ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 134, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 134, Valeri Kolev.

Беше късна доба, когато Алекс и Ким излязоха на една от терасите на Crossfire, за да огледат района и да се порадват на синята звезда над хоризонта, разливаща мека нощна светлина. В зоната на бойната наземна станция беше тихо и спокойно. Долу патрулираха караулни от станцията, отделящи време и за охраната на двата кораба на командир Йон. Входовете на корабите бяха издигнати на 15 м. височина и сега бяха напълно недостъпни от вън. Времето беше спокойно и тихо, ухаеше на извънземни цветя и джунгла, както и на озон. Ветрецът беше слаб и свеж. Двамата запалиха по цигара, а долу се разлаяха бойни кучета на станцията, специално обучени да служат заедно с постовете и караулните. Тези кучета бяха полу- вълци, специално развъждани за целта от земните си събратя в жестока селекция. Двамата огледаха зоната с бинокли за нощно виждане. Наблизо се намираше едно от пристанищата на острова, където товареха търговски кораби с готова продукция от острова, хранителни стоки и цифрова техника. Те щяха да извършват пътувания до континентите, както и до други планети наоколо. В джунглата на острова се виждаше града на тукашната земна колония.
-Всичко ми е като някакъв сън!- каза тихо Ким.- Ощипи ме да се убедя, че не е сън!
-Спокойно!- каза Алекс.- Ако се появят лошите, няма да имаш нужда от щипане!
-Тук сме добре защитени…- каза тя.- Или греша?
-Защитени сме, но трябва да си отваряме очите на четири!- каза той.
*
Вечерта на другия ден над острова валеше проливен дъжд. Алекс и Ким бяха излезли на една тераса и се радваха на дъжда и на настроението, което това пораждаше. Ухаеше на озон и влага. По това време се спускаше сумрак. Двамата запалиха по цигара, а нататък из полигона на Школата имаха учения, въпреки проливния дъжд. Чуваше се стрелба, а наоколо сновяха хеликоптери. Днес Алекс и хората му бяха съставяли стратегиите си за развитието на AFJ. С това се занимаваха и в тези часове. Йон ги беше освободил от дежурства, за да си решават проблемите на спокойствие.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и неговия екип се бяха събрали в совалката Honda. Те обмисляха бъдещето на AFJ в задушевна и творческа атмосфера, освободени от дежурства за няколко дни. Алекс и Ким пушеха по цигара с кафе и се радваха на добро настроение, изглежда добрите времена отново бяха застигнали кораба на земляните- Crossfire. Добро настроение витаеше и из целия кораб, макар че повечето хора вече спяха. Бъдещето на AFJ в основни линии разчиташе на производството на още повече нови кораби, както и на още повече нови попълнения от командоси, обучени в специалните Школи пръснати по базите на AFJ из далечните планети. Строителството на нови бази и колонии продължаваше да е печеливша карта на AFJ, а желаещи да живеят по чужди планети имаше все повече и повече. Основното оставаше сключването на повече съюзи с далечни цивилизации и договаряне на военна взаимопомощ.
В полунощ Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха отново на една от терасите на Crossfire, за да огледат района и да подишат свеж въздух. Военното учение продължаваше из джунглата, където беше учебния полигон на базата. От там се чуваше стрелба, а из въздуха на 20 км. нататъка имаше най- малко четири хеликоптера.
-Боже, каква нощ!- каза Палма.- Също като в приказка е всичко!
-Човек може да се разглези тук.- каза Ким.
-То, като дойдат лошите, ще видите една приказка!- каза Аш.
-Лошите са далеко, Аш!- каза Ким.- Това е силно охраняван остров.
-Това е една от големите ни бази.- каза Алекс.- Тук може да се съберат в колонията близо един милион души! И това ще се случи в следващите 10- 20 години…
-Алекс, изучи ли новив суперкомпютър оъ Юпитер?- попита Палма.
-Продължавам да го изучавам, но с него се работи общо взето лесно!- каза Алекс.- Той е съобразен със стандартите ни, има превод на английски език.
-Какво го прави по- различен от нашите компютри?- попита Ким.
-Ами той просто е правен на Юпитер и е различен…- каза Алекс.- Програмите са други, логиката е различна… И е много по- бърз.
*
Това беше нощта, когато Алекс и екипа му излетяха със совалката Honda на обиколка над островната територия на земляните, тук на планетата Orixon 33. Пилотираха Йохан и Анита, заедно с един от роботите. Алекс и Ким бяха седнали край левите люкове, наблюдаваха през тях навън и пушеха цигари с кафенце, докато се радваха на хубавата нощ. Скоростта на совалката беше към 300 км/ч., а височината на полета- 3км. През малко прозорче вътре нахлуваше свеж въздух и се нагнетяваше за попълване на запасите на борда на совалката. Беше приятно и топло в совалката. Тук вече имаше 20 души, от които половината спяха, за да поемат пилотирането на сутринта. Островната територия на земляните беше с радиус около 5,000 км., като на места радиуса беше още по- голям с около 200- 300 км. Според експертите тук след години щяха да живеят към един милион души, в няколко колонии.
*
Беше следобеда на другия ден, когато совалката Honda се приземи край една от колониите на острова. Тук също имаше бойна станция, както и парк с летящи машини за отбрана на острова. Алекс и Ким излязоха на терасата на совалката и погледнаха навън. Из колонията течеше един обикновен работен ден. На огромна площ бяха издигнати оранжерии, които даваха големи количества продукция от хранителни стоки. В другата посока беше завода за совалки. Той даваше на AFJ , 10 совалки годишно. Алекс и Ким запалиха по цигара с кафе и се отдадоха на доброто си настроение, днес. Добро беше настроението и на останалите им колеги в совалката Honda. Тази колония беше само спирка от обиколката им на острова, която имаше за цел, да видят как живеят хората из този остров- земна територия, на планетата Orixon 33.

(следва продължение, очаквайте новия откъс в следващите 10- 20 дни.)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 133, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 133, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, Crossfire успя да се свърже по радиото със тукашната военна база на своите от AFJ. Те им изпращаха няколко машини за посрещане. Това щеше да стане в близките няколко часа. Докато очакваха своите, хората на Йон водеха двата кораба напред с умерена скорост. Някакво напрежение се улавяше наоколо. Все пак това беше далечна и чужда планета. Тук всичко биваше различно, от основните неща, та чак до детайлите…
*
Няколко дни по- късно корабите от AFJ- Crossfire и Ford пристигнаха на острова, където се намираше военната база на AFJ. По пътя си бяха имали съдействието на лоцмани, както и съпътсващи хеликоптери от базата. Острова не беше никак малък, а тук работеха хиляди души от Земята и планетите от Слънчевата система. Оказваше се, че по тази планета има портали до далечни светове, включително и Слънчевата система и самата родна планета на земляните- Земята. От тук можеше да се стигне по вода, почти до всяка точка от Млечния път. Разбира се имаше и ограничения- преминаващите машини, имаха лимит за тежест и обем…
Започваше вечерта, когато четиримата Юпитерианци- Йохан, Боян, Теменужка и Анита прибраха корабчето си BASF в трюма на Crossfire и отнесоха новия компютър, който носеха, за да го връчат на Алекс. Те четиримата оставаха на борда, като членове на екипажа. След топли прегръдки и целувки, те му разказаха новините от Юпитер и Земята, съвсем пресни новини от няколко седмици назад. Те също бяха служили на борда на този кораб в предишни свои животи. След като се настаниха в своя каюта, Алекс и Ким останаха сами, а Аш и Палма бяха на разходка из базата. Докато Алекс изучаваше новия суперкомпютър и го монтираше в каютата, Ким се къпеше в банята, днес в страхотно настроение. Двата кораба бяха приземени край бойна станция на базата, някъде из джунглата на този остров. Той беше собственост на AFJ, вече изплатен напълно на страната в която се намираше. Край бойната станция имаше оранжерии с около 400 работника в тях. Наблизо имаше и малко, универсално магазинче, където човек можеше да си купи нещо, да обядва топла супа, или да пийне джин с тоник. Именно тук бяха намерили време за почивка Аш и Палма. Те слушаха новините по островното радио, което звучеше в универсалното магазинче. Навън бяха оставили превоза си, малък четириместен джет.
Инструкциите от кръстосвача Nissan бяха: двата кораба на Йон да останат в базата поне десет дни, до нова заповед. Те трябваше да качат на Nissan провизии, ядрено гориво и 200 новобранци от базата, избирани след сериозни военни учения. Алекс и Ким в тези вечерни часове се разхождаха около двата кораба и оглеждаха неговия корпус за нови повреди и неизправности, които скоро трябваше да бъдат отремонтирани и закърпени от роботите, преди да се отлети нататък. По някое време Алекс запали цигара, извади джина от джоб на униформата си и отпи юнашка глътка. Бяха се спрели до входа към кораба, където имаше охрана от двама души.
-Как е момчета?- попита Алекс.
-Нормално, сър!- казаха те.- Тук няма никакво движение.
-Още по- добре, момчета!- каза им Алекс, докато двамата с Ким се качваха в асансьора.
Из кораба беше тихо, като повечето хора спяха или почиваха. Разузнаването, което бяха направили в океана, ги беше изтощило до крайност. Аш и Палма се бяха завърнали, с контейнер със подаръци за екипажа. Черпеше командир Йон, който получаваше заплатата си именно от тази база на AFJ на планетата Orixon 33, а самия той беше възпитаник на тукашната Школа за командоси. Самият екипаж на Crossfire получаваше заплатите си от кръстосвача Nissan, лично от адмирал Шао, който имаше грижа за подробностите по тези въпроси.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш, Палма, Йохан, Боян, Теменужка и Анита се бяха събрали в една от каютите на совалката Honda, а тя беше в хамбара на Crossfire. Те пушеха цигари, пийваха кафе и свежа, студена вода, докато обмисляха бъдещето на AFJ, по задание на адмирал Шао- Главнокомандващ на Флот към AFJ. Осемте бяха част от екипите стратези на AFJ, въпреки, че ходеха и по разузнавателни мисии. Тази нощ щеше да бъде дълга и предълга. Важното беше, че тук бяха добре охранявани и във висока степен на безопасност, а това положение трябваше да се използва именно, за обмисляне бъдещето на AFJ. Основаването на нови съюзи в рамките на AFJ, строителството на нови военни бази и колонии вървеше нормално и в добри срокове на развитие. Човешката цивлизация успяваше да се закрепи на всякакви планети и светове, а някои от тях бяха първоначално съвсем необитаеми- абсолютна собственост на AFJ и земляните. Силата на Флотовете на AFJ нарастваше непрекъснато, както и броя на машините и новите попълнения от свежи генерации командоси, добре обучени в специалните Школи на AFJ. Разбира се силата на мрака не беше за пренебрегване и оставаше сериозна опасност за AFJ. Новият суперкомпютър от Юпитер беше най- новата придобивка на кораба Crossfire. Той използваше съвсем нова логика на схемите в него, а беше основан не само на фотонен принцип, а същевременно квазарен и неутронен. Това го правеше уникален за момента суперкомпютър. Тук на планетата Orixon 33, в базата на AFJ, се произвеждаха също машини и компютри за Флотовете на AFJ. Тукашната колония имаше 20,000 души, от които 80% земляни, втори и трети поколения, както и 10% от смесени бракове. Съюзът на обединените цивилизации- AFJ, беше признат дори от напълно враждебни светове, със непонятна, странна логика насочена към унищожаване на живота като такъв, както и висока степен на престъпност…

(очаквайте продължението в рамките на 10- 20 дни, по- късно…, заб. авт. )

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 132, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 132, Valeri Kolev.

Вечерта идваше, когато четиримата излязоха на площадката над кораба, за да огледат зоната. Валеше силен дъжд, а вятъра беснееше. Изглеждаше спокойно наоколо. С падането на сумрака над кораба, Алекс, Ким, Аш и Палма се прибраха вътре в кораба. Положението беше нормално. Отново добри времена бяха застигнали земляните от AFJ. Скоро четирмата се прибраха в каютата си, за подготовка преди дежурство. Алекс запали цигара и си отвори бутилка безалкохолно.
В началото на вечерта Crossfire наближи един остров. На картата нямаше отбелязано дали острова е обитаем. На борда на кораба се подготвяха да хвърлят котва край острова, за да се излезе на твърда земя, нещо много полезно за космическите командоси. Това скоро беше направено. Навън излязоха десетина души, за да огледат острова, а Алекс, Ким, Аш и Палма запалиха огън на брега до кораба и седнаха около него. Слънцето залязваше някъде в далечината, обвито от облаци. Това беше една странна вечер на някакъв остров на чужда и зловеща планета, но все пак трябваше да се живее, а четиримата не се отказваха от това. Те си извадиха джин с тоник и се почерпиха, докато чакаха десетимата да се върнат от разузнаването. Crossfire беше над водата само колкото изходът да е на открито. До брега се стигаше с гумени, надуваеми лодки.
Вечерта напредваше, когато десетимата се върнаха от обиколката. На острова имаше пост на AFJ, бойна станция със стотина души персонал. Това зарадва земляните. Беше определена среща с хората от поста, на брега до подводницата, край огъня. Щяха да пристигнат пратеници, някъде след около час. Алекс запали цигара и стана да се разтъпче наоколо. Ставаше все по- тъмно.
Командир Йон остана край огъня с двама помощници, да обсъжда положението с момчетата от бойната станция, а Алекс, Ким, Аш и Палма се прибраха в кораба. Започваше им дежурството по безопасността на кораба от близки, непознати обекти. Четиримата щяха да прекарат следващите пет часа пред пултовете, следейки за безопасността на кораба. От втория кораб с роботите съобщаваха, че нямат проблеми, те също следят за безопасността.
*
В следобеда на другия ден двата кораба на Йон продължаваха пътя си към базата на AFJ. Алекс тъкмо беше запалил цигара и си беше взел кафе, за да се почерпи, преди да седне отново зад пулта. Двата кораба плуваха на 100 м. дълбочина и държаха курс по картите, които имаха в архива си, за тази планета.
*
В следобеда, още един ден, по- късно, около двата кораба на AFJ, които пътуваха в режим "подводница", нямаше нищо особено. Алекс стана от сън, погледна часовника си, където светеше зелена детелина- знак, че всичко е под контрол по двата кораба. Океанът на тази планета беше гостоприемен, нямаше силни подводни реки, плътността и температурите бяха нормални. Не се очакваха големи проблеми до базата на AFJ, но до там имаше много път, под вода, защото на тази планета имаше сериозно опасни цивилизации, които воюваха помежду си. Скоро от сън стана и Ким. Тя хукна към банята, за да си вземе душ, преди да се огледа, какво става из кораба. Командир Йон в тези часове си почиваше, седнал на мостика, зад дежурните и чоплеше пуканки от последната реколта бързорастяща царевица. От нея произвеждаха олио, което ползваха и за гориво, когато имаше достатъчни количества в наличност. Принцеса Lipo даваше първото си дежурство. Както се оказа, тя също беше служила на борда на Crossfire в предишните си животи…
Следобеда напредваше, а около двата кораба нямаше нищо интересно. Плаваха на дълбочина от 150 м., с умерена скорост. В каютата се бяха събрали Алекс, Ким, Аш и Палма, както винаги. Току- що бяха успяли да се свържат с базата. Там нещата били под контрол. Имаше и изненада за Алекс- юпитерианския кораб с четирима души на борда, беше пристигнал рано сутринта. Това бяха далечни негови приятели, Йохан, Боян, Теменужка и Анита с кораба си- BASF. Те носеха новини от Земята, пратки, а не на последно място- новия суперкомпютър по юпитериански технологии, който щеше да бъде свързан с мрежата на Crossfire. Имаше и още една изненада- юпитерианците бяха служили на този кораб и щяха да останат с него, отново…
Вечерта се получиха усложнения в обстановката и Йон заповяда потапяне на подводниците още по- дълбоко. Междувременно се следеше за преследвачи, нещо мътно се забелязваше в обстановката.
*
Беше следобеда на другия ден, когато подводниците започнаха да изплуват на по- плиткото. До базата на AFJ оставаше още много път. Алекс и Ким се разхождаха из кораба Crossfire, днес в добро настроение. Временното усложнение на обстановката беше преодоляно, но трябваше да се внимава- това беше океан в чужда планета, не достатъчно приятелски настроена към неканени гости. Разбира се тук някъде AFJ имаше военна база, но по принцип тук враждуваха няколко цивилизации и живота не беше никак лесен.
По- късно двата кораба- подводници на командир Йон, бяха застигнати от положителни биополета, добрите времена отново бяха застигнали експедицията на земляните. Принцеса Lipo сияеше и служеше за украса на мостика на Crossfire, подскачаща от щастие. Алекс и Ким пушеха цигари с кафенца и умуваха, колко ли път има още до базата. В тези часове двата кораба навлязоха в международни води. Тук щеше да е далече по- спокойно. Друг път за отиване до базата на AFJ, просто нямаше. А Аш и Палма през този ден почиваха. Те слушаха музика и се радваха на факта, че са заедно от цяла вечност, и това ги изпълваше със щастие…
Следобеда вървеше към края си, когато се получи шифровано послание на кораба Crossfire. От кръстосвача Nissan съобщаваха, че приближават планетата. Orixon 33 беше огромна планета и тук идваха всякакви кораби от какви ли не раси. Адмирал Шао поздравяваше екипите на командир Йон, за смелостта им, пробивайки нови пътища по чуждите планети. Зарадвани от подкреплението, екипажите на двата кораба на Йон имаха повод за малък празник, а им бяха отпуснати по пет свободни часа.

ASOT 578 TATW 442 - Progressive Vocal Trance House Mix of September 2012

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 131, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 131, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, двата кораба на командир Йон напускаха планетата. Докато набираха височина Алекс пийваше студена вода, този ден долу беше минал твърде горещ, а и много работа се свърши, та беше се потил. До него бяха Ким, Аш и Палма, които водеха излитането на кораба Crossfire. Вторият кораб- Ford ги следваше на един час. Докато се изчисляваха новите траектории на полета, принцеса Lipo се беше замечтала и думкаше музика в каютата си. Както се разбра, я бяха открили отново, за новите мисии на AFJ, след нейното поредно прераждане. Но пък точно след година, трябваше да се върне на междинната станция Orixon 1055, която управляваше баща й.
*
На следващия ден двата кораба наближаваха портала към хиперпространството. Оттук те продължаваха към планетата Orixon 44, където имаха среща с кораба Nissan, който беше всъщност кръстосвач. Плановете се бяха объркали тотално и не можеше да се продължи към Orixon 82. Един от главните компютри на кораба Crossfire се оказа изведнъж превзет от вирус. Алекс беше използвал резервен вариант и се беше свързал с хората си от Юпитер, от където можеха да му доставят на място на срещата нов суперкомпютър. Кога щеше да се осъществи това никой не знаеше.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Ким излязоха от мостика из кораба на разходка. В близките часове, може би, се очакваше да навлязат в зоната на хиперпортала, а ако там бяха готови с изчисленията, се преминаваше към прехода. Все още нямаше контакт със контролния пост на портала, но това беше нормално при сериозни аномалии в пространствено- времевия континиум. Алекс и Ким се спуснаха до елипсовидния тунел, опасващ кораба, за да се разходят и да огледат наоколо за нередности и проблеми. Тунелът имаше люкове, тук- там, във всички посоки, както и установки за ръчна стрелба с най- различни торпеда. Това се използваше, ако компютрите са извън строя. По някое време двамата поседнаха на една дървена пейка, вградена в стената, той запали цигара, а Ким извади шишенце с джин и тоник и отпи юнашка глътка. На борда се забелязваше изнервеност, заради повредения компютър. С резервните мощности се работеше трудно, почти никой не помнеше как се използват пълноценно, ползваха само малка част от функциите им. Алекс се беше замислил дълбоко. Юпитерианците щяха да намерят първо кръстосвача Nissan, но щяха да чакат там Crossfire тъй като познаваха екипажа, а такива срещи бяха рядко случващо се явление.
*
Измина един месец, откакто двата кораба на командир Йон пътуваха към кръстосвача Nissan. Това решение се беше взело, след като на последния контролен пост който намериха, нямаше никой, който да ги запознае накъде отиват. Нещо ставаше със контролните постове към хиперпространството. Връзката с кръстосвача Nissan беше успешна, но той се намираше някъде много надалеко. Докато се изчисляваха траекториите на полета, Алекс се беше замислил дълбоко, с някаква носталгия към родната им планета Земята. До Алекс бяха колегите му от неговия екип, сега- 12 души. В кораба Crossfire имаше общо 60 души. По това време някои спяха, а други дежуреха за охрана и по пултовете, но с компютрите нещо ставаше, някои от тях неработеха поради аномалиите по изминатия път.
*
По някое време двата кораба потеглиха по изчисления курс към кръстосвача Nissan. На втория кораб Ford имаше още 70 души екипаж. По това време Алекс и Ким бяха по пултовете, а два робота им помагаха с пилотирането. Браун, Джейн и Никита бяха на местата си на втория пулт. Командир Йон спеше, но по принцип, той спеше рядко.
Беше следобед, когато Crossfire наближи планетата Orixon 33. Тук AFJ имаше военна база. Докато летяха в орбита Алекс стана и се изправи пред екрана на стената. Планетата изглеждаше странно, обвита в мъгла и сини облаци. Докато летяха около планетата, Браун и Джейн търсеха радио- връзка със базата. Тук беше малко сумрачно и сиво, но наближаваха изгрева на Слънцето. Координатите на базата бяха зададени в архивите на двата кораба.
Алекс запали цигара и взе едно кафе, докато умуваше какво ли се е променило из тази военна база, докато не бяха идвали там, скоро.
*
Това не беше планета, като останалите. Щом наближиха повърхността й забелязаха, че това е огромна планета, предимно от океани и значително по- малки континенти и острови. Командир Йон нареди приводняване на двата си кораба. Нататък щеше да се продължи под вода.
По обедно време двата кораба на Йон вече бяха под вода и плуваха с вдигнати перископи един след друг. Това беше непознат и зловещ свят, където трябваше да се внимава.
Двата кораба имаха достатчъно ядрено гориво за ректорите си, разболагаха и сдостатъчно храна, добивана на борда от оранжериите си и малките ферми за риба и други животни. Скоро анализа показа, че тукашната вода може да се използва и след обработка е годна за употреба. По някое време в мрежите на корабите, направени от специални отделения по корпусите им, се хвана риба, която се проверяваше дали е годна за храна. Докато стигнеха базата на AFJ на тази планета, щеше да има дълъг път.
Алекс, Ким, Аш и Палма този ден почиваха. По някое време те излязоха из кораба Crossfire на разходка. Бяха в добро настроение, добре отпочинали и нахранени, а вечерта ги чакаше дежурство. Алекс си сипа кафе и запали цигара, докато бяха седнали в столовата на кораба. Тук имаше и други хора. Всички от втория кораб Ford се бяха преместили тук, а там бяха останали само роботите. Така щеше да бъде нататък. Със 130 души екипаж, Crossfire пътуваше под водата, към далечната база на AFJ. В архива на кораба имаше стари разузнавателни карти на тази планета, дадени от предишните командоси, идвали тук. По тях щяха да се водят двата кораба по пътя нататъка.

(следва продължение)

A strong solar flare of class M5.0 occurred around 13:32 UT (time of maximum) on the sunspot 1745, in the west of the Sun. A CME (coronal mass ejection) was projected into space. It might be heading toward Earth, in which case we can expect geomagnetic activity in several days. These pictures are from NASA, and were taken from the AIA instrument of the satellite @SDO (Solar Dynamic Observatory), with a wavelength of 304 Angstroms.

https://www.facebook.com/video/video.php?v=10200484733455741

A strong solar flare of class M5.0 occurred around 13:32 UT (time of maximum) on the sunspot 1745, in the west of the Sun. A CME (coronal mass ejection) was projected into space. It might be heading toward Earth, in which case we can expect geomagnetic activity in several days.

These pictures are from NASA, and were taken from the AIA instrument of the satellite @SDO (Solar Dynamic Observatory), with a wavelength of 304 Angstroms.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 130, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 130, Valeri Kolev.

На втората седмица откакто четиримата юпитерианци тръгнаха от Юпитер, за да занесат до кораба Nissan, един от новите суперкомпютри, по искане на Алекс от кораба Crossfire, пристигнаха до междинна станция с кораба си BASF. Това беше една бородва вечер, когато Йохан и Анита излязоха от кораба в станцията. Боян и Теменужка останаха в кораба. Йохан и Анита бяха с малък джет за пътуване из междинната станция. Те тръгнаха към вътрешността на метеорита, в който беше вградена станцията. Това беше огромно съоръжение, даже със собствена атмосфера, държаща се от гравитация 1 G.
-Какво, значи, ще правим тук?- заинтересува се Анита.
-Нямаме звездни карти за пътя нататък и ще трябва да си намерим.- каза Йохан.
-А колко време ще ни продължи пътуването до кораба Nissan?- попита тя.
-Те също ще тръгнат по пътя към Земята, а някъде по пътя ще си уточним срещата.- каза той.
-Да, но ако имаме добра радио- връзка.- каза тя.
-Нашето радио е квазарно и би трябвало да имаме връзка, по принцип.- напомни той.- Освен ако нещо не се скапе по пътя.
Беше изминал близо час, когато достигнаха купола на Информационния център на станцията. Това беше всъщност междинна станция Orixon 203. Тук бяха идвали от по- рано, вече. Оставиха джета в един док и преминаха в Центъра.
-Познаваш ли някого тук?- попита Анита.
-Да.- каза Йохан загадъчно.- Остави на мен, а ти изчакай в хотела на десетия етаж, стая № 72. Ангажирана е вече.
-Е, хайде, аз отивам там!- каза Анита.- Колко да те чакам?
-Колкото е необходимо!- каза Йохан и потъна в един асансьор. Анита се загледа без посока в тълпата и влезе в едно кафене. Времето напредваше.
*
Двата кораба на командир Йон все още бяха на един космодрум на Първата планета, около звездата Orixon 6. Беше един следобед, когато Алекс, Ким, Аш и Палма водеха совалката Honda над планетата, на височина от 8 км. На мостика беше и принцеса Lipo, днес страшно елегантна в специалната униформа на AFJ, която и спретнаха наскоро. Тя вече имаше и раница и шлем, както и оръжия. Доволна от новите си придобивки, тя подскачаше из мостика и всичко и беше безкрайно интересно. Алекс стана от креслото си и тръгна да се поразходи из совалката. Макар и не много голяма, тя си имаше кръгов тунел за разходки, по който имаше и люкове, както и оръдия за стрелба. Той запали цигара и погледна от един люк навън. Долу планетата беше скрита от виолетови облаци в най- различни нюанси и цветове, чак до светло синьо, или черно. Алекс се беше замислил както винаги. Той не помнеше добре съня си от изминалата нощ, но неговите сънища го тревожеха все повече. Това бяха някакви послания, предварителна информация за Бъдещето, но той не успяваше да разбере тези послания…
Към края на следобеда екипа на Алекс, вече 12 души, наближаваха със совалката Honda град № 10. Тук беше сумрачно и мъгливо. Една далечна звезда осветяваше слабо повърхността. На небето се виждаха звезди и няколко от луните. В такъв призрачен свят приземиха совалката на една свободна площадка. Никой не знаеше, защо идват тук. Алекс ставаше все по- загадъчен и все по- рядко даваше информация, какво е намислил и защо. Най- близките му в цялата експедиция на командир Йон- Ким и Палма, нямаха възможност да научат нищо повече от необходимото, от него.
*
В началото на вечерта заваля силен дъжд. Екипът на Алекс си беше в совалката, а самия той търсеше нещо във радио- ефира. Никой нямаше представа какво става. За да не го безпокоят, дежурните на мостика си работеха тихо по пултовете, а принцеса Lipo даже се беше затворила в каютата си и си почиваше. По някое време Алекс взе два от бойните робота, качиха се на един от джетовете на совалката и заминаха на някъде. В това време Аш и Палма пристигнаха на мостика. Някаква стара аларма се беше задействала по техните часовници- Алекс беше напуснал мостика, без да им каже къде отива и защо…
*
Алекс се завърна на вечерта на другия ден. Джетът беше очукан от стрелба по него, а на места опушен. Единия робот беше с тежки повреди. Още щом слезе от джета, Алекс кимна на Аш, който го посрещна:
-Всичко е наред, Аш! Да се връщаме на Crossfire!
Аш нищо не каза. Беше ясно, че Алекс има някаква тайна. Совалката Honda скоро излетя за да се завърне на кораба, а Алекс се прибра в каютата за да се поосвежи и пооправи. Какво беше правил и къде беше ходил, така и никой не научи.
Вечерта напредваше, когато совалката Honda летеше на височина от 10 км. над планетата, Първата около звездата Orixon 8. Алекс беше в добро настроение, пийваше кафе, пушеше цигара и наблюдаваше показанията за полета, на таблото пред себе си. Тази вечер настроението беше добро сред екипа на Алекс, 12 души. Липсваше радио- връзка с кораба Crossfire, а полета ставаше сред черни облаци и гръмотевици. Принцеса Lipo в тези часове експериментираше нещо с радиото, може би някакъв далечен контакт. Тя използваше някакви древни кодове и малка антенка с процесори. Може би опитваше да се свърже с баща си. На борда на совалката нещата вървяха нормално, въпреки бурята, машините на AFJ бяха проектирани за чудовищни натоварвания, както в космоса, така и в различните атмосфери на чужди планети.
*
Наближаваше полунощ, когато на часовника на Алекс запиука някаква аларма, която той не помнеше. Докато се опитваше да си спомни, за какво ставаше въпрос, той изпита безпокойство и раздразнение. Все по- мълчалив от известно време насам, той отново изненадваше екипа си с още тайни и загадки. Докато се чудеше за какво беше пустата аларма, за да вземе мерки, бяха на 500 км. от Crossfire.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 129, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 129, Valeri Kolev.

Беше вече вечер, когато двата кораба наближаваха контролен пост, на портала за хипер- скок. Алекс си беше взел бутилка нектар, пийваше и работеше по пулта. Аш и Палма се бяха запиляли някъде, а принцеса Lipo изучаваше пултовете на мостика на совалката. Браун, Джейн и Никита вечеряха в кухненския блок, а Бронк и Шон бяха отишли да се къпят. Екипажа се стягаше за скока в хипер- пространството, проверяваха се отново всички системи на двата кораба.
От контролния пост, скоро предадоха кодовете за достъп до портала и определиха изстрелването за след половин час. Малко по- късно щеше да бъде изстрелян и кораба Ford. Изстрелването премина нормално и за двата кораба, а вече по пътя, по време на скока, Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. Принцеса Lipo тръгна с тях, любопитна да види оранжерията и животинките в зоо- къта. Докато крачеха по коридорите и из асансьорите на кораба, Алекс проверяваше и състоянието на кораба, по време на такава висока скорост. Когато стигнаха до оранжерията, там седнаха на една дървена пейка, под бананово дръвче. Наоколо си играеха зайчетата и птиците, а нататък роботите обираха риба от новата популация, за вечерята на екипажа.
-Колко време ще продължи скока, Алекс?- попита принцесата.
-Зависи от насрещните магнитни ветрове.- каза Алекс.- На места и вакуума е по- разреден, срещат се и газови зони…
-Бързаш ли, Lipo?- попита Ким.
-Нямам търпение да изуча пулта и кораба!- усмихна се принцесата- Всъщност- да си ги спомня пак!...
Алекс и Ким се спогледаха и той каза:
-Нищо ново под Слънцето! Добре дошла отново при нас, принцеса Lipo!
*
Късно вечерта кораба Crossfire излезе от хипер- пространството успешно. Докато се съвземаха от аномалиите, характерни за хипер- скоковете, Алекс и Ким огледаха къде са попаднали. В далечината светеше зелена звезда, а около нея имаше пет планети и разни техни луни. Метеоритно поле опасваше звездата. Това беше звездата Orixon 8. Принцеса Lipo се загледа в този странен, нов свят, до който пристигаха сега и се замечта. Тя помнеше това място от други пътешествия, но в предишен свой живот…
*
Това беше един хубав ден на Юпитер. Двама мъже и две жени се намираха в малък кораб на един космдорум, където обикновено живееха. Това беше корабът BASF. Йохан тъкмо беше излязъл на една от терасите на кораба и се радваше на хубавата гледка към океана. По някое време до него се появи Анита и каза:
-Йохан, току- що пристигна съобщение от кораба Nissan. Алекс ни вика там!
-Какво е станало на Nissan?- попита той.
-Трябва им един нов компютър от нашите.- каза тя.
Йохан се замисли дълбоко, запали една цигара и кимна:
-Започни изчисленията за полета!
-Отивам.- каза тя.
В това време Боян и Теменужка седяха пред пултовете и работеха нещо с тях. Звучеше музика.
*
На борда на Crossfire беше вечер, когато се приземиха на първата планета около звездата Orixon 8. Алекс и Ким почти веднага слязоха на единия от входовете на кораба и излязоха навън. Това представляваше база за приемане на туристически кораби на първата планета. Местността наоколо беше невероятна, осветена на места с призрачно осветление в разни цветове. Тук се виждаше флората и фауната на планетата, разхождаха се тукашни хора из парка около базата. Двамата се разходиха около кораба, за да видят за повреди по корпуса му, а наблизо се намираше втория кораб на земляните- Ford. Една луна осветяваше наоколо в слаба зелена светлина. Беше влажно и мъгливо, някак си загадъчно и мистериозно. Скоро от кораба излязоха навън Аш и Палма. В далечината думкаше музика.
-Ще ходим ли в онова кафене, там?- попита Ким.
-Аз съм изморена вече! - каза Палма.- Да отложим това за утре.
-Не, няма да се отдалечаваме много от корабите си.- каза Алекс.- Още не е свършила проверката, дали има наблизо вражески обекти.
-Ще огледаме от далеко и се прибираме в кораба.- каза Аш.
Наближаваше полунощ, когато четиримата се завърнаха в кораба. Входът веднага след това се повдигна на 15 метра височина и ставаше недостъпен от вън. Четиримата се изкачиха да мостика, където Браун и Джейн разговаряха по видеовръзка с местните. Имаше проблеми за решаване, около войните срещу херките, пасарите и крокидите. Принцеса Lipo търсеше по телефона свои приятели, които познаваше от меджинната станция на баща си- Orixon 1055. На тази планета тя имаше приятелки и приятели.
*
Беше следобеда на другия ден. Времето навън беше хубаво, а Алекс, Ким, Аш и Палма, както и принцеса Lipo се разхождаха из парковете на космодрума. Принцесата беше щастлива, този ден беше успяла да се свърже с приятелките си от тази планета. Алекс и Ким вървяха на десетина метра пред другите.
Беше вечерта, когато Алекс получи далечен сигнал. Докато се опитваше да го хване добре, да го изчисти от шумовете, за да може да го чуе и разбере, той загуби близо два часа. Изнервен и позиморен от дългия ден, той запали цигара и стана от мястото си, за да погледне навън. В каютата беше сам в този момент. Ким беше отишла на кафене с принцеса Lipo, а Аш и Палма се къпеха заедно в банята. Алекс се замисли дълбоко. Нямаше понятие какъв беше съня му от последната нощ, но той силно го беше разтревожил. За съжаление, не го помнеше. Пророческите сънища на Алекс, му показваха какво го очаква на другия ден, а и по- късно. Явлението, доказало се многократно, никак не го изненадваше. По принцип беше много трудно, нещо или някой, да го изненада с нещо.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 128, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 128, Valeri Kolev.

Беше рано сутринта на другия ден, когато Crossfire наближаваше контролния пост на входа на портала. Алекс, Ким, Аш и Палма станаха от сън за дежурство. Докато Алекс пиеше кафе, недоволен, че му прекъснаха съня, Аш се опитваше да се свърже с контролния пост, който беше само на половин час път по- нататък.
-Странно!- каза Аш.- От поста не отговаря никой! Какво ще правим?
-Трябва да проверим, какво става там!- каза Алекс и запали цигара, а Ким се прозина и попита:
-Има ли студено пепси?
В това време Палма наблюдаваше контролния пост със телескопите на кораба. Постът се намираше на един астероид със собствена атмосфера, в който имаше запаси от гориво и вода. Смяташе се, че поста се контролира от стотина души. На астероида не се наблюдаваше движение, нямаше и светлини. Палма се позамисли, какво ли става там, а Алекс се изправи, погледна през люка към астероида и каза:
-Тук нещо не ми харесва, трябва да внимаваме!
Те намалиха скоростта на кораба и увиснаха над астероида, който беше на още 50 км. по- нататък. Алекс се замисли, взе си кафе и пусна на екрана картина от астероида. Там беше тъмно и нямаше никакво движение.
*
Няколко дни по- късно двата кораба на Йон, наближаваха планетата Orixon 35.
Беше вечерта, когато започнаха спускане към повърхността. Алекс тъкмо си беше взел кафе и се радваше, на добро настроение, а до него Ким, Аш и Палма следяха параметрите на спускането. Планетата се осветяваше слабо от близката звезда със син цвят. Тук изглеждаше тайнствено и мистериозно, като в приказка. Из кораба Crossfire бяха започнали пет свободни часа, а втория кораб Ford, беше на един час по- назад. Ким пийваше пепси и се опитваше да прихване радиостанция излъчваща от тази планета. Най- близкия обект наоколо се намираше на 700 км. дистанция, това беше самолет изпъняващ междуконтинентален полет.
Късно вечерта Crossfire се приземи на космодрум край 600- хиляден град- № 512. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една тераса, веднага след кацането, за да видят тази планета. Беше леко хладно и осветено слабо в синьо. Подухваше свеж ветрец, а в далечината прелитаха десет- метрови дракони. В гората пееха пойни птици и ревяха диви хищници, излезли от бърлогите си на лов. От близкия небостъргач ехтеше думкаща музика.
-Боже, каква планета!- ахна от изненада Ким.
-Струва си, да кацне тук човек!- каза Палма.
На терасата беше излязла и принцеса Lipo, която погледна и каза:
-Това да не би да е Orixon 35 ?
-Да.- каза Алекс.
-Чувала съм за това място!- каза принцесата. - Ще се разходим ли навън?
-По- късно!- каза Алекс.
*
Наближаваше полунощ, когато на борда на Crossfire пристигнаха двама пратеници на местните хора, това бяха мъж и жена, облечени в някакви униформи. Командирът Йон ги посрещна в каютата за гости на кораба. В това време приключваха петте свободни часа за екипажа. Алекс и неговите хора стягаха совалката Honda за нощен полет.
*
Хората на командир Йон с двата си кораба на AFJ, останаха на планетата и в следващите няколко дни. Започваше една вечер, когато Алекс, Ким, Аш, Палма и принцеса Lipo се разхождаха из един парк до близкото езеро. Совалката Honda ги чакаше на една поляна. Аш вървеше до принцесата и й обясняваше, подробности от живота си, и какво представлява AFJ. Принцесата кимаше с глава и се оглеждаше, а около тях минаваха най- различни извънземни хора, от различни раси. Алекс пушеше цигара, сложил автомата на рамото си и напредваше напред, воден от малкия гепард на Хенсън, който си отглеждаше на борда на кораба Crossfire два гепарда и тяхното малко. Гепадчето още нямаше име. Щеше да получи име, по- късно, когато се научи да се оправя само в кораба, а и навън от него. На гърба на гепардчето се возеха два гълъба от същия кораб. Те носеха микрокамери със себе си, а при всяко кацане на ново място обичаха да летят навън, за опитване на въздуха и проверка на обстановката. Този път бяха затруднени да летят, защото Алекс им беше казал, да не шават много.
По някое време пристигнаха петимата до един търговски център и се вмъкнаха вътре, заедно с група хора. Това беше интересно място, където можеше да се купи всичко- от малък подарък до подходящ космически кораб. Принцеса Lipo беше много доволна да разгледа, какво има тук.
*
В следобеда на другия ден двата кораба на командир Йон излетяха от планета Orixon 35, за да продължат пътя си към Orixon 82. Докато набираха височина Алекс пийваше кафе и следеше показанията по пулта и екраните, а до него бяха Ким, Аш и Палма. Принцеса Lipo слушаше музика със слушалки, разположена по задните места на мостика на совалката Honda, която както винаги се намираше в хамбара на кораба Crossfire. Вторият кораб- Ford, също набираше височина, отдалечен на 400 км., по на север. Спомените от изминалите няколко дни на тази планета, дълго се появяваха из умовете на командосите от двата кораба на Йон, както и у принцеса Lipo, която беше прекарала там хубави времена.
Няколко часа по- късно двата кораба бяха вече в орбита. Презичисляваха се първоначалните траектории на полета, тъй като имаше известни изменения в обстановката. В зоната наоколо летяха още близо 50 обекта, най- близкия само на два часа дистанция, и с бавно отдалечаване, а планетата оставаше вече някъде назад. В тези часове командосите от двата кораба бяха на три- сменен режим, като повечето сега спяха. Командир Йон ремонтираше няколко дребни повреди из кораба, заедно с няколко от роботите. В ефира пищеще от канали от планетата и по- нататък, някои от които бяха неразбираеми. Всички тук се радваха на добрите времена, застигнали корабите отново в тези часове.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 127, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 127, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Алекс, Ким, Аш и Палма летяха над двумилионния град с един джет и сканираха повърхността, търсейки опасности и вражески елементи и обекти. Навън вече беше тъмно и валеше дъжд. От далечината се задаваше буря, която не беше опасна за този джет, проектиран и създаден за чудовищни натоварвания. Ким изведнъж се оживи, отвори си бутилка пепси и каза:
-Може пък да няма вражески обекти на тази планета!
-Ще сканираме още към час и тръгваме обратно към корабите!- каза Алекс.
-Няма ли да слизаме в града?- попита Аш.
-Може да слезем в града, но пък ще се забавим много.- каза Алекс.
Навън валеще силен дъжд, а вятъра брулеше по корпуса на джета. За момент четиримата се замечтаха.
-Дъждът е хубаво нещо!- каза Палма.
-Това е извънземен дъжд!- каза Алекс.
-Ще го преживеем някак си.- каза Палма.
Наближаваше полунощ, когато четиримата със джета, тръгнаха обратно към корабите си. Разузнаването не беше дало нищо особено, освен забелязаните няколко интересни, непознати раси, което се установи по сканираните техни машини.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс, Ким, Аш и Палма вървяха из град 207, който беше на около 600 км., западно от кораба Crossfire, там където беше кацнал. Времето беше хубаво, а джета бяха оставили край един хотел, наблизо. Движението в тези часове не беше голямо, тук- там се виждаха хора и машини. Четиримата вървяха през парка до реката, днес в общо- взето добро настроение. Алекс запали цигара и кимна към далечината, където се виждаха извънземни небостъргачи:
-Това е някакъв търговски център! После ще идем да видим там.
-Наблизо забелязах нещо като ресторант!- каза Аш.- Има ли гладни хора?
Те завиха по алеята към ресторанта, а колкото вървяха напред, се чуваше все по- силно странна, извънземна музика. Ресторантът беше на пет етажа, а около него имаше паркинг за автомобили и джетове. Това беше огромно съоръжение, което имаше и кино, басейн, магазини и събираше няколко- хиляди души.
Докато се черпеха в ресторанта, следобеда вървеше към края си. В този град имаше още един джет от кораба Crossfire, който летеше над града и събираше информация. С него бяха Браун, Джейн, Никита и Капка. Планетата Orixon 33, се оказваше интересно място, което активно се занимава с туризъм и всичко, свързано с туристите от други планети. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха се разположили на голяма маса с десетина места. До тях седяха туристи и местни хора, които бяха от познати и непознати раси. Алекс се беше заговорил с един от тях, по един от най- разпространените в Галактиката, език. Разговорът вървеше около темата за околните планети, и какво може да се види там. В разговора се намесиха и околните извънземни, които също знаеха някои неща за други планети.
*
Няколко дни по- късно, целия екип на командир Йон, общо 131 души, с двата космически кораба Crossfire и Ford, се намираха в орбита около планетата Orixon 33, тръгнали нататък по пътя си, сега към Orixon 82. Беше бордовата вечер, когато екипажа на Crossfire имаше свободни пет часа. Из кораба беше оживено и шумно, а от някъде думкаше музика. Алекс тази вечер беше малко тъжен и замислен. Планетата Orixon 33 се беше харесала на екипажите. Хората поглеждаха с носталгия зад корабите, където планетата оставаше все по- надалеко. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма, дежурни в момента, но от мостика на совалката Honda в хамбара на кораба. Работата не беше много, бяха тръгнали по леко натоварено трасе. Тук нямаше много летящи обекти, в този час бяха някъде около 70. Алекс се топлеше с кафе, седнал удобно в креслото пред пулта. Спомените от планетата, която напуснаха му навяваха някаква неясна тъга. Не се знаеше, дали някога ще посетят отново Orixon 33.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. Беше им леко на душите и не знаеха от какво, всъщност. Из централните коридори се разминаваха с колеги, които вече бяха развеселени на по чаша джин с тоник. Имаше хора и на басейна, отворен в момента, заради свободните пет часа на екипажите. Из оранжерията роботи събираха новата реколта плодове, зеленчуци, тютюн, цветя и билки, както и прясна риба от рибарника. Алекс и Ким седнаха на една дървена пейка в оранжерията, до самия басейн и извадиха шишенцата с джин, запалиха по цигара и се загледаха към звездното небе през люка на стената. Това беше странна вечер. Някакъв оптимизъм ги владееше, въпреки двете войни в които участваха напоследък. Сега имаха пет часа път до портала за преход през хипер- пространството. В това време щяха да се порадват на свободно време, да си побъбрят и пийнат по нещо. От портала нататък се преминаваше на трисменен режим и някои отиваха да спят. Имаше достатъчно време до тогава и екипажите на двата кораба се бяха развеселили. Командир Йон опитваше радио- връзка със своите, със кораба Nissan, както и станциите по фронтовете, но за момента нямаше връзка. По това време принцеса Lipo си приготвяше хапване, както обикновено тя сама избираше какво да си приготви. Беше й дадена отделна каюта, където я посещаваха редовно, за да не се чувства сама и на чуждо място. В момента при нея бяха игуанката Бронк и приятеля й Шон. Тя смяташе да хапнат тримата, докато разговаряха за нещата по междинните станции, като тази на нейния баща, както и положението по околните планети. Принцесата щеше да остане на кораба Crossfire една година, каквато беше уговорката й с нейния баща. По- късно щеше да се търси начин да бъде върната на междинна станция Orixon 1055, където беше дома й. Принцеса Lipo беше девойка, много близо до линията на катеричките. Нейните желания обикновено се изпълняваха и никой не знаеше защо така се получава на практика. Любопитството й към бойните кораби от AFJ и конкретно Crossfire, я караха всичко да разглежда и да учи постоянно нови и нови неща от симулаторите и компютрите.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 126, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 126, Valeri Kolev.

Беше вечер, когато принцеса Lipo се сбогува с баща си, кмет на междинна станция Orixon 1055. Тяхната договорка беше принцесата да бъде една година в кораба Crossfire и командосите от Земята. Това се получаваше, защото принцесата беше харесала кораба и екипажа и искаше да пътешества с тях, а нейните желания се изпълняваха, особено на станцията на баща й. Двата кораба на земляните напуснаха станцията с напредването на вечерта и взеха курс напред, като цел на пътешествието им се явяваше планетата Orixon 82. На принцесата беше предоставена една малка, спретната каюта, която се пазеше за специални гости на кораба. Lipo имаше няколко сака с багаж, а тук на борда на Crossfire и връчиха също стандартен екип с раница, униформа и шлем. Lipo още съвсем в началото на новото си пътешествие, започна да изучава пилотиране и бойни изкуства в един от симулаторите на кораба. Тази вечер Алекс и неговия екип бяха в совалката си, а тя в хамбара на кораба Crossfire. Те се занимаваха с обичайните неща, както биваше по време на полет. В тези часове в зоната около корабите на земляните имаше 35 летящи обекта, които се проверяваха от дежурните и хората на Алекс, но едва ли щеше да се стигне до приближаване с тях, на по- малко от два часа дистанция. Сегашните траектории, по които се движеха двата кораба бяха съвсем различни, летеше се по нов път. Тази вечер командир Йон разгъна една от големите антени на кораба Crossfire и успя да прихване новини от кръстосвача Nissan, в който се намираше и адмирал Шао. Новини от фронтовите зони, от Слънчевата система и от Земята. Настроенията на земляните от двата кораба тази вечер бяха умерено оптимистични. Напрежение съществуваше винаги, когато се пътуваше на далеко, извън обичайните и проверени трасета, далече от своите, но това бяха разузнавателни, бойни кораби, именно с подобно предназначение.
Вечерта напредваше, когато Crossfire достигна прозореца за скок през хипер-пространството. Скоро беше дадено началото на прехода. Алекс стана по някое време от мястото си, за да си вземе пресен, горещ, билков чай, за да се постопли и да пийва, докато се занимаваше по пулта, предимно със задачата, да контролира параметрите на скока. Това си беше рисковано мероприятие, затова трябваше да бъде направено като по учебник, на базата на строги изчисления.
*
Един следобед, два дни по- късно, двата кораба на командир Йон наближаваха планетата Orixon 33. Алекс в този ден отново се мъчеше от извънземния си грип, както понякога му се случваше. Въпреки болките по цялото си тяло, той седеше зад пулта, зает с обичайните задачи.
Вечерта беше започнала, когато двата кораба започнаха обиколки около планетата на височина от 30 км. През това време планетата се сканираше за да се разбере има ли тук сили на херките или пасарите. Войната срещу пасарите все още беше в затишие, а с тях се преговаряше, за да напуснат завладените от тях територии, по различни планети от система Orixon. Другата война на земляните и AFJ (съюз на земляните и техните приятелски раси), тази срещу херките, все още продължаваше, но до хората на командир Йон и двата кораба, трудно стигаха новини от фронтовете.
*
Беше следобедно време, когато двата кораба на земляните, водени от командир Йон, се приземиха край един град на планетата Orixon 33. Тук времето беше хубаво и слънчево. След кацането Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от терасите на кораба Crossfire, за да видят планетата и тукашната местност, около корабите. Наблизо минаваше транспортно трасе, по което бързаха автомобили. Над града имаше и въздушни трасета за джетове, совалки и други летящи машини. В това време към града излетяха от кораба Crossfire два джета с по четири човека, на разузнаване.
-Не забелязахме херки или пасари по тази планета.- каза Алекс- Но трябва да внимаваме за други наши врагове.
-Войнствените видове нямат край, всъщност.- каза Аш.
-Такъв ни е пътя…- каза Ким.
-Нямаме право на отказ…- каза Палма.- Такава ни е съдбата.
Нещата изглеждаха нормално на тази планета. Командир Йон се беше свързал с тукашните хора, за да се обмени информация. Тук все още не знаеха нито за пасарите, нито за херките, двете раси с най- престъпно поведение из звездната система Orixon.
*
В началото на вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма пътуваха с един от джетовете на Crossfire към втория град наблизо, който беше на около 500 км. нататък. Алекс беше тъжен тази вечер. Отново го беше обхванала носталгията по Земята, по старите приятели и гаджета от ученическия му живот. Другите трима мълчаха, заети с пилотирането и проверките на зоната наоколо. Джетът прелиташе над интересна планина с върхове до към 5 км. височина. По това време тук беше малко сумрачно, а на хоризонта осветяваше наоколо, но слабо, една по- далечна звезда. Това вечерно разузнаване беше свързано със забелязани същества, подобни на крокидите, с които земляните бяха имали неприятности вече.
По- късно вечерта, джетът навлезе над града. Тук се сканираше всичко под джета, във ивица от три километра. Особеностите в телосложението на крокидите биха се забелязали веднага при това сканиране. Градът наброяваше два милиона жители. Нямаше да е лесно да се забележат вражески обекти, дори ако те бяха тук. Алекс запали цигара, отвори си бутилка пепси и се замисли за съдбата си и на своите хора от двата кораба. Тъгата го надвиваше и той въздъхна тежко и продължи работата си по компютрите и пулта пред себе си.
-Много време ще ни отнеме, да сканираме над целия град.- каза Аш.
-Каквото успеем да сканираме, това ще бъде.- каза Алекс.
-А кога ще спираме сканирането и ще се прибираме на Crossfire?- попита Ким.
-Най- късно в полунощ, тръгваме обратно към кораба.- каза Алекс.
*

(следва продължение)