Откъс № 66. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 66. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше следобеда след няколко дни. Двата кораба пътуваха към град № 23. Един от градовете, където трябваше да доставят провизии и други стоки. Времето беше общо взето тихо, леко се сипеше ситен сняг над джунглата. Корабът Nissan се намираше на 3 км. височина и плавно се носеше на север. Това бяха неговите тежкотоварни възможности. Хората от трите града щяха да получат скоро провизии и други стоки, поне за около десетина дни. Вторият кораб- Ford летеше със около 150 км. по назад и следваше Nissan.
      В началото на вечерта корабът Nissan се спускаше за приземяване на площадките на Южната крепост на града, военна база. Разменените по радиото кодове между крепостта и кораба показваха, че и от двете страни всичко е нормално. Дежурните разговаряха с базата по време на приземяването. Когато по- късно Nissan застина върху колоните си на площадката край крепостта, екипите се насочиха към двата входа на кораба, а със тях близо двадесет робота. Товарите за града бяха тежки и обемисти, а разтоварването щеше да продължи около 5- 6 часа.
     Алекс и Палма пушеха по цигара с билков чай пред стъклените стени на терасата към каютата. Бяха отворили само едно малко прозорче, колкото да черпят свеж въздух. Навън температурите варираха около  -15' С, а снегът не спираше, макар и ситен. Пред кораба се появиха и екипи от базата. Започваше разтоварването на товарите от провизии и други стоки за града, въпреки виелицата, която принуди военните да бъдат със шлемове навън. Командир Йон даваше последни инструкции по въпроса за разтоварването на кораба, а нататък дежурните от кораба щяха да следят как върви работата. Докато си пушеше цигарата Алекс оглеждаше през дебелата стъклена стена на терасата. Тук нивото на снега достигаше вече 35 метра. Това беше по- високо дори от нивото на тази каюта, както кораба е застанал върху пилоните си за кацане. Разбира се около крепостта снегът беше изчистен добре. Транспортът на града ставаше напълно през подземните тунели, както беше предвидено да бъде при бедствия. Алекс въздъхна и извади от специален джоб на униформата си, плоската бутилка с джин, отпи глътка и погледна към Палма. Предполагаше се, че двата кораба ще бъдат няколко дни тук, преди да продължат към град № 24. Скоро до крепостта пристигна и кораба Ford спусна се меко над свободна площадка и се приземи там.
     Вечерта напредваше, а към града един след друг заминаваха през подземните тунели товарни камиони, натоварени с провизии и стоки. Това бяха нуждите на града за около десет дни напред. Този град имаше недовършени оранжерии и заводи за храна, заради което сам не можеше да си осигури прехраната, а заради снежните виелици нямаше друг начин за снабдяването му, освен чрез тежките космически кораби, като Nissan и Ford. Работеше по въпроса- тунели да свържат градовете помежду им, за транспорт. Да се направи това през джунглата щеше да е по- трудоемко, а освен това нямаше да върши работа през студените месеци.
     По- късно Алекс и Палма излязоха при единия вход на кораба, за да стъпят "на твърдо" по самата земя. Това зареждаше астронавтите със енергия. Те се спряха при охраната на входа, запалиха по още една цигара и се почерпиха с джин. Наблизо техните хора бяха запалили открит огън, за да се топлят по време на нощната стража. Там щяха да си пекат и месо, за хапване в дългата и предълга тукашна нощ. Разтоварването щеше да приключи чак на сутринта. Алекс надигна глава и погледна напред, където дебелите слоеве сняг не бяха почиствани. Това бяха направо хълмове от сняг. Крепостта се издигаше до към 40 м., като съвсем малко оставаше да бъде покрита със сняг. Това не беше никакъв проблем, прозорците й имаха блиндирани капандури.
     Късно вечерта петимата другари се бяха събрали край масата в каютата си, докато се черпеха с джин- тоник и салата осолени лимони от реколтата в оранжерията на кораба. Алекс беше разсеян тази вечер. Той тъкмо умуваше над проблемите около снежния ад, затиснал континента. Положението не беше чак толкова сериозно, просто снегът беше покрил наземните съоръжения на града. Това беше предвидено и не представляваше проблем. Просто земляните се чувстваха някак си- затрупани, а това усещане притесняваше някои от тях.
     Алекс заби поглед в оперативния екран. Тук не се забелязваше нищо обезпокоително.

       ( край на Откъс № 66.)

Откъс № 65. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 65. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Към средата на следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си  към град № 4. Алекс седеше зад пулта си и наблюдаваше как вървят нещата в кораба и със полета. Той запали цигара, докато наблюдаваше екрана, дълбоко замислен. До него седяха Палма и Ким, а Аш и Милена приготвяха топла храна за бъдещите 24 часа. В каютата беше топло и уютно, а Алекс малко сънен и разсеян се захвана със други проблеми, като първо щеше да прегледа новините за земляните в тази звездна система- Orixon.
     Следобедът напредваше, а корабите все още бяха далеко от град № 4. Алекс и Палма тъкмо опитваха да ремонтират един по- стар от роботите си, който беше изключил внезапно. Те внимаваха със роботите. Това беше опасна техника, а когато техника излезеше от контрол се случваха най- различни неприятности и бели. В тези часове на борда на Nissan будуваха 50 души, а полета вървеше нормално, при сравнително добро време, на височина 10 км. и със скорост около 200 км/ч. Вторият кораб- Ford беше по- назад със около два часа път. Внезапно започналата извънземна зима беше все още в началото си. Екипи от базите на AFJ обмисляха, как да вървят нещата при подобни атмосферни условия. Определено щеше да се наблегне на подземния транспорт на жителите- земляни. Някои заводи щяха да работят при променени условия. Това нямаше да обърка сериозно работите на земляните.
     Роботът, когото ремонтираха Алекс и Палма, скоро беше отново работещ. Точно този робот те използваха, да им доставя провизии от столовата и от други места из кораба. Това пък ставаше със една количка, която роботът напълваше и теглеше обратно до каютата на петимата приятели. За финансовата страна на това, имаше няколко варианта за разплащане. Разбира се имаше и някои съвсем безплатни провизии и други стоки, отпускани като резерв на командосите- астронавти. При сериозни проблеми беше възможно пазаруването и доставката, просто чрез записване по отворени сметки на хората.
     Наближаваше вечерта на борда на кораба Nissan, когато започнаха спускане към град № 4. Оттук щяха да заредят провизии и стоки за три града, където все още не бяха напълно решени проблемите и доставките.
     2.
     Във вечерта кораба Nissan пристигна до град № 4. Няколко екипа и от базата и от кораба се занимаха да товарят кораба с провизии и стоки за трите други града. Това бяха градовете № 23, 24, 25. Алекс пушеше цигара и се топлеше зад пулта си, измръзнал и този път. Последния път когато беше спал, той не успя да се наспи. Затова чакаше с нетърпение да се оттегли и да поспи. От безсъниците се беше изморил, а така не беше в кой знае каква форма. Корабът щеше да лети нататък чак на другия ден, а това беше шанс за Алекс, да поспи добре. Настроението и на борда на кораба не беше добро. Предстоеше тежка зима, а тя едва започваше. Хората опитваха да са спокойни, изправени пред подобно бедствие. Тук всяка следваща зима биваше още по- трудна, а това явно се определяше от астрологията и траекториите на планетата и двете й луни.
      Вечерта напредваше, а в каютата на петимата беше топло и уютно във мека светлина и хубава музика. Алекс се беше постоплил добре, а преди следващата грипна криза, той си беше приготвил пълен чайник с билков чай и дебелото одеало. От половин час навън валеше силен и изобилен, извънземен сняг. Виелиците бързо трупаха дебела пелена от сняг, като покривката вече достигаше двадесет метра височина, след няколкото дни снеговалежи.
      В тези часове Алекс умуваше по въпроса за неговите странни телепортации, които искаше да разследва, за да разбере къде, при кого и защо телепортират, също така- защо му изтриват спомена за това. Специалната шпионска програмка за ръчния си компютър, която самичък пишеше, все още не беше дала резултати. Той я коригираше и тази вечер, надявайки се да научи това, което го интересуваше. По принцип телепортациите се наблюдаваха и контролираха от специални места чрез оператори и техника. Земляните също владееха телепортирането, но поради тежките инциденти с хора, това все по- рядко се практикуваше.
     Алекс се замисли дълбоко над съдбата си. Той си сипа джин с тоник и заби поглед към гледката от люка до себе си. В далечината въпреки снеговалежа идваше приказна и призрачна светлина от Синята луна.

       ( край на Откъс № 65.)

Откъс № 64. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 64. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Във ранния следобед на другия ден двата кораба все още стояха на площадките на Източната крепост на град № 1. Алекс се топлеше с горещ, билков  чай, докато преглеждаше отново своите теми за размисъл, седнал зад пулта си. И този ден беше сив и мрачен, а виелиците навън продължаваха. Снегът  натрупал 15 метра до този час, блокираше наземния транспорт в града, като се пътуваше само в подземните съоръжения. Няколко екипа поддържаха кораба Nissan в готовност за полет, размразявайки опорите му с горелки. Въпреки това, до момента никой не беше дал команда за скорощно отлитане. До Алекс седеше Палма зад нейния пулт, а другите трима приготвяха топла храна за идващите 24 часа. Това беше техния максимален срок на дежурствата им. В каютата ня петимата беше топло и уютно, а звучеше музика. До града бяха заминали и няколко екипа от екипажа на кораба. В този момент в почивка бяха около 80 души, които щяха да поемат следващите дежурства и пилотирането на кораба.
     *
     Към края на следобеда дежурните бяха инструктирани от командир Йон за отлитане на кораба след половин час. Корабът беше в готовност да отлети, налагаше се да зареждат някои от градовете със прясна храна, тъй като при тях все още нямаше изградени орнажерии и ферми с добитък, нито рибарници. В започналата зима, нямаше и възможност за изхранване чрез ловуване на дивеч в   джунглата. Хранителните запаси на основните градове бяха достатъчни за години напред, при изхранване на всички земляни, живеещи на Orixon 44. Именно поради затварянето на наземните пътища, доставките на храна се поемаха от корабите.
     Докато Nissan набираше височина, Алекс пушеше цигара и се топлеше загънат в одеалото  със горещ чай. Полетът започваше нормално. Трябваше да идат до град № 4, да заредят кораба с провизии, според лимита за тегло и сетне да превозят храната до градовете № 23, 24,25. С такава задача отлиташе кораба Nissan няколко часа, преди началото на вечерта.
     *
     Беше вечер, когато Nissan достигна 10 км. височина. Използваше се смесен режим за движение плюс "дирижабъл". Алекс се черпеше със кафе и пушеше цигара, зает със контрола над полета, преди да се заеме с нещо друго. Полетът вървеше нормално, а втория кораб следваше Nissan със два часа по- назад. Междувременно петимата другари в общата си каюта, тази вечер се черпеха с джин- тоник и салатка от осолени лимони.
     Късно вечерта полетът вървеше нормално, поддържаше се скорост от 200 км/ч. на височина 10 км. Алекс отпи юнашка глътка джин, замези със солен лимон и погледна екрана пред себе си. Навън вилнееха силни бури. Тези кораби бяха снабдени със тежки маховици, идеална система за стабилен полет през силни бури. Това даваше стабилност на корабите тук, а бурите не бяха опасни за тях. По това време започваха да се събуждат хората за нощните смени и дежурства. Те застъпваха по местата си от полунощ нататък, а тук нощите биваха много много дълги и трудни. Отново пилоти бяха Джим и Джони- най- опитните пилоти на кораба. Командир Йон инструктираше нощните смени и дежурни за наближаващата се нощ.
      Малко време оставаше до полунощ, когато Алекс и Палма се усамотиха в неговия почивен бокс към общата каюта, а скоро пристигна и Ким. Смятаха да подредят мислите си, бокса, раниците и запасите си  по боксовете, както и да въведат порядък в компютрите си и ръчните машинки. В бокса беше топло и уютно, а той имаше междинни врати към боксовете на Палма и Ким. Тримата бяха толкова заети, че скоро едва ли щяха да се появят другаде. Алекс запали цигара, докато правеше ревизия на своето финансово състояние. Нещата вървяха добре, а финансите му вече бяха прилични суми, ако нещо ново му потрябваше да купува. Но лично него повече го вълнуваше с колко кислород, вода, провизии, гориво, боеприпаси и т.н. разчитаха двата му екипа- общо двайсетина души, Екип Алфа и Екип Бета.
      Алекс погледна през люка. Някъде през облаците и бурята пробиваше светлината от Синята луна. Това щеше да бъде една вълшебна нощ…

       ( край на Откъс № 64.)

Откъс № 63. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 63. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Във следобеда на другия ден кораба Nissan пристигна и се приземи край град № 1, във неговата Източна крепост- база на военните. Алекс и неговия екип си бяха поспали и станаха по някое време отново. Кога да се спи, кога да се будува, по корабите беше сложен проблем. Някои се притесняваха да спят, примерно при приближаващо приземяване… Самият Алекс два пъти беше издържал без сън по седем денонощия, но нямаше никакво желание това да се случва отново. Той забелязваше аномалии, дори ако опита второ денонощие да не спи. Щом се разсъни достатъчно и се наплиска с вода от чешмата, Алекс погледна ситуацията. Не се забелязваха никакви сериозни проблеми, а тук бяха и двата кораба на кръстосвача New York. Екипажите се прощаваха със отпускарите, които щяха най- малко 30 дни да бъдат в този град. Из града течеше един мрачен и сив ден.
     Вечерта беше започнала, когато Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата и вдигнаха едно от стъклата. Това беше дебело стъкло от специален материал, за да издържа в полет. Върху него се спускаше и блиндиран капак при високи скорости из космоса. Алекс беше тъжен, но и Палма не беше в добро настроение. Погледаха половин час гледката навън, подишаха свеж въздух, макар и извънземен и се прибраха обратно на топло. Освен, че беше много натъжен, Алекс страдаше и от грипа си, който беше уникален и не беше заразен. Току в топлата им каюта, той изведнъж изпитваше болезнен студ. Това явление никой тук неможеше да обясни. Той се загъна с дебело одеало и си поднови заниманията. От известно време отново му пищеше остро и силно, нещо в главата. Това го вбесяваше, а нито можеше да си го обясни, нито да го преустанови. Това явление се беше загубило известно време, но ето започваше се пак отново. Мина му една много абстрактна и лоша мисъл през ума, но той побърза да я отхвърли. Ставаше дума, че това пищене със висока честота можеше  да е знак, че някой търси помощ, някъде из космоса. Ако това беше така, то пищенето не носеше никаква информация, нито за координати, нито за дистанция, нито за годината, когато е това събитие. А как тогава да помогне самия той? А можеше в беда  да са негови близки или приятели…
      *
      Вечерта напредваше, а времето не беше добро, снежна виелица със силен вятър. Земляните гледаха да се приберат навреме по квартирите си, да се стоплят добре и да хапнат, преди сън. Като за капак на всичко тук се вихреше и престъпност, явление тръгнало от Земята, което неможеше да се изкорени по никакъв начин. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и се загледа през люка отлявата си страна. Някъде там изгряваше Зелената луна на тази планета. Снегът трупаше дебели слоеве, до момента - четири метра по някои места. Навън имаше температури около  - 15' С.
      По- късно във вечерта Алекс успя да преодолее поредната вълна от студ, която го измъчваше, беше се стоплил по някакъв начин. Той остави одеалото при пулта си и се изправи пред предния люк на каютата. Гледката навън впечатляваше, но човек се чувстваше някак си безпомощен пред извънземните стихии. Още никой не знаеше в какви граници и мащаби климата тук можеше да бъде опасен. Някои от екипите на AFJ опитваха да определят границите и мащабите на климатичните зони на планетата тук- Orixon 44, но самите те незнаеха доколко данните им са правилни. Колкото до изминалите тук вече десетки години от началото на заселването на земляните на тази планета, то опита и статистиката за климатичните особености не бяха достатъчни. Между двата кораба и крепостта- база, бяха опънали подвижни ръкави- тунели, за да могат да отидат насам- натам свободно, но движение нямаше голямо. Екипажите бяха изморени, а в базата си имаха достатъчно проблеми, та камо ли да тръгнат по гости по корабите. Алекс прегледа новините. Всичко изглеждаше нормално, без особени сериозни проблеми. Тази вечер тук се беше приземил и още един кораб идващ от Земята, който беше превозил 2,000 души. За едни от новите заселници това беше евакуация от Земята, а за други- нов шанс за свобода… Алекс се замисли докато разглеждаше снимките от пристигналия кораб. Междувременно тези хора щяха да бъдат прегледани медицински, а сетне щяха да ги настанят по свободните квартири в града. Винаги строителите оставяха незаселени поне 5,000 квартири, именно за подобна цел.
       ( край на Откъс № 63.)

Откъс № 62. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 62. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Тъкмо вървеше бордовата вечер на борда на кораба Nissan. Курсът към Orixon 44 се пазеше стабилно. Откакто напуснаха своя кръстосвач, Алекс беше впил умен поглед в екрана пред себе си и неможеше да разбере, защо се случват едни подобни нещица. Той въздъхна тежко, запали цигара и се изправи за да поразкърши тялото си в кратки разходки. Такова място беше предвидено в общата каюта на петимата. Неможеше Алекс да проумее какъв е този студ, напоследък, но май пак му се обаждаше грипа отново, така да се каже, по това точно време от годината и в тези конкретно часове, всъщност...
    2.
    Вечерта на следващия ден кораба Nissan се спускаше към планетата Orixon 44. Алекс и Палма се занимаваха отново със пресните новини, както и със неговата шпионската програмка, която трябваше да засече, къде го телепортират и защо нищо не помни от това. Алекс запали цигара и започна нещо да драска по листите хартия пред себе си. Той опитваше нова хитрост за своята шпионска програмка, този път може би щеше да успее. Неидентифицираното негово телепортиране, два- три пъти на седмицата, създаваше сериозна загадка пред него. Други не по- малко въпроси, теми и проблеми също занимаваха Алекс и неговите хора. Те бяха хората, които често умуваха за какво ли не, изготвяйки стратегии и планове срещу проблемите, както също и за бъдещото развитие на Orixon 44.
     По- късно вечерта кораба Nissan успя да се свърже по радиото със планетата, чрез нейните сателити на висока орбита. Там нещата вървяха нормално. Вторият кораб приближаваше също планетата, изоставащ на около един час време. Алекс беше изморен този път, беше имал труден ден със много тичане насам- натам. В каютата на петимата беше топло и уютно, със мека и слаба светлина, звучеше хубава музика. До него седеше Палма и хапваше шоколадови вафли. Ким подреждаше нещата  в раниците си, а Аш и Милена приготвяха топла храна за тази вечер и за нощта. Тук нощите биваха отчайващо дълги и трудни, а ако нямаше  приготвено нещо за хапване, това беше вече ужас…
     *
     Вечерта напредваше, когато Nissan достигна на дистанция 200 км. от планетата. Спускането щеше да продължи поне денонощие напред. Командир Йон вдигна най- опитните си пилоти и дежурни, преди да остави кораба в ръцете им и да се оттегли да поспи. Адмирал Буун беше казал и него да не безпокоят, освен ако е нещо важно. Временно командването на кораба оставаше в ръцете на Алекс и двата му екипа, около 20 души. Разбира се имаше си пилоти и дежурни, както и постове по някои избрани места из кораба. Алекс възприемаше управлението на кораба и екипажа, като дребна грижа. Той даде инструкции на екипажа, също и на двата си екипа, запаси се с енергия за дългата нощ, в която оставаше буден и запали цигара. С него щяха да останат също Палма, Ким, Аш и Милена. Беше намислил да се занимава тази нощ през цялото време, за да устои на жаждата за сън. До момента той беше спал доста време, а това му помагаше да остане буден. Всъщност сега самото полунощ беше още далеко, а до сутринта щеше да мине цяла вечност, така да се каже. Смяташе да контролира строго спускането към планетата и да прави проверки на пилоти и дежурни поне на всеки кръгъл час. Това беше заръчал и на стражата на кораба.
     Още по- късно вечерта Алекс и Палма надникнаха в дежурната каюта, за да проверят как вървят нещата. Нощната смяна застъпваше във полунощ. Сетне провериха и пилотите, това бяха Джими и Джони, които щяха да пилотират кораба, чак до кацането им в град № 1, както беше според плана. Двамата пилоти бяха най- добрите сред пилотите на кораба. Алекс отново си взе чаша кафе от автомата, запали цигара и се настрои за командване, седнал удобно зад пулта си. Тук рядко се командваше със лични срещи из кораба. Като за начало Алекс си пусна в слушалките общата радиочестота на Nissan. По този канал се разбираше именно- как вървят нещата. На екрана пред него можеше да се контролира целия кораб и целия екипаж. Аш също се готвеше за дългата нощ, макар дори полунощ да беше надалеко. Момичетата харесваха нощните дежурства и се бяха нагиздили за продължително будуване…

       ( край на Откъс № 62.)

Откъс № 61. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 61. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вечерта напредваше, а Алекс имаше трудната задача, да провери дали до момента при телепортациите му, програмката е направила нещо полезно, за да разбере къде го телепортират три пъти в седмицата и защо няма спомени от това. За целта трябваше да прерови паметта на часовниците си, а той това и направи. За съжаление програмата само беше отбелязала часа на взимането и часа на връщането обратно, а между това се губеха едни 15 часа, докато на борда бяха изминали едва три часа. Алекс озадачен отново за пореден път от това явление, залагаше нови и нови идеи, за да разбере къде, защо го телепортират и защо няма спомени от това. Беше решил да разгадае загадката задължително.
     По- късно вечерта на борда на кораба Nissan будуваха само 50 души. Контактите бяха оставени за сутринта. На кръстосвача New York имаше още 600 души, част от които щяха да пътуват по- късно със корабите, обратно към Orixon 44 за награда или по други причини. Това бяха общо 100 човека, като половината щяха да бъдат със Nissan, а другата пловина със Ford. Кръстосвача разполагаше и със други летящи машини, но те бяха предимно за военни цели.
     Алекс запали цигара, докато изпробваше сигнализацията за неидентифицирани телепортации. Нямаше никакво желание това изтриване на неговата памет да продължава. Той искаше всичко да разгадае. За съжаление от неговите хора, точно никой нямаше понятие от тази тема. В този момент Алекс се ужаси- ами ако телепротират и други хора от кораба, по същия начин? Добре, но кой и защо, а защо паметта се изтриваше сетне? Приятелско или вражеско беше това неидентифицирано телепортиране?...
     2.
     Във следобеда на другия ден корабът Nissan напусна кръстосвача, след като му бяха прехвърлили вода, въздух, провизии, гориво и различни стоки. Тук Nissan беше изпълнил задълженията си, а на път към планетата, на борда си носеше 50 отпускари, които щяха да бъдат оставени във град № 1 и неговите военни бази. Вторият кораб- Ford също беше прехвърлил час от товарите си за кръстосвача и след взимането на другите 50 души- отпускари, той се движеше на половин час след Nissan.
     Алекс беше натъжен и ровеше из спомените си, търсейки обяснението на тъгата си. Той запали цигара, погледна към Палма, стояща до него пред предния люк на каютата и се замисли. Корабът летеше  към планетата, където щяха да пристигнат след няколко дни. Следобедът приближаваше към вечерта, когато Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Хората от екипажите на кръстосвача до голяма степен се разхождаха и те по коридорите и асансьорите на Nissan. Те бяха настанени в резервно помещение със условия за удобството им. Сред тях имаше такива, които слизаха на планетата за медицински прегледи, други от тях- за да се видят със роднини и приятели, а някои слизаха за да гостуват на град № 1, като малцина изобщо напускаха кръстосвача New York. Алекс и Палма познаваха бегло някои от тези хора. Като стигнаха до столовата, там вече бяха към 40 души, които се черпеха и похапваха. От тях само десетина бяха от екипажа на Nissan. Тук Алекс и Палма си купиха някои хранителни пакети и напитки за попълване на запасите в каютата, изпиха по една халба бира със мезе, а сетне побързаха да се прибират в каютата, както бяха свикнали по принцип.
     3.
     Във края на следобеда в каютата на петимата другари се бяха събрали целия екип Алфа, в момента той се състоеше от Алекс и още десет души. Това беше среща за почерпка, а също за да обсъдят помежду си моментното положение на нещата долу на планетата Orixon 44. За сега там се строяха градове само на единия от континентите. Беше далеко времето, когато това щеше да се случва и на втори континент. За втората подходяща за заселване планета, открита на шест месеца по- нататък, скоро нямаше да има заселване, поради липсата на ресурси и желаещи хора…
     Алекс запали цигара отпи юнашка глътка джин с тоник и погледна часовниците си. Индикаторът за неидентифицирани телепортации показваше, че преди около час се е завърнал на борда на кораба Nissan. Той беше свикнал с тези неща, както и със липсата на спомени от това…

       ( край на Откъс № 61.)
 

Откъс № 60. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 60. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Няколко дни по- късно обявената тревога на планетата Orixon 44 вече беше отменена- обектът х1 отминаваше вероятната точка, където все още имаше опасност за планетата. Този метеорит щеше да се следи чак докато напусне пределите на звездната система Orixon, тъй като можеше да застраши някоя друга планета по пътя си. Започваше бордовата вечер на кораба Nissan. Алекс и Аш пушеха цигари, изправени пред оперативния екран. Двата кораба летяха към кръстосвача New York, за обичайната си среща с екипажите там, от които избраници щяха да се преместят по корабите, за да бъдат смъкнати по- късно до планетата по различни причини. Алекс страдаше от зъбобол в тези часове, както и от грип. Това не му пречеше да бъде на линия и да следи как вървят нещата с двата кораба, както и долу на планетата Orixon 44. За момента не се очертаваше да се лети със кръстосвача до съседните планети, а това радваше екипажите. Престоя им на планетата тук, за тях беше като пролетна ваканция. Бяха забравили дългите полети със висока скорост из космоса, но завинаги бяха в готовност да тръгнат отново на дълъг път, ако ги изпратят.
     Вечерта напредваше, а Алекс се беше загънал в одеало зад пулта си и работеше по проблемите, без да забравя да преглежда и пресните новини. Вторият кораб- Ford беше някъде наблизо, на около час по- назад. Екипажът на Nissan имаше в тези часове няколко свободни часа за общуване и вечеря. Сетне активни щяха да останат само дежурните.
     2.
     Към края на бордовия следобед на следващия ден, двата кораба се скачиха със кръстосвача, по своите места в неговия корпус. Алекс пушеше цигара с кафе, докато проверяваше кодовете на кръстосвача, преди да отворят междинните ръкави между кръстосвача и двата кораба. Със това всичко беше наред и можеше да се отвори за преминаване. Адмирал Буун отдавна не беше идвал във кръстосвача, а там командваше през това време адмирал Пиркс. По това време двамата разговаряха в единия ръкав на топлата връзка между Nissan и кръстосвача.
    Бордовата вечер беше започнала, когато Алекс и Палма се усамотиха в неговия бокс, а Ким щеше да пристигне там всеки момент. Смятаха да си подредят мислите и нещата по компютрите и другите неща по раниците и униформите си. Алекс мислеше да провери запасите от вода, кислород, провизии, гориво и боеприпаси. Това беше вечерта, когато тримата тръгваха по още по- нов път, осмисляйки за пореден път живота си, службата си и новите обстоятелства. Алекс се намираше в добро здраве, след като получи добри лекове от шамана Джи- лечителят във кораба Nissan. Докато тримата се занимаваха в бокса на Алекс, Аш и Милена пък приготвяха топла храна за вечерта и нощта, за петимата. То беше още рано, но никой незнаеше със сигурност кога петимата ще спят, по принцип. До голяма степен те сами определяха времето си за работа, почивка и сън. Това правеха през цялото време двата екипа на Алекс- Алфа и Бета, състоящи се от по десетина души, това бяха най- добрите и опитни агенти, на борда на кораба. Алекс запали цигара и се замисли над компютъра си и ръчните часовници. Той опитваше да помисли по темите напоследък, както и шпионската си програмка, с която смяташе да разгадае къде го телепортират понякога, и защо няма спомени от другата спирка- "Там".
     Вечерта напредваше, а Алекс и двете му мацки се черпеха с джин- тоник и салатка от осолени лимони, докато обсъждаха със какви запаси разполагат екипите Алфа и Бета. Тези боксове за почивка можеха да се изолират от каютата, можеха също да се отделят от кораба, ако предстои катастрофа и самостоятелно да се приземяват или приводняват, като своеобразни катапулти. В подобен случай оцеляването на двата екипа щеше да зависи, дали ще имат достатъчни запаси, докато дойдат спасители да ги приберат от там, където и да е това. Плановете за оцеляването на екипажа при непредвидени обстоятелства или катастрофа на кораба, бяха много сериозно обмислени още по време на проектирането на кораба, обмислени внимателно и при построяването на кораба. Това можеше да е много важно за оцеляването на самата земна цивилизация…

       ( край на Откъс № 60.)

Откъс № 59. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 59. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Започваше вечерта на другия ден на борда на кораба Nissan, който летеше на 50 км. височина над планетата Orixon 44. Окончателно се беше разбрало, че обекта х1 е метеорит и, че минава надалеко край планетата без да бъде никаква опасност за нея. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафенце, изправени пред предния люк, загледани навън. Въпреки, че обект х1 вече не беше опасност за планетата, тук бяха готови да се справят с него, ако се наложи. Напрежението си беше заминало вече, а повече от хората бяха поспали по шест и повече часа, до насита. Алекс се занимаваше в тези часове, как да подобрят ранното предупреждение за приближаваши обекти от към космоса. Обмисляше се поставянето на радиофарове- шамандури, със камери и скенери, които от рано да засичат наближаващи от космоса тела. Те щяха да бъдат свързани в мрежа, напълно без човешко присъствие и добре работеща автоматика. Докато си избистряше идеите по въпроса, Алекс беше радостен в този ден. Из кораба будуваха 70 души, а останалите вечеряха, почиваха или спяха. Тази вечер земляните отново усещаха и изпитваха добри времена.
     Вторият кораб от комбината, Ford се намираше в тези часове на 15 км. височина и на около 200 км. встрани от Nissan, но се очакваше след отмяната на бойната тревога да тръгнат към своя кръстосвач New York. Все още не се знаеше, дали ще тръгват на дълъг път до друга планета… Алекс въпреки усложненията, не загубваше доброто си настроение.
     Късно вечерта Алекс и Палма работеха по идеята за мрежа от шамандури- радиофарове, за ранното предупреждение, при приближаващи обекти от към космоса. Идеята беше стара, но все още никой не беше я оформил във вид удобен за реализирането й. Това щеше да бъде Алекс със неговите екипи- Алфа и Бета.
     2.
     Към края на следобеда на другия ден кораба Nissan летеше наблизо до местата, където щеше да премине обект х1., за да може да го огледат от по- близо. Алекс и Палма пушеха по цигара изправени пред предния люк на каютата. Алекс беше тъжен в този ден. Някой от екипажа беше съобщил за сънувани лоши сънища и кошмари. Алекс не можеше да разбере, дали все пак приближава някаква беда, или сънищата на чоека са били без предсказателен смисъл. Загледан напред извън кораба, Алекс беше леко напрегнат. Според него обект х1 щеше да е голям проблем във звездната система Orixon. Все още нямаше как да се изчисли, дали обект х1, няма да е опасен за другите планети в зоната, а почти навсякъде имаше и колонии- градове на земляните. Проблемът ставаше сериозен, а екипи започваха да изчисляват цялата траектория на обект х1, чак докато напусне зоната. Това щеше да отнеме много време, както на екипите, така и на компютрите на Nissan. Алекс въздъхна тежко и отиде да седне зад пулта си, за да прегледа нещата от последните часове.
     Наближаваше бордовата вечер. Алекс продължаваше да бъде тъжен. Човек от планетата Orixon 44, заемащ някакъв цивилен пост, го беше нагрубил, при разговор за развитието на градовете за напред. Алекс се беше въздържал от скандал, но ставаше ясно, че злите сили атакуват понякога обикновените хора, диктувайки им лошо поведение и държание. Отдавана се знаеше, че на тази планета, по градовете, има и престъпници и всякакви подобни криминални елементи. Човешката цивилизация нямаше как да не ги взима по пътищата си, защото те винаги успяваха да лепнат навсякъде, докъдето водеха пътищата на цивилизацията. Замислен за престъпността по земните градове, Алекс научи от новини, че вече тук има и мафии, които опитваха и тук да действат по своя си криминален начин. Алекс отдавна не се беше замислял за отрицателните явления във земното общество. Оптимист до край, той беше забравил тези факти. А тогава Аш беше го погледнал със въпрос във очите:
     -Да го отстраня ли, Алекс?
      Алекс се беше замислил за момент, преди да каже:
     -Не е необходимо. Ще го подложа на следене до края на живота му! Ще го наблюдавам под лупа. Нали знаеш, такива хора, рядко са сами. Със сигурност това е една от мафиите на Orixon 44…
     -Нямай грижа!- каза Аш.- Ще запиша досието му в архива ти. Както решиш ти самия- така направи…

       ( край на Откъс № 59.)

Откъс № 58. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 58. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Във вечерта на другия ден Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си, а кораба Nissan се намираше на 25 км. над планетата Orixon 44. През изминалите часове хората от AFJ бяха изчислили траекторията на неизвестния "Обект х1". Очакваше се той да прелети на достатъчно голяма дистанция от планетата, без да бъде опасност за нея. Това успокои всички, но пък още не се знаеше, дали това не е кораб със нашественици. Изпратените към обекта дронове, щяха да дадат по- късно вечерта или през нощта, картина от там и данни от близко сканиране на обекта. Това бяха бойни дронове от клас SX, които можеха да унищожат обекта. Въпреки намалялото напрежение, дежурните очакваха резултатите от дроновете.
     По- късно вечерта Алекс наблюдаваше картина от телескопите на планетата и телескопите на корабите и кръстосвачите около нея. Във ефира нямаше никакви сигнали откъм обекта х1. На пръв поглед това беше метеорит, но все още неможеше да се докаже това. Алекс се беше замислил дълбоко, а дежурните бяха във готовност да пуснат команди към дроновете. Ако това не беше метеорит, то можеше скоро да бъде взривено. Адмирал Пайк и адмирал Буун бяха във изчакване на резултати. Така щеше да бъде във следващите часове, но най- късно до сутринта. Междувременно на обект х1 скоро щяха да бъдат поставени проследяващи апарати. В случай, че обекта беше кораб със нашественици, то във звездната система Orixon, този обект можеше да бъде наблюдаван, следен и преследван, във зависимост от неговото поведение и държание. Съпротивата вече беше информирана за обекта и нейни хора съобщиха, че това не е техен кораб със сигурност. Маркираният обект х1, ставаше най- наблюдаваното нещо наоколо…
     Алекс беше във лошо настроение. Това бяха агенти- командоси- астронавти, свикнали на какво ли не, но този път неизвестността ги вбесяваше. Ако това напрежение продължеше десет и повече дни, то със сигурност някой щеше просто да изпържи обекта х1, без да мисли много… Алекс се въздържаше да дава заповеди, но той беше сред тези от които стрелбата зависеше. Лично той не смяташе да натиска бутоните за стрелба, освен ако не се налага това. Така или иначе, там имаше нещо голямо, и не се знаеше какво е то, все още…
     Алекс и Палма отново се бяха усамотили в неговия бокс, а Ким щеше да пристигне при тях съвсем скоро. Тук повечето хора бяха изморени от напрежението, възникнало напоследък, откакто забелязаха обекта х1. Някои от по- добрите бяха успели да поспят, въпреки всичко. Мнозина просто неможеха да спят от напрежение. Двамата адмирали пазеха мълчание, а командир Йон сладко спеше, така да се каже- преди да се е започнало…
     Тримата подремнаха в почивния бокс на Алекс. Той стана два часа по- късно и докато си миеше лицето на чешмата проверяваше какво ново има. А ново имаше. Дроновете сканираха обекта х1 и за момента не намираха доказателства това да е кораб със нашественици. Проследяващите капусли вече бяха залепени към обекта, а Съпротивата поемаше следенето му нататък, докато напусне звездната система Orixon.
     Вече късно във вечерта ставаше ясно, че това е метеорит и нищо друго. Дроновете трябваше да го изпроводят докато се отдалечи на безопасно разстояние от Orixon 44. Самите дронове сетне трябваше да бъдат прибрани обратно, а Съпротивата щеше да следи движението на обекта нататък. След около четири дни, обекта х1 щеше да е най- близо до планетата. Едва сетне тревогата щеше да бъде отменена. Така решиха адмиралите.
     Алекс наблюдаваше как сладко спят двете му жени и затихнал в креслото си до масичката бездействаше по всякакъв начин, отпивайки плодов сироп. В главата му се подреждаха нови и нови мисли, след като във съня си беше получил зареждане със новите сънища- програмите за съдбата му в идните часове и дни. Беше доказано- със съня, хората получаваха продължението на съдбата си за бъдещите часове и дни. Често със съня човек можеше да види картини, които щеше да види по- късно и във будно състояние. Ако сънищата биваха лоши, то в скоро време се очакваше да се случи беда. Изключението в това бяха гледаните измислени филми, които не се разграничава от съдбата, но пък нямаха нищо общо със конкретния човек. Именно заради тази аномалия Алекс рядко гледаше измислени филми… Разбира се, че той знаеше това за сънищата. Той беше един от най- опитните агенти на AFJ…
       ( край на Откъс № 58.)

Откъс № 57. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 57. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Късно вечерта корабът Nissan пристигна до град № 22. Приземи се плавно на една площадка за кораби, до Северната крепост на града. Алекс и неговите четирима приятели бяха долу на единия вход на кораба, минути по- късно. Там беше мокро и влажно със около +5.0' С, температура. От някаква клапа на кораба свистеше пара, а някакъв дизелов агрегат бълваше дим. Двигателите пареха и скърцаха все още, а огъня по соплата не беше угаснал. Алекс запали цигара, кимна на момчетата, дошли да пазят този вход и се занима да обикалят кораба, за да видят състоянието му. Площадката беше чиста от снега, а в това време валеше дъжд. От базата- крепост излязоха хората, които щяха да гостуват на кораба Nissan, а това бяха пет двойки. Други екипи щяха да зареждат трюмовете със гориво, вода и провизии. Алекс и другите четирима вървяха около кораба и сканираха корпуса и машините му. Всичко изглеждаше добре, но тук- там имаше и дребни повреди, които роботите започваха да оправят.
    2.
    Беше на другия ден, във следобеда, а двата кораба все още стояха на площадките край Северната крепост на град № 22. За момента не се очертаваше скорошно отлитане. На борда на кораба Nissan будуваха 80 души, а три екипа бяха на гости на града. Алекс и неговите другари бяха във каютата си и действаха по разлините задачи. Алекс запали цигара и се загледа навън. Това беше един сив и студен ден. Той напредваше по направата на шпионска програма за своите ръчни часовници. Искаше да разбере къде го телепортират и защо няма спомени за това- къде го телепортират и какво се случва "там". Как ще действа програмата, Алекс знаеше и беше измислил напълно. Това отнемаше много от времето му в тези времена, без да забравя и другите си теми за размисъл. Неговите два екипа, предимно със умуване се занимаваха, а бяха най- добрите и най- опитните на този кораб. Обикновено екипите се състояха от 10 и повече души, към 5 двойки, мъже и жени. Това бяха екипите Алфа и Бета. Използваха ги обикновено, когато нещата се объркат сериозно. Алекс обикновено ги държеше в готовност за намеса, в каквото и да става дума. Знаеха да управялват и хеликоптерите Honda и Mazda, най- новите снабдени със "Машини на Времето". Тези хеликоптери можеха да отидат навсякъде из Времето…
     Наближаваше вечерта, когато Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата. От сивия ден се започваше тъмна вечер. Двамата се почерпиха с джин- тоник и се загледаха навън. Нищо не говореше , че нататък има голям град на земляните. Всичко изглеждаше като планина. Така бяха маскирани и корабите на този град. А тази крепост- Северната, беше замаскирана още по-  сложно. Градовете имаха не по- малко от четири крепости- бази на AFJ. Такава маскировка беше предвидена, за да не могат евентуални нашественици, да открият координатите на земните градове, тук на Orixon 44. Опасности от нашественици имаше винаги.
     Изведнъж нещо прищрака по часовниците на Алекс. Той погледна замислен екраните им, отпи глътка джин и запали цигара.
     -Какво става, Алекс?- попита го Палма.
     -Още не съм сигурен.- каза той.- Трябва да ида на пулта си…
      Палма нищо не каза след това, а докато отиваха по пултовете си, Алекс обяви тревога, чрез бутон на часовника си. Все още никой нищо не знаеше, за какво става дума, дори Алекс…
     3.
     Към планетата летеше нещо огромно и бързо. Все още неможеха да разберат какъв е обекта. Кръстиха го "Обект Х1" и застинаха от напрежение, защото обекта можеше да бъде взривен от ракетите на планетата, буквално веднага… Алекс опитваше по всякакъв начин да разбере, какъв е обекта, както и да осъществи радио- контакт със него, ако там има някого. В същото време се задействаха и кръстосвачите охраняващи планетата Orixon 44. Евакуацията на градове във потенциален риск, щеше да започне скоро, ако този обект беше метеорит или кораб на нашественици. Адмирал Пайк и адмирал Буун поеха Командването на AFJ, но самите те още нищо не казваха по въпроса. Времето вървеше страшно бавно, а "Обект Х1" можеше да блъсне планетата, във порядъка на десетина дни…
     Алекс запали цигара, дълбоко замислен. За момента той самия не изпитваше паника, а двата кораба вече отлитаха нагоре…
       ( край на Откъс № 57.)

Откъс № 56. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 56. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Във следобеда на другия ден двата кораба продължаваха патрулирането си над заселения континент. Алекс и другите четирима седяха по пултовете и работеха по разните си задачи, а самия той запали цигара и заби поглед във оперативния екран. Патрулирането вървеше нормално. От сутринтта на планетата бяха пристигнали 12 кораба, някои от родната планета Земята, носещи хиляди нови заселници- земляни, а други от корабите бяха търговски, занесли до чужди планети стоки, произведени на тази планета Orixon 44. Те не се връщаха празни, а със стоки от там, както и валута от звездната система Orixon.
     Към средата на следобеда Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. Времето беше променливо, на места валеше сняг или дъжд. Забил погледа си напред и надолу към планетата, Алекс се беше замислил по някои неща от предишните си животи. Той си спомняше добре подобни неща от преди. Успяваше да изрови от древната си памет, всякакви мъдри и полезни мисли дори знания. Много от спомените бяха емоционално обвързани със други светове, със други жени и приятели. Разбира се най- често той се беше раждал на Земята или просто землянин, по земните градове из космоса. Неговите повече от 600 предишни животи предполагаха, че е имал страшно много родители и деца, страшно много жени и приятели. Алекс беше бил и един от най- старите динозаври на Земята. Според спомените му, земляните- хора, някога много отдавна бяха живели на Земята, като самите динозаври. Тази теория на Алекс беше доказана научно, чрез ДНК на динозаврите  и мнозина вярваха, че това е вярно. Да това беше вярно и не само това- често земляните биваха принудени, да се раждат като различните животни от земната природа, просто за наказания от Бога.
     Към края на този следобед Алекс, Палма, Ким, Аш и Милена се събраха около кръглата маса в каютата си, за да се черпят с джин тоник и салатка от осолени лимони, докато умуват по последните теми от ежедневието. Алекс слушаше разсеяно разговорите, докато си подреждаше нещата из двата ръчни компютри- часовници и из по- големия лаптоп.
    По- късно на прага на вечерта Алекс реши да добави една програма към часовниците си и се занима да я направи. Това щеше да му отнеме време, но колко точно не се знаеше. Той искаше да разбере, защо го телепортират няколко пъти в седмицата, а той няма спомени за това, какво е ставало "там", на другото място. Затова щеше да вмъкне специална, шпионска програма във часовниците си. Слобявайки елементи от други свои програми, Алекс обмисляше как точно програмата да работи така, че да обсяни странните телепортации с него. Въпреки затрудненията, той знаеше точно как да направи тази шпионска програма, но му беше нужно време, за да запише логиката по нея. От кораба и кръстосвача New York никой нямаше понятие- къде и защо го телепортират. Явлението вече беше забезлязано няколко пъти и документирано веднъж със "изчезване" на Алекс от кораба и завръщането му обратно само след три часа.
     Във вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс. Слушаха музика и си подреждаха мислите. Ким щеше да пристигне при тях всеки момент, за да си говорят тримата, да похапнат и да си починат. Койки имаше достатъчно, както и три места около малката маса. Алекс беше тъжен в тези часове. Беше се сетил за баща си, който заболя и почина преди години, на борда на този кораб. Тук се пазеше неговата урна с праха му, а Алекс ходеше в специалното помещение, всеки път, когато търсеше контакт с него. Тъгата по баща му, както и мрачни мисли тази вечер му попречиха да бъде добра компания, но Палма и Ким просто си пуснаха филм и се загледаха към екрана, хрупайки солети. Докато беше натъжен и поглеждаше към древния филм на екрана, Алекс постепенно се разсея от тъгата и се успокои. Винаги му тежеше липсата на неговия баща, а това понякога биваше тежко. Той поговори с майка си по радиотелефона, а тя беше тук на борда на кораба и се занимаваше заедно със шамана Джи, за направата на билки и лекове срещу всякакви болести. Те пазеха и лекарства, известни на Земята, но произведени тук от тях. Алекс въздъхна тежко и гаврътна юнашка глътка джин. Поне майчицата му беше тук и в добро здраве, както и трите му най- големи деца…

       ( край на Откъс № 56.)

Откъс № 55. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 55. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     На следващич ден, малко след обяда, корабът Nissan отлетя от град № 11. Докато плавно набираха височина, Алекс и Палма се черпеха с кафе и наблюдаваха параметрите на полета, който започваше нормално. Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Навън вилнееше буря, беше мокро и сурово. На борда на кораба будуваха 60 души по дежурства и постове. Във каютата на петимата беше топло и уютно, със мека светлина. Аш и Милена тъкмо подготвяха топла храна за близо 24 часа напред, за петимата тук в тяхната каюта. От двете страни на общата дневна на каютата бяха разположени сравнително малки почивни боксове за всеки един от петимата. Боксовете можеха да се изолират и отцепват от общата част на каютата. В боксовете имаше по две койки, масичка с две кресла, също баня- тоалетна. Около масичката имаше шкаф за запасите на всеки от тях. Тези запаси включваха бутилки кислород, вода, провизии, гориво и боеприпаси. Всеки от командосите- астронавти имаше една задължителна при излизане навън раница и втора- незадължителна със техните лични и ценни вещи. Задължителната раница съдържаше вещи със специално, тройно и повече приложения, важни за оцеляването на съвсем чуждо място и лоши обстоятелства. При напускане на кораба беше задължително: със униформа, шлем, оръжия и раница. Това беше важно за оцеляването на всеки един от екипажа.
      Навън беше мрачно, а Алекс застана до предния люк и заби погледа си напред, замислен за последните проблеми тук, както и въобще- проблемите на земляните, като цивилизация. Патрулирането на двата кораба започваше нормално, а желаещи нашественици не се наблюдаваха да пристигат. Спокойно беше и долу по земните градове.
     По- късно във следобеда Алекс и Палма отидоха на разходка из кораба, със допълнителна задача- да огледат корпуса отвътре за повреди. По коридорите и асансьорите на кораба нямаше голямо движение. Патрулите от вътрешната охрана, роботите зареждащи хладилниците със най- новата реколта от оранжерията, рибарника и развъдната ферма, както и хигиенизиращите роботи. Корпусът на кораба, погледнат от вътрешната страна, нямаше сериозни повреди. Някои от люковете бяха напукани и трябваше да бъдат подменени със нови. Двамата се спряха чак във столовата, където вече имаше към 40 души.
     Докато хапваха от менюто на столовата, със по една халба бира, двамата погледнаха какво става наоколо. Техните колеги и приятели също хапваха, а някои двойки просто се черпеха със алкохол. На излизане от столовата Алекс погледна към оранжерията, на другата страна. Там имаше няколко души, както и роботите, които държаха оранжерията в добро състояние. Отмениха си идеята да влизат там, а тръгнаха обратно към каютата на петимата.
     2.
     Късно вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс. Те седяха около малката масичка и се черпеха с джин- тоник и салатка от осолени лимони. Тук всеки момент щеше да пристигне и Ким, която имаше да довършва нещо на пулта си. Звучеше тиха музика от далечни и по- добри времена. Алекс запали цигара и се загледа във Палма. Не помнеха добре от кога са заедно тримата, по принцип. Бяха изминали близо 20 години… Алекс се замисли дълбоко. Той не даваше мацките си, заради още по- нови, за нищо на света. Неговият пръв приятел Аш започваше да върви по същата логика, след години наред, дето беше имал стотици мацки…
     Скоро пристигна и Ким. Бяха решили да си отпочинат добре от напрежението, тримата заедно. Корабът в тези часове летеше на 12 км. височина, плувайки като дирижабъл и носен от ветровете на Orixon 44. След него на около час път се движеше и кораба Ford. За момента беше спокойно, нямаше желаещи нашественици, приближаващи планетата. На борда на Nissan будуваха 50 души, а останалите спяха и почиваха, след изтощителен ден. Командир Йон се беше събудил след близо 24 часа сън, за да поеме кораба. Междувременно пристигаха новини в кратки сгъстени текстови пакети. Алекс не удържа на любопитството да ги прегледа. Докато правеше това, Палма накълца още лимони за салатката и сипа още по чашка джин. Идеше нощта, а тук нощите бяха много много дълги и трудни…

       ( край на Откъс № 55.)

Откъс № 54. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 54. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Започваше вечерта на другия ден, а двата кораба все още стояха на площадки в базата до град № 11, а това беше Източната крепост. Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс, слушаха музика, къпаха се, пак слушаха музика и се стегнаха в чисти униформи. Алекс си припомняше в тези часове разни моменти и неща от миналото си, както и от предишните си 600 и повече, животи. От тези свои предишни животи, често във извънземието, той знаеше страшно много неща, а имаше възможност всичко да си припомня, точно каквото му трябва за деня. Този богат личен архив със знания и спомени му помагаше непрекъснато. Алекс често ровеше и из архивите си, както и във архивите на кораба Nissan. Това бяха безценни архиви, където той разбираше страшно много неща, за живота, за Вселената, за себе си, за другите хора, за извънземието. Посветен на научната си дейност в помощ на земляните, където и да се намират те, той имаше сериозна роля във оцеляването на земните цивилизации. До известна степен, Алекс се явяваше като своеобразен "лоцман във Времето", а именно тези времена, около 7016- та земна година. Във същото време той беше най- опитния "лоцман" именно във тези времена, във това настояще. Тежката му роля във съдбините на цивилизациите от Земята, той поемаше огромна отговорност пред тези цивилизации, задължен да не прави грешки, или поне да не са тежки грешки. Друго, което Алекс знаеше до известна степен само, беше неговото често телепортиране, за което знаеше съвсем малко. Той неразбираше защо е необходимо това, поне за момента незнаеше защо е така. Усещането, че става дума за много сериозни неща, го караше да се доверява на операторите по телепортациите, въпреки неудобставата от това и болките си при тежки и неуспешни телепортации. Беше свикнал на тези телепортации, а индикаторите на часовниците му показваха, че го прехвърлят няколко пъти във седмицата, а го връщат почти само със час- два, почти веднага обратно, но всъщност "Там", той биваше поне десет часа, а често повече и то без да помни това, нито какво е имало "Там". Загадката беше сериозна, а Алекс предполагаше, че гостува така на по- висши сили и цивилизации, където нещо се случва, а сетне му се изтрива от паметта.
     *
     По- късно във вечерта Алекс и Палма седяха по пултовете си в каютата и умуваха над някои теми. Двата кораба нямаше да излитат скоро, поне така казваха дежурните, които командир Йон обикновено инструктираше два пъти на денонощие. Алекс запали цигара и се загледа навън през люка, вляво от себе си. Навън валеше дъжд, а в едната посока облаците се огряваха от Зелената луна. Беше едно вълшебно време, когато човек се замечтаваше неусетно и искаше да бъде със най- добрите си приятели и най- близките си хора. Из кораба екипажа имаше свободни часове, но все пак спяха 50 души- за нощните дежурства на кораба Nissan. Двата кораба на практика си бяха свършили работата тук, но все още нямаше заповед за започване на патрулен полет. Казваха, че адмирал Пайк и адмирал Буун, все още не били решили, какво ще се прави. Междурвеменно пристигаха новини от всички места, където живееха  земляни. За момента всичко биваше нормално.
     Още по- късно вечерта Палма и Алекс бяха излезли на терасата на каютата и се радваха на хубавия, свеж въздух, ухаещ на сняг. Двата тук се черпеха с джин- тоник и наблюдаваха навън. Бяха отворили само едно от малките прозорчета, за добив на въздух. Вятъра не позволяваше да бъде отворен по- голям прозорец. Скоро при тях излязоха също Ким, Аш и Милена. Докато петимата се черпеха с джин- тоник, Алекс преглеждаше двата си часовника, от които единия имаше програмата за оцеляването. Той изпитваше всеки ден програмата със евентуални условия, а тя даваше съвети и планове за оцеляване. В този малък компютър беше събрана огромна по обем мъдрост и опит на цивилизации, при състояние на оцеляване. Всички изпитания на програмата даваха добри резултати, дори когато я тестваха на голям компютър. До момента часовникът- компютър, съветник при оцеляване беше доставен на 500,000 земляни, а броят нарастваше със всеки изминал ден.
     Алекс запали нова цигара, докато слушаше последни новини. За момента беше спокойно. Снежното бедствие беше посрещнато без съществени проблеми.

       ( край на Откъс № 54.)

Откъс № 53. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 53. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Късно вечерта Алекс се беше усамотил сам със себе си в спалния си бокс, където освен койката имаше и две кресла със малка маса, също така баня- тоалетна. Чувстваше се безкрайно изморен, а гледаше да свърши още нещо в повече, преди да почива. Той предупреди хората си, че до сутринта няма да е на линия, за да не разчитат през това време на него. Той си пусна тиха музика и запали цигара. Искаше да си събере мислите, за да осмисли нещата в живота си и в службата, преди да продължи всичко това нататък. Докато проверяваше двете си раници- задължителната и допълнителната, той подреди вещите си в тях особено грижливо, а сетне се захвана да проверява запасите си в шкафа за храна и напитки, бутилките си с кислород и горивото за своята автономна, спасителна капсула, каквото представляваше почивния бокс. При катастрофа на кораба, тези капсули- почивните боксове, можеха да се приземяват и приводняват самостоятелно. От личните запаси зависеше, дали ще се оцелее до пристигането на спасителите…
     2.
     Започваше вечерта на другия ден, когато Nissan се приземи на площадка до град № 11. Вторият кораб щеше да пристигне около два часа по- късно. Алекс и Палма пушеха по цигара и наблюдаваха екрана на стената, за да видят кои от екипите на кораба ще ходят до града. Други екипи пък излизаха навън за да заредят кораба с гориво, провизии, вода, а въздух се помпеше от атмосферата на планетата, почти постоянно, когато имаше нужда. Трети от екипите отидоха да огледат корпуса на кораба, от външната му страна. Някои елементи бяха дали сигнали за пукнатини на няколко от външните панели, а те се заваряваха допълнително, занитваха се и се добавяха болтове. Материята им беше от извънземен произход, обработени подходящо. Такава руда беше открита и на тази планета. До самостоятелно добиване на подобен здрав материал, за външните панели на корабите, оставаше само малко време. До момента се бяха снабдявали с подобно "желязо" във извънземието, от различните междинни станции и от пазарищата по планетите.
     *
     По- късно вечерта Алекс и Палма слязоха пред кораба, където все още екипи разчистваха дебел слой сняг, за да могат да идат до града, през подземните коридори. Корабът щеше да се зарежда с гориво, вода и провизии няколко часа по- нататък. Затрудненията бяха от липсата на разчистени пътища около тази база- Източната крепост на града.
     3.
     Следобедът отиваше към вечерта на другия ден, когато Алекс и Палма закусиха, а сетне запалиха по цигара, седнали зад пултовете си. Двата кораба все още стояха край град № 11, на площадките към Източната крепост на града, база на военните. На борда на Nissan будуваха 60 души. Навън нямаше нито един човек от екипажа. Командир Йон все още не беше дал час за отлитане, а това можеше да бъде по всяко време, или пък чак на другата сутрин. Алекс се намираше в добра форма в този ден. Той опитваше да свърши повечето си работа, за по- малко време, за да се усамоти за размисъл. Палма обаче имаше намерение да не го оставя да се усамотява в бокса си. Ким също имаше някакви намерения за вечерта. Докато си пушеше цигарата, Алекс умуваше по темата за оцеляването, във връзка със учебника, справочника и помощника по темата, които пишеше и правеше, за да бъдат размножени и да стигнат до всеки землянин. В извънземието се оцеляваше трудно, а понякога само добър съвет можеше да спаси човек или група хора. Съветникът по оцеляване беше ръчен компютър, който идеше до всеки землянин, за да му помага за оцеляването му, когато се наложи, заради бедствия, войни или апокалипсис. Алекс не работеше само по тази тема. Освен неговите екипи, по темата работеха много от мъдреците и стратезите на AFJ. Резултатът беше този ръчен компютър- съветник.

       ( край на Откъс № 53.)

Откъс № 52. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 52. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше вечерта, а Nissan имаше още към 2- 3 часа до град № 15. Там двата кораба щяха да се приземят за нощуване, за да не рискуват цялата нощ във бурите из небесата. Алекс и Палма се черпеха с чай и кафе, докато обсъждаха зимната ситуация. На тази планета все още не се знаеше нито климата, нито годишните и другите времена. Тук всичко биваше експериментално. Със сигурност се знаеше, че на открито в джунглата не може дълго време да се оцелее, дори със скафандър и оръжие.
     *
     След като Nissan се приземи край град № 15, Алекс и Палма отидоха на терасата за да погледат навън и да опитат свежия и чист въздух, макар и извънземен, ухаещ на тукашен сняг и дъжд. Настроението тук беше като из "Седмото небе". Отново добри времена бяха намерили земляните, чак тук на тази далечна нова "Родна планета" на човешките, земни цивилизации. Цялата планета Orixon 44, богата на флора, фауна, вода, горива и вскичко останало, беше изцяло собственост на земната цивилизация и AFJ (Земни космически сили и сили на приятелски планети и цивилизации". Тук имаха град и бази също така силите на Съпротивата, а това бяха силите на обединените планети от звездната система Orixon, които се бореха и воюваха срещу опитите на враждуващи помежду си три далечни цивилизации, да не водят войните си в зоната на тази звездна система, да не приближават със техните войни тези миролюбиви планети.
     *
     Късно вечерта Алекс и неговия Екип Алфа, включващ десет души, освен него самия, се бяха събрали в каютата на първите петима и се черпеха със джин- тоник и салата от осолени лимони, всичко произведено на борда на кораба, със материали от бордовата оранжерия. Алекс както обикновено продължаваше да се топли със чай, загънат в одеало.
     2.
     Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan патрулираше над планетата Orixon 44. Вторият кораб- Ford патрулираше в дясно от Nissan, отдалечени на 400 км. дистанция. Алекс зъзнеше от студ, заради своя грип, който отново го тормозеше. Топлеше се загънат в одеало и със билков чай. Беше тъжен в тези часове, без да може да определи произхода на това си настроение. Навън вилнееше буря, без особена опасност за двата кораба. Алекс запали цигара по някое време и се загледа навън. Той се чудеше да не би да се е отчаял, те такива мисли му се завъртаха из ума.
     Наближаваше вечерта, а Алекс се беше стоплил до някъде, беше си взел чаша кафе и преглеждаше новините, особено от четирите града, където имаше снежно бедствие. По всичко си личеше, че предстои сурова, извънземна зима. Земните градове бяха така построени, че през подземията можеше да се отиде навсякъде. Всъщност наземните улици и пътища бяха по- удобни и хората по принцип се радваха на въздуха, на свободата си и на гледката. По време на бедствието всички капандури на прозорци и врати бяха спуснати.
     Със началото на вечерта Алекс запали цигара и си взе още кафе. Той имаше да умува по няколко теми, които си беше набелязал от предишните дни. За момента се беше стоплил добре и продължаваше да се топли в одеалото и със чай или кафе. Двата кораба, тази вечер и през идещата нощ, щяха да продължават патрулирането, без да се приземяват никъде, ако не се налага. На борда на Nissan будуваха 60 души. Във уютната каюта на петимата, светеше меко, барово осветление, беше умерено топло и със приток на свеж въздух. Палма и Ким бяха в кухненския блок на каютата и приготвяха топла храна за вечерта и нощта. Аш и Милена разговаряха с дежурните, осведомявайки се за това- как върви полета и патрулирането. В тези часове пристигаха и съобщения със пакети от новини. Алекс скоро щеше да се занимае със тях. Снежното бедствие беше засегнало и още два от градовете на земляните. Бедата не беше толкова голяма, но разрешаваха полети само на космическите кораби, а това проваляше плановете на мнозина, както и търговските операции и снабдяването на някои от важните доставки по градовете. Някои от заводите пък не можеха да подновят работата си, заради снежните аномалии.

       ( край на Откъс № 52.)

Откъс № 51. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 51. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вървеше вечерта, когато Nissan пристигна край град № 16, на площадка в южната крепост на града. Снежната виелица беше възприета като бедствие. Цялото движение на гражданите ставаше през подземията на града и четирите крепости- военните бази на AFJ. За корабите нямаше опасност, това бяха тежки машини, но по- малките машини имаха забрана за движение. Алекс, Палма, Ким, Аш и Милена се черпеха седнали на маса във столовата на кораба. Тук бяха още 50 човека от екипажа, повечето от които вечеряха и се черпеха с бира или вино. Това беше даже производство на самия кораб, във оранжерията на кораба имаше бързорастящо грозде. Суровините за бирата, също бяха от оранжерията, чрез бързорастящи дръвчета за зърна. Тази вечер беше щастлива и спокойна тук, но всъщност и по цялата планета Orixon 44- новата планета на земната цивилизация. Колкото до още по- новата планета, открита от AFJ, само на шест месеца по- нататък, то за нея нямаше още нито машини, нито достатчъно хора. За момента планетата беше маркирана като собственост на земната цивилизация и AFJ, и охранявана от три кръстосвача.
     2.
     Беше началото на вечерта на другия ден. Снежната виелица, призната за бедствие, създаваше известни усложнения във четири от градовете на земляните, на тази планета. От полети бяха спряни всички летящи машини, със изключение на сериозните космически кораби. Корабите Nissan и Ford, все още се намираха приземени край град № 16. Тази вечер Алекс страдаше от грип. Опитваше се да се стопли, а съзнанието му беше замъглено до известна степен. Двата кораба оставаха дежурни, за да се намесят ако някъде има нужда от тях. За идващата нощ, по принцип, не се очакваше да летят. По някое време Алекс запали цигара, дълбоко замислен зад пулта си. Нямаше добро настроение тази вечер, нито на двата кораба, нито другаде. Според някои хора бедата едва ли беше снежното бедствие, а нещо по- голямо, станало на друго място, със земляни.
     Вечерта напредваше, а настроението на Алекс биваше катастрофално. Той не можеше да си обясни това по никакъв начин. Двата кораба имаха постоянна готовност да окажат помощ при необходимост, на бедстващи земляци от четирите града. Можеше да има полет дори в късна доба и след това пък по никое време, когато по начало е пределно трудно, каквото и да е. Алекс се беше постоплил, а съзнанието му малко се поизбистри, макар и да не знаеше от какво са тези аномалии. Никой не знаеше със сигурност какво може да се очаква още от свирепата, извънземна зима, този път. Това беше планетата Orixon 44, новата планета на земната цивилизация, отдалечена на една земна година път от самата Земя.          
     3.
     Във следобеда на другия ден Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си. Корабът Nissan летеше във патрулен полет на около 7 км. височина. Навън вилнееше снежна буря, но това не беше проблем за тежкия кораб. Вторият кораб- Ford беше със около два часа полет, по- назад. На борда на Nissan будуваха само 60 души, дежурни по различните постове и места на кораба. Алекс се беше замислил, докъде може да стигне тази извънземна зима. Той си пушеше цигарата, загънат със дебело одеало и допълнително се топлеше със билков чай, докато умуваше по своите теми за размисъл.
     Следобедът напредваше, когато Алекс си взе закуска със кафе, а сетне се изправи до предния люк на каютата и погледна навън. Летяха през облаците, а корпуса силно се охлаждаше от снежинките. Палма, скоро се изправи до него и сложи ръце на рамената му. Загледаха се и двамата навън, замечтани за нещо. Аш и Милена бяха отишли да приготвят топли пици за хапване, а Ким тъкмо разговаряше с  най- близката в момента Кула, обсъждайки времето. Настъпваше сънливо време, а снега постепенно се обръщаше на дъжд.
      Наближаваше вечерта, а най- близкия град: № 15 беше само на няколко часа пред кораба Nissan. Командир Йон смяташе там да се приберат за през нощта, когато щеше да е особено тежко в полет. Тази вечер отново царуваше хубаво и ведро настроение сред земляните. Временното паникьосване от снежното бедствие се урегулираше нормално. Алекс се беше стоплил, а грипа му се контролираше с лекарства от шамана Джи. Очертаваха се добри времена нататък…

       ( край на Откъс № 51.)

Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Към началото на вечерта на другия ден кораба Nissan приближаваше град № 14. До там оставаха броени часове. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и си преглеждаше белите, хартиени листи със записките му от последните дни, дълбоко замислен над проблемите по въпроса за оцеляването на Земната цивилизация. Из кораба будуваха 80 човека, а другите предимно спяха. Беше спокойно и в двата кораба и по цялата планета. Междувременно командир Йон и адмирал Буун обмисляха бъдещите планове за двата кораба. Със двамата умуваха също адмирал Пайк и командир Блейк от кораба Ford, по видео връзка между двата кораба. В тези часове корабите летяха бавно на изток на височина от четири километра.
     Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се разхождаха из кораба, докато той плавно се снишаваше към град № 14. Вторият кораб го следваше на един час дистанция. Не бяха влизали от много време във бордовата оранжерия. Щом стигнаха до нея бяха изненадани приятно от обновлението и избуялата растителност, напоследък. Тук се разхождаха десетина души, предимно семейни двойки, а роботи прибираха урожая, реколта от последните дни. От рибарника роботите направо изваждаха навън дебели риби, които щяха да попълнят менюто във столовата, а част от реколтата щеше да се консервира за "черни времена".  Бордовите прасенца и птици се използваха във крайни случаи със изключение на яйцата. Тук имаше и змиярник, за добив на продукти за медикаменти, както и за прясно месо. Със тях изцяло се занимаваха роботите.
     Алекс и Палма седнаха на една дървена пейка в оранжерията и извадиха от джобовете си плоските бутилки джин с тоник, за да се почерпят, докато разговарят. Тукашните дръвчета и растителност произвеждаха и доста кислород за кораба, но това не беше важно сега, когато навън имаше добра атмосфера. Въздух за запасите на кораба се черпеше директно от външната атмосфера.
     По- късно вечерта в каютата на петимата бяха в пълен екип: Алекс, Палма, Ким, Аш, Милена, Шао, Джейн, Шон, Никита, а също Браун и Моника. Това беше водещия Алфа- екип на Алекс. Това просто бяха най- добрите на борда на кораба.
     2.
     Беше вечерта на другия ден. Двата кораба все още стояха в базата до град № 14. Навън вееше снежна виелица, натрупала до момента пет метра пелена. Алекс се топлеше със билков чай, загънат във дебело одеало зад пулта си. За момента не се очакваше кораба да  отлита. На борда на Nissan повечето хора почиваха, освен дежурните. Алекс запали цигара и се зае да прегледа новините.
     3.
     Във следобеда, няколко дни по- късно Nissan патрулираше над заселения континент. На борда бяха будни 60 души. Алекс запали цигара, загъна се с дебело одеало и нападна чайника с билковия чай. Трябваше да се стопли, а изглежда беше хванал грип. Навън беше люта, извънземна зима. До Алекс седяха зад пултовете неговите другари Палма, Ким, Аш и Милена. Този ден имаха сериозни задачи за вършене, които Алекс им натовари. Според плановете на кораба, във вечерните часове щяха да стигнат до град № 16. Алекс умуваше по няколко теми за размисъл, а едната от тях беше, как да се оцелее при различни опасности във извънземнието и земните градове из системата Orixon. Малката поточна линия на кораба вече произвеждаше специалните ръчни компютри за оцеляване при различни сериозни проблеми. Тези часовници трябваше да бъдат връчени на всеки землянин в зоната. Те бяха натоварени със инструкции, справочници и учебник по оцеляване, във няколко основни програми. Подобни поточни линии имаше и по други кораби, по кръстосвачите и всички бази и градове на земляните. Ръчният универсален компютър за оцеляване при сложни обстоятелства, трябваше да стигне до всеки землянин в звездната система Orixon.
     Започваше вечерта, когато Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и наблюдаваха навън. Долу имаше снежна виелица.

       ( край на Откъс № 50.)

Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Към началото на вечерта на другия ден кораба Nissan приближаваше град № 14. До там оставаха броени часове. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и си преглеждаше белите, хартиени листи със записките му от последните дни, дълбоко замислен над проблемите по въпроса за оцеляването на Земната цивилизация. Из кораба будуваха 80 човека, а другите предимно спяха. Беше спокойно и в двата кораба и по цялата планета. Междувременно командир Йон и адмирал Буун обмисляха бъдещите планове за двата кораба. Със двамата умуваха също адмирал Пайк и командир Блейк от кораба Ford, по видео връзка между двата кораба. В тези часове корабите летяха бавно на изток на височина от четири километра.
     Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се разхождаха из кораба, докато той плавно се снишаваше към град № 14. Вторият кораб го следваше на един час дистанция. Не бяха влизали от много време във бордовата оранжерия. Щом стигнаха до нея бяха изненадани приятно от обновлението и избуялата растителност, напоследък. Тук се разхождаха десетина души, предимно семейни двойки, а роботи прибираха урожая, реколта от последните дни. От рибарника роботите направо изваждаха навън дебели риби, които щяха да попълнят менюто във столовата, а част от реколтата щеше да се консервира за "черни времена".  Бордовите прасенца и птици се използваха във крайни случаи със изключение на яйцата. Тук имаше и змиярник, за добив на продукти за медикаменти, както и за прясно месо. Със тях изцяло се занимаваха роботите.
     Алекс и Палма седнаха на една дървена пейка в оранжерията и извадиха от джобовете си плоските бутилки джин с тоник, за да се почерпят, докато разговарят. Тукашните дръвчета и растителност произвеждаха и доста кислород за кораба, но това не беше важно сега, когато навън имаше добра атмосфера. Въздух за запасите на кораба се черпеше директно от външната атмосфера.
     По- късно вечерта в каютата на петимата бяха в пълен екип: Алекс, Палма, Ким, Аш, Милена, Шао, Джейн, Шон, Никита, а също Браун и Моника. Това беше водещия Алфа- екип на Алекс. Това просто бяха най- добрите на борда на кораба.
     2.
     Беше вечерта на другия ден. Двата кораба все още стояха в базата до град № 14. Навън вееше снежна виелица, натрупала до момента пет метра пелена. Алекс се топлеше със билков чай, загънат във дебело одеало зад пулта си. За момента не се очакваше кораба да  отлита. На борда на Nissan повечето хора почиваха, освен дежурните. Алекс запали цигара и се зае да прегледа новините.
     3.
     Във следобеда, няколко дни по- късно Nissan патрулираше над заселения континент. На борда бяха будни 60 души. Алекс запали цигара, загъна се с дебело одеало и нападна чайника с билковия чай. Трябваше да се стопли, а изглежда беше хванал грип. Навън беше люта, извънземна зима. До Алекс седяха зад пултовете неговите другари Палма, Ким, Аш и Милена. Този ден имаха сериозни задачи за вършене, които Алекс им натовари. Според плановете на кораба, във вечерните часове щяха да стигнат до град № 16. Алекс умуваше по няколко теми за размисъл, а едната от тях беше, как да се оцелее при различни опасности във извънземнието и земните градове из системата Orixon. Малката поточна линия на кораба вече произвеждаше специалните ръчни компютри за оцеляване при различни сериозни проблеми. Тези часовници трябваше да бъдат връчени на всеки землянин в зоната. Те бяха натоварени със инструкции, справочници и учебник по оцеляване, във няколко основни програми. Подобни поточни линии имаше и по други кораби, по кръстосвачите и всички бази и градове на земляните. Ръчният универсален компютър за оцеляване при сложни обстоятелства, трябваше да стигне до всеки землянин в звездната система Orixon.
     Започваше вечерта, когато Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и наблюдаваха навън. Долу имаше снежна виелица.

       ( край на Откъс № 50.)