Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
четвъртък, 10 юли 2014 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 271, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 271, Valeri Kolev.
Към края на следобеда Crossfire излетя на патрулен полет. Времето беше ясно и със слаб вятър. Алекс и Палма дежуреха зад пулта в дежурната каюта, в помощ на дежурните от мостика. Докато набираха височина Алекс тества системите на кораба- всичко започваше нормално. Щеше да се лети на 7 км. височина със скорост от 400 км/ч. Имаше вероятност полета да премине към разузнавателен по- късно, ако така прецени командир Йон. Из кораба спяха 100 души. Десет души от първата база, десет от втората и десет от тук, разговаряха за войната в столовата. От останалите 50 бяха дежурните, а другите почиваха.
В началото на вечерта Crossfire навлизаше в зона с буря, дъжд и силни ветрове. Такова щеше да бъде наоколо с часове. Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли. Лошото време му навяваше носталгични спомени и мисли. Полетът вървеше нормално. Наоколо нямаше забелязани обекти на хищниците. В зоната падаше бавно мрак. Радиовръзките в тези часове бяха затруднени или направо липсваха. Това можеше да е проблем, ако се извършваше някаква наказателна операция, но всъщност това беше патрулиране. В дежурната каюта беше уютно и топло. На свободните места в този час започваха Браун и Джейн. На масата зад пултовете се бяха събрали Ким, Аш, Шон и Бронк на чаша джин с тоник. Алекс и Палма оставиха временно пултовете си, щяха да се включат по- късно пак. Сега беше време да се разходят из кораба и да отпочинат. Вървяха бавно по коридорите и пушеха цигари. Корабът леко се поклащаше от силните ветрове. Мощни агрегати непозволяваха нестабилност на полета и го държаха в правилното положение при включен автопилот. По коридорите имаше слабо движение тази вечер. Всичко по- интересно ставаше в столовата, където се бяха събрали 150 души за свободните си пет часа. Тук бяха и 20 души от двете бази на AFJ, които посети кораба напоследък. Полетът вървеше нормално, въпреки бурите по пътя и силния дъжд.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма си почиваха в бокса. Той се зае отново да подрежда и проверява имуществото си, събрано в една задължителна раница и втора, която си стоеше тук в бокса. Вещи имаха и в складчето на бокса. Всеки тук си имаше запаси от въздух, вода и провизии, а Алекс имаше и известен запас от цигари. Те се правеха от малък автомат тук на борда на кораба, с тютюн предимно от бордовата оранжерия. Палма се къпеше, а Алекс запали цигара, доволен от стягането на раниците си. Чиста униформа беше готова за сутринта. На двамата им оставаше да дадат само едно дежурство от три часа, преди да са свободни да лягат да спят. Това щеше да започне след броени минути.
Късно вечерта Алекс и Палма дежуреха на пулта. Той отново изпитваше носталгия по миналото и меланхолия. Двамата имаха намерения да изкарат дежурството и да се наспят тази нощ, до 8 ч. сутринта, когато имаха задачи отново. Из кораба продължаваха свободните часове, които скоро щяха да свършат. Тогава 160 души отиваха на задължителен сън. На екраните пред пултовете вървеше картина от предните сканиращи камери на кораба. В тези часове Crossfire се намираше над бреговете на свободния континент, от западната му страна. Параметрите на полета бяха нормални както и показателите на полета. Бурята наоколо продължаваше. Температурите падаха под нулата по Целзий. Радиовръзка имаше само по морзовата азбука, със една Фар- кула, намираща се на два часа път нататък.
Беше изминал единия час от дежурството. Алекс запали цигара, взе си кафе, потупа Палма по гърба и се изправи пред предния люк. Видимостта беше ограничена, но все пак, това беше истинската картинка на пътя напред. Зад пулта, на масата бяха Браун, Джейн, Шон и Бронк и пийваха джин с тоник. Ким и Аш работеха в дъното на каютата, над новия проект за суперкомпютър по идея и схеми на Алекс.
*
Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше патрулирането над свободния континент. Алекс беше дремнал 2- 3 часа в следобеда и сега се разсънваше с кафе и цигара. Навън вилнееха бури, а температурите паднаха под - 20 'С. Долу земята беше скована от мраз. Валеше сух сняг, който бързо трупаше дебела пелена. Из кораба беше спокойно. Екипажа беше буден за общите свободни три часа. В столовата беше пълно с хора, които вечеряха, или пийваха по чаша алкохол, на приказки. Алекс зае мястото си зад пулта, а тук бяха Палма, Ким и Аш. Полетът вървеше нормално, въпреки влошеното време.
Късно вечерта Crossfire наближаваше база на Съпротивата, изградена до град със 300,000 души население. Може би до полунощ, земляните щяха да бъдат над този град. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна навън, а там беше мрак и мраз. Корабът леко се поклащаше от силните ветрове. В тези часове екипажа се раздели на смени и останаха будни само една от тях- 60 души. В дежурната каюта беше топло и уютно. На масата бяха Браун, Джейн, Шон и Бронк и се черпеха. Дежуреха Алекс, Палма, Ким и Аш. Алекс очакваше тази нощ да се наспи добре. Ако останеха в базата за нощуване, според него щеше да е по- добре. Корабът наближаваше града и базата на Съпротивата. Долу беше натрупал сняг в дебела пелена.
Crossfire се приземи направо върху дебелия слой сняг. Пилоните на кораба потънаха на три метра в снега. От някаква тръба се изпускаше пара, двигателите замряха постепенно, а сетне всичко утихна. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Тук беше -30' С, адски студ и мраз. От базата на Съпротивата излезе всъдеход с четирима военни, които наближаваха кораба. Те щяха да гостуват на командир Йон, тази вечер. Алекс и Палма огледаха местността наоколо и запалиха по цигара. В далечината блещукаха светлинките на града, а в базата беше тихо, светеха в мека светлина няколко прожектора. осветяващи космодрума. Наблизо кораб на Съпротивата се готвеше да излита. Алекс въздъхна и каза:
-Да се прибираме на топло! Тук е ужасен студ!
-Да се прибираме!- каза Палма.
*
(следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар