ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 133, Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, Crossfire успя да се свърже по радиото със тукашната военна база на своите от AFJ. Те им изпращаха няколко машини за посрещане. Това щеше да стане в близките няколко часа. Докато очакваха своите, хората на Йон водеха двата кораба напред с умерена скорост. Някакво напрежение се улавяше наоколо. Все пак това беше далечна и чужда планета. Тук всичко биваше различно, от основните неща, та чак до детайлите…
*
Няколко дни по- късно корабите от AFJ- Crossfire и Ford пристигнаха на острова, където се намираше военната база на AFJ. По пътя си бяха имали съдействието на лоцмани, както и съпътсващи хеликоптери от базата. Острова не беше никак малък, а тук работеха хиляди души от Земята и планетите от Слънчевата система. Оказваше се, че по тази планета има портали до далечни светове, включително и Слънчевата система и самата родна планета на земляните- Земята. От тук можеше да се стигне по вода, почти до всяка точка от Млечния път. Разбира се имаше и ограничения- преминаващите машини, имаха лимит за тежест и обем…
Започваше вечерта, когато четиримата Юпитерианци- Йохан, Боян, Теменужка и Анита прибраха корабчето си BASF в трюма на Crossfire и отнесоха новия компютър, който носеха, за да го връчат на Алекс. Те четиримата оставаха на борда, като членове на екипажа. След топли прегръдки и целувки, те му разказаха новините от Юпитер и Земята, съвсем пресни новини от няколко седмици назад. Те също бяха служили на борда на този кораб в предишни свои животи. След като се настаниха в своя каюта, Алекс и Ким останаха сами, а Аш и Палма бяха на разходка из базата. Докато Алекс изучаваше новия суперкомпютър и го монтираше в каютата, Ким се къпеше в банята, днес в страхотно настроение. Двата кораба бяха приземени край бойна станция на базата, някъде из джунглата на този остров. Той беше собственост на AFJ, вече изплатен напълно на страната в която се намираше. Край бойната станция имаше оранжерии с около 400 работника в тях. Наблизо имаше и малко, универсално магазинче, където човек можеше да си купи нещо, да обядва топла супа, или да пийне джин с тоник. Именно тук бяха намерили време за почивка Аш и Палма. Те слушаха новините по островното радио, което звучеше в универсалното магазинче. Навън бяха оставили превоза си, малък четириместен джет.
Инструкциите от кръстосвача Nissan бяха: двата кораба на Йон да останат в базата поне десет дни, до нова заповед. Те трябваше да качат на Nissan провизии, ядрено гориво и 200 новобранци от базата, избирани след сериозни военни учения. Алекс и Ким в тези вечерни часове се разхождаха около двата кораба и оглеждаха неговия корпус за нови повреди и неизправности, които скоро трябваше да бъдат отремонтирани и закърпени от роботите, преди да се отлети нататък. По някое време Алекс запали цигара, извади джина от джоб на униформата си и отпи юнашка глътка. Бяха се спрели до входа към кораба, където имаше охрана от двама души.
-Как е момчета?- попита Алекс.
-Нормално, сър!- казаха те.- Тук няма никакво движение.
-Още по- добре, момчета!- каза им Алекс, докато двамата с Ким се качваха в асансьора.
Из кораба беше тихо, като повечето хора спяха или почиваха. Разузнаването, което бяха направили в океана, ги беше изтощило до крайност. Аш и Палма се бяха завърнали, с контейнер със подаръци за екипажа. Черпеше командир Йон, който получаваше заплатата си именно от тази база на AFJ на планетата Orixon 33, а самия той беше възпитаник на тукашната Школа за командоси. Самият екипаж на Crossfire получаваше заплатите си от кръстосвача Nissan, лично от адмирал Шао, който имаше грижа за подробностите по тези въпроси.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш, Палма, Йохан, Боян, Теменужка и Анита се бяха събрали в една от каютите на совалката Honda, а тя беше в хамбара на Crossfire. Те пушеха цигари, пийваха кафе и свежа, студена вода, докато обмисляха бъдещето на AFJ, по задание на адмирал Шао- Главнокомандващ на Флот към AFJ. Осемте бяха част от екипите стратези на AFJ, въпреки, че ходеха и по разузнавателни мисии. Тази нощ щеше да бъде дълга и предълга. Важното беше, че тук бяха добре охранявани и във висока степен на безопасност, а това положение трябваше да се използва именно, за обмисляне бъдещето на AFJ. Основаването на нови съюзи в рамките на AFJ, строителството на нови военни бази и колонии вървеше нормално и в добри срокове на развитие. Човешката цивлизация успяваше да се закрепи на всякакви планети и светове, а някои от тях бяха първоначално съвсем необитаеми- абсолютна собственост на AFJ и земляните. Силата на Флотовете на AFJ нарастваше непрекъснато, както и броя на машините и новите попълнения от свежи генерации командоси, добре обучени в специалните Школи на AFJ. Разбира се силата на мрака не беше за пренебрегване и оставаше сериозна опасност за AFJ. Новият суперкомпютър от Юпитер беше най- новата придобивка на кораба Crossfire. Той използваше съвсем нова логика на схемите в него, а беше основан не само на фотонен принцип, а същевременно квазарен и неутронен. Това го правеше уникален за момента суперкомпютър. Тук на планетата Orixon 33, в базата на AFJ, се произвеждаха също машини и компютри за Флотовете на AFJ. Тукашната колония имаше 20,000 души, от които 80% земляни, втори и трети поколения, както и 10% от смесени бракове. Съюзът на обединените цивилизации- AFJ, беше признат дори от напълно враждебни светове, със непонятна, странна логика насочена към унищожаване на живота като такъв, както и висока степен на престъпност…
(очаквайте продължението в рамките на 10- 20 дни, по- късно…, заб. авт. )
Няма коментари:
Публикуване на коментар