ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 270, Valeri Kolev.
Към края на следобеда на другия ден, Crossfire се готвеше за отлитане от този град. През този ден до града бяха ходили на разходка, около 100 души от екипажа. По това време отново всички бяха на борда на кораба и се чакаше разрешение за отлитане. Алекс седеше на масата с Палма и работеше нещо с лаптопа си и другите компютри. Той запали цигара, взе си кафе и погледна какво става из кораба. Екипажа се стягаше за отлитане, а 60 души спяха. Гостите от базата на AFJ, 20 души, по това време преглеждаха архивите на кораба. Архивите се обновяваха много трудно, поради огромните разстояния между планетите и корабите. Все пак информация пристигаше почти постоянно по радиото, а понякога се правеха далекосъобщения с насочени лазерни лъчи.
В началото на вечерта Crossfire отлетя от този град с 500,000 жители. Продължаваше патрулирането. Алекс беше заел мястото си зад пулта и както винаги следеше разнообразната информация по екраните. Полетът вървеше нормано, когато той си взе още кафе и запали цигара. Палма, Ким и Аш бяха до него и също дежуреха. Времето беше ясно, със слаб вятър. На височина от 8 км. и със скорост 400 км/ч. кораба летеше над бреговете на континента, от южната му страна.
По- късно вечерта Алекс и Палма излязоха из кораба на раходка. От екипажа спяха 120 души, а гостите от базата на AFJ се бяха събрали с други 20 души и обсъждаха войната и конкретно ситуацията тук, на Orixon 81. Алекс и Ким стигнаха до оранжерията, поразходиха се там и седнаха на една пейка. Роботи прибираха новата реколта плодове и зеленчуци, както и прясна риба от рибарника. Днес птиците бяха дали доста яйца, интересна добавка към бордовото меню. В столовата бяха гостите и хора от екипажа. Те обсъждаха нещата, на по чаша джин с тоник. Предстоеше да им бъде сервирана храната за вечеря. Алекс и Палма седнаха да послушат дебатите, също на джин с тоник. Вечерта минаваше нормано, а полета беше стабилен.
Късно вечерта Алекс и Палма се усамотиха в неговия бокс. Палма се къпа, а той подреди раницата и торбите с багажа си, а сетне се занима да попълни своя дневник. До полунощ той смяташе да поработи по проекта за компютър. Около кораба нямаше близки опасности, патрулирането вървеше нормално.
*
В следобеда на другия ден Crossfire наближаваше един град с население около 600,000 души. Тук се намираше друга база на AFJ. Алекс работеше по проекта за суперкомпютъра, заедно с Палма, Ким и Аш. Пред тях на екрана вървеше информация за полета. Може би до няколко часа, щяха да пристигнат до базата.
Вечерта беше започнала, когато Crossfire се приземи във втората база на AFJ. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта и се огледаха. Базата беше прилична, издигната край планинско езеро, а нататък започваше града със 600,000 жители. Гледката беше хубава, а времето тихо и ясно. Малко студено. Двамата запалиха по цогара, а долу на входа на кораба, екип от 20 души отиваше в базата, за разговори с тукашните офицери. Друг екип от 20 души отиваше със совалката Honda до града. Алекс се замисли, а въздуха беше чист и свеж, ухаещ на планина, но някак си- извънземна. Алекс и Палма постояха близо час на терасата. Гледката беше хубава, а настроението- празнично, рядко стигаха до други бази на AFJ, по далечните планети.
Вечерта беше напреднала, а Алекс, Ким, Аш и Палма работеха по проекта. Работата спореше, докато си говореха за тази планета и хората тук. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до предния люк. Отсреща светеха светлинките на базата, а по- нататък и светлинките на града. Това беше една романтична вечер. Рядко екипажа на Crossfire биваше в база на AFJ, тъй като ходеха предимно по недостатъчно познати планети. Това разбира се, можеше да се промени.
Полунощ наближаваше, а хората излезли навън, скоро щяха да се приберат на борда. Crossfire щеше да пренощува тук, на космодрума на тази база. Алекс, Ким, Аш и Палма нямаха ангажименти за тази нощ. Те смятаха да поработят и след полунощ по проекта, а до 8 ч. сутринта имаха достатъчно време за да се наспят. Те се подкрепяха със плодов нектар, кафе и цигари, докато умуваха и работеха. В дежурната каюта беше топло и уютно, а на пулта дежуреха Браун и Джейн. Алекс се беше замислил по темата за предишните си животи. В съзнанието му изплуваха древни спомени за места и хора, древни далечни имена, които той сега непознаваше. В желанието да отключва все по- големи тайни и загадки на живота въобще, той се запита- колко ли живота максимум имат човешките същества, а кой ли е с най- много свои предишни животи. Също се питаше дали неговите приятели и колеги са имали много предишни животи. Алекс беше вярващ християнин. Той знаеше, че някой ден ще се яви на Страшния съд пред Господа Бог, заедно с всички хора- човешката цивилизация, за да отговаря за стореното от него. Той знаеше, че нищо не остава скрито от Бога, че Той вижда и чува всичко. Със своите над 600 предишни живота, Алекс се явяваше едно много древно същество, а това го караше да мисли, че в този си живот той помни само малка част от знанията си и мъдростта си, които е имал по принцип. Той нямаше представа защо е така, но му се искаше да знае повече неща. Разбира се, знания имаше много в архива на кораба. Трябваше само да отдели време за да се учи. Това му се стори добра идея.
*
В следобеда на другия ден, Crossfire все още престояваше във втората база на AFJ. Този ден Алекс прекарваше с Палма, Ким и Аш, заети по компютрите. Алекс пушеше цигари с плодов сироп и изучаваше информацията за планетата Orixon 81. Тук бяха взели решение, Crossfire да престои на тази планета в помощ на тукашните сили на AFJ, както и на Съпротивата. Адмирал Шао даде разрешението си по въпроса. Новините от фронтовете бяха променливи. Хищниците отчаяно се опитваха да превземат още територии и градове, а Съпротивата не им позволяваше и упорито търсеше начини да изтласка нашествениците назад, към по- старите им позиции. В небето над спорния континент често се водеха въздушни битки. Съпротивата непозволяваше волности на хищниците, а те продължаваха настойчиво с нови и нови атаки.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар