смяташе да пристигнат бързо и навреме, преди жертвите на студа да са станали много повече. Там на място щяха да бъдат взети съответни решения и оказана спасителна дейност. За целта със Crossfire тръгваха още 200 души от Съпротивата и още 500 робота от тукашните модели.
Вечерта напредваше, а екипажа на Crossfire се стягаше за трудната и отговорна мисия. Товаренето продължаваше. На борда скоро щеше да има всичко необходимо за изкарването на зимата в град № 15, където трябваше да има 500,000 души население. Предимство щеше да се окаже на посетителите на временния спасителен център, който щеше да бъде издигнат от роботите на базата на готови плоскости, само за 5- 6 часа. Довършителните работи щяха да продължат и след пускането му в действие. Алекс и хората му скоро бяха готови с плана и пътя на кораба до град № 15. Това беше само един от предложените варианти, но след гласуването беше избран именно той. Командир Йон последен даде разрешението си да се активира плана на Алекс. Самия Алекс прие новината като нещо съвсем нормално.
*
Късно вечерта Crossfire беше напълно зареден и подготвен за спасителната мисия. На борда бяха настанени и 200 души от Съпротивата с техните 500 робота, в общи помещения с койки на четири етажа, в общо 4 помещения -общи каюти. След като всички бяха готови за отлитане, това се случи малко преди полунощ. Crossfire започна издигане и хоризонтален полет с мощна тяга на двигателите си. Времето беше ужасно- мраз и бури, а кораба натоварен до 80% от възможностите, които той имаше. За задължителен сън по това време отидоха 150 души от екипажа. Гостите имаха време за почивка. Алекс запали цигара,в зе си кафе и седна зад пулта. Мисията започваше нормално.
*
Минути преди полунощ Crossfire достигна 15 км. височина със скорост от 800 км/ч. При това положение щеше да се лети през цялата нощ и то със повишено внимание. Полетът предвиждаше наближаване на континент № 2, откъм свободната му част. Въпреки всичко, можеше да има и неприятна компания от обекти на хищниците. Временно екипа на Алекс пое воденето на кораба, директно от дежурната каюта. Малка повреда в отоплението на мостика беше заскрежила пултовете му. Алекс хвана руля- джойстик и си припомни десетките хиляди свои часове като пилот. Всичко, което сега се искаше беше, да пусне автопилота и да включи стабилизиращите агрегати, които държаха кораба в стабилно положение, през силните ветрове. Алекс провери всички системи, предаде контрола на Аш и запали цигара. В дежурната каюта беше тихо, топло и уютно. На по- задните четири места се появиха Браун, Джейн, Шон и Бронк. До оправянето на мостика, в този екип те щяха да водят кораба до когато е необходимо. Никита и Хенсън се заеха да приготвят пици за среднощна закуска на водещия екип. В дежурната каюта пристигна и командир Йон, който потупа Алекс по рамото и седна на масата, където задейства един контролен компютър и тихо зачете инструкциите при отпадане временно на мостика. Белята не беше голяма, но щеше да мине време, няколко часа докато мостика стане готов за експлоатация…
*
Crossfire беше от няколко дена в град № 15. Беше възможно да бъдат тук доста време, заради което укрепиха добре позициите си на космодрума в тукашната военна база. Наблизо до кораба, на една широка поляна се изграждаше спасителен център. Още щом пуснаха първите две помещения за по 100 души, с койки и отопление, тук бяха настанени първите бедстващи, повикани по кабелното радио на града и чрез мегафони, с които минаваха през града и съобщаваха за спасителния лагер. В същото време военните минаваха по домовете и търсеха други бедстващи. Осигуряваха се провизии, както и гориво за отопление. Раздаването на провизии ставаше край самия кораб, директно от складовете му. Докато екипажа на Crossfire разпределяше дажбите и приготвяше храната за лагера в огромни тенджери, хората от Съпротивата- 200 души, както роботите им, а също и тукашните военни, ходеха из града и решаваха- кой ще бъде закаран до лагера, на кой ще бъде оказана помощ в дома му.
Беше вечерта, когато Алекс запали цигара с кафе и седна зад пулта. Днес той помагаше като оператор на роботите, строящи спасителния лагер. Това ставаше от дистанция, направо от дежурната каюта. Времето навън беше кошмарно, със силни ветрове и температури около -40'С. Към спасителния лагер беше предивдена и лечебница, тъй като имаше много хора със болести и травми, още от нападенията на хищниците преди две седмици.
Алекс въздъхна тежко и погледна колегите си. Тук бяха Палма, Ким и Аш. Те заедно помагаха с управлението на 100 от роботите, изграждащи спасителния лагер. Изграждането вървеше нормално, а в палатковия лагер чакаха вече 2,000 души, за да бъдат нахранени и подслонени.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар