ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 132, Valeri Kolev.
Вечерта идваше, когато четиримата излязоха на площадката над кораба, за да огледат зоната. Валеше силен дъжд, а вятъра беснееше. Изглеждаше спокойно наоколо. С падането на сумрака над кораба, Алекс, Ким, Аш и Палма се прибраха вътре в кораба. Положението беше нормално. Отново добри времена бяха застигнали земляните от AFJ. Скоро четирмата се прибраха в каютата си, за подготовка преди дежурство. Алекс запали цигара и си отвори бутилка безалкохолно.
В началото на вечерта Crossfire наближи един остров. На картата нямаше отбелязано дали острова е обитаем. На борда на кораба се подготвяха да хвърлят котва край острова, за да се излезе на твърда земя, нещо много полезно за космическите командоси. Това скоро беше направено. Навън излязоха десетина души, за да огледат острова, а Алекс, Ким, Аш и Палма запалиха огън на брега до кораба и седнаха около него. Слънцето залязваше някъде в далечината, обвито от облаци. Това беше една странна вечер на някакъв остров на чужда и зловеща планета, но все пак трябваше да се живее, а четиримата не се отказваха от това. Те си извадиха джин с тоник и се почерпиха, докато чакаха десетимата да се върнат от разузнаването. Crossfire беше над водата само колкото изходът да е на открито. До брега се стигаше с гумени, надуваеми лодки.
Вечерта напредваше, когато десетимата се върнаха от обиколката. На острова имаше пост на AFJ, бойна станция със стотина души персонал. Това зарадва земляните. Беше определена среща с хората от поста, на брега до подводницата, край огъня. Щяха да пристигнат пратеници, някъде след около час. Алекс запали цигара и стана да се разтъпче наоколо. Ставаше все по- тъмно.
Командир Йон остана край огъня с двама помощници, да обсъжда положението с момчетата от бойната станция, а Алекс, Ким, Аш и Палма се прибраха в кораба. Започваше им дежурството по безопасността на кораба от близки, непознати обекти. Четиримата щяха да прекарат следващите пет часа пред пултовете, следейки за безопасността на кораба. От втория кораб с роботите съобщаваха, че нямат проблеми, те също следят за безопасността.
*
В следобеда на другия ден двата кораба на Йон продължаваха пътя си към базата на AFJ. Алекс тъкмо беше запалил цигара и си беше взел кафе, за да се почерпи, преди да седне отново зад пулта. Двата кораба плуваха на 100 м. дълбочина и държаха курс по картите, които имаха в архива си, за тази планета.
*
В следобеда, още един ден, по- късно, около двата кораба на AFJ, които пътуваха в режим "подводница", нямаше нищо особено. Алекс стана от сън, погледна часовника си, където светеше зелена детелина- знак, че всичко е под контрол по двата кораба. Океанът на тази планета беше гостоприемен, нямаше силни подводни реки, плътността и температурите бяха нормални. Не се очакваха големи проблеми до базата на AFJ, но до там имаше много път, под вода, защото на тази планета имаше сериозно опасни цивилизации, които воюваха помежду си. Скоро от сън стана и Ким. Тя хукна към банята, за да си вземе душ, преди да се огледа, какво става из кораба. Командир Йон в тези часове си почиваше, седнал на мостика, зад дежурните и чоплеше пуканки от последната реколта бързорастяща царевица. От нея произвеждаха олио, което ползваха и за гориво, когато имаше достатъчни количества в наличност. Принцеса Lipo даваше първото си дежурство. Както се оказа, тя също беше служила на борда на Crossfire в предишните си животи…
Следобеда напредваше, а около двата кораба нямаше нищо интересно. Плаваха на дълбочина от 150 м., с умерена скорост. В каютата се бяха събрали Алекс, Ким, Аш и Палма, както винаги. Току- що бяха успяли да се свържат с базата. Там нещата били под контрол. Имаше и изненада за Алекс- юпитерианския кораб с четирима души на борда, беше пристигнал рано сутринта. Това бяха далечни негови приятели, Йохан, Боян, Теменужка и Анита с кораба си- BASF. Те носеха новини от Земята, пратки, а не на последно място- новия суперкомпютър по юпитериански технологии, който щеше да бъде свързан с мрежата на Crossfire. Имаше и още една изненада- юпитерианците бяха служили на този кораб и щяха да останат с него, отново…
Вечерта се получиха усложнения в обстановката и Йон заповяда потапяне на подводниците още по- дълбоко. Междувременно се следеше за преследвачи, нещо мътно се забелязваше в обстановката.
*
Беше следобеда на другия ден, когато подводниците започнаха да изплуват на по- плиткото. До базата на AFJ оставаше още много път. Алекс и Ким се разхождаха из кораба Crossfire, днес в добро настроение. Временното усложнение на обстановката беше преодоляно, но трябваше да се внимава- това беше океан в чужда планета, не достатъчно приятелски настроена към неканени гости. Разбира се тук някъде AFJ имаше военна база, но по принцип тук враждуваха няколко цивилизации и живота не беше никак лесен.
По- късно двата кораба- подводници на командир Йон, бяха застигнати от положителни биополета, добрите времена отново бяха застигнали експедицията на земляните. Принцеса Lipo сияеше и служеше за украса на мостика на Crossfire, подскачаща от щастие. Алекс и Ким пушеха цигари с кафенца и умуваха, колко ли път има още до базата. В тези часове двата кораба навлязоха в международни води. Тук щеше да е далече по- спокойно. Друг път за отиване до базата на AFJ, просто нямаше. А Аш и Палма през този ден почиваха. Те слушаха музика и се радваха на факта, че са заедно от цяла вечност, и това ги изпълваше със щастие…
Следобеда вървеше към края си, когато се получи шифровано послание на кораба Crossfire. От кръстосвача Nissan съобщаваха, че приближават планетата. Orixon 33 беше огромна планета и тук идваха всякакви кораби от какви ли не раси. Адмирал Шао поздравяваше екипите на командир Йон, за смелостта им, пробивайки нови пътища по чуждите планети. Зарадвани от подкреплението, екипажите на двата кораба на Йон имаха повод за малък празник, а им бяха отпуснати по пет свободни часа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар