ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 130, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 130, Valeri Kolev.

На втората седмица откакто четиримата юпитерианци тръгнаха от Юпитер, за да занесат до кораба Nissan, един от новите суперкомпютри, по искане на Алекс от кораба Crossfire, пристигнаха до междинна станция с кораба си BASF. Това беше една бородва вечер, когато Йохан и Анита излязоха от кораба в станцията. Боян и Теменужка останаха в кораба. Йохан и Анита бяха с малък джет за пътуване из междинната станция. Те тръгнаха към вътрешността на метеорита, в който беше вградена станцията. Това беше огромно съоръжение, даже със собствена атмосфера, държаща се от гравитация 1 G.
-Какво, значи, ще правим тук?- заинтересува се Анита.
-Нямаме звездни карти за пътя нататък и ще трябва да си намерим.- каза Йохан.
-А колко време ще ни продължи пътуването до кораба Nissan?- попита тя.
-Те също ще тръгнат по пътя към Земята, а някъде по пътя ще си уточним срещата.- каза той.
-Да, но ако имаме добра радио- връзка.- каза тя.
-Нашето радио е квазарно и би трябвало да имаме връзка, по принцип.- напомни той.- Освен ако нещо не се скапе по пътя.
Беше изминал близо час, когато достигнаха купола на Информационния център на станцията. Това беше всъщност междинна станция Orixon 203. Тук бяха идвали от по- рано, вече. Оставиха джета в един док и преминаха в Центъра.
-Познаваш ли някого тук?- попита Анита.
-Да.- каза Йохан загадъчно.- Остави на мен, а ти изчакай в хотела на десетия етаж, стая № 72. Ангажирана е вече.
-Е, хайде, аз отивам там!- каза Анита.- Колко да те чакам?
-Колкото е необходимо!- каза Йохан и потъна в един асансьор. Анита се загледа без посока в тълпата и влезе в едно кафене. Времето напредваше.
*
Двата кораба на командир Йон все още бяха на един космодрум на Първата планета, около звездата Orixon 6. Беше един следобед, когато Алекс, Ким, Аш и Палма водеха совалката Honda над планетата, на височина от 8 км. На мостика беше и принцеса Lipo, днес страшно елегантна в специалната униформа на AFJ, която и спретнаха наскоро. Тя вече имаше и раница и шлем, както и оръжия. Доволна от новите си придобивки, тя подскачаше из мостика и всичко и беше безкрайно интересно. Алекс стана от креслото си и тръгна да се поразходи из совалката. Макар и не много голяма, тя си имаше кръгов тунел за разходки, по който имаше и люкове, както и оръдия за стрелба. Той запали цигара и погледна от един люк навън. Долу планетата беше скрита от виолетови облаци в най- различни нюанси и цветове, чак до светло синьо, или черно. Алекс се беше замислил както винаги. Той не помнеше добре съня си от изминалата нощ, но неговите сънища го тревожеха все повече. Това бяха някакви послания, предварителна информация за Бъдещето, но той не успяваше да разбере тези послания…
Към края на следобеда екипа на Алекс, вече 12 души, наближаваха със совалката Honda град № 10. Тук беше сумрачно и мъгливо. Една далечна звезда осветяваше слабо повърхността. На небето се виждаха звезди и няколко от луните. В такъв призрачен свят приземиха совалката на една свободна площадка. Никой не знаеше, защо идват тук. Алекс ставаше все по- загадъчен и все по- рядко даваше информация, какво е намислил и защо. Най- близките му в цялата експедиция на командир Йон- Ким и Палма, нямаха възможност да научат нищо повече от необходимото, от него.
*
В началото на вечерта заваля силен дъжд. Екипът на Алекс си беше в совалката, а самия той търсеше нещо във радио- ефира. Никой нямаше представа какво става. За да не го безпокоят, дежурните на мостика си работеха тихо по пултовете, а принцеса Lipo даже се беше затворила в каютата си и си почиваше. По някое време Алекс взе два от бойните робота, качиха се на един от джетовете на совалката и заминаха на някъде. В това време Аш и Палма пристигнаха на мостика. Някаква стара аларма се беше задействала по техните часовници- Алекс беше напуснал мостика, без да им каже къде отива и защо…
*
Алекс се завърна на вечерта на другия ден. Джетът беше очукан от стрелба по него, а на места опушен. Единия робот беше с тежки повреди. Още щом слезе от джета, Алекс кимна на Аш, който го посрещна:
-Всичко е наред, Аш! Да се връщаме на Crossfire!
Аш нищо не каза. Беше ясно, че Алекс има някаква тайна. Совалката Honda скоро излетя за да се завърне на кораба, а Алекс се прибра в каютата за да се поосвежи и пооправи. Какво беше правил и къде беше ходил, така и никой не научи.
Вечерта напредваше, когато совалката Honda летеше на височина от 10 км. над планетата, Първата около звездата Orixon 8. Алекс беше в добро настроение, пийваше кафе, пушеше цигара и наблюдаваше показанията за полета, на таблото пред себе си. Тази вечер настроението беше добро сред екипа на Алекс, 12 души. Липсваше радио- връзка с кораба Crossfire, а полета ставаше сред черни облаци и гръмотевици. Принцеса Lipo в тези часове експериментираше нещо с радиото, може би някакъв далечен контакт. Тя използваше някакви древни кодове и малка антенка с процесори. Може би опитваше да се свърже с баща си. На борда на совалката нещата вървяха нормално, въпреки бурята, машините на AFJ бяха проектирани за чудовищни натоварвания, както в космоса, така и в различните атмосфери на чужди планети.
*
Наближаваше полунощ, когато на часовника на Алекс запиука някаква аларма, която той не помнеше. Докато се опитваше да си спомни, за какво ставаше въпрос, той изпита безпокойство и раздразнение. Все по- мълчалив от известно време насам, той отново изненадваше екипа си с още тайни и загадки. Докато се чудеше за какво беше пустата аларма, за да вземе мерки, бяха на 500 км. от Crossfire.

(следва продължение)