Откъс № 23, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 23, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Във вечерта, два дни по- късно двата кораба патрулираха над заселения континент, със скорост около 100 км/ч., на височина от 5 км. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха със торта и пепси, докато обмисляха плановете на двата кораба за идните дни. Този ден преминаваше спокойно, въпреки че главата на Алекс продължаваше да свисти от някакъв мощен лъч. Не успяваха да засекат за какво става дума. Скенерът не прихващаше облъчване. Алекс беше спокоен, все пак имаше часове на "затишие" от свистенето. Той смяташе в тази вечер да се разрови из архивите на кораба. Тъй като миналото беше променлива величина, то беше важно да се рови из архивите редовно. Той запали една цигара, погледна лакомо към голямата торта на масата и си каза, че ще хапне по- късно още един пай от нея. Беше произведена на борда на кораба, изцяло със продукти и материали от оранжерията.
*
Във вечерта на другия ден двата кораба продължаваха патрулирането си над заселения континент. Алекс ровеше из архивите на кораба, смаян колко всичко е различно след години. Той беше напълно убеден, че миналото е променливо, забелязал още когато е бил на Земята, че старите вестници са различни от това, което си спомняме за тях. Алекс искаше нещо да разбере, още някоя тайна за световете. Това можеше да му се сбъдне, ако не му свистеше отново главата и това да му пречи да мисли. Ядосан на свистенето в главата си, той запали цигара и се изправи пред един от люковете в каютата на четиримата. Корабът Nissan летеше бавно на изток, сред облаците. Палма беше пуснала музика, а Ким и Аш бяха в банята за да се къпят. Вторият кораб- Ford беше напред със около 100 км. Полетът вървеше нормално, пилотите и дежурните нямаха кой знае какви проблеми, а на планетата и над нея нещата изглеждаха нормални, поне временно. Докато си пушеше цигарата, Алекс взе от автомата чаша кафе без захар и се замисли, загледан навън. Спускаше се мрак, а Зелената луна щеше да изгрява в късната доба на дългата тукашна нощ. Замислен дълбоко Алекс се абстрахира от свистенето в главата си и сетне седна отново зад пулта си, за да прегледа новините от близо и далеко. Всичко, каквото се беше случвало напоследък със земляните в тази звездна система- Orixon. Алекс провери новините, поне най- важните, още по- замислен. Според хороскопа за земляните, то им предстоеше трудно оцеляване, но това беше само хороскоп на гадатели.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се заеха да си стягат униформите, раниците, оръжията и шлемовете със кислород. Това се правеше по краен срок. Из раниците имаше всичко необходимо за оцеляване на чужда планета, ако си попаднал там без машина. Трябваше да може да се изчакат спасителите, колкото може по- дълго време, ако те се забавеха. Това бяха ценни предмети със по няколко предназначения, внимателно избирани и по списък. Излизането извън кораба ставаше задължително с тези вещи. Там беше и мощният портативен предавател, за изпращане на сигнала за помощ.
Щом стегнаха всичко необходимо, двамата се оттеглиха за почивка. Бяха изморени от този ден. Ким и Аш имаха нещо да довършват, но много скоро се оттегляха за почивка и те. За през нощта оставаха будни 60 души, сред които пилотите и дежурните. С надеждата за спокоен сън Алекс се отпусна в койката си. Тук се внимаваше дори и по време на сън, а последния път Алекс не беше успял да има добри сънища. Сега трябваше да наваксва.
2.
Беше следобеда на следващия ден. Алекс отново се беше ядосвал, без да каже по какви причини. После пък главата му взе отново да свисти, но той погледна спокойно на факта и запали цигара, загледан през люка навън. Двата кораба летяха с малка скорост сред облаците над заселения континент. Из кораба Nissan цареше спокойствие. Тук будуваха 70 души, а патрулирането и полета вървяха нормално. Спокойно беше и на втория кораб- Ford, който се намираше на около 100 км. в западна посока. Докато си пушеше цигарата и наблюдаваше гледката навън, Алекс си взе и чаша кафе от автомата и се замисли над проблема си. Това свистене се явяваше често и го дразнеше, защото беше особено силно и дразнещо. Обяснение за феномена все още нямаше.
*
Към средата на следобеда командир Йон даде поръчка за приземяване в град № 4, който щеше да бъде достигнат в началото на вечерта. Алекс и Палма бяха на кафе и цигара около пултовете и обмисляха нещата от напоследък, а той гледаше умно и се опитваше да мисли по въпроса. Ким и Аш току- що бяха направили топли, пресни пици от автомата, за целия екип Едно, а това бяха десет души. Пилотите на кораба и техните дежурни нямаха особени проблеми, а по планетата Orixon 44 и над нея биваше изненадващо спокойно. Това беше на дистанция от една земна година пътуване из космоса, извънземна планета, но собственост на Агенция AFJ и на земната цивилизация. По въроса за откритата втора свободна планета от разузнаването на AFJ, само на шест месеца път нататък още нищо особено не се правеше- нямаше толкова хора, въобще. Кръстосвачът, стигнал до нея и открил я пръв, оставаше там, за да монтира опознавателните пирамиди- предаватели и за да огледа наоколо, до идването на смяната им.

( край на Откъс № 23.)

Откъс № 22, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 22, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan приближаваше една от тайните бази на AFJ. Командир Йон все още не беше дал инструкции, дали ще се спира там. Алекс и Палма пушеха цигари с кафенца, изправени пред оперативния екран в каютата на четиримата. Ким и Аш тъкмо приготвяха топли пици за екипа, а скоро тук щяха да пристигнат и другите шестима. Тяхната каюта беше съвсем наблизо, а Браун и Моника имаха третата каюта, пак наблизо. Алекс беше разсеян и наблюдаваше особено умно екрана пред себе си. Корабът във режим на дирижабъл плуваше сред облаците на Orixon 44, а някъде на юг блещукаше Синята луна. Алекс беше ядосан на нещо, ама тук никой не знаеше на какво по- точно е ядосан. В същото време той наблюдаваше максимално умно оперативния екран и нещо изчисляваше със суперкалкулатора на единия си часовник. Изглеждаше от страни, че е сериозно ядосан. Палма го погледна някак си "проверяващо", ама нищо не успя да разбере. В това време дежурните провериха тайните кодове на тайната база, а те бяха съсвем истински. Докато пък тайната база проверяваше тайните кодове на кораба Nissan, командир Йон разговаряше с базата по радиото. Решението му по- късно беше малко изненадващо- кораба оставаше да се рее над тайната база, през идващите часове. Междувременно втория кораб- Ford проверяваше нещо над извънземната джунгла, на около 200 км. по- нататък в западна посока.
*
Към края на следобеда, на следващия ден двата кораба летяха над второто вътрешно за континента море. Корабът Nissan се снишаваше за приземяване към пясъчния плаж на брега, а Ford щеше да пристигне на мястото по- късно, но трябваше да остане на 700 м. височина, пак там. Алекс пушеше цигара и се радваше на доброто настроение на хората тук, във тези часове. Той беше позабравил ядовете си от вечерта, но все така умно гледаше навън през един люк. По принцип ставаше дума за груби грешки, на други хора. Алекс си взе чаша кафе от автомата и докато пушеше, взе та провери брега за някакви опасности. Скенерите и анализатора забелязаха известен брой зверове и хищни риби наоколо, но чуждо присъствие тук нямаше. Дежурните препоръчаха излизането навън да бъде със оръжие и раниците за оцеляване, също и със шлемовете, които сигурно нямаше да се използват за въздуха, а само за защита.
След приземяването на специалните пилони на кораба- за да не се разрушава природата, Алекс, Палма, Ким и Аш отидоха на терасата към каютата си и замряха омагьосани от гледката, настроението и усещането, на това място. Алекс по навик запали цигара, отвориха широко стъклената стена на терасата, а въздуха беше чист и свеж- някъде из планините сигурно беше валял сняг. Навън излязоха два екипа, за да огледат това място. Алекс провери оръжията си, прибра раницата си и шлема до себе си в каютата- можеше да се наложи спасителна операция за двата екипа, излезли на открито. Сетне заби умен поглед във картината от външните камери на кораба и огледа наоколо. Скенерите показваха къде има опасности в този район. Екипажът искаше да иде на лов, риболов и да опита това море. Командир Йон се позамисли. Двата екипа оставаха във охрана на другите. Дори в морето, тези хора имаха предвидени оръжия и техника по себе си. Лабораторните тестове показаха, че водата в морето е безопасна, по принцип. Ставаше дори за пиене от земляните, но тук имаше и хищни риби със различни размери.
*
Вечерта кораба Nissan отлетя от мястото, край морето. Оказваше се опасно място, камо ли за лов и риболов. Докато набираха височина Алекс беше отново ядосан. Той пазеше в тайна, на какво точно е ядосан. Корабът набираше височина бързо, като при бойна тревога. На височина от 4 км. Алекс забеляза пръв нова критична точка и нейната аномалия. Това вече не беше същото. Той самия вече не се занимаваше с такъв проблем. Намесиха се голям брой хора от военните, които вече знаеха за какво става дума. Започваше се със сериозно свистене от мощен лъч, директно в мозъка, но това не беше свързано със ушите по никакъв начин. Проблемът за Алекс беше, че това свистене неможеше да се спре по ниакъв начин и му блокираше мисленето. Той самият се заричаше да вземе сериозни мерки- кой го облъчва и защо…
Адмирал Буун умуваше нещо сложно по същото време.

(край на Откъс № 22.)

Откъс № 21, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 21, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта двата кораба отлетяха от базата до град № 1, за да патрулират над континента. Докато Nissan набираше височина, Алекс пушеше цигара с чаша кафе и наглеждаше работата на дежурните. Над планетата, както и долу по градовете на земляните, беше спокойно. Това патрулиране щеше да продължи най- малко десет часа. Екипажите и на двата корраба бяха подготвени и отпочинали в изминалите дни. Навън се спускаше мрак, но светлина все пак щеше да има и в идната нощ- Зелената луна беше над хоризонта на север. Докато си пушеше цигарата, със тютюн от бордовата оранжерия, Алекс беше приятно замаян, по неизяснени причини. Мислите му се рееха наоколо, но не и в главата му. Той прищрака екрана към списъка с последните новини и седна да ги погледа умно. Палма беше пуснала музика и дъвчеше шоколадови вафли, производство на кораба. Ким и Аш приготвяха салатата и мезето за късновечерният джин- тоник. Скоро щяха да пристигнат също Шао, Джейн, Шон и Никита, за малкият вечерен празник на екипа. Браун и Моника отново закъсняваха.
На височина от 8 километра Nissan пусна система "дирижабъл". Нататък щяха да държат тази височина и скорост от 100 км/ч. в посока север. Вторият кораб- Ford щеше да бъде съвсем наблизо, на дистанция от 50 км. В очакване на нощуване по време на патрулиране, всеки от екипажите се готвеше по своя преценка. Трудно се спеше спокойно по време на полет. Алекс този път беше спал предварително, за да наглежда през цялата нощ състоянието на полета. Той се беше амбицирал през идващата нощ да умува задълбочено по разни теми, както и по новата си компютърна програма, която правеше. Въпреки, че се намираха на 8 км. височина, и тук имаше облаци. Вятъра не беше много силен, но не биваше и да се подценява. Алекс остави настрани новините и умуването си, за да провери как са комуникациите на кораба. Всичко изглеждаше нормално, а със кораба Ford и базата до град № 1 имаше и действаща видеовръзка. Добра беше връзката и със кръстосвача New York.
Още по- късно лепкава дрямка прихвана Алекс. Той си взе много силно кафе, запали цигара и замислен заби умен поглед във пулта си. Обичайният вечерен празник на екипа беше в ход. Но всъщност те имаха и много задачи за вършене в идващата дълга нощ. Бяха се подготвили за такава нощна смяна, за да са в помощ на пилотите и дежурните в тази нощ, както и за дълъг списък със задачи за свършване и за решаване. Алекс си пушеше цигарата с кафенцето и си драскаше по листа хартия на плота. В този ден все още не беше имал нито една болка и това го изненадваше сериозно- не беше за вярване. Когато отново си пусна последните новини, той видя, че нищо съществено нямаше напоследък. Това беше само временно, вероятно. Когато той погледна във ляво през своя люк, заби поглед във хоризонта, силно разсеян. За момент се беше отнесъл и замечтал замаян, по неизвестни причини. Имаше време цялата дълга нощ на тази планета, за да наблюдава и умува колкото си иска. Това го ободри и той оказа сериозна съпротива на лепкавата дрямка. По- рано в този ден беше пристигнало далечно съобщение от разузнаването на AFJ. Някъде на около пет месеца път, разузнаването беше открило още една нова планета, със добри условия за живот на земляни, изцяло свободна откъм разумна цивилизация, която да спори за собственост над планетата. Тази новина развълнува земляните. Тук на Orixon 44 земляните имаха ресурси за около един милион години напред, а сега със още една свободна, нова планета, то вече преселниците нямаше да са достатъчно, поне за най- важното. Вълнението вземаше надмощие над сивото ежедневие. От земляните и военните от Агенцията AFJ, някъде около 92% изобщо не смятаха да напускат Orixon 44 или пък звездната система Orixon. Но новината за новата свободна планета, все пак беше голяма новина. Тези, които се радваха за това, бяха малцина. Хората се бяха устроили достатъчно добре, и в тукашните колонии и градове, и не смятаха отново да се преселват. Алекс се замисли по тази тема и не успя да си отговори, колко години ще минат, преди на най- новата свободна планета да се появи първия град със преселници- земляни. И тази- втора планета, току- що открита, ставаше изцяло собственост на Агенцията AFJ и на земната цивилизация.
Наближаваше полунощ, а Алекс не се поддаваше на лепкавата сънливост. Той взе още една чаша силно кафе, запали цигара и се заслуша в музиката на Палма, която вече задрямваше облегнала се на плота пред пулта си. Тази нощ опасността от заспиване по време на дежурство беше особено висока. Алекс предупреди висички за това и даде допълнителни инструкции, особено на нощната стража на кораба.

Откъс № 20, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 20, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше късно вечерта. Патрулирането вървеше нормално. Двата кораба плуваха сред облаците на планетата, над континента, със около 100 км/ч. в посока север. Бяха отдалечени един от друг на 50 км. разстояние. Наближаваше нощта. Алекс и Палма се бяха заловили да стягат два от роботите за своя лична охрана, когато са извън кораба. Роботите бяха специални, бойни и можеха много неща. Искаха да им заредят няколко допълнителни, специални функции. Това не беше сложно, а щеше да бъде изключително ценно за двамата. Алекс беше доволен от постигнатото, той запали цигара докато наблюдаваше роботите и им заръча да останат на пост пред входа на каютата.
*
Късно вечерта, три дни по- късно корабът Nissan се намираше приземен на площадка край град № 1. До него се издигаше и кораба Ford. Двата кораба може би щяха да нощуват тук в тази база на AFJ. Командир Йон си беше оставил правото да реши, колко време ще се гостува на тази база. В този час целите екипажи на двата кораба се бяха прибрали по корабите и навън нямаше никого от тях. Входовете на корабите бяха повдигнати на 15 м. височина, за да са недостъпни. Бяха пуснати отбранителните системи и щитовете за защита, както алармените мрежи и маскировките. Започваше се нощуване, ако не се наложеше да се излита по- рано по тревога.
Алекс и Палма тъкмо се бяха прибрали от разходка из кораба, обратно в каютата на четиримата. Ким и Аш тъкмо бяха отворили бутилка джин- тоник и ги чакаха, за да се почерпят заедно. Алекс беше тъжен в този ден. Заради аномалиите от изминалите дни, обстановката по земните градове тук на Orixon 44 се беше влошила, бяха дадени свидни жертви, имаше и ранени в тези дни, а хората се страхуваха за себе си и то със основание. Агенцията AFJ правеше всичко възможно да не допуска аномалиите.
Алекс запали цигара и се замисли за аномалиите. Борбата със аномалиите нямаше да бъде лесна. Тези явления се получаваха на различни места и често взимаха човешки животи или раняваха хора. По въпроса за същината на аномалиите, като явления, се водеха спорове. Според някои хора, аномалиите бяха оръжия на враждебна цивилизация, които бяха изпратени да разузнават и убиват. Постигнатото през годините спокойствие и стабилност на тази планета, беше пред разпадане, именно заради аномалиите. Това удряше Алекс като със непозволени удари. Лошото беше, че хората вече не се чувстваха така сигурни и защитени от беди. Задача на Агенцията AFJ щеше да бъде да изолира аномалиите и да възстанови сигурността, стабилността и спокойствието по земните градове. Но за аномалиите почти нищо не беше известно. Те винаги се появяваха неочаквано и то ту- тук, ту- там. Може би щеше да бъде така цели години, докато бъдеха изучени и опитомени тези явления.
2.
Започваше следобеда, няколко дни по- късно. Временно спокойствие цареше над планетата Orixon 44. Алекс от известно време нямаше нито зъбобол, нито грипна треска и можеше да рзсъждава нормално, колкото му се иска. Това го беше зарадвало, а междувременно двата кораба бяха на съвсем същото място край град № 1, очаквайки командир Йон да поръча нов полет. Алекс запали цигара, изправен пред оперативния екран, от където течеше актуална информация от различни точки на звездната система Orixon. Тук имаше много преселници от Земята, живеещи по колонии и градове по чуждите планети, включително Orixon 44, която пък беше собственост на Агенция AFJ и земляните, след като я откриха първи, преди когото и да е било друг. Откакто със грижите на Алекс се бяха заели много хора, той си беше отдъхнал и психически и физически и вече го раздаваше отпускарски, но това беше само негова илюзия. Абсурдно беше сам да умува по подобни проблеми, дори безумно, а той просто беше забелязвал през цялото време тези критични точки и аномалии, преди когото и да е друг. Сега беше различно, намесваха се и учени и стратези и мъдреци, които развиваха познанията за тези явления. Алекс вече не беше единствения отговорен по този въпрос. Той просто ги беше открил пръв. Докато пушеше цигарата, Алекс се заплесна по нещо през близкия люк. Времето течеше, а той все още не беше решил нещо, което го занимаваше през тези дни. Просто се радваше на откраднатите часове, без каквато и да е болка.
(край на Откъс № 20.)

Откъс № 19, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 19, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше полунощ. Алекс, Палма, Ким и Аш си почиваха в каютата си, отворили бутилка джин- тоник. Алекс и по това време нещо замисляше, драскайки по бял лист хартия. Този му навик започваше да се усвоява и от неговите приятели. Когато нещо си записва човек, то нещата стават коренно различни. Вече от цял час Алекс наблюдаваше листа хартия, където бяха изписани няколко йероглифа и няколко думички. Това занимава мисълта му през цялото време. Той се заинати и задраска една от думичките. Сега не беше време да умува за нея. Когато хвърли поглед към екрана пред себе си, той се увери, че полетът е нормален, а новините са в рамките на нормалното. Комуникациите бяха нормални, а като за капак на всичко, времето навън беше тихо, доколкото можеше да е тихо на 17 км. височина.
*
Във зори Алекс страдаше от силен зъбобол, пищеше му и в главата. Двата кораба по това време все така патрулираха над планетата, отдалечени един от друг на 50 км. дистанция. Алекс не беше спал изобщо в изминалата нощ. От преди пък имаше две по два часа сън. Изтощението му вече започваше да се усеща осезаемо. Той използваше няколко лековити хапчета против зъбобола, но ефекта беше непостоянен. Изтормозен и измъчен Алекс запали цигара, а това беше изпитание- дали болката е по- силна или жаждата му за тютюнев дим. Свистенето в главата му вече ставаше постоянно.
2.
Беше вечерта на другия ден. Двата кораба продължаваха да плуват над облаците над планетата в патрулен полет, отдалечени на 50 км. дистанция един от друг. Алекс беше успял да спи 5 часа, намираше се в това време във добра форма, а сънищата му бяха положителни и спокойни.
Късно вечерта Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на каютата и се замисли за Живота, Вселената и Всичко останало. Той отново тръгваше по тотално нов път, по още по- нова лична логика. Имаше време да преосмисли всичко, да подреди мислите си и личния си багаж. Казаха му, че тръгва по най- трудния път, а той погледна спокойно и хладнокръвно на тези факти. Със двата кораба и патрулирането нямаше съществени проблеми. Освободен от всякакви задачи, Алекс разпредели задачите за екипите си и се отдаде на размисли. Той харесваше живота си и службата си тук на борда на кораба Nissan. Той добре разбираше, че това е най- добрия вариант за неговия живот. Просто нямаше въобще никакъв по- добър вариант, колкото и да беше трудно във Агенцията AFJ… На борда на кораба бяха няколко от децата му и старата му майка, а това беше велико постижение и той беше благодарен на съдбата си за това, още повече, че тук бяха и двете му най- сериозни жени и най- добрите му приятели. Разчувстван от този спомен, Алекс отиде да гостува на майка си. Нейната каюта беше наблизо, а тя по принцип беше полезен човек тук на кораба.

(край на Откъс № 19.)

Откъс № 18, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 18, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта неочаквано критичната точка започна да се отдалечава напред във времето, а свистенето в главата на Алекс започваше да затихва. Той не бързаше да се радва. От свой опит знаеше, че лошото не си отива лесно. Когато по- късно запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата, той погледна в далечината, където изгряваха почти едновременно Синята и Зелената луни на Orixon 44. Тази нощ щеше да има призрачни светлини над планетата, но със мека светлина. Цигарата освежи Алекс, а той погледна към другите трима в каютата, открадвайки няколко вълшебни мига само за себе си- те не забелязваха, че ги наблюдава. Сетне се обърна отново към люка, а момента вече беше изтекъл. Корабът Nissan прелиташе над вътрешното море на континента, а отвъд имаше още градове на земляните. Комуникациите бяха добри. На борда на кораба будуваха 70 души. Другият кораб се намираше на около 200 км. в северна посока.
*
Беше вечерта на другия ден. Въпреки усилията на AFJ, от последната критична точка бяха дошли много лоши новини. Тя не беше предодоляна въобще. Не беше чак апокалипсис, но сериозни беди. И тази вечер главата на Алекс свистеше от мощно лъчение, което не успяха да идентифицират. Индикаторите показваха, че критичната точка не е избегната въобще. Новините пък бяха от лоши по- лоши. Заедно със Алекс мислеха цели екипи хора от кръстосвачите, от корабите и от базите. Ефект не се получаваше. Този път бъдещето беше изправено пред сериозни сътресения. Стратезите- мъдреци на Агенцията умуваха обединени от радио- телевизионни връзки. Алекс им беше обяснил цялото явление, забелязано от самия него. Той им беше изяснил и индикаторите, които си беше направил. Той беше им обяснил как при критична точка във времето, свързана със аномалия във пространството, се отбелязваше момент, когато има реална опасност от разпадане на бъдещето. Споделената отговорност свали от раменете на Алекс огромна тежест. Той запали цигара и разсеяно се вслуша в разговорите на учените по въпроса за критичните точки.
*
Междувременно двата кораба плуваха над облаците с бавен ход на запад, отдалечени на 50 км. един от друг. Временно беше постигнато спокойствие. Алекс и Палма пушеха по цигара с по чаша кафе и наблюдаваха как върви полета. Със проблемите относно бъдещето вече умуваха стратези- мъдреци от цялата Агенция AFJ. Свалил огромна тежест и отговорност от плещите си, Алекс можеше да се занимава със по- обикновени проблеми. Палма се радваше на неочакваното развитие на нещата. Радваха се Ким и Аш, Шао, Джейн, Шон и Никита, както Браун и Моника. Това бяха най- близките до Алекс и най- добре знаеха какво му струваше, да умува за бъдещето.
*
Късно вечерта на борда на Nissan будуваха 80 души. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха във каютата си и обмисляха нещата от последните времена, когато бяха загинали мнозина земляни от различни аномалии. Според логиката на Алекс и екипите му, важното беше дали има жертви и ранени и колко. От това болеше най- много. Това беше водещата логика, от която се водеха агентите от Агенцията AFJ. Когато нямаше жертви и ранени от едно или друго явление, останалото можеше да се оправи достатъчно добре. Алекс беше разсеян и мълчалив. Той запали цигара и погледна в ляво от себе си, където имаше един люк. Навън беше приказна вечер осветена от меката светлина на Синята луна. Временното спокойствие беше добре дошло за агентите от AFJ, беше добре дошло и за земляните от градовете. През последните 6- 7 дни Агенцията беше преминала през сериозни проблеми. Мнозина бяха на края на силите си. Агенти заболяваха от лоши болести, заради напрежението. Всички имаха нужда от спокойствие пък макар и временно. Проблемът беше- дали ще има спокойствие…
Алекс въздъхна тежко, запали цигара и си взе от автомата поредната чаша горещо и горчиво кафе, без захар…

(край на Откъс № 18.)

Откъс № 17, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 17, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно същата вечер Алекс опитваше да остане зад пулта и да умува, как този път да избегнат критичната точка, което означаваше- разпадане на бъдещето на няколко цивилизации. Все още беше изключително зле здравословно. Свистенето в мозъка му оставаше изключително силно и му пречеше да мисли. Но Алекс не се отказваше. Оставаха по- малко от 24 часа до настъпване на евентуален апокалипсис във бъдещето. Това беше значението на критичната точка. Алекс не беше сам все пак. Екипажите на двата кораба опитваха какво ли не, та да изчезне опасността.
Алекс запали цигара и поръча да се приготвят за мисия двата хеликоптера- Honda и Mazda. Трябваше нещо да се направи, та да избегнат гибелта на цели няколко цивилизации. Алекс даде инструкции хеликоптерите да са в готовност за отлитане. Очакваше се по- късно да определи и часа на отлитането им от кораба Nissan. Докато по- късно просто си почиваше, седнал зад пулта, Алекс разбираше, че този път може да сгрешат верния път, а връщане назад- нямаше. Ужасен от такава перспектива, той се опитваше да си почива. Може би по някое време през дългата тукашна нощ, хеликоптрите щяха да тръгнат на мисия. Двата екипа на Алекс бяха вече готови в очакване на заповед за тръгване. Самият Алекс им препоръча около четири часа сън.
*
Беше вечерта на другия ден. След неуспешния опит през нощта да се избегне критичната точка, Алекс беше проспал целия ден. Отново му свистеше мозъка, все така силно, но този път беше успял да се наспи. Новините не бяха добри, а от това Алекс разбра за какво е била в началото критичната точка. Ставаше дума, че продължаваше да има критична точка, същата или друга, никой не знаеше. Алекс беше пионер във теорията и практиката със критични точки и аномалии. Той се захвана сериозно с тази тема, именно защото му свистеше мозъка в такива случаи и неможеше да мисли, а освен това ставаше дума за евентуалното разпадане на бъдещето на няколко цивилизации…
*
Вечерта напредваше, когато Алекс отново и отново се опитваше да овладее тази нова критична точка. Аномалията, към тази критична точка се намираше на около 400 км. нататък, а вече летяха дронове към нея за да се опитат да сканират или унищожат. Междувременно двата кораба плуваха бавно из облаците на планетата във обратната посока. Алекс се подкрепяше със бонбони, беше изразходвал много сили през тези няколко дни, а от сладкото- идваха калориите и енергията. Опитите за избягаване на тази нова критична точка, за момента не даваха никакви положителни резултати. "Злите сили" просто искаха да унищожат бъдещето на тези няколко цивилизации, но бедата беше, че те можеше и да успеят… Алекс въздъхна тежко и продължи да опитва различни начини, нещо да направи по темата, каквото и да е- все нещо можеше да помогне. С темата бяха заети много хора от корабите и от кръстосвачите.
Късно вечерта Алекс погледна индикатора за критични точки. Новата точка се намираше на 30 часа напред във времето. Имаше време да се умува и експериментира, но и това време щеше да свърши все пак. Той запали цигара и се замисли какво ново да направи, за да се избегне апокалипсиса на бъдещето. На първо време не му идваха никакви идеи и той малко изморен и обезсърчен заби поглед през люка до себе си. Цигарения дим от тютюн му връщаше разсъдъка, но свистенето в мозъка ставаше досадно и непоносимо. Междувременно по заповед на адмирал Буун, новата аномалия беше атакувана и унищожена, каквото и да представляваше тя. Това беше като мъглива сфера, от която свистяха искри. И тази мярка не даде положителен ефект. Алекс опитаваше нови и нови мерки, но и от тях нямаше резултат.

(край на Откъс № 17. )

Откъс № 16, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 16, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Вечерта напредваше, когато двата кораба пристигнаха по площадките в една от базите до град № 10. Това беше планетата Orixon 44. Алекс и неговия екип излязоха на терасата към техните каюти и погледнаха навън, смрачаваше се, а някъде наблизо беше валяло сняг. Алекс запали цигара и каза нещо по микрофоните си. По говорителчетата по униформата му се чу отговор от базата, че при тях всичко е нормално. Дежурните в този час проверяваха кодовете на базата. Те се пазеха по специален начин, та ако бъде превзета базата- никой не можеше да намери истинските кодове. От двата кораба пък изпратиха своите кодове.
Късно вечерта Алекс седеше зад пулта си. Двата кораба решаваха дали да нощуват тук или да отлитат. Навън не беше излизал никой и от двата кораба. Временно няколко екипа проверяваха района около площадките за кацане. Това все пак беше извънземие. Алекс запали цигара замислен, докато оглеждаше и той района, чрез малък дрон. Тук всичко беше добре замаскирано, включително и корабите. Джунглата на тази планета не беше изследвана добре. Хората гледаха със страх към природата тук, особено извън преградните градски стени, издигнати до 20 метра височина. От джунглата се плашеха и екипажите на корабите. Имаше инструкции, какво да се носи при излизане от корабите, базите и възлите на градовете. Имаше инструкции, как да се върви в непозната среда.
*
Във следобеда на другия ден двата кораба отлетяха от базата до град № 10. Докато набираха височина, полетът продължаваше нормално. На борда на Nissan бяха будни 80 души. Алекс по това време провери как върви полета и пусна новините във вид на текст със снимки, за да ги прегледа. Това бяха много новини, пресяти по приоритет. Алекс се интересуваше предимно какво се случва из базите, градовете, корабите и кръстосвачите на земляните, които бяха преселени по чужди планети, както и на планетата Orixon 44, която беше изцяло земна собственост. Това беше новата планета на земляните. Обикновено именно Агенцията AFJ се грижеше за всичко, свързано със преселниците от Земята. Трудно можеше да се оцелява на чужди планети, без грижата от страна на AFJ (Космически сили на Земята). По това време самата Земя се управляваше от робовладетели, именно от това се беше започнало преселване оттам. Земляните не искаха да бъдат роби, точно по никакъв начин. Самата Агенция AFJ, поставена пред сложни проблеми не признаваше нито робовладелците, нито някой, който би пожелал да командва. Това въобще нямаше как да се случи. Бъдещето и настоящето на земната цивилизация бяха във ръцете на висши военни от Агенцията AFJ.
*
Към края на следобеда Алекс забеляза, че наближават аномалия във пространството и критична точка във времето. Докато се опитваше да се съпротивлява и на двете явления, а от това зависеше бъдещето на цивилизации, Алекс поръча на дежурните, към аномалия да бъде изпратен един от специалните дронове. Във същото време, критичната точка наближаваше във времето… Корабът се намираше сред облаците, със бавен ход на север.
Вечерта беше започнала, а критичната точка все още не беше избегната. Изпратения към аномалията дрон, скоро започна да сканира обекта- аномалията. Именно заради тази аномалия, се приближаваше във времето- критична точка, когато бъдещето е пред разпадане.
Алекс запали цигара и поиска да започват експерименти със аномалията. Само със отдалечаване от нея и чрез опити, можеше да се избегне наближаващата във времето критична точка. Скоро започнаха да се отдалечават от аномалията и двата кораба, освен дрона. От него получаваха информация за тази аномалия.
По- късно вечерта все още нямаше никакъв ефект от действията по въпроса за премахването на критичната точка. В същото време рязко се влоши здравословното състояние на Алекс. Мозъкът му свисетеше, сякаш от мощно облъчване със някакво лъчение, болеше го главата, очите, зъбите. Трудно оставаше изправен повече от 10- 15 минути. Имаше и редица други подобни проблеми. Във положение, че е много възможно просто да умре от осем вида болки по себе си в този час, Алекс запали цигара и прие медикаменти, по инструкциите на шамана Джи. Междувременно критичната точка отстоеше на около 24 часа, напред във времето. Имаше време да се спасява бъдещето на няколко цивилизации, но проблемите растяха през това време…

Откъс № 15, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 15, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Това беше една хубава вечер за двата кораба, продължаващи патрулирането около континента, над океанските му брегове, във режим- дирижабъл. Комуникациите със другите кораби, бази, градове и кръстосвачите наоколо бяха добри в тези часове. Алекс и Палма се черпеха с кафенца и пушеха цигари, седнали по пултовете си. Той умуваше по избрани теми и проблеми, а Палма си беше пуснала музика, докато Ким и Аш приготвяха топли пици за четиримата. Из кораба нещата вървяха нормално, а новините за земляните бяха шарени- и беди и радости. Тази вечер земляните биваха във добро настроение. Безспорно добрите времена ги бяха намерили отново и тук, въпреки голямата дистанция до Земята. В тези часове спяха само 30 души, най- важните дежурни и пилоти за нощната смяна, а останалите имаха време за себе си, да се оправят, да похапнат и да се видят с приятели. На втория кораб нещата стояха аналогично. Между дежурните на двата кораба беше пусната постоянна връзка. Докато водеха патрулирането, дежурните разговаряха по различни теми. Междувременно адмирал Буун беше станал от сън и се стягаше да командва кръстосвачите, поне до там, докъдето имаше радиоконтакт. Адмиралът се явяваше Главнокомандващ на AFJ в тези времена. Това беше 7016- та Година по Земния календар.
Вечерта напредваше, а навън бавно се спускаше сумрак. В идните часове от запад щеше да изгрее Зелената луна на планетата. Алекс и Палма се бяха лепнали към един от люковете, дишаха с пълни гърди чист и свеж въздух от атмосферата и се радваха на хубавата гледка и на добрата си вечер. Корабите бяха в сигурни ръце, на пилотите и дежурните. Алекс запали цигара и погледна часовниците си. Около корабите нямаше почти никакви обекти, а на екранчето светеше "Зелена детелина"- знакът, че всичко е под контрол. По - късно във вечерта на четиримата щяха да гостуват отново останалите от екипа на Алекс- Шао, Джейн, Шон и Никита. Другите двама от екипа- Браун и Моника временно бяха заети- учеха се да пилотират кораба, съвсем професионално.
2.
По- късно във вечерта, вече на светлината от Зелената луна, осемте от екипа се бяха събрали заедно в каютата, на джин- тоник със салатки и мезета и на сладки приказки, беше пусната и хубава музика- парчета от някои корабни оркестри на AFJ. Браун и Моника щяха също да пристигнат, но по- късно.
Късно вечерта Алекс запали цигара и премести вниманието си от мацките, към часовниците си. Трябваше му около един час, за да провери новата информация из тях и новите програми, които получаваше от Адмирал Пайк от кръстосвача New York. Зает със това, Алекс погледна и новините от последните дни и часове. Тези новини идваха от всички места, където живееха земляни, по градове и колонии из звездната система Orixon. Не се забелязваше нищо кой знае колко особено от последните времена.
Беше около полунощ, започваше тукашната дълга и предълга нощ, а двата кораба се носеха сред облаците над планетата. Екипът на Алекс вече бяха в добро настроение и продължаваха да си празнуват. Те бяха стратези във AFJ и конкретно в кораба Nissan. Сами определяха с какво да се занимават, кога да се занимават, а почти винаги знаеха точно какво трябва да се направи и къде трябва да се отиде. Освен десетимата имаше и тяхно подкрепление- още десетима, когато нещата съсвем загрубееха… Това бяха основните екипажи на хеликоптерите Honda и Mazda. Тези два хеликоптера имаха на борда си портативни машини за скокове из времето, а това ги правеше уникални и много ценни. Алекс и неговия екип смятаха скоро да се пренасочват кой към койката си, кой към пултовете или другаде. Течаха последните минути от тяхната вечер, а то беше всъщност нощ, под Зелената луна на Orixon 44. А Алекс смяташе да изгледа някой филм и да си почине добре сетне. Контролно ставане самия той щеше да направи 3- 4 пъти в нощта, за да погледне набързо какво е положението. Когато кораба биваше дирижабъл, той нямаше да се разбие и без пилоти и дежурни, но все пак- трябваше да се внимава, имаше реална опасност от заспиване на дежурен пред пулта… Нощната стража на кораба също правеше проверки против заспиване на пулт.
Във късната доба на тукашните предълги нощи, Алекс се събуди след кратък сън и погледна как върви патрулирането. Всичко течеше нормално. Обаче силно го боляха зъбите и стомаха. Той намери лекарствата за целта във аптечката си и запали цигара, чакайки облекчение на болките си.
3.
Течеше вечерта на другия ден. Двата кораба приближаваха един след друг град № 10. Очакваше се скоро да пристигнат там. Алекс беше прекарал тежка нощ със големи болки от всякакъв характер. Ставаше дума за неуспешна телепортация. Той често се телепортираше, но на самия него не му беше много ясно къде и защо. Това беше голяма загадка във неговия живот. Той смяташе, че става дума за паралелни пространства и експерименти на по- висшите същества във Вселената. Алекс подозираше, че го телепортират когато спи, и то със някакви конкретни цели, които за момента не му бяха ясни. Не му хресваше да умува по тази тема. Информация по темата нямаше от къде да получи. Оскъдните думи от зелените човечета по темата за телепортирането говореха, че става дума за сериозни неща. Алекс не се и надяваше някой ден да разбере истината за себе си. Той се примиряваше със мисълта, че въпреки телепортирането, все пак всеки ден си беше със любимите си хора и екипажа на кораба. Това му беше достатъчно.
Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се заговори със Аш, докато проверяваше нещата за кораба и новините. Това беше негов добър приятел още от живота им на родната планета, преди да се включи отново към AFJ. Познаваха се от Земята и другите от неговия екип.

(край на Откъс № 15.)

Откъс № 14, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 14, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше късно вечерта на същия ден. Корабът Nissan патрулираше над бреговете на континента. Вторият кораб също патрулираше, но със 200 км. по- навътре над континента. Радиовръзките между корабите и към базите и градовете на земляните, тук на планетата Orixon 44, бяха нормални. Алекс пушеше цигара и проверяваше своите апратури и пулта си в общата им каюта, със Палма, Ким и Аш. Те пък почиваха в тези часове, изморени до смърт от тежкия ден и голямото търчане насам- натам, докато избегнат одеве критичните точки и аномалии. Алекс все още можеше и нещо в бонус и не бързаше да ляга на легло. Бяха му казали- за нищо на света да не се отказва и да не се предава. Ставаше въпрос за това, че той беше най- опитния, във войната със "Злите сили" и "Злото", рискувайки себе си… Алекс се беше замислил пред пулта си и умуваше, как по- правилно да се действа при забелязани критични точки и аномалии. Тази теория и практика тепърва се въвеждаше от самия него във връзка със неговите действия и опит от изминалите времена. Това го правеше най- опитен по тези проблеми. Ако той загубеше играта- бъдещето оставаше под разпадане, но ако той спечелеше поредната игра- то бъдещето биваше гарантирано… И всичко това, рискувайки просто себе си, в добре преценен риск. Всъщност той не беше сам, а освен това, имаше хора, които спасяваха пък самия него…
И така се въртяха нещата и истините за световете, Живота, Вселената и всичко останало…
*
Около полунощ, Алекс вече задрямваше пред пулта си. Автоматиката показваше липса на опасности, критични точки и аномалии. Полетът вървеше нормално, в ръцете на пилотите и дежурните на Nissan. Алекс не се оставяше на лепкавата си дрямка. Нечовешката му жажда за живот и тежката отговорност пред няколко цивилизации, го караха да остава отново и отново на мястото си. Този път искаше просто да помисли- как да избегне бедите, следващия път. Такава предварителна подготовка можеше само да му бъде от голяма полза в тежки времена…
*
В късната доба на предългата тукашна нощ, Алекс запали цигара и си помисли да вземе да се разсънва и да хапне. Предвидливо наблизо беше подготвена прясна, топла храна. Почувствал се за момент като последния човек на световете, Алекс настръхна. Часовника му го върна към реалността- той видя дежурните и пилотите на екрана си, както и нощната стража. Не, той въобще не беше сам. Тук в кораба будуваха общо 60 човека, а останалите спяха, изморени от тежките изпитания и в този ден.
По някое време във късната доба на тукашната нощ, Аш се беше събудил. Той отиде до чешмата, изми си лицето и зъбите, наплиска се с вода и докато се подсушаваше с хавлия, хвърли поглед през единия люк. Когато сетне Аш седна на пулта си, той погледна Алекс:
-Спал ли си, Алекс?
-Дремнах за десетина минути.- отговори Алекс.
-Проблеми ли има някакви?- попита Аш.
-В момента няма проблеми. - каза Алекс. -Ще ставаш ли сега, или само за една цигара?
-Ще погледна ситуацията и ще взема решение…- каза Аш, а сетне и двамата замълчаха.
2.
Започваше се вечерта на другия ден. Двата кораба продължаваха патрулирането над бреговете на континента. И двата кораба бяха във режим- дирижабъл, а Nissan минаваше над плажната ивица, докато Ford пък на 150 км. по- навътре над континента. Това беше един хубав ден, а се очертаваше и хубава вечер. Алекс и Палма пушеха по цигара край пултовете си, а вентилатора засмукваше бързо тютюневия дим. Аш и Ким бяха отишли в банята на каютата, за да се къпят. Из кораба нещата вървяха нормално. Радиовръзките бяха добри, а имаше връзка и със кръстосвачите. Алекс отново умуваше над избрани проблеми. Той продължаваше да се подготвя за следващите беди, които можеха да дойдат със критичните точки и аномалиите. Тази теория и неговата практика и опит бяха уникални, нови неща пред AFJ.
(край на Откъс № 14)

Откъс № 13, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 13, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Във вечерта на следващия ден онзи обект от нощта беше проверен на място в орбита. Не бяха забелязани нередности, според законите на AFJ. Едва тогава обектът беше приет за приземяване. Какво общо имаше този обект със забелязаните аномалии, все още се разследваше.
Корабът Nissan тази вечер беше приземен край град № 3, където щеше да има задачи. Докато навън бяха излезли 6 екипа, по работа там, Алекс, Палма, Ким и Аш бяха на терасата към каютата си и се радваха на хубавата вечер. Алекс запали цигара и се загледа в далечината, където летяха двойка дракони. Тези същества имаха физическа сила да превозват един или давама души. Група ентусиасти- земляни, опитваха да се сближат с драконите и да летят със тях. Експериментите бяха в самото си начало. Алекс погледна своите другари, които се черпеха с кафе и се замисли. Драконите бяха добри същества. Те не нападаха хора, а всъщност хапваха разни животинки в джунглата, но само когато са наистина гладни. Ентусиастите имаха намерения да опитомяват дракони и да ги хранят с печено месо, а не сурово, както драконите правеха, поради липсата на друга алтернатива. Това беше просто приятелство между човек и друго същество, каквото по- принцип за хората са например конете.
Вечерта напредваше, когато четиримата се прибраха в каютата си и се разположиха край масата на джин- тоник със салата и мезе. Алекс отново нещо умуваше, този път той замисляше нова програма за компютъра си, която щеше да му помага именно във умуването по разни теми и проблеми. Четиримата тази вечер бяха поканили и другите от екипа на Алекс- Шао, Джейн, Шон и Никита. Като се събраха заедно осмината, вечерта стана съвсем тържествена, истински празник. В същото време корабите оставаха да нощуват тук, в базата до град № 3.
Късно вечерта на борда на Nissan вече се бяха завърнали всички екипи, излизали навън. Входовете на кораба бяха издигнати на 15 метра височина, за да бъдат недостъпни, бяха включени отбранителните системи, предпазния щит, както и алармените мрежи. Корабът беше маскиран, за да не се вижда от въздуха. Екипажът се готвеше за нощуване тук, този път- приземен.
2.
Във следащия ден, във следобеда, двата кораба отлетяха от града. Докато набираха височина, алармите на Алекс пищяха и мигаха разни червени лапички.
*
Към началото на вечерта положението започваше да се нормализира, но две смени дежурни в Nissan бяха изморени и изнервени до смърт. Алекс запали цигара, докато обясняваше този ден на адмирал Буун. Бяха се появили цели две аномалии и две критични точки. На моменти липсваха към 60 % от екипажа на кораба. Това означаваше само едно- не се бяха раждали, заради пробиви във времето… Алекс беше също изнервен и безкрайно изморен. Той отвори бутилка студена вода, взе си и кафе от автомата и продължи да обяснява този ден. На моменти беше липсвал дори кръстосвача New York, а на моменти бяха били само 10 човека и то във хеликоптера Honda. Този хеликоптер и също хеликоптера Mazda имаха бордови машини за скокове във времето… Адмирал Буун скоро разбра този ден, а положението продължаваше да се нормализира… Като виновници за деня, отново бяха идентифицирани така наречените: "Злите сили"… Водеше се разследване, а в тези часове нямаше аномали и критични точки, едното във пространството, а другото във времето. Тези явления се избягваха със начина, как да се постъпи със самите аномалии, така че, критичните точки да бъдат избегнати или отдалечени напред във времето…
*
По- късно вечерта двата кораба летяха на височина 14 км. със система "дирижабъл", във северна посока. Адмирал Буун беше взел решения, издал заповеди, а разследването на този ден едва започваше, търсеха се някакви "черни кутии"… Междувременно "Злите сили" се активизираха в тези часове, на друго място.

(край на Откъс № 13)

Откъс № 12, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 12, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Вечерта напредваше, а двата кораба от кръстосвача New York стояха приземени край град № 2. По това време командир Йон и адмирал Буун, решаваха дали ще се нощува тук, или щяха да излитат за нов полет. Из кораба бяха будни почти целия екипаж. Някои вечеряха, други имаха време да се оправят, а трети бяха заети със задачи. Дежуреше третата смяна, а след полунощ започваше нощната смяна.
Алекс напредваше със материалите за магиите, с които разполагаше кораба Nissan. Той не можеше да си обясни- кой и защо му прави черни магии. Това биваше изключително тежко и взривоопасно престъпление, а AFJ рядко чакаше до присъдите на съда, а просто стреляше първо… От Алекс не ставаше магьосник, но той искаше все пак да неутрализира нанесените му вреди до този момент. Междувременно помощта от шамана Джи- един от лечителите на кораба, беше постигнала добър ефект, Алекс идваше на себе си.
По- късно вечерта кораба Nissan набираше височина над континента, тръгнали отново на нощно патрулиране. Алекс беше все по- добре, след като одеве можеше направо да умре от направени му черни магии, неизвестно от кого и защо. Едва сега той си обясняваше грипа, който често го мореше и тормозеше, а то било от черни магии… Разбирайки тази истина, Алекс беше готов да отмъщава и то сериозно. Но от човещина и от добро настроение, той просто отложи възмездието. Когато по някое време Алекс се изправи пред предния люк със запалена цигара и заби поглед към хоризонта, където изгряваше Синята луна, той се почувства великолепно и дори се замечта… Палма го поглеждаше хитро и нещо заговорничеше със Ким. А Аш се беше захванал да прави салатка и да реже мезе за вечерния джин на четиримата. В своята каюта бяха, а тук дори койките бяха четири. Това им беше като дом, като работно място, като боен пост и всичко подобно…
Късно вечерта Nissan летеше в посока към Синята луна, на височина от 10 км. и със скорост 100 км/ч. Вторият кораб- Ford беше по- назад със 100 км. Патрулирането вървеше нормално. До градовете на земляните идеха обикновено товарни и туристически кораби на извъземните от съседните планети. Често пъти идваха товарно- пътнически кораби. След проверките по радиото, тези кораби бяха посрещани по летищата на земните градове.
Алекс, Палма, Ким и Аш в тези часове се черпеха със джин- тоник, със салата и мезета. На борда на кораба си имаше хора за всичко. Те четиримата имаха собствени задачи тук, като водещи стратези на AFJ. Имаха свободата, сами да определят темите си за размисъл, сами да си определят и задачите си за вършене. Някак си между другото, четиримата наблюдаваха и следяха как върви полета и какви са новите новини от близо и далеко. Към същия екип бяха Шао, Джейн, Шон и Никита, които имаха съседна каюта.
На тази планета нощите биваха много много дълги. За да не заспи някой дежурен на пулта си, се вземаха специални мерки. Също така нощната стража наглеждаше дежурните, заради същото. А Алекс покрай джина и почерпката с най- добрите си другари тук, се беше развеселил и умуваше по тотално нови неща от службата и живота си.
Някъде около полунощ Алекс се изправи до предния люк, запали нова цигара и докато пушеше тютюна, се беше замислил нещо. Палма се залепи за него, омагьосана от вечерта и джин- тоникът. Междувременно дежурните проверяваха кодовете за достъп на приближаващ планетата обект. Във очакване на резултата, дежурните бяха напрегнати. Във това време на часовника на Алекс се задейства някаква аларма и замига лампичка. Той погледна часовника, а там пишеше: " Внимание! Неидентифицирана опасност!". На другия часовник светеше индикация: "Внимание! Наближаваща Аномалия! До Критична точка остават 55 минути! ". Алекс изтръпна, натисна бутона за обявяване на "Бойна тревога" и се настани зад пулта си. Тази нощ нямаше да се спи…
*
Това, което се случваше в нощта, мина бързо като на лента пред вниманието на Алекс. Обектът, който създаде напрежението беше заставен да остане в орбита около планетата. Със това забелязаната аномалия изчезна, а критичната точка се отдалечи нататък със няколко години.

Откъс № 11, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 11, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Наближаваше полунощ. Патрулирането вървеше нормално. На 200 км. зад кораба Nissan се движеше и втория кораб- Ford. Алекс и неговите хора бяха в каютата на четиримата и се занимаваха както обикновено- каквото преценят. А той умуваше зад пулта си и драскаше нещо на хартия. Във получените нови новини нямаше нищо особено. Това малко тревожеше, защото май беше като "затишие преди буря". Нещата долу на Orixon 44 вървяха нормално, а колкото до приближаващото към тази звездна система "Зло", то за момента нямаше активност. В граничните зони бяха подсилени постовете. Наблизо обикаляха кръстосвачите на AFJ. Икономиката на земляните в тази звездна система вървеше нормално, водена от волята на AFJ. Произвеждаха се най- различни стоки, които бяха ценени високо от извънземните и това даваше добри финансови резултати. По отношение на храната, земляните добиваха сами повече отколкото им трябваше. Така се стигаше до запасяване и износ на хранителни стоки. От други места, както и от Земята, всеки ден пристигаха кораби със преселници. Те вече се посрещаха предимно на Orixon 44 и то със незабавно настаняване. Навън в джунглата беше трудно да се оцелее, дори за астронавтите- командоси от AFJ.
2.
Беше следобедното време, когато Nissan приближаваше град № 2. Алекс беше във лошо настроение. От разузнаването беше дошла информация. "Злото" по границата на Orixon само временно се бавеше. Те имаха намерение да водят техните войни във тази система включително. Техните намерения бяха ясни- те не смятаха да пазят някакви там "цивилизации", колкото и да са високоразвити и цивилизовани, свръхинтелигентни и носещи висш разум…
Алекс запали цигара, замислен. Не му даваше покой опасността от външна война, която само щеше да посети звездната система Orixon, водена от военните си стратегии, напълно неуважаващи тукашните цивилизации. В това число влизаха и земляните, колкото и малко да бяха на брой в тази система.
*
Към средата на следобеда Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Той запали цигара дълбоко замислен. Целият екипаж знаеше за приближаващото "Зло". Според някои хора, то предстоеше голяма война. Добрата новина беше, че из Orixon имаше много и най- различни цивилизации. Земляните не бяха сами тук. Това пък обединяваше противниците на голямата война във така наречената Съпротива. Темата за приближаващата голяма война и "Злите сили" ставаше най- голямата тема из цялата система Orixon. Цивилизациите се обединиха около идеята- да не допускат далечните войни тук във системата. Съпротивата започваше да готви сериозни сили, които да отблъскват "Злото" извън системата Orixon.
*
Корабът Nissan се беше приземил край град № 2 от близо половин час. Навън бяха заминали пет екипа. Единият от тях беше със хеликоптер и отиваше в града, за да занесе компютри и радиотелефони до там, специално производство на двата кораба и техния кръстосвач. Алекс и Палма бяха на терасата на каютата на четиримата. Те се радваха на гледката, свежия и чист въздух, както и нормализирането на положението.
По- късно, преди да се започне вечерта, Алекс изпадна в грипова треска. Докато опитваше да се стопли, той не вярваше, че навън е +30' С. Болки тормозеха цялото му тяло, и мускули и кости. Съзнанието му бавно опитваше да гасне. Алекс седна зад пулта си, но нямаше никакво желание за нищо. Палма усещаше бедата, но се въздържаше да разпитва. Тук знаеха за грипа на Алекс, който му се обаждаше понякога и го тормозеше. Алекс запали цигара, почти като осъден на смърт, взе си кафе от автомата и заби поглед в белия лист пред себе си, без абсолютно никакво желание в този час, за каквото и да е било. Съзнанието му гаснеше бавно. Ако в този час Алекс можеше да си спомни за нещо хубаво в поредните си няколко животи, той сигурно би си спомнил това…
*
Шаманът Джи не закъсня да посети Алекс. Това беше единия лечител в кораба. Джи беше категоричен- някой правеше черни магии на Алекс. Докато се опитваше да отнеме вредните магии от Алекс, двамата се замислиха, на кого би му потрябвало да прави черни магии, точно пък на скромен човек, като него…
Шаманът Джи помогна на Алекс със молитви, билки, цярове и лекове. Това облекчи болките му и очите му бавно си завръщаха блясъка, активизира се и нечовешката му жажда за живот. Шаманът Джи му даде инструкции и си отиде. Алекс се изправи пред единия люк и отвори прозорчето за пресен въздух. Докато пушеше цигара, никой не смееше да го заговори. Новината стресна Алекс. "Черни магии!"- се въртеше из ума му,- "Кой и защо?!"…
3.
Започваше вечерта, а Алекс изучаваше засилено: "неутрализиране на черни магии.". Той смяташе да си направи дори индикатор за забелязани подобни аномалии. Трябваше само малко да поизучи теорията по този въпрос… Но- имаше много страници да чете за това и много картинки да види…

Откъс № 10, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 10, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Наближаваше полунощ. Корабът плуваше сред облаците на 8 км. височина, като дирижабъл. Корабът Ford го следваше на около 20 км. по- назад. Патрулирането нощем отнемаше повече хора, заради взетите повишени мерки за сигурност. На тази планета, Orixon 44 нощите бяха много много дълги. Това налагаше да се сменяват две смени по време на нощта. Опасността някой да задреме на пулт беше голяма, именно затова бяха налице повишени мерки за контрол над заспиването на пулт. Екипът на Алекс имаше всъщност специални функции и тези хора сами си определяха времето за сън. Тази вечер Алекс отново нещо замисляше. Неговите нови идеи нямаха край. Докато се занимаваше със някаква нов аидея, той проверяваше и състоянието на кораба и екипажа и как върви патрулирането. Той не забравяше да следи изкъсо и новините, които идеха на всеки кръгъл час.
Някъде около полунощ Алекс и Палма запалиха по цигара с по чаша кафе. Ким и Аш бяха отишли да изпекат по две топли пици- специалитет, за среднощно похапване за четиримата. Из кораба беше спокойно. Стражата обикаляше из общите каюти, за да проверява за задрямали дежурни. Кораба се намираше на 10 км. височина, над джунглата, а около сутринта щяха да бъдат над град № 8. Алекс и Палма бяха щастливи. Заедно през цялото време, плюс най- добрите си колеги и приятели. Това беше велико постижение за тях, а и за всички мъже и жени от AFJ. Стратегията им беше успяла да надвие "злото", стремящо се да разделя хората…
2.
Беше започнала вечерта на другия ден. Двата кораба се намираха на площадките в една от базите до град № 8. Бяха пристигнали още на сутринта. Денят вече си отиваше, а по- късно вечерта Nissan трябваше да отлети на патрулиране. Алекс отново беше поспал във следобеда, след неспокойната нощ, когато беше сънувал лоши сънища. Той запали една цигара, докато преглеждаше новините от близо и от далеко, от местата, където живееха земляни. Замислен над теми от новините, Алекс погледна какво правят неговите хора от каютата. Палма беше в добро настроение. Ким хапваше вафли, а Аш вече беше нападнал бутилка джин с тоник. Из корабите всичко беше нормално. Вече беше заредено гориво за новото патрулиране, а извън двата кораба навън нямаше хора от двата екипажа. Наближаваше време за отлитане.
*
Корабът Nissan набираше височина по- късно във вечерта. Започваше се нов патрулен полет. Алекс се подкрепяше с кафе. Той запали още една цигара, докато наблюдаваше параметрите на полета и набирането на височина. В тези часове Алекс беше леко отнесен и разсеян. Емоциите и странното настроение бяха победили неговия трезв разум. Докато си мислеше и вярваше, че иде добро бъдеще, Алекс нито за час не забравяше родната планета. Земята беше отдалечена от тук на цяла земна година полети. Дори да можеше да ги изпратят обратно до Земята, то там всичко вече беше коренно различно и това щеше само да огрочи и разтревожи пътуващите до там. Носталгията по миналото надделя в емоциите на Алекс в тази вечер. Той пазеше хубави спомени от миналото си. От мислите му го отклони Палма, която искаше да си бърборят за нещо, било и скучно. Алекс лесно развали скуката на Палма. Знаеше какво да й каже, знаеше как да се държи за да й бъде добре. В това време Ким и Аш приготвяха топли, пресни пици за вечерна закуска на четиримата. Корабът се издигна и остана на 12 км. височина над континента. Беше задействана системата "дирижабъл". Докато се носеха със около 100 км/ч. на север над една планинска верига, от екипажа будуваха 80 души. Патрулирането вървеше нормално, без съществени проблеми. В каютата на четиримата беше уютно и топло, а навън се готвеше да вали дъжд.

Откъс № 9, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 9, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Започваше вечерта, а току- що в базата край град № 7 беше пристигнал и кораба Ford. Край корабите във временната скара- бира шатра със прави места, се бяха събрали около 400 души от корабите, от базите и от града. Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха почерпили вече и похапнали от месото на скара и се прибираха към кораба. Алекс запали цигара и се поспря при охраната на единия вход на Nissan. Тези момчета от охраната бяха негови приятели от среднощна стража правена преди години. Когато четиримата се прибраха в каютата си, Алекс отиде да се къпе, а сетне облече чиста, свежа униформа и внимателно подреди всички джаджи по себе си и джобовете. Докато преглеждаше новините той се беше замислил дълбоко. Палма беше пуснала хубава музика, а Ким и Аш хапваха топли, пресни пици. Алекс запали цигара, взе си от автомата чаша кафе и се зае да драска по листи хартия, докато подреждаше мислите си и правеше равносметка на изминалите времена. Време беше отново да тръгне по нов път, с още по- нова логика и приоритети. Той успешно събра мислите си и преосмисли и осъзна живота и службата си тук на кораба Nissan. Беше пределно ясно, че добрите времена отново бяха навестили земляните тук, на Orixon 44.
*
Вечерта напредваше, а веселбата вече се ориентираше към приключване. Двата кораба щяха да нощуват тук край град № 7. Алекс беше станал нов човек, със нова, още по- сложна логика, със още по- сложни приоритети. Той запали цигара, взе си чаша кафе и се изправи на терасата към каютата на четиримата и огледа наоколо със бинокъл. На север изгряваше Синята луна, а звездата вече беше залязла на запад. Това нямаше да бъде съвсем тъмна нощ, а нощите тук бяха много много дълги.
Наближаваше полунощ. Алекс, Палма, Ким и Аш работеха по пултовете си във общата си каюта. Базите, корабите и града бяха добре замаскирани в джунглата. Предпазните стени също бяха замаскирани, но през тях нямаше как да се премине до града, и базите около него в четирите посоки на компаса. Имаше специални входове и изходи във стените на града. Стража дебнеше врагове и диви зверове по много постове около града и базите.
Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. В това време се прибираха и последните хора от екипажа, които бяха навън. Двата входа на кораба бяха вдигнати на 20 метра височина, за да бъдат недостъпни. Това бяха всъщност товарни асансьори. Командир Йон даде инструкции на стражата на кораба и се прибра в каютата си, а рано сутринта Nissan тръгваше оттук на нов патрулен полет. А Алекс беше намислил скоро да се пльосне в койката си и добре да си почине и поспи до утрото, когато трябваше да отлетят отново. В оставащото му време, преди това, той прегледа основно техниката си- двата ръчни часовника- сложни компютри, лаптопа си и самия пулт. Докато подреждаше нещата си из техниката, той осъзнаваше, че тръгва по нов път…
2.
Беше вечерта на другия ден. Корабът патрулираше отново над планетата, във режим- дирижабъл, на около 5 км. височина. Алекс напоследък имаше проблеми със зъбите, но шамана Джи му даде специални лекове и билки, та положението беше започнало да се нормализира. Тази вечер Алекс страдаше от носталгия по миналото и по родната планета. След безсънната нощ във адски зъбобол, той беше успял да поспи чак във следобеда. Сега се намираше малко "извън час", след като беше пропуснал голяма част от деня. За да навакса пропуснатото, той се зае да преглежда новините от последните дни и часове. Алекс запали една цигара, хвърли един поглед на часовниците си, за да види, какво става из кораба и как върви полета, а сетне погледна в ляво от себе си, където беше единия люк и погледна навън. До него бяха Палма, Ким и Аш, а това беше каютата на четиримата. Те работеха от тук, чрез пултовете си, компютри и техника, каквато имаше тук.
Вечерта напредваше неусетно. Тази нощ Nissan щеше да бъде в патрулен полет, а не да нощува приземен някъде. След броени часове настъпваше полунощ, когато дежурните се сменяха със нощната смяна, както и останалите имащи задачи из кораба. Адмирал Буун в тези часове обсъждаше със командир Йон някои проблеми от последните дни, а край тях търчаха момичета, които им помагаха и разнасяха питиета и лакомства. Екипажът се готвеше на нощуване във патрулен полет. Бяха подсилени дежурствата, охраната и други постове из кораба.

Откъс № 8, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 8, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше вечерта, а Nissan продължаваше патрулния си полет над населения континент със земните градове и бази. Алекс ставаше все по- свиреп. Това, което правеха понякога за планетата хората долу, не винаги беше достатъчно правилно. Алекс доказваше това със помощта на логика. Започваше се и съдебно преследване на виновните в тези неправилни решения. Въпреки всичко Алекс оставаше свиреп и бесен. На моменти мразеше силно, разпознавайки "лоши хора" и сред "своите". Точните причини за унищожителното поведение на Алекс не можеше да се установи. Командир Йон смяташе, че наближават истинските врагове, по някакъв начин… Това обясняваше унищожителното поведение на Алекс… Самият Алекс се отказа да говори известно време, освен със екипа си. Палма и Ким ревяха, а Аш сконфузено търсеше начин да укроти Алекс. Шао и Джейн мълчаливо признаваха, че Алекс е прав, отново за кой ли път, а Шон и Никита съвсем трезво се занимаха да проверят за какви "груби грешки" говореше Алекс напоследък…
Късно вечерта Алекс подлудя окончателно.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът продължаваше патрулирането си, а Алекс беше вече малко по- спокоен, но без да изоставя недоволството си от грешките на земляните, които живееха на тази нова за всички тях планета. Недоволството на Алекс от неправилни решения и действия из планетата, продължаваше. Алекс доказваше с логика, сгрешените решения и неправилните действия на цивилни и военни. Тази негова критика предизвика поредица от разследвания.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и се изправи пред предния люк на каютата на четиримата. Палма почиваше, а Аш и Ким се занимаваха с проверка на раниците и резервите си. Корабът прелиташе бавно над едно от вътрешните за континента езера. Гледката беше неповторима, а въздуха, който влизаше през малък прозорец за именно тази цел, беше чист и свеж. Алекс се замечта за момент. Разбира се, за какво би мечтал човек, който е на едно от най- сигурните места наоколо, уредил живота си в добра служба, където винаги беше с другарите си и винаги можеше да получи помощ от своите хора. Алекс знаеше това добре. Тук въпроса беше съвсем друг- той мечтаеше, Земята- родната планета на хората, да бъде освободена и да тръгне по правилни пътища. Това нямаше как да стане в скоро време. Акули държаха в робство почти всички хора, останали все още на Земята. Само големите разстояния не позволяваха на хищните акули да опропастят живота на цивилизацията и из космоса, а това беше хитър коз в ръцете на цялата човешка цивилизация. Агенцията AFJ (Земни Космически Сили), точно никога нямаше да се подчинят и на никого, а в техните ръце бяха делата в полза на преселената цивилизация от Земята, във звездната система Orixon. Контролът и отговорността, всичко беше в ръцете на Агенцията AFJ, точно както трябваше да бъде. Това радваше военни и цивилни. Земляните- преселници всъщност добре си живееха под контрола и крилете на AFJ. Това се пазеше в тайна, за да не бъде оплескано по един или друг начин, от недоброжелателни, завистливи и алчни извънземни видове.
2.
Следобеда беше към средата си, когато Алекс и Палма тръгнаха на разходка из кораба. Те имаха да проверяват няколко от компютърните и електронни възли из кораба, за да подменят няколко изгоряли схеми и чипове. Докато крачеха през коридори и асансьори двамата бяха щастливи, че са винаги заедно, един до друг. Това беше велико постижение и тук всички осъзнаваха това. Палма отново беше влюбена, без да издава това никому, а Алекс мълчаливо си носеше кръста и много внимаваше да не я обиди по някакъв начин, защото тя биваше съвсем уязвима от него в тези дни. Положението беше подобно и със Ким, но тя беше по- студена, млада жена, по- улегнала и сурова. Това бяха жените на Алекс, както и онези двадесет, с които се беше наложило да се размножава по заповед, а и вече имаше към 25 деца там. Тези двадесет майки се бяха обединили и живееха под общ покрив. Алекс често се свързваше с тях, но за нещо в повече не може и да става дума… Децата му растяха бързо. Неговата воля беше- те да изкарат военните Школи за командоси- агенти на AFJ. Майките решиха да тръгнат по същия път.
*
По- късно във следобеда Nissan се спускаше към град № 7 и площадките за кацане в една от базите на военните. Алекс запали цигара с поредната чаша кафе и заби поглед във показанията на приборите. Приземиха се като по учебник, половин час след това. Добре маскираната база се раздвижи, а хора излязоха насам- натам из базата. От кораба излязоха четири екипа. Имаха товари за оставяне за този град- нови компютри и радиотелефони със по няколко централи, както и два специални хеликоптера, произведени наскоро в кръстосвача New York, а щяха да закупят гориво, провизии и други благини. Други два екипа излязоха от кораба и опънаха временна, скара- бира шатра със прави места, пуснаха хубава музика и обявиха празник за базите и града. Тук скоро заприиждаха любители на скара- бирата, от корабите, базите и от града. Каквато беше традицията из космоса, тук хората се движеха навсякъде по двойки- мъж със жена. Обикновено те бяха и съвсем сериозни партньори във живота, а не само колеги. Това наистина ставаше празник, както обикновено се празнуваше тази среща между хората, за тези часове, за хубавата вечер, която щеше скоро да дойде. Времето беше леко прохладно и приятно, а въздуха- чист и свеж. Алекс, Палма, Ким и Аш също излязоха при скара- бира пункта, за да се почерпят и да хапнат, а тук срещнаха и интересни хора.

Откъс № 7, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 7, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта Nissan и Ford се намираха на площадките на една от базите до град № 5. Между двата кораба беше разгънат тунел- топла връзка, на височина 15 метра, за да си гостуват и да се видят двата екипажа. Друг тунел беше опънат към базата, а отгоре всичко беше маскирано, за да не се вижда от въздуха. На този принцип беше изграден и самия град № 5 . Алекс, Палма, Ким и Аш пушеха цигарки и се черпеха с джин- тоник. Корабите щяха да нощуват тук на това място. Тукашните нощи бяха много много дълги.
*
Във следобеда на другия ден Nissan се готвеше за отлитане на патрулен полет. Алекс беше бесен във този ден. Екипажът му беше объркал деня със глупави грешки и пропуски във задълженията на четири екипа. След като се изпокара с много хора, Алекс бавно започваше деня си съвсем отначало. Във карцера бяха заточени 40 души, заради грешките и пропуските си. Алекс бавно възстановяваше ситуацията във кораба, но щетите бяха сериозни- на лице беше загуба на информация от последните дни. В последния момент екипа на Алекс се сети за медалионите си, подарък от адмирал Буун. Именно там намериха точно копие на загубените данни, а това спасяваше положението. Самият Адмирал Буун все още не се беше завърнал от града.
*
Към края на следобеда Nissan вече се намираше на 7 км. височина, във вид на "дирижабъл" и плавно се носеше на запад над градовете на земляните на този единствен за момента населен континент. Тази планета беше Orixon 44, изцяло собственост на земната цивилизация и AFJ (Земни Космически Сили). Екипажът се беше разделим по екипи, като будуваха 50 души. Хората от карцера бяха освободени след като прекараха там 5- 6 часа време. Това стана отново по волята на Алекс, който в тези часове се намираше в каютата със Палма, Ким и Аш. Те пушеха цигари, черпеха се със пепси и работеха по няколко теми и планове на AFJ за тази планета. Алекс отново драскаше по листи хартия, сложни схеми, алгоритми, йероглифи и текст със по няколко думи. Междувременно комуникациите на кораба бяха добри. В този час бяха получени много новини от съседните планети, от земляните по чуждите планети, живеещи в земни градове- колонии. Новини се получиха и от кръстосвачи, кораби и бази на AFJ. Алекс преглеждаше новините и умуваше какво да се предприеме по- нататък. За момента "злото", което се беше активизирало одеве, не нападна звездната система Orixon, но по границите оставаха да охраняват кръстосвачи и кораби на AFJ и на Съпротивата. Алекс запали цигара, взе си още една бутилка пепси и се изправи пред предния люк. Корабът плуваше сред облаците. Долу сред джунглата се нижеха нови и нови строежи на земляните, както още бази и градове. Преселници от Земята и другаде пристигаха на Orixon 44 всеки Божи ден. Тук се стараеха да ги посрещат навреме със подслони. Планетата беше опасно място- дива и девствена извънземна джунгла. Беше изключено да се оцелее без подслон…
2.
Във началото на вечерта Алекс и Палма отидоха по другите каюти, за да видят колегите си, отбиха се и в дежурната каюта. Тук всичко беше под контрол. Пилотите Джони и Джими почти нямаха работа, кораба послушно плаваше сред облаците на запад. На борда беше и Адмирал Буун, който командваше AFJ, поне докъдето имаше комуникации. Алекс и Палма излязоха и по коридорите на кораба. В оранжерията имаше само няколко души, но сега роботите събираха новата реколта плодове и зеленчуци, събираха новата популация риба от малкия, бордови рибарник, избираха по няколко и от прасенцата, за менюто на екипажа в идните дни. От птиците бяха дадени достатъчни количества пресни яйца. Тук всичко беше бърорастящо. Като от "рог на изобилието" от оранжерията се получаваше достатъчно храна, както беше стратегията при далечни полети. Двигателите пък ползваха ядрена енергия, електрическа енергия и просто разградена вода. Имаше 4- 5 системи за двигателите, със допускане на различен вид гориво.
*
Щом се прибраха в каютата си Алекс и Палма, вече се бяха освежили от разходката и готови да продължават работа. Алекс запали цигара, извади джобната си, плоска бутилка един литър джин- тоник и гаврътна юнашка глътка, отново беше побеснял. Докато сипеше огън и жупел по микрофона, някъде из базите вече си разбираха грешките, но със голямо закъснение…

Откъс № 6, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 6, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Към средата на следобеда на другия ден корабът Nissan се намираше край град № 10 на земляните. Бяха пристигнали още рано сутринта тук. На борда на кораба имаше 300 души, по принцип, а в тези часове четири екипа бяха на разходка из града. Тук беше топло и слънчево, със пухкави бели облаци. През дългата тукашна нощ тук беше валял проливен дъжд и беше вилняла буря. Алекс в тези часове пушеше цигари с кафенца в компанията на Палма, Ким и Аш. Четиримата се забавляваха със видео- разговори с четирите тукашни бази и със града, както и със кораба Ford и със кръстосвача New York. Другите четирима от екипа- Шао, Джейн, Шон и Никита разглеждаха новините от изминалите часове и дни, приготвяйки доклад за Адмирал Буун, който оставаше във Nissan за неограничен период от време. Алекс както обикновено имаше пред себе си чисти листи от хартия и нещо си драскаше по тях, докато умува по няколко основни теми. А пък дежурните следяха всичко наоколо, за предпазване от нападения от космоса, по вода и по суша и по въздуха. Тази нощ корабът щеше да плува " като дирижабъл" над континента, като охрана. Пети екип работеше с роботи по разтоварването от кораба на нова техника за базите тук и града, а щеше да отнесе провизии и гориво. Отделно навън беше отворено магазинче на кораба, където се търгуваха дребни стоки със ограничен брой за колекционери и любители на деликатеси и вкусотии. А Алекс пак беше запалил цигара, излязъл на терасата към каютата и се радваше на гледката. В идните часове щеше да се спуска хлад.
*
Вечерта започваше, а Nissan излиташе от базата до град № 10, а докато набираше скорост наоколо завилня буря. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в каютата си и се черпеха с джин и цигарки, наблюдавайки как върви отлитането.



2.
Вечерта напредваше, когато Nissan премина към режим "дирижабъл" и със включени стабилизатори, заради бурята. Под кораба долу на земята се сипеше дъжд. Започваше патрулен полет, без определен краен час. Тепърва предстоеше дълга дълга вечер и още по- дълга нощ…
Алекс отново драскаше по листите хартия пред себе си, поглеждаше двата си ръчни часовника и компютъра си и умуваше продължително време. Време имаше толкова много, че по някое време щеше да се чуди как да го уплътни, за да изпадне във скукообразно състояние на тъпотата. Палма си беше пуснала тиха музика и дебнеше как върви полета и има ли някаква опасност наоколо. Аш закусваше топли пици, а Ким хапваше вафли. Четиримата се намираха в своята каюта. Наблизо във дежурната каюта всичко беше под контрол.
*
Късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из дежурната и близките общи каюти за екипажа. Тук имаше към 30 души, дежурни, охрана, сервиз и техници. Други 20 души работеха тук- там по някои задачи из кораба. Останалите почиваха или спяха, а някои похапваха. Двамата поговориха известно време с дежурните и се спряха до един люк за да погледат навън, запалиха по цигара и се замечтаха.
Беше полунощ, когато Алекс и Палма се прибраха при Ким и Аш във общата им почивна каюта, от където четиримата работеха и обмисляха бъдещи планове, решаваха проблеми и се справяха със различни задачи. Алекс запали цигара и погледна ръчните си часовници. Предстоеше им дълга и предълга тукашна нощ. Намираха се между три от градовете на земляните, на височина 5 км. и плавно се носеха от ветровете насам- натам, във режим "дирижабъл". В тези часове по планетата и наоколо беше спокойно. Алекс взе листа със новините и се занима да преглежда по- важните от тях. Тези новини пристигаха отвсякъде във звездната система Orixon, където живееха земляни.
3.
Във вечерта на другия ден Nissan наближаваше град № 5. Алекс, Палма, Ким и Аш седяха по пултовете си в тяхната каюта и работеха. Алекс си взе чаша кафе от автомата, запали цигара и замислен погледна навън през предния люк. Скоро щяха да пристигнат при града, в една от неговите четири военни бази. Времето в тези часове беше дъждовно и бурно. Долу под кораба плющеше проливен дъжд със гръмотевици и силни ветрове. В каютата беше защитено и сигурно. Така биваше из целия кораб. Тези машини бяха проектирани и изградени по върхови технологии от Земята и от приятелски, високоразвити цивилизации. Ако в космоса изобщо можеше нещо да е сигурно, то това бяха кръстосвачите, корабите и другите машини на AFJ. Алекс въздъхна в момент на облекчение. Той и неговите хора служеха и живееха във AFJ, а именно на борда на кораба Nissan. Не можеше да се намери по сигурно място и по- защитен живот. Със този факт се заглушаваха всякакви тежки мисли, че тази съдба не е добра, че можело да се живее по- добре, по- спокойно, някъде другаде. Отдавна агентите от AFJ не си и помисляха такива неща, не си и помисляха за друга съдба…

Откъс № 5, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 5, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше във следобеда на другия ден. Корабът Nissan плуваше на повърхността на океана, със курс към един голям остров. Във тези часове Алекс наблюдаваше острова и умуваше дали да отидат там за да го огледат, първо от въздуха, а сетне по суша. Във умуването участваха и дежурните. Напред бяха изпратени четири упрявляеми дрона от по- малките. Алекс запали една цигара и се загледа напред по курса на кораба, изправен до предния люк. Радиовръзките бяха нормални в тези часове, а на острова все още не беше стъпвал никой. Картината от дроновете показваше от висоина красотите на острова. Той притежаваше и вътрешна река, но флората и фауната показваха една истинска, извънземна джунгла. Високо в планините на острова се забелязваше снежна покривка. Времето тук беше хубаво, около +15' С.
Към средата на бордовия следобед Nissan пусна котва недалече от бреговете на острова. Вълнението на океана беше в допустимите граници. Три екипа се подготвяха за полет над острова със хеликоптри. В това време Алекс и Палма отидоха на терасата към каютата и се загледаха към бреговете на острова и върховете на планините в далечината. Това място беше уникално, а все още никой не знаеше, но тук щеше да се изгради след години, Столицата на Планетата, както и Централа на AFJ…
Денят напредваше неусетно. Трите екипа вече летяха със хеликоптрите си над острова и го изучаваха.
*
Във началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата към каютата си, за да пушат цигари и да се почерпят със джин- тоник. Някакво настроение владееше кораба, сякаш добри времена бяха застигнали отново земляните и тук на новата им планета, отдалечена на цяла земна година от родната планета Земята. Между другото вече имаше поколения, които не бяха родени на Земята, а по корабите и по земните градове по чуждите планети наоколо. Те си оставаха завинаги със земен произход, но тенденцията беше, че новите поколения все по- малко знаеха за произхода си, а много не бяха й чували за Земята…
*
2.
По- късно във вечерта хеликоптерите се прибраха за нощуване. Целият кораб се готвеше за нощуване. Щяха да останат тук до острова, с надеждата на другия ден времето да е добро, за да картографират острова. Корабът беше потопен на известна дълбочина, като идеална маскировка. На повърхността наблюдаваха дронове- шамандури. За момента всичко беше нормално.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма седяха по пултовете си, заети със задачи. Една от картинките показваше локаторите и радарите. Наблизо нямаше дори китове. Алекс запали цигара и си пусна новини за да ги прегледа. Имаше новини, както от тукашните хора по бази, градове и кораби, така и от много други колонии със земляни. Алекс имаше сложен подход към отсяването на информация. Обикновено го интересуваше броя на загинали и ранени земляни, за каквото и да ставаше дума в новината. Нататък беше много по- сложно…
*
Късно вечерта до кораба пристигна със малкия си боен кораб Адмирал Буун. Той мина през барокамерата и се появи из коридорите на Nissan воден от дежурната стража. Адмиралът пое командването на двата кораба, а втория от тях, Ford щеше да е наблизо след около един час време. Алекс и Палма посетиха адмирала, за да му обяснят ситуацията, а сетне му връчиха кодовете за компютъра му. Адмирал Буун щеше да командва от каютата си, а това правеше съвсем отделен от останалите. Допускаше се само стража и по някоя сервитьорка за храната му през идните нощни и сутришни часове. Тук нощите бяха много много дълги…
*
Още по- късно вечерта Алекс и Палма се прибраха при Ким и Аш в общата им почивна каюта. Те смятаха да останат още часове будни, за да се повеселят и да свършат нещо полезно за себе си и техниката си. Подводната обиколка около населения континент със земляни, им се беше харесала. Междувременно Nissan изостави нощуването и потегли под водата на не голяма дълбочина, със все още неизсяснен курс. Нещо се беше объркало през изминалите 3- 4 часа.
3.
Беше във следобеда на другия ден. Корабът Nissan плуваше сред облаци над континента, във патрулен полет. От далекосъобщенията ставаше ясно, че злото се е активизирало наблизо до звездната система Orixon. В тези дни кръстосвачите на AFJ, предприемаха маневри. Кръстосвачът New York оставаше да охранява планетата Orixon 44- новата планета на земната цивилизация. Алекс в тези часове страдаше от лепкава дрямка. Напразно се опитваше да изплува от лепкавата дрямка с кафета и плискане с вода на чешмата. Не му спореше и със работата.
*
Вечерта започваше, но този път щеше да бъде много много дълга…
Алекс се беше разсънил, беше и разпознал древни врагове сред "злото" на границата на звездната система. Адмирал Буун разбираше добре случващото се, а той беше изключително суров и мъдър човек. Временно към "злото" бяха изпратени сериозни сили. Все още не се знаеше, дали "злото" ще нападне системата. Съпротивата също беше вдигната по тревога.