ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 277, Valeri Kolev.
Наближаваше вечерта, а Алекс и Палма седяха край масата и се занимаваха с компютрите. Той чертаеше схеми и йероглифи докато мислеше по проблеми и въпроси. Тя пийваше плодов сироп и със слушалки слушаше музика. В дежурната каюта бяха по това време десетима от екипа му. Браун и Джейн дежуреха. Nissan, скачен със Vega- 5 и Crossfire продължаваше полета към Orixon 44.
В началото на вечерта започваха пет свободни часа за трите екипажа. По местата си оставаха само дежурните. Хора имаше навсякъде, срещаха се за разговори и за да пийнат алкохол, а някои вечеряха. Алекс и Палма се занимаваха с компютрите, седнали на по чаша джин с тоник. Ким и Аш по това време бяха на разходка из корабите. В дежурната имаше десетима от екипа. Алекс се беше замислил по своите теми, както обикновено, драскаше си йероглифи и чертаеше схеми, докато плановете се изясняваха постепенно. Междувременно около Nissan имаше 28 обекта, и нито един вражески. След няколко часа щяха да наближат следващата междинна станция. Тук бяха 500 души от Nissan, 100 души от Vega- 5, както и 250 души от Crossfire. Всички те пътуваха с крайна цел планетата Orixon 44, новата планета на земната цивилизация, както и на други приятелски раси и съюзници. Nissan летеше по специална траектория, изчислена за по- бързото пристигане. Хората тук нямаха търпение да стъпят на "своя територия".
По- късно вечерта Алекс и Аш ремонтираха един от компютрите на дежурната каюта. Стигнали до някъде запалиха по цигара и погледнаха през единия люк навън. Гледката към звездите и най- близката от тях- Orixon 4, беше невероятна. Повредата скоро щеше да бъде отстранена, а в това време Палма и Ким се заловиха да приготвят похапване. Полета вървеше нормално, без съществени проблеми. Из корабите празнуваха срещата на трите екипажа.
Късно вечерта Nissan достигна междинна станция. Поспряха се край нея, а на сутринта щяха да изпратят там и кораба Crossfire. Тази вечер щеше да се общува само по радиото с междинната станция. Междувременно дежурните проверяваха района за опасни обекти. Nissan щеше да нощува край междинната станция, без навън да излиза никой, чак до сутринта.
*
Crossfire се прикачи към междинната станция по обед на другия ден. Навън излязоха два екипа по десет души, за да проверят каква е ситуацията тук. По доковете имаше 41 по- големи кораби и още стотина по- малки, които трябваше да бъдат проверени за принадлежност, както от дистанция, така и чрез наблюдение и подслушване. Алекс в тези часове беше зад пулта и проверяваше за близки опасности, заедно с Палма, Ким и Аш.
В началото на вечерта Алекс и Палма излязоха из кораба да се разходят. В столовата имаше към 70 души. По това време спяха други 100 души. Алекс и Палма седнаха в столовата и си взеха по чаша джин с тоник. Скоро пристигнаха при тях също Ким и Аш. Настроенията бяха различни из кораба. Някои бяха нервирани от поредното спиране на кораба, след като можеше по- бързо да се пристигне на Orixon 44. Други смятаха района за опасен. Някои бяха в добро настроение. Докато се черпеха, Алекс отново чертаеше нещо в компютъра си и умуваше. Хората наоколо бяха спокойни, вечеряха, пийваха по нещо и говореха помежду си.
По- късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в дежурната каюта. Алекс и Палма се усамотиха в бокса си, тя се захвана да приготви похапване, а той си подреждаше раниците и запасите в склада. Всичко трябваше да бъде изрядно.
*
Nissan продължаваше полета си на другия ден, след като Crossfire се прибра от междинната станция. Това беше един тежък ден за Алекс, отново атакуван от грипния си вирус, който носеше само той и го тормозеше понякога. Това беше болест прихваната в извънземието и никой незнаеше на какво се дължи тя.
Вечерта дойде на борда на трите кораба с трите екипажа, както беше временно, до пристигането на Orixon 44. Алекс беше загънат в дебело одеало, топлеше се с кафе и чай и умуваше над пулта си. Имаше много задачи за решаване, а времето го притискаше. С надеждата болките му да отминат, той продължаваше да мисли, въпреки всичко. В тези часове Nissan преминаваше край огромно астероидно поле. Това беше рисковано, защото тук биха могли да се скрият всякави вражески кораби и машини. Разбира се имаше дежурни по пултовете и те следяха за подобни неприятности.
Късно вечерта адмирал Шао изпрати Crossfire да провери едни странни светлини в астероидното поле. Корабът отлетя натам, половин час по- късно. Алекс беше получил известно облекчение от болежките си и седеше около масата със своите хора на чаша джин с тоник. Корабът наближаваше астероидите, а координатите на странните светлини, които били засечени се намираха на около 2 часа път навътре в полето. Междувременно Nissan намали скоростта и премина в дрейф на около 3 часа от Crossfire.
Наближаваше полунощ, а Crossfire все още не беше намерил светлинките. Вероятно координатите бяха погрешно изчислени. Търсенето продължаваше. По същото време Алекс запали цигара, взе си кафе, докато работеше по пулта си. Той обмисляше важни неща, а поглеждаше и каква е ситуацията около кораба. Нямаше надежди светлинките да бъдат скоро намерени. Възможно беше дори, кораба да е далеко от истината. Това не притесняваше Алекс. Получил облекчение от болките си, той се радваше на добрите времена, достигнали отново кораба и екипажа. До него бяха Палма и Аш, а Ким приготвяше похапване за вечеря. Алекс не беше много гладен, но тази нощ щеше да е дълга и трудна, трябваше да се зареди мотора…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар