Откъс № 5, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 5, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше във следобеда на другия ден. Корабът Nissan плуваше на повърхността на океана, със курс към един голям остров. Във тези часове Алекс наблюдаваше острова и умуваше дали да отидат там за да го огледат, първо от въздуха, а сетне по суша. Във умуването участваха и дежурните. Напред бяха изпратени четири упрявляеми дрона от по- малките. Алекс запали една цигара и се загледа напред по курса на кораба, изправен до предния люк. Радиовръзките бяха нормални в тези часове, а на острова все още не беше стъпвал никой. Картината от дроновете показваше от висоина красотите на острова. Той притежаваше и вътрешна река, но флората и фауната показваха една истинска, извънземна джунгла. Високо в планините на острова се забелязваше снежна покривка. Времето тук беше хубаво, около +15' С.
Към средата на бордовия следобед Nissan пусна котва недалече от бреговете на острова. Вълнението на океана беше в допустимите граници. Три екипа се подготвяха за полет над острова със хеликоптри. В това време Алекс и Палма отидоха на терасата към каютата и се загледаха към бреговете на острова и върховете на планините в далечината. Това място беше уникално, а все още никой не знаеше, но тук щеше да се изгради след години, Столицата на Планетата, както и Централа на AFJ…
Денят напредваше неусетно. Трите екипа вече летяха със хеликоптрите си над острова и го изучаваха.
*
Във началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата към каютата си, за да пушат цигари и да се почерпят със джин- тоник. Някакво настроение владееше кораба, сякаш добри времена бяха застигнали отново земляните и тук на новата им планета, отдалечена на цяла земна година от родната планета Земята. Между другото вече имаше поколения, които не бяха родени на Земята, а по корабите и по земните градове по чуждите планети наоколо. Те си оставаха завинаги със земен произход, но тенденцията беше, че новите поколения все по- малко знаеха за произхода си, а много не бяха й чували за Земята…
*
2.
По- късно във вечерта хеликоптерите се прибраха за нощуване. Целият кораб се готвеше за нощуване. Щяха да останат тук до острова, с надеждата на другия ден времето да е добро, за да картографират острова. Корабът беше потопен на известна дълбочина, като идеална маскировка. На повърхността наблюдаваха дронове- шамандури. За момента всичко беше нормално.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма седяха по пултовете си, заети със задачи. Една от картинките показваше локаторите и радарите. Наблизо нямаше дори китове. Алекс запали цигара и си пусна новини за да ги прегледа. Имаше новини, както от тукашните хора по бази, градове и кораби, така и от много други колонии със земляни. Алекс имаше сложен подход към отсяването на информация. Обикновено го интересуваше броя на загинали и ранени земляни, за каквото и да ставаше дума в новината. Нататък беше много по- сложно…
*
Късно вечерта до кораба пристигна със малкия си боен кораб Адмирал Буун. Той мина през барокамерата и се появи из коридорите на Nissan воден от дежурната стража. Адмиралът пое командването на двата кораба, а втория от тях, Ford щеше да е наблизо след около един час време. Алекс и Палма посетиха адмирала, за да му обяснят ситуацията, а сетне му връчиха кодовете за компютъра му. Адмирал Буун щеше да командва от каютата си, а това правеше съвсем отделен от останалите. Допускаше се само стража и по някоя сервитьорка за храната му през идните нощни и сутришни часове. Тук нощите бяха много много дълги…
*
Още по- късно вечерта Алекс и Палма се прибраха при Ким и Аш в общата им почивна каюта. Те смятаха да останат още часове будни, за да се повеселят и да свършат нещо полезно за себе си и техниката си. Подводната обиколка около населения континент със земляни, им се беше харесала. Междувременно Nissan изостави нощуването и потегли под водата на не голяма дълбочина, със все още неизсяснен курс. Нещо се беше объркало през изминалите 3- 4 часа.
3.
Беше във следобеда на другия ден. Корабът Nissan плуваше сред облаци над континента, във патрулен полет. От далекосъобщенията ставаше ясно, че злото се е активизирало наблизо до звездната система Orixon. В тези дни кръстосвачите на AFJ, предприемаха маневри. Кръстосвачът New York оставаше да охранява планетата Orixon 44- новата планета на земната цивилизация. Алекс в тези часове страдаше от лепкава дрямка. Напразно се опитваше да изплува от лепкавата дрямка с кафета и плискане с вода на чешмата. Не му спореше и със работата.
*
Вечерта започваше, но този път щеше да бъде много много дълга…
Алекс се беше разсънил, беше и разпознал древни врагове сред "злото" на границата на звездната система. Адмирал Буун разбираше добре случващото се, а той беше изключително суров и мъдър човек. Временно към "злото" бяха изпратени сериозни сили. Все още не се знаеше, дали "злото" ще нападне системата. Съпротивата също беше вдигната по тревога.