ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 25. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 25. роман от Valeri Kolev.

1.
Вечерта корабът Nissan излетя от една база на острова на земляните на планетата Orixon 51 за нощен, патрулен полет. Алекс седеше на мястото си зад пулта, пийваше кафе и следеше как започва полета, докато набираха височина. По това време на борда останаха да будуват само 50 души. Алекс поглеждаше от време на време и през люка до себе си в ляво. Гледката от излитащия кораб радваше очите. Алекс си драскаше по белите листи хартия разни записки, а сетне ги снимаше за архива си и дълго ги преглеждаше, замислен над проблемите, сред които беше темата за изчезналата цивилизация.
Вечерта напредваше неусетно. Корабът вече беше достигнал 7 км. височина, а издигането продължаваше. Скоростта се поддържаше на 300 км/ч. До полунощ оставаха два- три часа. Алекс се беше замислил, както обикновено и опитваше радио- контакти с близки радиостанции. Изпращането на кратки съобщения с информация за кораба даваше поле за разговори с близки и далечни станции на местните хора. По- късно Алекс и Палма се свързаха със кръстосвача New York, както и със кораба Ford, който патрулираше от другата страна на острова, т.е. западната му страна. Тези връзки щяха да останат активни по време на патрулирането. Адмирал Пайк нямаше нови изисквания към кораба Nissan, но призова да се внимава. Една от трите воюващи раси имаше своя база на тази планета, а това можеше да доведе беди за планетата, както и за земляните и техния остров, ако войната се пренесеше и тук…
Късно вечерта Алекс си взе чаша кафе и бутилка прясна, студена вода, за да се освежи. Предстоеше цялата нощ във патрулиране, а той вече се одрямваше. Палма се беше отделила от общия канал и слушаше музика със слушалките си, а Ким приготвяше топли, пикантни пици за вечерна закуска. В дежурната каюта бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. Те помагаха на пилотите- Джейсън и Браун. По някое време Алекс се изправи пред предни ялюк на дежурната каюта и впери поглед напред по курса на кораба. Летяха над океана, на 100 км. от бреговете на острова. Нищо вражеско неможеше да остане незабелязано от скенерите и радарите на кораба. Същото правеше и кораба Ford, но от западната страна на острова.
По някое време от север се появиха изтребители от северния континент. Това бяха патрули на Съпротивата. В продължение на един час, можеше да се разговаря с тях. Това били техните патрулни двойки. Щели да обикалят наоколо през нощта. Някъде още по на изток се забелязваше и дерижабъл на Съпротивата. Това беше временния им Щаб, откъдето контролираха защитата на планетата от нашественици. Много се спореше, кой точно е разрешил воюваща раса да построи своя база на тази планета. Земляните, като малцинство тук имаха много слабо участие в дебатите по този въпрос.
2.
Малко преди полунощ Алекс си взе поредното кафе с цигара и се замисли. По пулта пред него всичко беше нормално, та чак да ти се доспи, както си беше. Трябваше да се наплиска отново със вода на чешмата, за да се оттърве от дрямката.
*
Във вечерта на другия ден Nissan се приземи в една отдалечена от острова на земляните, бойна станция, изградена на брега на океана при континент № 3. До тази база нямаше колония на земляните, все още, но на 20 км. нататък беше разположен град на местните хора със 50,000 жители. Алекс и Палма скоро след кацането излязоха на терасата на дежурната каюта и вдигнаха стъклената преграда. Навън валеше дъжд, беше хладно и вече сумрак. Двамата запалиха по цигара и извадиха плоските шишенца с джин, за да се почерпят. Корабът щеше да нощува тук в тази база.
Вечерта напредваше, когато навън излязоха три екипа от кораба. Единият отиваше на разговори с колегите в тази база, а другите два щяха да зареждат кораба с гориво и провизии.
Късно вечерта настроението из кораба беше странно. Будуваха само 50 човека, но в полунощ щяха да излязат хората за нощната смяна, а третата смяна отиваха да спят. Това не се отнасяше за Алекс, Палма, Ким и Аш. Те в тези часове осъществяваха далечни радио- връзки, чрез предавателя и антената на базата, които бяха с по- голяма мощност.
*
В началото на вечерта на другия ден Nissan летеше над континент № 4, на път към друга брегова база на AFJ. Това беше планетата Orixon 51. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе и наблюдаваха как върви полета. В този час застъпваше третата смяна, а втората отиваше да почива.
По- късно вечерта на борда останаха само 60 души будни. Корабът летеше на 12 км. височина със 300 км/ч. скорост. Долу под кораба се простираше континент № 4. Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и наблюдаваха гледката навън. Тази вечер течеше нормално, а дежурните бяха в очакване да пристигнат в следващата база, където сигурно кораба щеше и да нощува. Кораба се пилотираше от Джейсън и Браун, а в дежурната бяха в тяхна помощ Шао, Джейн, Шон и Никита.
3.
Късно вечерта кораба Nissan се приземи в следващата база на AFJ, по маршрута си. Тя се намираше на един бряг на континент № 4, откъм северната му страна. Тук живееха 20,000 военни и около 60,000 цивилни. Базата разполагаше с достатъчно голяма територия, за да може да си осигури прехрана и издръжка. Тук имаше три бойни кораба на AFJ, както и по- малки машини. Веднага след като кацнаха, Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, вдигнаха стъкления щит и погледнаха навън. Беше странно тихо наоколо, а от кораба все още излизаха много шумове- двигателите още свистяха, някаква клапа изпускаше пара под налягане, а корпуса пукаше от рязкото охлаждане. Наблизо се издигаше замък със височина около 50 м. Това беше Щаба на базата, където живееха повече от военните на тази база. Отвъд космодрума се простираше джунглата, която в тези часове предизвикваше панически страх със неизвестността си. Дори хората от тази база, все още не бяха изучили близката джунгла, а нощно време тя биваше препълнена със сериозни опасности. Висока преграда отцепваше самата база от джунглата, а там се отиваше само със повишено внимание, на тази планета имаше дори хищни растения, както и чудовища и зверове. Смяташе се, че и най- дребните животинки тук имат над 20 естествени оръжия по себе си…
Наближаваше полунощ. Екипи зареждаха кораба с гориво и провизии, а друг екип разговаряше с хората от базата, по текущите проблеми пред AFJ. Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха изкачили на една от наблюдателниците на кораба и наблюдаваха с бинокли около кораба.
*
Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan пътуваше обратно към острова на земляните. Летяха над океана на 11 км. височина и със скорост 300 км/ч. Алекс и Палма се черпеха с кафе и по цигара, седнали зад пултовете си. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Около кораба вилнееше буря с гръмотевици. Силните ветрове не смущаваха полета на кораба, защитен с мощни системи за стабилизация и мощни двигатели. В тези часове беше на линия третата смяна, будуваха 60 човека. Nissan щеше да пристигне в една от базите на острова, късно вечерта. Алекс беше в странно настроение, а Палма му се усмихваше от мястото си. Ким и Аш приготвяха закуска за дежурните, а Шао и Джейн следяха за вражески обекти наоколо.


(край на откъс № 25, следва продължението)




Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev