
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 129, Valeri Kolev.
Беше вече вечер, когато двата кораба наближаваха контролен пост, на портала за хипер- скок. Алекс си беше взел бутилка нектар, пийваше и работеше по пулта. Аш и Палма се бяха запиляли някъде, а принцеса Lipo изучаваше пултовете на мостика на совалката. Браун, Джейн и Никита вечеряха в кухненския блок, а Бронк и Шон бяха отишли да се къпят. Екипажа се стягаше за скока в хипер- пространството, проверяваха се отново всички системи на двата кораба.
От контролния пост, скоро предадоха кодовете за достъп до портала и определиха изстрелването за след половин час. Малко по- късно щеше да бъде изстрелян и кораба Ford. Изстрелването премина нормално и за двата кораба, а вече по пътя, по време на скока, Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. Принцеса Lipo тръгна с тях, любопитна да види оранжерията и животинките в зоо- къта. Докато крачеха по коридорите и из асансьорите на кораба, Алекс проверяваше и състоянието на кораба, по време на такава висока скорост. Когато стигнаха до оранжерията, там седнаха на една дървена пейка, под бананово дръвче. Наоколо си играеха зайчетата и птиците, а нататък роботите обираха риба от новата популация, за вечерята на екипажа.
-Колко време ще продължи скока, Алекс?- попита принцесата.
-Зависи от насрещните магнитни ветрове.- каза Алекс.- На места и вакуума е по- разреден, срещат се и газови зони…
-Бързаш ли, Lipo?- попита Ким.
-Нямам търпение да изуча пулта и кораба!- усмихна се принцесата- Всъщност- да си ги спомня пак!...
Алекс и Ким се спогледаха и той каза:
-Нищо ново под Слънцето! Добре дошла отново при нас, принцеса Lipo!
*
Късно вечерта кораба Crossfire излезе от хипер- пространството успешно. Докато се съвземаха от аномалиите, характерни за хипер- скоковете, Алекс и Ким огледаха къде са попаднали. В далечината светеше зелена звезда, а около нея имаше пет планети и разни техни луни. Метеоритно поле опасваше звездата. Това беше звездата Orixon 8. Принцеса Lipo се загледа в този странен, нов свят, до който пристигаха сега и се замечта. Тя помнеше това място от други пътешествия, но в предишен свой живот…
*
Това беше един хубав ден на Юпитер. Двама мъже и две жени се намираха в малък кораб на един космдорум, където обикновено живееха. Това беше корабът BASF. Йохан тъкмо беше излязъл на една от терасите на кораба и се радваше на хубавата гледка към океана. По някое време до него се появи Анита и каза:
-Йохан, току- що пристигна съобщение от кораба Nissan. Алекс ни вика там!
-Какво е станало на Nissan?- попита той.
-Трябва им един нов компютър от нашите.- каза тя.
Йохан се замисли дълбоко, запали една цигара и кимна:
-Започни изчисленията за полета!
-Отивам.- каза тя.
В това време Боян и Теменужка седяха пред пултовете и работеха нещо с тях. Звучеше музика.
*
На борда на Crossfire беше вечер, когато се приземиха на първата планета около звездата Orixon 8. Алекс и Ким почти веднага слязоха на единия от входовете на кораба и излязоха навън. Това представляваше база за приемане на туристически кораби на първата планета. Местността наоколо беше невероятна, осветена на места с призрачно осветление в разни цветове. Тук се виждаше флората и фауната на планетата, разхождаха се тукашни хора из парка около базата. Двамата се разходиха около кораба, за да видят за повреди по корпуса му, а наблизо се намираше втория кораб на земляните- Ford. Една луна осветяваше наоколо в слаба зелена светлина. Беше влажно и мъгливо, някак си загадъчно и мистериозно. Скоро от кораба излязоха навън Аш и Палма. В далечината думкаше музика.
-Ще ходим ли в онова кафене, там?- попита Ким.
-Аз съм изморена вече! - каза Палма.- Да отложим това за утре.
-Не, няма да се отдалечаваме много от корабите си.- каза Алекс.- Още не е свършила проверката, дали има наблизо вражески обекти.
-Ще огледаме от далеко и се прибираме в кораба.- каза Аш.
Наближаваше полунощ, когато четиримата се завърнаха в кораба. Входът веднага след това се повдигна на 15 метра височина и ставаше недостъпен от вън. Четиримата се изкачиха да мостика, където Браун и Джейн разговаряха по видеовръзка с местните. Имаше проблеми за решаване, около войните срещу херките, пасарите и крокидите. Принцеса Lipo търсеше по телефона свои приятели, които познаваше от меджинната станция на баща си- Orixon 1055. На тази планета тя имаше приятелки и приятели.
*
Беше следобеда на другия ден. Времето навън беше хубаво, а Алекс, Ким, Аш и Палма, както и принцеса Lipo се разхождаха из парковете на космодрума. Принцесата беше щастлива, този ден беше успяла да се свърже с приятелките си от тази планета. Алекс и Ким вървяха на десетина метра пред другите.
Беше вечерта, когато Алекс получи далечен сигнал. Докато се опитваше да го хване добре, да го изчисти от шумовете, за да може да го чуе и разбере, той загуби близо два часа. Изнервен и позиморен от дългия ден, той запали цигара и стана от мястото си, за да погледне навън. В каютата беше сам в този момент. Ким беше отишла на кафене с принцеса Lipo, а Аш и Палма се къпеха заедно в банята. Алекс се замисли дълбоко. Нямаше понятие какъв беше съня му от последната нощ, но той силно го беше разтревожил. За съжаление, не го помнеше. Пророческите сънища на Алекс, му показваха какво го очаква на другия ден, а и по- късно. Явлението, доказало се многократно, никак не го изненадваше. По принцип беше много трудно, нещо или някой, да го изненада с нещо.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар