Откъс № 12, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 12, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Вечерта напредваше, а двата кораба от кръстосвача New York стояха приземени край град № 2. По това време командир Йон и адмирал Буун, решаваха дали ще се нощува тук, или щяха да излитат за нов полет. Из кораба бяха будни почти целия екипаж. Някои вечеряха, други имаха време да се оправят, а трети бяха заети със задачи. Дежуреше третата смяна, а след полунощ започваше нощната смяна.
Алекс напредваше със материалите за магиите, с които разполагаше кораба Nissan. Той не можеше да си обясни- кой и защо му прави черни магии. Това биваше изключително тежко и взривоопасно престъпление, а AFJ рядко чакаше до присъдите на съда, а просто стреляше първо… От Алекс не ставаше магьосник, но той искаше все пак да неутрализира нанесените му вреди до този момент. Междувременно помощта от шамана Джи- един от лечителите на кораба, беше постигнала добър ефект, Алекс идваше на себе си.
По- късно вечерта кораба Nissan набираше височина над континента, тръгнали отново на нощно патрулиране. Алекс беше все по- добре, след като одеве можеше направо да умре от направени му черни магии, неизвестно от кого и защо. Едва сега той си обясняваше грипа, който често го мореше и тормозеше, а то било от черни магии… Разбирайки тази истина, Алекс беше готов да отмъщава и то сериозно. Но от човещина и от добро настроение, той просто отложи възмездието. Когато по някое време Алекс се изправи пред предния люк със запалена цигара и заби поглед към хоризонта, където изгряваше Синята луна, той се почувства великолепно и дори се замечта… Палма го поглеждаше хитро и нещо заговорничеше със Ким. А Аш се беше захванал да прави салатка и да реже мезе за вечерния джин на четиримата. В своята каюта бяха, а тук дори койките бяха четири. Това им беше като дом, като работно място, като боен пост и всичко подобно…
Късно вечерта Nissan летеше в посока към Синята луна, на височина от 10 км. и със скорост 100 км/ч. Вторият кораб- Ford беше по- назад със 100 км. Патрулирането вървеше нормално. До градовете на земляните идеха обикновено товарни и туристически кораби на извъземните от съседните планети. Често пъти идваха товарно- пътнически кораби. След проверките по радиото, тези кораби бяха посрещани по летищата на земните градове.
Алекс, Палма, Ким и Аш в тези часове се черпеха със джин- тоник, със салата и мезета. На борда на кораба си имаше хора за всичко. Те четиримата имаха собствени задачи тук, като водещи стратези на AFJ. Имаха свободата, сами да определят темите си за размисъл, сами да си определят и задачите си за вършене. Някак си между другото, четиримата наблюдаваха и следяха как върви полета и какви са новите новини от близо и далеко. Към същия екип бяха Шао, Джейн, Шон и Никита, които имаха съседна каюта.
На тази планета нощите биваха много много дълги. За да не заспи някой дежурен на пулта си, се вземаха специални мерки. Също така нощната стража наглеждаше дежурните, заради същото. А Алекс покрай джина и почерпката с най- добрите си другари тук, се беше развеселил и умуваше по тотално нови неща от службата и живота си.
Някъде около полунощ Алекс се изправи до предния люк, запали нова цигара и докато пушеше тютюна, се беше замислил нещо. Палма се залепи за него, омагьосана от вечерта и джин- тоникът. Междувременно дежурните проверяваха кодовете за достъп на приближаващ планетата обект. Във очакване на резултата, дежурните бяха напрегнати. Във това време на часовника на Алекс се задейства някаква аларма и замига лампичка. Той погледна часовника, а там пишеше: " Внимание! Неидентифицирана опасност!". На другия часовник светеше индикация: "Внимание! Наближаваща Аномалия! До Критична точка остават 55 минути! ". Алекс изтръпна, натисна бутона за обявяване на "Бойна тревога" и се настани зад пулта си. Тази нощ нямаше да се спи…
*
Това, което се случваше в нощта, мина бързо като на лента пред вниманието на Алекс. Обектът, който създаде напрежението беше заставен да остане в орбита около планетата. Със това забелязаната аномалия изчезна, а критичната точка се отдалечи нататък със няколко години.