Откъс № 23, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 23, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Във вечерта, два дни по- късно двата кораба патрулираха над заселения континент, със скорост около 100 км/ч., на височина от 5 км. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха със торта и пепси, докато обмисляха плановете на двата кораба за идните дни. Този ден преминаваше спокойно, въпреки че главата на Алекс продължаваше да свисти от някакъв мощен лъч. Не успяваха да засекат за какво става дума. Скенерът не прихващаше облъчване. Алекс беше спокоен, все пак имаше часове на "затишие" от свистенето. Той смяташе в тази вечер да се разрови из архивите на кораба. Тъй като миналото беше променлива величина, то беше важно да се рови из архивите редовно. Той запали една цигара, погледна лакомо към голямата торта на масата и си каза, че ще хапне по- късно още един пай от нея. Беше произведена на борда на кораба, изцяло със продукти и материали от оранжерията.
*
Във вечерта на другия ден двата кораба продължаваха патрулирането си над заселения континент. Алекс ровеше из архивите на кораба, смаян колко всичко е различно след години. Той беше напълно убеден, че миналото е променливо, забелязал още когато е бил на Земята, че старите вестници са различни от това, което си спомняме за тях. Алекс искаше нещо да разбере, още някоя тайна за световете. Това можеше да му се сбъдне, ако не му свистеше отново главата и това да му пречи да мисли. Ядосан на свистенето в главата си, той запали цигара и се изправи пред един от люковете в каютата на четиримата. Корабът Nissan летеше бавно на изток, сред облаците. Палма беше пуснала музика, а Ким и Аш бяха в банята за да се къпят. Вторият кораб- Ford беше напред със около 100 км. Полетът вървеше нормално, пилотите и дежурните нямаха кой знае какви проблеми, а на планетата и над нея нещата изглеждаха нормални, поне временно. Докато си пушеше цигарата, Алекс взе от автомата чаша кафе без захар и се замисли, загледан навън. Спускаше се мрак, а Зелената луна щеше да изгрява в късната доба на дългата тукашна нощ. Замислен дълбоко Алекс се абстрахира от свистенето в главата си и сетне седна отново зад пулта си, за да прегледа новините от близо и далеко. Всичко, каквото се беше случвало напоследък със земляните в тази звездна система- Orixon. Алекс провери новините, поне най- важните, още по- замислен. Според хороскопа за земляните, то им предстоеше трудно оцеляване, но това беше само хороскоп на гадатели.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се заеха да си стягат униформите, раниците, оръжията и шлемовете със кислород. Това се правеше по краен срок. Из раниците имаше всичко необходимо за оцеляване на чужда планета, ако си попаднал там без машина. Трябваше да може да се изчакат спасителите, колкото може по- дълго време, ако те се забавеха. Това бяха ценни предмети със по няколко предназначения, внимателно избирани и по списък. Излизането извън кораба ставаше задължително с тези вещи. Там беше и мощният портативен предавател, за изпращане на сигнала за помощ.
Щом стегнаха всичко необходимо, двамата се оттеглиха за почивка. Бяха изморени от този ден. Ким и Аш имаха нещо да довършват, но много скоро се оттегляха за почивка и те. За през нощта оставаха будни 60 души, сред които пилотите и дежурните. С надеждата за спокоен сън Алекс се отпусна в койката си. Тук се внимаваше дори и по време на сън, а последния път Алекс не беше успял да има добри сънища. Сега трябваше да наваксва.
2.
Беше следобеда на следващия ден. Алекс отново се беше ядосвал, без да каже по какви причини. После пък главата му взе отново да свисти, но той погледна спокойно на факта и запали цигара, загледан през люка навън. Двата кораба летяха с малка скорост сред облаците над заселения континент. Из кораба Nissan цареше спокойствие. Тук будуваха 70 души, а патрулирането и полета вървяха нормално. Спокойно беше и на втория кораб- Ford, който се намираше на около 100 км. в западна посока. Докато си пушеше цигарата и наблюдаваше гледката навън, Алекс си взе и чаша кафе от автомата и се замисли над проблема си. Това свистене се явяваше често и го дразнеше, защото беше особено силно и дразнещо. Обяснение за феномена все още нямаше.
*
Към средата на следобеда командир Йон даде поръчка за приземяване в град № 4, който щеше да бъде достигнат в началото на вечерта. Алекс и Палма бяха на кафе и цигара около пултовете и обмисляха нещата от напоследък, а той гледаше умно и се опитваше да мисли по въпроса. Ким и Аш току- що бяха направили топли, пресни пици от автомата, за целия екип Едно, а това бяха десет души. Пилотите на кораба и техните дежурни нямаха особени проблеми, а по планетата Orixon 44 и над нея биваше изненадващо спокойно. Това беше на дистанция от една земна година пътуване из космоса, извънземна планета, но собственост на Агенция AFJ и на земната цивилизация. По въроса за откритата втора свободна планета от разузнаването на AFJ, само на шест месеца път нататък още нищо особено не се правеше- нямаше толкова хора, въобще. Кръстосвачът, стигнал до нея и открил я пръв, оставаше там, за да монтира опознавателните пирамиди- предаватели и за да огледа наоколо, до идването на смяната им.

( край на Откъс № 23.)