ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 24. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 24. роман от Valeri Kolev.

1.
В началото на вечерта Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, изправени пред един люк с гледка към базата и града, по- нататък. Екипажът тъкмо се стягаше за разузнавателен полет тази вечер. Когато по- късно двамата преглеждаха отново плановете на полета, Ким и Аш тъкмо се връщаха от разходка. В дежурната каюта бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита.
По- късно вечерта Nissan излетя от площадката и започна да набира височина. Разузнавателния полет започваше. Целта му беше да се определи ясно, какви сили на една от воюващите раси, са разположили на тази планета. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе. Предстоеше с часове да летят над океана. Тук беше важно само това- да няма опсности наоколо. Според контролните апарати, за момента наоколо беше чисто и спокойно. Из кораба останаха будни само 50 души. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Алекс седеше зад пулта си и от време на време поглеждаше наляво през люка навън. Зоната беше със силна облачност и силен вятър, но това не беше проблем за кораба.
Вечерта напредваше, когато достигнаха 10 км. височина. Щяха да се издигнат с още 5 км., височината която щяха да следват по- нататък. Скоростта беше 400 км/ч., а предстоеше да се лети над океана най- малко 5- 6 часа. Алекс следеше пространството около кораба за други летящи обекти, особено ако са враждебни, но беше пусто и чисто. Той драскаше по един бял лист хартия пред себе си, как върви полета и бъдещите операции, които предстояха. Кораба пилотираха Браун и Джейсън в тези часове. А корабът Ford се намираше на около 400 км. встрани и леко изоставаше от Nissan.
Късно вечерта Алекс и Палма проверяваха коминикациите на кораба. Връзката с Ford беше добра, както и със базата и кръстосвача New York.
*
По обедно време на другия ден двата кораба на земляните от кръстосвача New York летяха над континент № 4. Nissan беше напред със 70 км., на височина 15 км. и със скорост 400 км/ч. Алекс пушеше цигара с плодов сироп и наблюдаваше показанията на полета, а до него Палма, Ким и Аш обработваха данните от разузнавателния полет от миналата нощ.
2.
Следобедът напредваше, а Алекс и Палма пушеха по цигара с плодов сироп и се занимаваха по пултовете си, а той драскаше по бял лист хартия схеми и йероглифи и умуваше. В тези часове го беше налегнала тъга и меланхолия за Земята, за приятели, гаджета и роднини, които беше оставил там, а спомените от миналото тежаха в сърцето му. Вече беше свикнал със службата и с този кораб, но тъгата по миналото продължаваше да тежи понякога. Той въздъхна и погледна наляво до себе си, където имаше люк, за да погледне гледката навън. Този ден времето беше по- добро. Под кораба имаше бели облаци, а звездата грееше някъде на север.
Към края на следобеда Nissan се спускаше към летище в един от градовете на този вид, живеещ тук по тези земи. Това беше град № 157, както беше регистриран в системите на AFJ. Тук земляните щяха да се срещнат с хора от Съпротивата. Алекс и Палма тъкмо си бяха взели по чаша кафе и разговаряха пред стенния екран. Ким и Аш следяха как върви спускането, а Шао и Джейн водеха разговори по ефира със Съпротивата и със летището на град № 157.
*
На летището край град № 157 беше оживено, когато Nissan се приземи там в началото на вечерта. Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на дежурната каюта, веднага след кацането, за да огледат района. Тук беше пълно с хора и всякакви извънземни твари. В този час се подготвяше за отлитане пътнически кораб, около който се бяха струпали извънземни. Нататък се издигаше извънземен град със високи замъци и кули.
Вечерта напредваше, когато с хеликоптер пристигнаха четирима офицери от Съпротивата. Командир Йон ги беше поканил на борда на кораба. Те бяха добре посрещнати от дежурните и съпроводени до каютата за гости на кораба. Тук командир Йон и още петима от екипажа щяха да разговарят с тях по разни теми.
По това време Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе в компанията на Ким и Аш, около масата, където щяха да участват дистанционно в разговорите на командира със гостите от Съпротивата. Темите бяха най- различни, но основното беше "Войната между трите раси" и може ли това да бъде опасно в тази част от Галактиката. Алекс си пишеше върху бели листи хартия пред себе си и се готвеше за участието в разговорите. Корабът така или иначе щеше да нощува тук на това летище. Съпротивата, това беше военен съюз между различни раси, които са против "Войната между трите раси" да се води близко до техните планети, за да не се разрастне по техните земи.
Вечерта напредваше, а разговорите не бяха минали дори половината теми. Явно щяха да продължат и в нощта. Алекс пушеше цигара със студен плодов нектар и следеше разговорите, драскайки си нещо по белите листи пред себе си. Беше се замислил по основните теми в тези разговори. До полунощ оставаше малко време, а неговия екип щяха да останат до края на разговорите.
3.
Няколко дни по- късно корабът Nissan се намираше в една от базите на острова на земляните, на планетата Orixon 51. Островът беше голям и хубав, изцяло собственост на земляните. На тази планета нямаше други колонии на земляните, до момента, но пък имаше около десет бази на AFJ, разположени на континентите около този остров. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на дежурната каюта и си говореха нещо. Времето беше леко хладно и ветровито, а облаци скриваха слънцето. Из базата течеше обикновен ден. Войници маршируваха на път към близкия полигон. Други екипи се готвеха за полет с кораб на базата. В този момент на терасата при Алекс и Палма се появиха Ким и Аш. Бяха се разхождали някъде, бяха радостни и весели.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха из базата на разговори с тукашните хора. Бяха се събрали на по питие в една от залите на ресторанта. Тук беше и командир Йон, както и командира на базата. Алекс беше запалил цигара и драскаше по лист хартия, докато следеше разговорите тук. Срещата продължи близо два часа, а сетне Алекс, Палма, Ким и Аш тръгнаха обратно към кораба. Разговорите щяха да продължават дистанционно, поне докато Nissan се намираше на тази планета. Докато вървяха към кораба по бетонираните пътеки на базата, Алекс усещаше нещо особено тук на този остров. Тук живееха и дишаха общо 1,4 милиона души - земляни. Това беше страшно много народ, земляци. Усещането беше невероятно. Обикновно на кораба, Алекс усещаше присъствието само на 250 човека, а на кръстосвача ставаха общо 750 човека, а тук бяха 1, 4 милиона души. Усещането, че си в цивилизацията, сред своите хора, като у дома си, не го напускаше през цялото време.
Скоро се прибраха в кораба Nissan, а сега предстоеше да се стягат за нощен, патрулен полет. До излитането оставаха броени минути. Екипите, които бяха ходили навън вече се бяха прибрали, а кораба беше готов за излитане, зареден с гориво и провизии.



(край на откъс № 24, очаквайте продължението скоро)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev