ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 275, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 275, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно Crossfire напусна пределите на град № 15, от втория континент на Orixon 81. Спасителния център беше оставен в ръцете на Съпротивата, тукашните военни, както и цивилни. Всички провизии за този град, бяха складирани в лагера. Crossfire се издигаше към орбитални височини, за да се прибере на кръстосвача Nissan.
Вечерта започваше когато Алекс си взе кафе и запали цигара. Наближаваха кръстосвача Nissan, на височина 40 км. от планетата Orixon 81. Алекс беше дремнал малко и сега се разсънваше. В дежурната каюта беше топло и уютно. Браун и Джейн дежуреха на пулта, а Ким и Аш хапваха на масата зад тях топли пици с плодов сок. Палма още спеше. На борда в това време бяха будни само 50 души, а останалите- в задължителен сън. Около кораба нямаше опасни обекти, а до Nissan оставаха около два часа път. Алекс отвори ръчния си компютър и погледна как върви полета и какво става из кораба. Всичко беше нормално. Имаше добра радио- връзка с Nissan, а в момента командир Йон разговаряше с адмирал Шао. Обмисляше се завръщане на Orixon 44, поради наближаването на няколко кораба на хищниците в зоната. Скоро двамата се разбраха, да се завърнат на Orixon 44. На екипите беше зададена задача да изчислят траекториите на полета до там.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се разхождаха из кораба и проверяваха междинните компютърни възли по етажите. Алекс запали цигара и погледна през един люк. Nissan вече се виждаше, а скоро Crossfire щеше да стигне до него. Докато вървяха двамата из коридорите и това се случи. Корабът зае мястото си в корпуса на Nissan и се спусна подвижната топла връзка. Nissan се намираше в дрейф с ниска скорост към звездата Orixon 4. Докато бъдеше изчислен курса щеше да бъде така. Междувременно на Nissan освен екипажа от 500 души, бяха пристигнали още 300 души от базите на AFJ на Orixon 81. Тези хора щяха да бъдат на борда само временно, докато бъдат пренасочени. Но със отиването към Orixon 44, ставаше ясно, че те ще бъдат до там. Това бяха симпатични млади хора, скоро приети във AFJ. Предстоеше им да получат свой кораб, с който да бранят земните бази и колонии по чуждите планети, както и Orixon 44, след като бяха преминали обученията с успех.
Късно вечерта, бордово време, Nissan вече имаше изчислен курс и започна да набира скорост в посока, обратно към планетата Orixon 44- Новата Земя на земната цивилизация. Тази планета беше изцяло собственост на човешката цивилизация от Земята, а се държеше от AFJ- Съюза на земляните и приятелски цивилизации. Алекс и неговия екип се бяха събрали в дежурната каюта, а тук беше топло и уютно. На чаша джин с тоник и салата от осолени лимони, тези 25 души разговаряха по разни теми, спомени от Orixon 81, планове за Orixon 44, както и за проблемите из кораба Crossfire и кръстосвача Nissan. Алекс в същото време се занимаваше с компютрите и джаджите със специално предназначение по униформата си. Слушаше разсеяно разговорите и умуваше по своите неща. За него беше важно да опита да възстанови своите древни познания, които безспорно биха му били от голяма полза в този му живот. За целта той ровеше из архивите на AFJ, в търсене на информация за чужди цивилизации и тяхната мъдрост.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan напредваше по пътя си, обратно към Orixon 44. Алекс пийваше плодов сироп с цигарка и дебнеше за опасности около корабите. До него зад пулта бяха Палма, Ким и Аш. В дежурната каюта беше топло и уютно, а назад на масата отпочиваха Шон, Бронк, Браун и Джейн. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Около Nissan нямаше близки вражески обекти, а забелязаните такива бяха на дистанция повече от 20 часа път. Алекс си взе кафе, запали цигара и впери поглед напред през предния люк. Nissan летеше към една междинна станция, по пътя. Както обикновено, корабът Crossfire щеше да бъде изпратен до междинната станция, когато наближеше. Из Crossfire в тези часове бяха будни само 60 души, а на Nissan будните бяха 150. Това беше дневния режим за задължителен сън, което даваше по всяко време свежи, отпочинали сили на корабите.
В началото на вечерта Nissan достигна на един час от междинната станция. По това време беше стартиран кораба Crossfire, който щеше да иде там. Алекс запали цигара и се замисли. Тази вечер той щеше да има много задачи, в зоната имаше над 300 летящи машини, които трябваше да провери със хората си и да прецени риска и опасността, докато Crossfire е около тази междинна станция.
Късно вечерта Crossfire се намираше скачен към док на станцията. Навън бяха излязли два екипа по 10 души, за да огледат положението. Алекс дежуреше допълнително, заради сложната ситуация тук, със много кораби и совалки, които трябваше да бъдат проверени. Той даваше преценка за потенциално опасните обекти, с които трябваше да се внимава. Алекс запали цигара и стана от креслото, за да се разтъпче. Беше седял с часове на пулта, без раздвижване.
*
Беше сутринта, бордово време, когато Алекс стана от сън, разсъни се със студена вода на чешмата и си взе кафе. Корабът все още се намираше на док във междинната станция. Алекс запали цигара и излезе от бокса си. Палма беше станала по- рано и не беше тук. В дежурната каюта имаше 6 души. Дежуреха Браун и Джейн. Алекс погледна какво е положението и седна зад пулта. Рано сутринта из станцията бяха излезли десетима души. От тях пристигаше картина и звук. Можеше да се види какво е положението из станцията. Тук беше оживено и шумно. По коридорите имаше тълпи от хора, виждаха се и хуманоиди. Бяха забелязани някои враждебни раси, с които трябваше да се внимава. Дежурните скоро посочиха и техните кораби. Това бяха враждебно настроени раси, но с тях AFJ не беше воювал. Нямаше причина, тепърва да започват някакви действия спрямо тях.
Денят напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха през свързващия тунел към междинната станция. Под купола имаше въздух, но не дотам с добро качество. Четиримата бяха със шлемовете си и дишаха от кислородните бутилки. Нямаше смисъл да се рискува с въздушен контакт, можеше да има някакви вируси из въздуха в станцията. Четиримата обиколиха търговския комплекс. По някое време се вмъкнаха в един кафе- ресторант и влязоха там, за да пийнат нещо и да пушат. Въздуха вътре беше по- чист и можеха да дишат директно без шлемовете си.


(следва продължение)