ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 27. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 27. роман от Valeri Kolev.

1.
В началото на вечерта кораба Nissan летеше на височина 10 км. над континент № 2, със скорост 300 км/ч. Нямаха конкретна задача, а курса щеше да бъде променян в движение. На планетата вървяха военни учения и маневри, а земляните бяха в съгласие със Съпротивата и тукашните военни. За момента Тройната война не беше се разпалила и тук, но едната от страните в тази война, вече имаше база тук на планетата, докато втора страна във войната имаше любопитството да надзърне из тази планета. Мнозина военни тук бяха на тръни- всеки момент можеше да тръгне война, която да смути спокойствието тук на Orixon 51 и да стане причина за тукашни войни.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Те не бързаха, а бавно крачеха по коридорите и си говореха по темата за Тройната война. Пред един люк във външен коридор се спряха за да погледат и запалиха по цигара. Сетне извадиха плоските си джобни бутилки с джин, за да се почерпят. Гледката навън беше интересна, въпреки полумрака.
Късно вечерта нощната смяна беше събудена, за да се подготвят за дежурство. В полунощ кораба поемаха те.
*
Беше вечерта на другия ден, когато кораба Nissan се прибираше към Острова на земляните, за да нощува в една от базите там. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе седнали зад пултовете си. Този ден Алекс отново страдаше по миналото и времената, когато беше живял на самата Земя. Носталия по родната планета и по близките останали там, ностагия по доброто старо минало, разкъсваше душата му. Настроението из кораба не беше добро в тези часове, както всъщност беше през целия ден напоследък. В тези часове будуваха 60 души, а това беше третата смяна дежурни. Полетът вървеше нормално, а до Острова оставаше по- малко от два часа път. Около кораба нямаше опасни обекти.
Вечерта неусетно напредваше. Алекс и Палма тъкмо се бяха свързали с най- близката база на AFJ, където щяха да кацнат за да пренощуват там. От базата казваха, че при тях е нормално. Там очакваха кораба Nissan. Ким и Аш пък получаваха новините от близо и далеко. Те биваха шарени, някои по- лоши, други- по- добри.
2.
Късно вечерта Nissan се приземи в една от базите на Агенцията. Тук корабът и неговия екипаж щяха да нощуват, предимно за да си отпочинат от непрекъснатото патрулиране, за да заредят кораба с гориво и провизии, както и за няколко належащи ремонти по корпуса. Скоро след кацането Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата и отвориха един люк. Навън беше дъждовно, студено и мрачно време. Черни облаци и мъгла тежаха наоколо. Из базата беше тихо и спокойно. Някаква патрулна двойка приближаваше кораба за проверка. В далечината се виждаха светлинките на земната колония, град на 200,000 жители, земляни.
*
Започваше вечерта на другия ден, а кораба Nissan все още стоеше в същата база на Агенцията, тук на Острова на земляните. Екипажът си отпочиваше, след дълъг период на непрекъснати патрулни и други полети. Командир Йон смяташе да отпусне още няколко свободни часа на екипажа, преди да отлетят отново. Междувременно кораба беше дозареден със гориво и провизии, напълно готов за продължаване на полетите. Няколко ремонта бяха извършени вече по корпуса на кораба и на други места.
Алекс беше имал тежък ден в лошо здравословно състояние, свързано с неговия грип, зъбобол и неразположение. Въпреки всичко това, той си беше останал на мястото и си вършеше обичайните процедури, както обикновено. В тези вечерни часове Алекс изпита известно облекчение, взе си голяма чаша с кафе и запали цигара, дълбоко замислен, докато пишеше и рисуваше схеми по белия лист хартия на плота пред себе си. Тази вечер Nissan щеше да отлети обратно към кръстосвача New York. Маневрите продължаваха, а по други места в тези дни беше много по- сериозно положение, във връзка със Тройната война.
*
Корабите Nissan и Ford бяха вече в комплект със кръстосвача New York, на следващата вечер. Заедно те летяха към звездата Orixon 6. Това беше една добра вечер на кръстосвача. Адмирал Пайк и командир Йон бяха отпуснали пет свободни часа на всички екипажи. Хората се бяха събрали по столовите и в разни зали на кръстосвача, имаше хора и в корабите, свързани с топла връзка помежду си. Тази вечер Алекс слушаше музика в компанията на Палма, Ким и Аш в тяхната спална каюта. Бяха седнали около масата и се черпеха с кафе, пепси и лакомства, сега в почивка за няколко часа. Алекс, верен на себе си, драскаше по лист бяла хартия и умуваше, докато слушаше музиката. Той запали цигара и погледна как върви полета. Всичко беше нормално, не се забелязваха съществени проблеми. В тези часове адмирал Пайк и командир Йон се бяха събрали на вечеря с най- близките си съветници и обмисляха бъдещите действия на кръстосвача и неговите кораби.
3.
Късно вечерта Алекс и Палма подреждаха раниците си, както и личните си запаси от гориво, кислород, вода, провизии и боеприпаси. Тази вечер им беше свободна, а сетне смятаха добре да поспят до сутринта. В каютата звучеше хубава музика, а Ким и Аш приготвяха закуска за четиримата. Те имаха обща спална каюта и тук идваха винаги, когато са свободни от дежурства и други задачи.
Наближаваше полунощ, когато четиримата се канеха да поспят, но Алекс реши да огледа още един път как вървят нещата и полета. Той седна и включи компютъра си. Всичко из кръстосвача беше нормално. Скоро тук щяха да останат будни само 100 души от всичките 750. Полетът вървеше нормално, а наоколо нямаше опасни обекти.
*
Вечерта, два дни по- късно кръстосвачът New York наближаваше една слабо изследвана планета- Orixon 64. Корабът Nissan беше изпратен до планетата, а кръстосвача оставаше в дрейф наоколо. Тази планета беше настрани от обичайните транспортни трасета из зоната и слабо осветена от звездата. Алекс си беше взел кафе, пушеше цигара и наблюдаваше, дали около кораба има някакви опасности. На борда на кораба будуваха 60 човека. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма, заети с обичайните си задачи. До планетата имаше около 2- 3 часа път. Дежурните вече я наблюдаваха с наличните си средства. Изглеждаше там да е спокойно. Нямаше никаква информация за тази планета и дали тя е населена. Дежурните бяха с повишено внимание в тези часове, докато наближаваха планетата. Командир Йон искаше добре да бъде проверено дали има нещо или някой на тази планета. Сигурно щяха да загубят поне няколко дни тук, а по- късно вечерта щеше да ги настигне и кораба Ford, за да бъдат заедно, при проверката на тази планета.
Вечерта напредваше, когато Nissan достигна до 20 км. над планетата и започна спускане със 7- 8 км. за да огледа тук. Алекс се подкрепяше със сироп от горски плодове и следеше екраните на пулта си. Полетът вървеше нормално.


(край на откъс № 27, следва продължението)




Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 26. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 26. роман от Valeri Kolev.

1.
Вечерта, три дни по- късно, корабът Nissan излетя от острова на земляните, на планетата Orixon 51. Докато той набираше височина над острова, Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, дълбоко замислени, седнали зад пултовете си. Нещата тук на тази планета от нощта бяха се променили. Втората от воюващите раси беше изпратила два кораба тук на тази планета, а все още никой нямаше понятие, какво ще правят те. Очетаваше се започване на война, първо между силите на двете воюващи раси, а сетне щяха да замесят и тукашните военни, противно на техните намерения. Най- малкото, че тукашните армии трябваше да отбраняват земите и хората си.
Вечерта напредваше, а Nissan летеше в буря с гръмотевици, на 8 км. височина и скорост 300 км/ч.
*
Вечерта на другия ден корабът Nissan наближаваше една от луните на Orixon 51. Това беше секретна база, използвана от AFJ и Съпротивата, където се срещаха предимно за да умуват заедно и без да бъде излъчено в ефира, дори и кодирано, поради съображения за сигурност. Нещата на планетата долу отиваха към катастрофална война. И двете воюващи отдавна, чужди и далечни раси, подклаждаха войнствени настроения сред местните видове и общности, тласкайки ги да вземат страна в тяхната война и дори- да вземат участие…
Тази вечер Алекс не беше на себе си. Тормозеше го остър зъбобол, както и неговия грип, прихванат някъде из посетените в древността планети. Остър главобол и болки в очите и по цялото му тяло допълваха картинката. Верен на себе си, той си остана зад пулта, загънат в дебело одеало и ангажиран със разговорите, които предстояха там на луната Orixon 51- 4.
Вечерта напредваше, а до луната 4 имаха още около два часа път. Около кораба Nissan беше чисто, а кораба Ford беше вече там. Кръстосвачът New York от чийто състав бяха двата кораба, се намираше съвсем наблизо. Адмирал Пайк пътуваше към луна 4 със совалката си и ексорт изтребители.
2.
Вечерта на другия ден Nissan все още беше на луна 4, в разговори със Съпротивата в тайната обща база. Алекс и Палма тъкмо запалиха по цигара с кафе, докато следяха зоната около луна 4, за някакви обекти, които можеха да бъдат опасни. Разговорите продължаваха и в тези часове, а в базата беше и адмирал Пайк.
Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш бяха застанали до един люк и наблюдаваха тази тайна лунна база, разглеждайки отделните и възли с интерес. Специално този кораб не беше идвал тук по- рано. Алекс запали цигара и си взеха по едно кафе. Все още не беше известно до кога двата кораба ще бъдат в тази база, но дежурните имаха готовност за отлитане по всяко време, особено- ако в зоната изникнеше някаква заплаха. Тази обща база за срещи на AFJ със Съпротивата, беше маскирана като изследователска станция със оранжерии и малка ферма за дивеч. Собствеността се поделяше между двете агенции със по 50 %. Тук бяха изградени големи подземия, а базата разполагаше и със кораб.
По- късно вечерта Алекс седеше зад пулта на мястото си и драскаше схеми и йероглифи по бял лист хартия пред себе си, докато умуваше по проблемите със трите воюващи раси, както и по въпроса за изчезналата цивилизация. Палма тъкмо проверяваше комуникациите на кораба, а Ким приготвяше по една вкусна и топла пица за дежурните. Аш пък беше се разхождал из кораба със Шао и Джейн. В този час тримата, както също Шон и Никита обмисляха бъдещите планове на кръстосвача и двата му кораба.
Луна 4 имаше и собствена атмосфера, която поддържаше известна флора и фауна тук. Според документите- това беше експериментална изследователска станция със земно участие. Сериозните машини и помещения баха подземни. Гравитацията от 0.6 G позволяваше и свободно движение на открито. В тези часове със обмислянето на ситуацията със Тройната война, бяха заети 40 души от Nissan и още 20 души от Ford. Съпротивата участваше със 100 души. Дебатите и обсъжданията продължаваха денонощно на смени.
*
Беше вечерта на другия ден. Кораба Nissan патрулираше около острова на земляните. Този остров беше доста голям и изцяло собственост на AFJ, т.е. на земляните. В тези часове Nissan летеше от запад на изток, край северните брегове на острова. Това патрулиране щеше да продължи през цялата нощ, освен ако командир Йон не измислеше някоя спирка по пътя. Корабът летеше със 300 км/ч. на 10 км. височина. Наоколо ветровете бяха силни, развиваше се също, гръмотевична буря.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха зад пултовете си, в помощ на пилотите Шао и Шон. Наоколо нямаше близки опасности. Различни самолети прелитаха на повече от 500 км. встрани от курса на Nissan. Алекс запали цигара с кафе докато следеше как върви полета и какво движение има наоколо. Палма поддържаше комуникациите на кораба, а Ким изпробваше системите на кораба, за готовността им за действие при необходимост. Аш приготвяше вкусна, поддържаща закуска за късните вечерни часове.
3.
Беше вечерта на другия ден, когато кораба Nissan летеше към една от базите на AFJ на Острова на земляните. До тази база оставаше най- малко два часа път. В дежурната каюта настроението беше нормално. Алекс и Палма бяха запалили по цигара с кафе, докато следяха как върви полета и дали наоколо има опасности. Имаше летящи машини на около 600 км. нататък, но те бяха тукашни, товарни и пътнически самолети, които не представляваха опасност за земляните. В тези часове на борда на кораба будуваха 60 човека. Кораба летеше на 10 км. височина, със 300 км/ч. скорост. Времето беше лошо с чести напори на ветровете. Маховиците за стабилизиране на полета на кораба в лошо време, бяха задействани и осигуряваха стабилен полет.
Вечерта напредваше неусетно.
*
Беше по обед на другия ден. Корабът Nissan се намираше в една от базите на AFJ на Острова на земляните. Алекс в тези часове се беше отнесъл в мислите си, загледан през един люк към гледката навън. Времето тук беше добро, но хладно. Из базата подготвяха транспортен кораб, с който цивилни от колонията заминаваха за гостуване в един от градовете на континент № 5. Там тези 200 души щяха да представят стоки произведени от земляните, тук на този остров. Алекс отвори една бутилка плодов сироп за добро настроение и продължи размислите си, пред белия лист хартия на плота на пулта. Дежурните на кораба изчакваха пренасочване към друга цел на скорощен полет, от командир Йон, но той все още взимаше решение по въпроса. На борда будуваха само втората смяна- 60 човека.
По- късно в следобеда кораба Nissan излетя от базата, на полет над планетата, а курса му щеше да бъде променян в движение. Докато набираха височина, Алекс и Палма следяха показанията на контролните прибори и системи по пултовете си. Ким и Аш поддържаха комуникациите на кораба, а Шао и Шон пилотираха в тези първи часове на полета.
Следобеда напредваше, когато Алекс си взе кафе и се занима да провери зоната около кораба, за някакви опасности. Все още бяха над Острова.



(край на откъс № 26, следва продължение)





Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 25. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 25. роман от Valeri Kolev.

1.
Вечерта корабът Nissan излетя от една база на острова на земляните на планетата Orixon 51 за нощен, патрулен полет. Алекс седеше на мястото си зад пулта, пийваше кафе и следеше как започва полета, докато набираха височина. По това време на борда останаха да будуват само 50 души. Алекс поглеждаше от време на време и през люка до себе си в ляво. Гледката от излитащия кораб радваше очите. Алекс си драскаше по белите листи хартия разни записки, а сетне ги снимаше за архива си и дълго ги преглеждаше, замислен над проблемите, сред които беше темата за изчезналата цивилизация.
Вечерта напредваше неусетно. Корабът вече беше достигнал 7 км. височина, а издигането продължаваше. Скоростта се поддържаше на 300 км/ч. До полунощ оставаха два- три часа. Алекс се беше замислил, както обикновено и опитваше радио- контакти с близки радиостанции. Изпращането на кратки съобщения с информация за кораба даваше поле за разговори с близки и далечни станции на местните хора. По- късно Алекс и Палма се свързаха със кръстосвача New York, както и със кораба Ford, който патрулираше от другата страна на острова, т.е. западната му страна. Тези връзки щяха да останат активни по време на патрулирането. Адмирал Пайк нямаше нови изисквания към кораба Nissan, но призова да се внимава. Една от трите воюващи раси имаше своя база на тази планета, а това можеше да доведе беди за планетата, както и за земляните и техния остров, ако войната се пренесеше и тук…
Късно вечерта Алекс си взе чаша кафе и бутилка прясна, студена вода, за да се освежи. Предстоеше цялата нощ във патрулиране, а той вече се одрямваше. Палма се беше отделила от общия канал и слушаше музика със слушалките си, а Ким приготвяше топли, пикантни пици за вечерна закуска. В дежурната каюта бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. Те помагаха на пилотите- Джейсън и Браун. По някое време Алекс се изправи пред предни ялюк на дежурната каюта и впери поглед напред по курса на кораба. Летяха над океана, на 100 км. от бреговете на острова. Нищо вражеско неможеше да остане незабелязано от скенерите и радарите на кораба. Същото правеше и кораба Ford, но от западната страна на острова.
По някое време от север се появиха изтребители от северния континент. Това бяха патрули на Съпротивата. В продължение на един час, можеше да се разговаря с тях. Това били техните патрулни двойки. Щели да обикалят наоколо през нощта. Някъде още по на изток се забелязваше и дерижабъл на Съпротивата. Това беше временния им Щаб, откъдето контролираха защитата на планетата от нашественици. Много се спореше, кой точно е разрешил воюваща раса да построи своя база на тази планета. Земляните, като малцинство тук имаха много слабо участие в дебатите по този въпрос.
2.
Малко преди полунощ Алекс си взе поредното кафе с цигара и се замисли. По пулта пред него всичко беше нормално, та чак да ти се доспи, както си беше. Трябваше да се наплиска отново със вода на чешмата, за да се оттърве от дрямката.
*
Във вечерта на другия ден Nissan се приземи в една отдалечена от острова на земляните, бойна станция, изградена на брега на океана при континент № 3. До тази база нямаше колония на земляните, все още, но на 20 км. нататък беше разположен град на местните хора със 50,000 жители. Алекс и Палма скоро след кацането излязоха на терасата на дежурната каюта и вдигнаха стъклената преграда. Навън валеше дъжд, беше хладно и вече сумрак. Двамата запалиха по цигара и извадиха плоските шишенца с джин, за да се почерпят. Корабът щеше да нощува тук в тази база.
Вечерта напредваше, когато навън излязоха три екипа от кораба. Единият отиваше на разговори с колегите в тази база, а другите два щяха да зареждат кораба с гориво и провизии.
Късно вечерта настроението из кораба беше странно. Будуваха само 50 човека, но в полунощ щяха да излязат хората за нощната смяна, а третата смяна отиваха да спят. Това не се отнасяше за Алекс, Палма, Ким и Аш. Те в тези часове осъществяваха далечни радио- връзки, чрез предавателя и антената на базата, които бяха с по- голяма мощност.
*
В началото на вечерта на другия ден Nissan летеше над континент № 4, на път към друга брегова база на AFJ. Това беше планетата Orixon 51. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе и наблюдаваха как върви полета. В този час застъпваше третата смяна, а втората отиваше да почива.
По- късно вечерта на борда останаха само 60 души будни. Корабът летеше на 12 км. височина със 300 км/ч. скорост. Долу под кораба се простираше континент № 4. Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и наблюдаваха гледката навън. Тази вечер течеше нормално, а дежурните бяха в очакване да пристигнат в следващата база, където сигурно кораба щеше и да нощува. Кораба се пилотираше от Джейсън и Браун, а в дежурната бяха в тяхна помощ Шао, Джейн, Шон и Никита.
3.
Късно вечерта кораба Nissan се приземи в следващата база на AFJ, по маршрута си. Тя се намираше на един бряг на континент № 4, откъм северната му страна. Тук живееха 20,000 военни и около 60,000 цивилни. Базата разполагаше с достатъчно голяма територия, за да може да си осигури прехрана и издръжка. Тук имаше три бойни кораба на AFJ, както и по- малки машини. Веднага след като кацнаха, Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, вдигнаха стъкления щит и погледнаха навън. Беше странно тихо наоколо, а от кораба все още излизаха много шумове- двигателите още свистяха, някаква клапа изпускаше пара под налягане, а корпуса пукаше от рязкото охлаждане. Наблизо се издигаше замък със височина около 50 м. Това беше Щаба на базата, където живееха повече от военните на тази база. Отвъд космодрума се простираше джунглата, която в тези часове предизвикваше панически страх със неизвестността си. Дори хората от тази база, все още не бяха изучили близката джунгла, а нощно време тя биваше препълнена със сериозни опасности. Висока преграда отцепваше самата база от джунглата, а там се отиваше само със повишено внимание, на тази планета имаше дори хищни растения, както и чудовища и зверове. Смяташе се, че и най- дребните животинки тук имат над 20 естествени оръжия по себе си…
Наближаваше полунощ. Екипи зареждаха кораба с гориво и провизии, а друг екип разговаряше с хората от базата, по текущите проблеми пред AFJ. Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха изкачили на една от наблюдателниците на кораба и наблюдаваха с бинокли около кораба.
*
Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan пътуваше обратно към острова на земляните. Летяха над океана на 11 км. височина и със скорост 300 км/ч. Алекс и Палма се черпеха с кафе и по цигара, седнали зад пултовете си. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Около кораба вилнееше буря с гръмотевици. Силните ветрове не смущаваха полета на кораба, защитен с мощни системи за стабилизация и мощни двигатели. В тези часове беше на линия третата смяна, будуваха 60 човека. Nissan щеше да пристигне в една от базите на острова, късно вечерта. Алекс беше в странно настроение, а Палма му се усмихваше от мястото си. Ким и Аш приготвяха закуска за дежурните, а Шао и Джейн следяха за вражески обекти наоколо.


(край на откъс № 25, следва продължението)




Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 24. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 24. роман от Valeri Kolev.

1.
В началото на вечерта Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, изправени пред един люк с гледка към базата и града, по- нататък. Екипажът тъкмо се стягаше за разузнавателен полет тази вечер. Когато по- късно двамата преглеждаха отново плановете на полета, Ким и Аш тъкмо се връщаха от разходка. В дежурната каюта бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита.
По- късно вечерта Nissan излетя от площадката и започна да набира височина. Разузнавателния полет започваше. Целта му беше да се определи ясно, какви сили на една от воюващите раси, са разположили на тази планета. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе. Предстоеше с часове да летят над океана. Тук беше важно само това- да няма опсности наоколо. Според контролните апарати, за момента наоколо беше чисто и спокойно. Из кораба останаха будни само 50 души. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Алекс седеше зад пулта си и от време на време поглеждаше наляво през люка навън. Зоната беше със силна облачност и силен вятър, но това не беше проблем за кораба.
Вечерта напредваше, когато достигнаха 10 км. височина. Щяха да се издигнат с още 5 км., височината която щяха да следват по- нататък. Скоростта беше 400 км/ч., а предстоеше да се лети над океана най- малко 5- 6 часа. Алекс следеше пространството около кораба за други летящи обекти, особено ако са враждебни, но беше пусто и чисто. Той драскаше по един бял лист хартия пред себе си, как върви полета и бъдещите операции, които предстояха. Кораба пилотираха Браун и Джейсън в тези часове. А корабът Ford се намираше на около 400 км. встрани и леко изоставаше от Nissan.
Късно вечерта Алекс и Палма проверяваха коминикациите на кораба. Връзката с Ford беше добра, както и със базата и кръстосвача New York.
*
По обедно време на другия ден двата кораба на земляните от кръстосвача New York летяха над континент № 4. Nissan беше напред със 70 км., на височина 15 км. и със скорост 400 км/ч. Алекс пушеше цигара с плодов сироп и наблюдаваше показанията на полета, а до него Палма, Ким и Аш обработваха данните от разузнавателния полет от миналата нощ.
2.
Следобедът напредваше, а Алекс и Палма пушеха по цигара с плодов сироп и се занимаваха по пултовете си, а той драскаше по бял лист хартия схеми и йероглифи и умуваше. В тези часове го беше налегнала тъга и меланхолия за Земята, за приятели, гаджета и роднини, които беше оставил там, а спомените от миналото тежаха в сърцето му. Вече беше свикнал със службата и с този кораб, но тъгата по миналото продължаваше да тежи понякога. Той въздъхна и погледна наляво до себе си, където имаше люк, за да погледне гледката навън. Този ден времето беше по- добро. Под кораба имаше бели облаци, а звездата грееше някъде на север.
Към края на следобеда Nissan се спускаше към летище в един от градовете на този вид, живеещ тук по тези земи. Това беше град № 157, както беше регистриран в системите на AFJ. Тук земляните щяха да се срещнат с хора от Съпротивата. Алекс и Палма тъкмо си бяха взели по чаша кафе и разговаряха пред стенния екран. Ким и Аш следяха как върви спускането, а Шао и Джейн водеха разговори по ефира със Съпротивата и със летището на град № 157.
*
На летището край град № 157 беше оживено, когато Nissan се приземи там в началото на вечерта. Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на дежурната каюта, веднага след кацането, за да огледат района. Тук беше пълно с хора и всякакви извънземни твари. В този час се подготвяше за отлитане пътнически кораб, около който се бяха струпали извънземни. Нататък се издигаше извънземен град със високи замъци и кули.
Вечерта напредваше, когато с хеликоптер пристигнаха четирима офицери от Съпротивата. Командир Йон ги беше поканил на борда на кораба. Те бяха добре посрещнати от дежурните и съпроводени до каютата за гости на кораба. Тук командир Йон и още петима от екипажа щяха да разговарят с тях по разни теми.
По това време Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе в компанията на Ким и Аш, около масата, където щяха да участват дистанционно в разговорите на командира със гостите от Съпротивата. Темите бяха най- различни, но основното беше "Войната между трите раси" и може ли това да бъде опасно в тази част от Галактиката. Алекс си пишеше върху бели листи хартия пред себе си и се готвеше за участието в разговорите. Корабът така или иначе щеше да нощува тук на това летище. Съпротивата, това беше военен съюз между различни раси, които са против "Войната между трите раси" да се води близко до техните планети, за да не се разрастне по техните земи.
Вечерта напредваше, а разговорите не бяха минали дори половината теми. Явно щяха да продължат и в нощта. Алекс пушеше цигара със студен плодов нектар и следеше разговорите, драскайки си нещо по белите листи пред себе си. Беше се замислил по основните теми в тези разговори. До полунощ оставаше малко време, а неговия екип щяха да останат до края на разговорите.
3.
Няколко дни по- късно корабът Nissan се намираше в една от базите на острова на земляните, на планетата Orixon 51. Островът беше голям и хубав, изцяло собственост на земляните. На тази планета нямаше други колонии на земляните, до момента, но пък имаше около десет бази на AFJ, разположени на континентите около този остров. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на дежурната каюта и си говореха нещо. Времето беше леко хладно и ветровито, а облаци скриваха слънцето. Из базата течеше обикновен ден. Войници маршируваха на път към близкия полигон. Други екипи се готвеха за полет с кораб на базата. В този момент на терасата при Алекс и Палма се появиха Ким и Аш. Бяха се разхождали някъде, бяха радостни и весели.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха из базата на разговори с тукашните хора. Бяха се събрали на по питие в една от залите на ресторанта. Тук беше и командир Йон, както и командира на базата. Алекс беше запалил цигара и драскаше по лист хартия, докато следеше разговорите тук. Срещата продължи близо два часа, а сетне Алекс, Палма, Ким и Аш тръгнаха обратно към кораба. Разговорите щяха да продължават дистанционно, поне докато Nissan се намираше на тази планета. Докато вървяха към кораба по бетонираните пътеки на базата, Алекс усещаше нещо особено тук на този остров. Тук живееха и дишаха общо 1,4 милиона души - земляни. Това беше страшно много народ, земляци. Усещането беше невероятно. Обикновно на кораба, Алекс усещаше присъствието само на 250 човека, а на кръстосвача ставаха общо 750 човека, а тук бяха 1, 4 милиона души. Усещането, че си в цивилизацията, сред своите хора, като у дома си, не го напускаше през цялото време.
Скоро се прибраха в кораба Nissan, а сега предстоеше да се стягат за нощен, патрулен полет. До излитането оставаха броени минути. Екипите, които бяха ходили навън вече се бяха прибрали, а кораба беше готов за излитане, зареден с гориво и провизии.



(край на откъс № 24, очаквайте продължението скоро)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 23. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 23. роман от Valeri Kolev.

1.
Към средата на вечерта на другия ден земляните се намираха в една база на AFJ. В следобеда този ден бяха приземили успешно разбития кораб на специална площадка край базата. Nissan също се беше приземил в тази база. Ранените чужденци бяха преместени в болницата на базата за лечение. Nissan щеше да нощува тук тази нощ. В тези часове на борда на кораба будуваха 60 души, а останалите почиваха и спяха. Алекс и Палма бяха излезли на терасата на каютата и се радваха на хубавата вечер тук. Базата беше утихнала, а от джунглата се чуваха пойни птички и диви зверове, започнали своя нощен лов. Двамата запалиха по цигара с кафе, докато наблюдаваха местността наоколо. Долу край входовете на кораба имаше постове, които охраняваха кораба, а двата входа бяха повдигнати на 15 м. височина, за да бъдат недостъпни отвън. За тази нощ не се предвиждаше никой да излиза от кораба. Разговорите между кораба и хората от базата ставаха по специална видеовръзка. Край базата се издигаше град- колония на земляните, със 400,000 жители. В тези часове там течеше обикновена съботна вечер, когато хората бяха излезли на разходка и по ресторантите на града.
*
Беше бордовия следобед, няколко дни по- късно, когато кораба Nissan набираше височина към кръстосвача New York, който се намираше на 100 км. над планетата Orixon 31. На борда будуваха 60 човека. Алекс в тези дни се измъчваше от зъбобол. Опитваше разни таблетки и билки, но резултата не беше кой знае колко положителен. Той седеше зад пулта си и се опитваше да си върши задачите, въпреки всичко. До него бяха Палма, Ким и Аш, които следяха показателите на полета, както и околното пространство, за опасности. За момента беше чисто.
Към края на следобеда Nissan достигна 50 км. височина над планетата. Алекс беше запалил цигара с кафе, докато временно атаките на зъбобола бяха затихнали. В този час той се занимаваше с комуникациите на кораба. Вече имаше радио- контакт със кръстосвача, а там ги очакваха, за да потеглят към звездата Orixon 5. Това беше период на големи военни маневри. Трите воюващи помежду си видове отиваха все по- далеко от своите планети, а това ги доближаваше до планетата Orixon 44- Новата Земя на земната цивилизация. Тази планета беше изцяло и напълно собственост на земляните.
2.
В началото на вечерта Nissan приближаваше кръстосвача. Алекс рисуваше схеми и йероглифи по един бял лист хартия, докато умуваше по своите си задачи. До достигането на кръстосвача имаше около половин час, време в което Алекс и Палма излязоха из кораба да се разходят. Докато вървяха по коридорите и из асансьорите срещнаха само охраната, както и роботи, заети със задачите си.
Вечерта напредваше, когато Nissan зае мястото си в състава на кръстосвача, а скоро след това потеглиха в посока към звездата Orixon 5. В тези часове Алекс и Палма изпробваха радио- връзки със своите обекти в зоната. Те успяха да се свържат с десетина кръстосвача и пет бази на AFJ, които бяха наблизо. Така получиха и новини от близо и далеко, свързани със земляните и Агенцията. Войната между трите враждуващи видове беше достигнала до няколко планети, съседни на тези видове. В опасност от война се намираха пет планети, на които имаше земни колонии. Това беше из системата Orixon 5.
Късно вечерта Алекс умуваше по въроса за изчезналата цивилизация и преглеждаше наличната до момента информация по тази тема. Все още нищо не се беше изяснило по въпроса. Доброволците и силите на AFJ ангажирани с това, все още не бяха определили точно за коя планета става дума. Може би ако поне това станеше ясно, то нещата постепенно щяха да се разгадаят. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Кръстосвачът набираше скорост, а Orixon 31 оставаше някъде назад. Гледката напред по курса на кръстосвача беше изумителна и както винаги впечатляваше. До Алекс тихо се появи и Палма, мълчаливо застана до него и се загледа напред към безкрая.
*
Вечерта на другия ден кръстосвачът New York наближаваше до планетата Orixon 51. Напред бяха изпратени двата му кораба- Nissan и Ford. Ситуацията на тази планета беше сложна и съмнителна, а тук земляните имаха на разположение голям остров и пет големи градове- колонии. Налагаше се да се разузнава, защото имаше съмнения, че една от воюващите раси е установила на тази планета своя база. Агенцията AFJ не беше сама в тази Галактика. Група цивилизовани раси бяха създали съюз помежду си за да се опълчат срещу замесването във войните на онези три воюващи раси. Този военен съюз се наричаше Съпротива, а AFJ беше сключила със този съюз военни договори за взаимопомощ и сътрудничество. Така по този начин земляните имаха една такава приятелска помощ, когато се наложеше да я използват, някъде из Галактиката (Млечният път).
Тази вечер Алекс, Палма, Ким и Аш обмисляха плановете на кораба за тази планета. В тяхна помощ бяха Шао, Джейн, Шон и Никита. Тук трябваше да се действа от гледна точка, че тук вече има база на една воюваща и враждебна раса. Възможни бяха дори военни действия от страна на AFJ, а Съпротивата също разполагаше със свои сили около тази планета.
3.
По- късно вечерта Nissan навлезе в атмосферата на планетата, спускайки се надолу. Ford се движеше със половин час по- назад и на около 500 км. дистанция настрани. Алекс и неговите другари бяха надвиснали над картите на тази планета и умуваха. Двата кораба щяха първо да отидат до острова на земляните тук на тази планета. Отбраната и защитата на острова щеше да е основната задача на тези два кораба. Разбира се там имаше и бази на AFJ, със добри отбранителни системи.
Вечерта напредваше, когато Nissan летеше сред облаците на път към острова на земляните. Времето не беше добро нито спокойно, силни ветрове и гръмотевични бури вилнееха около кораба. Корабът беше стабилен, проектиран и създаден да издържа чудовищни аномалии, той се държеше нормално, дори в такава обстановка.
Късно вечерта Алекс внимателно следеше зоната около кораба. В тези часове наоколо нямаше опасности. Алекс запали цигара и погледна вляво от себе си, където имаше страничен люк. Летяха на 15 км. височина със 400 км/ч. скорост. Дежурните имаха готовност дори да откриват стрелба, ако се наложи.
Наближаваше полунощ. Навън беше тъмно като в рог, общо казано- лошо време. Не бяха добре и комуникациите на кораба. Улавяха се само някакви по- близки предаватели, които бяха собственост на извънземни видове- местни хора. В такова време обикновените машини неможеха да летят, но тук всичко беше възможно- една от трите воюващи раси имаше вече база на тази планета.
*
Към края на следобеда на другия ден двата кораба се намираха в една от базите на AFJ, тук на острова на земляните. Тук екипажите на Nissan и Ford обсъждаха с тукашните хора от базата, ситуацията на тази планета. Една от воюващите раси имаше база на тази планета, а това означаваше, че войната може лесно да пламне. За тази вечер и през нощта земляните планираха разунавателен полет около базата на воюващите.



(край на откъс № 23, очаквайте продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev