Откъс № 19, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 19, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше полунощ. Алекс, Палма, Ким и Аш си почиваха в каютата си, отворили бутилка джин- тоник. Алекс и по това време нещо замисляше, драскайки по бял лист хартия. Този му навик започваше да се усвоява и от неговите приятели. Когато нещо си записва човек, то нещата стават коренно различни. Вече от цял час Алекс наблюдаваше листа хартия, където бяха изписани няколко йероглифа и няколко думички. Това занимава мисълта му през цялото време. Той се заинати и задраска една от думичките. Сега не беше време да умува за нея. Когато хвърли поглед към екрана пред себе си, той се увери, че полетът е нормален, а новините са в рамките на нормалното. Комуникациите бяха нормални, а като за капак на всичко, времето навън беше тихо, доколкото можеше да е тихо на 17 км. височина.
*
Във зори Алекс страдаше от силен зъбобол, пищеше му и в главата. Двата кораба по това време все така патрулираха над планетата, отдалечени един от друг на 50 км. дистанция. Алекс не беше спал изобщо в изминалата нощ. От преди пък имаше две по два часа сън. Изтощението му вече започваше да се усеща осезаемо. Той използваше няколко лековити хапчета против зъбобола, но ефекта беше непостоянен. Изтормозен и измъчен Алекс запали цигара, а това беше изпитание- дали болката е по- силна или жаждата му за тютюнев дим. Свистенето в главата му вече ставаше постоянно.
2.
Беше вечерта на другия ден. Двата кораба продължаваха да плуват над облаците над планетата в патрулен полет, отдалечени на 50 км. дистанция един от друг. Алекс беше успял да спи 5 часа, намираше се в това време във добра форма, а сънищата му бяха положителни и спокойни.
Късно вечерта Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на каютата и се замисли за Живота, Вселената и Всичко останало. Той отново тръгваше по тотално нов път, по още по- нова лична логика. Имаше време да преосмисли всичко, да подреди мислите си и личния си багаж. Казаха му, че тръгва по най- трудния път, а той погледна спокойно и хладнокръвно на тези факти. Със двата кораба и патрулирането нямаше съществени проблеми. Освободен от всякакви задачи, Алекс разпредели задачите за екипите си и се отдаде на размисли. Той харесваше живота си и службата си тук на борда на кораба Nissan. Той добре разбираше, че това е най- добрия вариант за неговия живот. Просто нямаше въобще никакъв по- добър вариант, колкото и да беше трудно във Агенцията AFJ… На борда на кораба бяха няколко от децата му и старата му майка, а това беше велико постижение и той беше благодарен на съдбата си за това, още повече, че тук бяха и двете му най- сериозни жени и най- добрите му приятели. Разчувстван от този спомен, Алекс отиде да гостува на майка си. Нейната каюта беше наблизо, а тя по принцип беше полезен човек тук на кораба.

(край на Откъс № 19.)