ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 128, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 128, Valeri Kolev.

Беше рано сутринта на другия ден, когато Crossfire наближаваше контролния пост на входа на портала. Алекс, Ким, Аш и Палма станаха от сън за дежурство. Докато Алекс пиеше кафе, недоволен, че му прекъснаха съня, Аш се опитваше да се свърже с контролния пост, който беше само на половин час път по- нататък.
-Странно!- каза Аш.- От поста не отговаря никой! Какво ще правим?
-Трябва да проверим, какво става там!- каза Алекс и запали цигара, а Ким се прозина и попита:
-Има ли студено пепси?
В това време Палма наблюдаваше контролния пост със телескопите на кораба. Постът се намираше на един астероид със собствена атмосфера, в който имаше запаси от гориво и вода. Смяташе се, че поста се контролира от стотина души. На астероида не се наблюдаваше движение, нямаше и светлини. Палма се позамисли, какво ли става там, а Алекс се изправи, погледна през люка към астероида и каза:
-Тук нещо не ми харесва, трябва да внимаваме!
Те намалиха скоростта на кораба и увиснаха над астероида, който беше на още 50 км. по- нататък. Алекс се замисли, взе си кафе и пусна на екрана картина от астероида. Там беше тъмно и нямаше никакво движение.
*
Няколко дни по- късно двата кораба на Йон, наближаваха планетата Orixon 35.
Беше вечерта, когато започнаха спускане към повърхността. Алекс тъкмо си беше взел кафе и се радваше, на добро настроение, а до него Ким, Аш и Палма следяха параметрите на спускането. Планетата се осветяваше слабо от близката звезда със син цвят. Тук изглеждаше тайнствено и мистериозно, като в приказка. Из кораба Crossfire бяха започнали пет свободни часа, а втория кораб Ford, беше на един час по- назад. Ким пийваше пепси и се опитваше да прихване радиостанция излъчваща от тази планета. Най- близкия обект наоколо се намираше на 700 км. дистанция, това беше самолет изпъняващ междуконтинентален полет.
Късно вечерта Crossfire се приземи на космодрум край 600- хиляден град- № 512. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една тераса, веднага след кацането, за да видят тази планета. Беше леко хладно и осветено слабо в синьо. Подухваше свеж ветрец, а в далечината прелитаха десет- метрови дракони. В гората пееха пойни птици и ревяха диви хищници, излезли от бърлогите си на лов. От близкия небостъргач ехтеше думкаща музика.
-Боже, каква планета!- ахна от изненада Ким.
-Струва си, да кацне тук човек!- каза Палма.
На терасата беше излязла и принцеса Lipo, която погледна и каза:
-Това да не би да е Orixon 35 ?
-Да.- каза Алекс.
-Чувала съм за това място!- каза принцесата. - Ще се разходим ли навън?
-По- късно!- каза Алекс.
*
Наближаваше полунощ, когато на борда на Crossfire пристигнаха двама пратеници на местните хора, това бяха мъж и жена, облечени в някакви униформи. Командирът Йон ги посрещна в каютата за гости на кораба. В това време приключваха петте свободни часа за екипажа. Алекс и неговите хора стягаха совалката Honda за нощен полет.
*
Хората на командир Йон с двата си кораба на AFJ, останаха на планетата и в следващите няколко дни. Започваше една вечер, когато Алекс, Ким, Аш, Палма и принцеса Lipo се разхождаха из един парк до близкото езеро. Совалката Honda ги чакаше на една поляна. Аш вървеше до принцесата и й обясняваше, подробности от живота си, и какво представлява AFJ. Принцесата кимаше с глава и се оглеждаше, а около тях минаваха най- различни извънземни хора, от различни раси. Алекс пушеше цигара, сложил автомата на рамото си и напредваше напред, воден от малкия гепард на Хенсън, който си отглеждаше на борда на кораба Crossfire два гепарда и тяхното малко. Гепадчето още нямаше име. Щеше да получи име, по- късно, когато се научи да се оправя само в кораба, а и навън от него. На гърба на гепардчето се возеха два гълъба от същия кораб. Те носеха микрокамери със себе си, а при всяко кацане на ново място обичаха да летят навън, за опитване на въздуха и проверка на обстановката. Този път бяха затруднени да летят, защото Алекс им беше казал, да не шават много.
По някое време пристигнаха петимата до един търговски център и се вмъкнаха вътре, заедно с група хора. Това беше интересно място, където можеше да се купи всичко- от малък подарък до подходящ космически кораб. Принцеса Lipo беше много доволна да разгледа, какво има тук.
*
В следобеда на другия ден двата кораба на командир Йон излетяха от планета Orixon 35, за да продължат пътя си към Orixon 82. Докато набираха височина Алекс пийваше кафе и следеше показанията по пулта и екраните, а до него бяха Ким, Аш и Палма. Принцеса Lipo слушаше музика със слушалки, разположена по задните места на мостика на совалката Honda, която както винаги се намираше в хамбара на кораба Crossfire. Вторият кораб- Ford, също набираше височина, отдалечен на 400 км., по на север. Спомените от изминалите няколко дни на тази планета, дълго се появяваха из умовете на командосите от двата кораба на Йон, както и у принцеса Lipo, която беше прекарала там хубави времена.
Няколко часа по- късно двата кораба бяха вече в орбита. Презичисляваха се първоначалните траектории на полета, тъй като имаше известни изменения в обстановката. В зоната наоколо летяха още близо 50 обекта, най- близкия само на два часа дистанция, и с бавно отдалечаване, а планетата оставаше вече някъде назад. В тези часове командосите от двата кораба бяха на три- сменен режим, като повечето сега спяха. Командир Йон ремонтираше няколко дребни повреди из кораба, заедно с няколко от роботите. В ефира пищеще от канали от планетата и по- нататък, някои от които бяха неразбираеми. Всички тук се радваха на добрите времена, застигнали корабите отново в тези часове.

(следва продължение)