Откъс № 6, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 6, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Към средата на следобеда на другия ден корабът Nissan се намираше край град № 10 на земляните. Бяха пристигнали още рано сутринта тук. На борда на кораба имаше 300 души, по принцип, а в тези часове четири екипа бяха на разходка из града. Тук беше топло и слънчево, със пухкави бели облаци. През дългата тукашна нощ тук беше валял проливен дъжд и беше вилняла буря. Алекс в тези часове пушеше цигари с кафенца в компанията на Палма, Ким и Аш. Четиримата се забавляваха със видео- разговори с четирите тукашни бази и със града, както и със кораба Ford и със кръстосвача New York. Другите четирима от екипа- Шао, Джейн, Шон и Никита разглеждаха новините от изминалите часове и дни, приготвяйки доклад за Адмирал Буун, който оставаше във Nissan за неограничен период от време. Алекс както обикновено имаше пред себе си чисти листи от хартия и нещо си драскаше по тях, докато умува по няколко основни теми. А пък дежурните следяха всичко наоколо, за предпазване от нападения от космоса, по вода и по суша и по въздуха. Тази нощ корабът щеше да плува " като дирижабъл" над континента, като охрана. Пети екип работеше с роботи по разтоварването от кораба на нова техника за базите тук и града, а щеше да отнесе провизии и гориво. Отделно навън беше отворено магазинче на кораба, където се търгуваха дребни стоки със ограничен брой за колекционери и любители на деликатеси и вкусотии. А Алекс пак беше запалил цигара, излязъл на терасата към каютата и се радваше на гледката. В идните часове щеше да се спуска хлад.
*
Вечерта започваше, а Nissan излиташе от базата до град № 10, а докато набираше скорост наоколо завилня буря. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в каютата си и се черпеха с джин и цигарки, наблюдавайки как върви отлитането.



2.
Вечерта напредваше, когато Nissan премина към режим "дирижабъл" и със включени стабилизатори, заради бурята. Под кораба долу на земята се сипеше дъжд. Започваше патрулен полет, без определен краен час. Тепърва предстоеше дълга дълга вечер и още по- дълга нощ…
Алекс отново драскаше по листите хартия пред себе си, поглеждаше двата си ръчни часовника и компютъра си и умуваше продължително време. Време имаше толкова много, че по някое време щеше да се чуди как да го уплътни, за да изпадне във скукообразно състояние на тъпотата. Палма си беше пуснала тиха музика и дебнеше как върви полета и има ли някаква опасност наоколо. Аш закусваше топли пици, а Ким хапваше вафли. Четиримата се намираха в своята каюта. Наблизо във дежурната каюта всичко беше под контрол.
*
Късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из дежурната и близките общи каюти за екипажа. Тук имаше към 30 души, дежурни, охрана, сервиз и техници. Други 20 души работеха тук- там по някои задачи из кораба. Останалите почиваха или спяха, а някои похапваха. Двамата поговориха известно време с дежурните и се спряха до един люк за да погледат навън, запалиха по цигара и се замечтаха.
Беше полунощ, когато Алекс и Палма се прибраха при Ким и Аш във общата им почивна каюта, от където четиримата работеха и обмисляха бъдещи планове, решаваха проблеми и се справяха със различни задачи. Алекс запали цигара и погледна ръчните си часовници. Предстоеше им дълга и предълга тукашна нощ. Намираха се между три от градовете на земляните, на височина 5 км. и плавно се носеха от ветровете насам- натам, във режим "дирижабъл". В тези часове по планетата и наоколо беше спокойно. Алекс взе листа със новините и се занима да преглежда по- важните от тях. Тези новини пристигаха отвсякъде във звездната система Orixon, където живееха земляни.
3.
Във вечерта на другия ден Nissan наближаваше град № 5. Алекс, Палма, Ким и Аш седяха по пултовете си в тяхната каюта и работеха. Алекс си взе чаша кафе от автомата, запали цигара и замислен погледна навън през предния люк. Скоро щяха да пристигнат при града, в една от неговите четири военни бази. Времето в тези часове беше дъждовно и бурно. Долу под кораба плющеше проливен дъжд със гръмотевици и силни ветрове. В каютата беше защитено и сигурно. Така биваше из целия кораб. Тези машини бяха проектирани и изградени по върхови технологии от Земята и от приятелски, високоразвити цивилизации. Ако в космоса изобщо можеше нещо да е сигурно, то това бяха кръстосвачите, корабите и другите машини на AFJ. Алекс въздъхна в момент на облекчение. Той и неговите хора служеха и живееха във AFJ, а именно на борда на кораба Nissan. Не можеше да се намери по сигурно място и по- защитен живот. Със този факт се заглушаваха всякакви тежки мисли, че тази съдба не е добра, че можело да се живее по- добре, по- спокойно, някъде другаде. Отдавна агентите от AFJ не си и помисляха такива неща, не си и помисляха за друга съдба…