ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 131, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 131, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, двата кораба на командир Йон напускаха планетата. Докато набираха височина Алекс пийваше студена вода, този ден долу беше минал твърде горещ, а и много работа се свърши, та беше се потил. До него бяха Ким, Аш и Палма, които водеха излитането на кораба Crossfire. Вторият кораб- Ford ги следваше на един час. Докато се изчисляваха новите траектории на полета, принцеса Lipo се беше замечтала и думкаше музика в каютата си. Както се разбра, я бяха открили отново, за новите мисии на AFJ, след нейното поредно прераждане. Но пък точно след година, трябваше да се върне на междинната станция Orixon 1055, която управляваше баща й.
*
На следващия ден двата кораба наближаваха портала към хиперпространството. Оттук те продължаваха към планетата Orixon 44, където имаха среща с кораба Nissan, който беше всъщност кръстосвач. Плановете се бяха объркали тотално и не можеше да се продължи към Orixon 82. Един от главните компютри на кораба Crossfire се оказа изведнъж превзет от вирус. Алекс беше използвал резервен вариант и се беше свързал с хората си от Юпитер, от където можеха да му доставят на място на срещата нов суперкомпютър. Кога щеше да се осъществи това никой не знаеше.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Ким излязоха от мостика из кораба на разходка. В близките часове, може би, се очакваше да навлязат в зоната на хиперпортала, а ако там бяха готови с изчисленията, се преминаваше към прехода. Все още нямаше контакт със контролния пост на портала, но това беше нормално при сериозни аномалии в пространствено- времевия континиум. Алекс и Ким се спуснаха до елипсовидния тунел, опасващ кораба, за да се разходят и да огледат наоколо за нередности и проблеми. Тунелът имаше люкове, тук- там, във всички посоки, както и установки за ръчна стрелба с най- различни торпеда. Това се използваше, ако компютрите са извън строя. По някое време двамата поседнаха на една дървена пейка, вградена в стената, той запали цигара, а Ким извади шишенце с джин и тоник и отпи юнашка глътка. На борда се забелязваше изнервеност, заради повредения компютър. С резервните мощности се работеше трудно, почти никой не помнеше как се използват пълноценно, ползваха само малка част от функциите им. Алекс се беше замислил дълбоко. Юпитерианците щяха да намерят първо кръстосвача Nissan, но щяха да чакат там Crossfire тъй като познаваха екипажа, а такива срещи бяха рядко случващо се явление.
*
Измина един месец, откакто двата кораба на командир Йон пътуваха към кръстосвача Nissan. Това решение се беше взело, след като на последния контролен пост който намериха, нямаше никой, който да ги запознае накъде отиват. Нещо ставаше със контролните постове към хиперпространството. Връзката с кръстосвача Nissan беше успешна, но той се намираше някъде много надалеко. Докато се изчисляваха траекториите на полета, Алекс се беше замислил дълбоко, с някаква носталгия към родната им планета Земята. До Алекс бяха колегите му от неговия екип, сега- 12 души. В кораба Crossfire имаше общо 60 души. По това време някои спяха, а други дежуреха за охрана и по пултовете, но с компютрите нещо ставаше, някои от тях неработеха поради аномалиите по изминатия път.
*
По някое време двата кораба потеглиха по изчисления курс към кръстосвача Nissan. На втория кораб Ford имаше още 70 души екипаж. По това време Алекс и Ким бяха по пултовете, а два робота им помагаха с пилотирането. Браун, Джейн и Никита бяха на местата си на втория пулт. Командир Йон спеше, но по принцип, той спеше рядко.
Беше следобед, когато Crossfire наближи планетата Orixon 33. Тук AFJ имаше военна база. Докато летяха в орбита Алекс стана и се изправи пред екрана на стената. Планетата изглеждаше странно, обвита в мъгла и сини облаци. Докато летяха около планетата, Браун и Джейн търсеха радио- връзка със базата. Тук беше малко сумрачно и сиво, но наближаваха изгрева на Слънцето. Координатите на базата бяха зададени в архивите на двата кораба.
Алекс запали цигара и взе едно кафе, докато умуваше какво ли се е променило из тази военна база, докато не бяха идвали там, скоро.
*
Това не беше планета, като останалите. Щом наближиха повърхността й забелязаха, че това е огромна планета, предимно от океани и значително по- малки континенти и острови. Командир Йон нареди приводняване на двата си кораба. Нататък щеше да се продължи под вода.
По обедно време двата кораба на Йон вече бяха под вода и плуваха с вдигнати перископи един след друг. Това беше непознат и зловещ свят, където трябваше да се внимава.
Двата кораба имаха достатчъно ядрено гориво за ректорите си, разболагаха и сдостатъчно храна, добивана на борда от оранжериите си и малките ферми за риба и други животни. Скоро анализа показа, че тукашната вода може да се използва и след обработка е годна за употреба. По някое време в мрежите на корабите, направени от специални отделения по корпусите им, се хвана риба, която се проверяваше дали е годна за храна. Докато стигнеха базата на AFJ на тази планета, щеше да има дълъг път.
Алекс, Ким, Аш и Палма този ден почиваха. По някое време те излязоха из кораба Crossfire на разходка. Бяха в добро настроение, добре отпочинали и нахранени, а вечерта ги чакаше дежурство. Алекс си сипа кафе и запали цигара, докато бяха седнали в столовата на кораба. Тук имаше и други хора. Всички от втория кораб Ford се бяха преместили тук, а там бяха останали само роботите. Така щеше да бъде нататък. Със 130 души екипаж, Crossfire пътуваше под водата, към далечната база на AFJ. В архива на кораба имаше стари разузнавателни карти на тази планета, дадени от предишните командоси, идвали тук. По тях щяха да се водят двата кораба по пътя нататъка.

(следва продължение)