Откъс № 15, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 15, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Това беше една хубава вечер за двата кораба, продължаващи патрулирането около континента, над океанските му брегове, във режим- дирижабъл. Комуникациите със другите кораби, бази, градове и кръстосвачите наоколо бяха добри в тези часове. Алекс и Палма се черпеха с кафенца и пушеха цигари, седнали по пултовете си. Той умуваше по избрани теми и проблеми, а Палма си беше пуснала музика, докато Ким и Аш приготвяха топли пици за четиримата. Из кораба нещата вървяха нормално, а новините за земляните бяха шарени- и беди и радости. Тази вечер земляните биваха във добро настроение. Безспорно добрите времена ги бяха намерили отново и тук, въпреки голямата дистанция до Земята. В тези часове спяха само 30 души, най- важните дежурни и пилоти за нощната смяна, а останалите имаха време за себе си, да се оправят, да похапнат и да се видят с приятели. На втория кораб нещата стояха аналогично. Между дежурните на двата кораба беше пусната постоянна връзка. Докато водеха патрулирането, дежурните разговаряха по различни теми. Междувременно адмирал Буун беше станал от сън и се стягаше да командва кръстосвачите, поне до там, докъдето имаше радиоконтакт. Адмиралът се явяваше Главнокомандващ на AFJ в тези времена. Това беше 7016- та Година по Земния календар.
Вечерта напредваше, а навън бавно се спускаше сумрак. В идните часове от запад щеше да изгрее Зелената луна на планетата. Алекс и Палма се бяха лепнали към един от люковете, дишаха с пълни гърди чист и свеж въздух от атмосферата и се радваха на хубавата гледка и на добрата си вечер. Корабите бяха в сигурни ръце, на пилотите и дежурните. Алекс запали цигара и погледна часовниците си. Около корабите нямаше почти никакви обекти, а на екранчето светеше "Зелена детелина"- знакът, че всичко е под контрол. По - късно във вечерта на четиримата щяха да гостуват отново останалите от екипа на Алекс- Шао, Джейн, Шон и Никита. Другите двама от екипа- Браун и Моника временно бяха заети- учеха се да пилотират кораба, съвсем професионално.
2.
По- късно във вечерта, вече на светлината от Зелената луна, осемте от екипа се бяха събрали заедно в каютата, на джин- тоник със салатки и мезета и на сладки приказки, беше пусната и хубава музика- парчета от някои корабни оркестри на AFJ. Браун и Моника щяха също да пристигнат, но по- късно.
Късно вечерта Алекс запали цигара и премести вниманието си от мацките, към часовниците си. Трябваше му около един час, за да провери новата информация из тях и новите програми, които получаваше от Адмирал Пайк от кръстосвача New York. Зает със това, Алекс погледна и новините от последните дни и часове. Тези новини идваха от всички места, където живееха земляни, по градове и колонии из звездната система Orixon. Не се забелязваше нищо кой знае колко особено от последните времена.
Беше около полунощ, започваше тукашната дълга и предълга нощ, а двата кораба се носеха сред облаците над планетата. Екипът на Алекс вече бяха в добро настроение и продължаваха да си празнуват. Те бяха стратези във AFJ и конкретно в кораба Nissan. Сами определяха с какво да се занимават, кога да се занимават, а почти винаги знаеха точно какво трябва да се направи и къде трябва да се отиде. Освен десетимата имаше и тяхно подкрепление- още десетима, когато нещата съсвем загрубееха… Това бяха основните екипажи на хеликоптерите Honda и Mazda. Тези два хеликоптера имаха на борда си портативни машини за скокове из времето, а това ги правеше уникални и много ценни. Алекс и неговия екип смятаха скоро да се пренасочват кой към койката си, кой към пултовете или другаде. Течаха последните минути от тяхната вечер, а то беше всъщност нощ, под Зелената луна на Orixon 44. А Алекс смяташе да изгледа някой филм и да си почине добре сетне. Контролно ставане самия той щеше да направи 3- 4 пъти в нощта, за да погледне набързо какво е положението. Когато кораба биваше дирижабъл, той нямаше да се разбие и без пилоти и дежурни, но все пак- трябваше да се внимава, имаше реална опасност от заспиване на дежурен пред пулта… Нощната стража на кораба също правеше проверки против заспиване на пулт.
Във късната доба на тукашните предълги нощи, Алекс се събуди след кратък сън и погледна как върви патрулирането. Всичко течеше нормално. Обаче силно го боляха зъбите и стомаха. Той намери лекарствата за целта във аптечката си и запали цигара, чакайки облекчение на болките си.
3.
Течеше вечерта на другия ден. Двата кораба приближаваха един след друг град № 10. Очакваше се скоро да пристигнат там. Алекс беше прекарал тежка нощ със големи болки от всякакъв характер. Ставаше дума за неуспешна телепортация. Той често се телепортираше, но на самия него не му беше много ясно къде и защо. Това беше голяма загадка във неговия живот. Той смяташе, че става дума за паралелни пространства и експерименти на по- висшите същества във Вселената. Алекс подозираше, че го телепортират когато спи, и то със някакви конкретни цели, които за момента не му бяха ясни. Не му хресваше да умува по тази тема. Информация по темата нямаше от къде да получи. Оскъдните думи от зелените човечета по темата за телепортирането говореха, че става дума за сериозни неща. Алекс не се и надяваше някой ден да разбере истината за себе си. Той се примиряваше със мисълта, че въпреки телепортирането, все пак всеки ден си беше със любимите си хора и екипажа на кораба. Това му беше достатъчно.
Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се заговори със Аш, докато проверяваше нещата за кораба и новините. Това беше негов добър приятел още от живота им на родната планета, преди да се включи отново към AFJ. Познаваха се от Земята и другите от неговия екип.

(край на Откъс № 15.)