Откъс № 9, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 9, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Започваше вечерта, а току- що в базата край град № 7 беше пристигнал и кораба Ford. Край корабите във временната скара- бира шатра със прави места, се бяха събрали около 400 души от корабите, от базите и от града. Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха почерпили вече и похапнали от месото на скара и се прибираха към кораба. Алекс запали цигара и се поспря при охраната на единия вход на Nissan. Тези момчета от охраната бяха негови приятели от среднощна стража правена преди години. Когато четиримата се прибраха в каютата си, Алекс отиде да се къпе, а сетне облече чиста, свежа униформа и внимателно подреди всички джаджи по себе си и джобовете. Докато преглеждаше новините той се беше замислил дълбоко. Палма беше пуснала хубава музика, а Ким и Аш хапваха топли, пресни пици. Алекс запали цигара, взе си от автомата чаша кафе и се зае да драска по листи хартия, докато подреждаше мислите си и правеше равносметка на изминалите времена. Време беше отново да тръгне по нов път, с още по- нова логика и приоритети. Той успешно събра мислите си и преосмисли и осъзна живота и службата си тук на кораба Nissan. Беше пределно ясно, че добрите времена отново бяха навестили земляните тук, на Orixon 44.
*
Вечерта напредваше, а веселбата вече се ориентираше към приключване. Двата кораба щяха да нощуват тук край град № 7. Алекс беше станал нов човек, със нова, още по- сложна логика, със още по- сложни приоритети. Той запали цигара, взе си чаша кафе и се изправи на терасата към каютата на четиримата и огледа наоколо със бинокъл. На север изгряваше Синята луна, а звездата вече беше залязла на запад. Това нямаше да бъде съвсем тъмна нощ, а нощите тук бяха много много дълги.
Наближаваше полунощ. Алекс, Палма, Ким и Аш работеха по пултовете си във общата си каюта. Базите, корабите и града бяха добре замаскирани в джунглата. Предпазните стени също бяха замаскирани, но през тях нямаше как да се премине до града, и базите около него в четирите посоки на компаса. Имаше специални входове и изходи във стените на града. Стража дебнеше врагове и диви зверове по много постове около града и базите.
Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. В това време се прибираха и последните хора от екипажа, които бяха навън. Двата входа на кораба бяха вдигнати на 20 метра височина, за да бъдат недостъпни. Това бяха всъщност товарни асансьори. Командир Йон даде инструкции на стражата на кораба и се прибра в каютата си, а рано сутринта Nissan тръгваше оттук на нов патрулен полет. А Алекс беше намислил скоро да се пльосне в койката си и добре да си почине и поспи до утрото, когато трябваше да отлетят отново. В оставащото му време, преди това, той прегледа основно техниката си- двата ръчни часовника- сложни компютри, лаптопа си и самия пулт. Докато подреждаше нещата си из техниката, той осъзнаваше, че тръгва по нов път…
2.
Беше вечерта на другия ден. Корабът патрулираше отново над планетата, във режим- дирижабъл, на около 5 км. височина. Алекс напоследък имаше проблеми със зъбите, но шамана Джи му даде специални лекове и билки, та положението беше започнало да се нормализира. Тази вечер Алекс страдаше от носталгия по миналото и по родната планета. След безсънната нощ във адски зъбобол, той беше успял да поспи чак във следобеда. Сега се намираше малко "извън час", след като беше пропуснал голяма част от деня. За да навакса пропуснатото, той се зае да преглежда новините от последните дни и часове. Алекс запали една цигара, хвърли един поглед на часовниците си, за да види, какво става из кораба и как върви полета, а сетне погледна в ляво от себе си, където беше единия люк и погледна навън. До него бяха Палма, Ким и Аш, а това беше каютата на четиримата. Те работеха от тук, чрез пултовете си, компютри и техника, каквато имаше тук.
Вечерта напредваше неусетно. Тази нощ Nissan щеше да бъде в патрулен полет, а не да нощува приземен някъде. След броени часове настъпваше полунощ, когато дежурните се сменяха със нощната смяна, както и останалите имащи задачи из кораба. Адмирал Буун в тези часове обсъждаше със командир Йон някои проблеми от последните дни, а край тях търчаха момичета, които им помагаха и разнасяха питиета и лакомства. Екипажът се готвеше на нощуване във патрулен полет. Бяха подсилени дежурствата, охраната и други постове из кораба.