Откъс № 22, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 22, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan приближаваше една от тайните бази на AFJ. Командир Йон все още не беше дал инструкции, дали ще се спира там. Алекс и Палма пушеха цигари с кафенца, изправени пред оперативния екран в каютата на четиримата. Ким и Аш тъкмо приготвяха топли пици за екипа, а скоро тук щяха да пристигнат и другите шестима. Тяхната каюта беше съвсем наблизо, а Браун и Моника имаха третата каюта, пак наблизо. Алекс беше разсеян и наблюдаваше особено умно екрана пред себе си. Корабът във режим на дирижабъл плуваше сред облаците на Orixon 44, а някъде на юг блещукаше Синята луна. Алекс беше ядосан на нещо, ама тук никой не знаеше на какво по- точно е ядосан. В същото време той наблюдаваше максимално умно оперативния екран и нещо изчисляваше със суперкалкулатора на единия си часовник. Изглеждаше от страни, че е сериозно ядосан. Палма го погледна някак си "проверяващо", ама нищо не успя да разбере. В това време дежурните провериха тайните кодове на тайната база, а те бяха съсвем истински. Докато пък тайната база проверяваше тайните кодове на кораба Nissan, командир Йон разговаряше с базата по радиото. Решението му по- късно беше малко изненадващо- кораба оставаше да се рее над тайната база, през идващите часове. Междувременно втория кораб- Ford проверяваше нещо над извънземната джунгла, на около 200 км. по- нататък в западна посока.
*
Към края на следобеда, на следващия ден двата кораба летяха над второто вътрешно за континента море. Корабът Nissan се снишаваше за приземяване към пясъчния плаж на брега, а Ford щеше да пристигне на мястото по- късно, но трябваше да остане на 700 м. височина, пак там. Алекс пушеше цигара и се радваше на доброто настроение на хората тук, във тези часове. Той беше позабравил ядовете си от вечерта, но все така умно гледаше навън през един люк. По принцип ставаше дума за груби грешки, на други хора. Алекс си взе чаша кафе от автомата и докато пушеше, взе та провери брега за някакви опасности. Скенерите и анализатора забелязаха известен брой зверове и хищни риби наоколо, но чуждо присъствие тук нямаше. Дежурните препоръчаха излизането навън да бъде със оръжие и раниците за оцеляване, също и със шлемовете, които сигурно нямаше да се използват за въздуха, а само за защита.
След приземяването на специалните пилони на кораба- за да не се разрушава природата, Алекс, Палма, Ким и Аш отидоха на терасата към каютата си и замряха омагьосани от гледката, настроението и усещането, на това място. Алекс по навик запали цигара, отвориха широко стъклената стена на терасата, а въздуха беше чист и свеж- някъде из планините сигурно беше валял сняг. Навън излязоха два екипа, за да огледат това място. Алекс провери оръжията си, прибра раницата си и шлема до себе си в каютата- можеше да се наложи спасителна операция за двата екипа, излезли на открито. Сетне заби умен поглед във картината от външните камери на кораба и огледа наоколо. Скенерите показваха къде има опасности в този район. Екипажът искаше да иде на лов, риболов и да опита това море. Командир Йон се позамисли. Двата екипа оставаха във охрана на другите. Дори в морето, тези хора имаха предвидени оръжия и техника по себе си. Лабораторните тестове показаха, че водата в морето е безопасна, по принцип. Ставаше дори за пиене от земляните, но тук имаше и хищни риби със различни размери.
*
Вечерта кораба Nissan отлетя от мястото, край морето. Оказваше се опасно място, камо ли за лов и риболов. Докато набираха височина Алекс беше отново ядосан. Той пазеше в тайна, на какво точно е ядосан. Корабът набираше височина бързо, като при бойна тревога. На височина от 4 км. Алекс забеляза пръв нова критична точка и нейната аномалия. Това вече не беше същото. Той самия вече не се занимаваше с такъв проблем. Намесиха се голям брой хора от военните, които вече знаеха за какво става дума. Започваше се със сериозно свистене от мощен лъч, директно в мозъка, но това не беше свързано със ушите по никакъв начин. Проблемът за Алекс беше, че това свистене неможеше да се спре по ниакъв начин и му блокираше мисленето. Той самият се заричаше да вземе сериозни мерки- кой го облъчва и защо…
Адмирал Буун умуваше нещо сложно по същото време.

(край на Откъс № 22.)