Откъс № 20, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 20, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше късно вечерта. Патрулирането вървеше нормално. Двата кораба плуваха сред облаците на планетата, над континента, със около 100 км/ч. в посока север. Бяха отдалечени един от друг на 50 км. разстояние. Наближаваше нощта. Алекс и Палма се бяха заловили да стягат два от роботите за своя лична охрана, когато са извън кораба. Роботите бяха специални, бойни и можеха много неща. Искаха да им заредят няколко допълнителни, специални функции. Това не беше сложно, а щеше да бъде изключително ценно за двамата. Алекс беше доволен от постигнатото, той запали цигара докато наблюдаваше роботите и им заръча да останат на пост пред входа на каютата.
*
Късно вечерта, три дни по- късно корабът Nissan се намираше приземен на площадка край град № 1. До него се издигаше и кораба Ford. Двата кораба може би щяха да нощуват тук в тази база на AFJ. Командир Йон си беше оставил правото да реши, колко време ще се гостува на тази база. В този час целите екипажи на двата кораба се бяха прибрали по корабите и навън нямаше никого от тях. Входовете на корабите бяха повдигнати на 15 м. височина, за да са недостъпни. Бяха пуснати отбранителните системи и щитовете за защита, както алармените мрежи и маскировките. Започваше се нощуване, ако не се наложеше да се излита по- рано по тревога.
Алекс и Палма тъкмо се бяха прибрали от разходка из кораба, обратно в каютата на четиримата. Ким и Аш тъкмо бяха отворили бутилка джин- тоник и ги чакаха, за да се почерпят заедно. Алекс беше тъжен в този ден. Заради аномалиите от изминалите дни, обстановката по земните градове тук на Orixon 44 се беше влошила, бяха дадени свидни жертви, имаше и ранени в тези дни, а хората се страхуваха за себе си и то със основание. Агенцията AFJ правеше всичко възможно да не допуска аномалиите.
Алекс запали цигара и се замисли за аномалиите. Борбата със аномалиите нямаше да бъде лесна. Тези явления се получаваха на различни места и често взимаха човешки животи или раняваха хора. По въпроса за същината на аномалиите, като явления, се водеха спорове. Според някои хора, аномалиите бяха оръжия на враждебна цивилизация, които бяха изпратени да разузнават и убиват. Постигнатото през годините спокойствие и стабилност на тази планета, беше пред разпадане, именно заради аномалиите. Това удряше Алекс като със непозволени удари. Лошото беше, че хората вече не се чувстваха така сигурни и защитени от беди. Задача на Агенцията AFJ щеше да бъде да изолира аномалиите и да възстанови сигурността, стабилността и спокойствието по земните градове. Но за аномалиите почти нищо не беше известно. Те винаги се появяваха неочаквано и то ту- тук, ту- там. Може би щеше да бъде така цели години, докато бъдеха изучени и опитомени тези явления.
2.
Започваше следобеда, няколко дни по- късно. Временно спокойствие цареше над планетата Orixon 44. Алекс от известно време нямаше нито зъбобол, нито грипна треска и можеше да рзсъждава нормално, колкото му се иска. Това го беше зарадвало, а междувременно двата кораба бяха на съвсем същото място край град № 1, очаквайки командир Йон да поръча нов полет. Алекс запали цигара, изправен пред оперативния екран, от където течеше актуална информация от различни точки на звездната система Orixon. Тук имаше много преселници от Земята, живеещи по колонии и градове по чуждите планети, включително Orixon 44, която пък беше собственост на Агенция AFJ и земляните, след като я откриха първи, преди когото и да е било друг. Откакто със грижите на Алекс се бяха заели много хора, той си беше отдъхнал и психически и физически и вече го раздаваше отпускарски, но това беше само негова илюзия. Абсурдно беше сам да умува по подобни проблеми, дори безумно, а той просто беше забелязвал през цялото време тези критични точки и аномалии, преди когото и да е друг. Сега беше различно, намесваха се и учени и стратези и мъдреци, които развиваха познанията за тези явления. Алекс вече не беше единствения отговорен по този въпрос. Той просто ги беше открил пръв. Докато пушеше цигарата, Алекс се заплесна по нещо през близкия люк. Времето течеше, а той все още не беше решил нещо, което го занимаваше през тези дни. Просто се радваше на откраднатите часове, без каквато и да е болка.
(край на Откъс № 20.)