Откъс № 17, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 17, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно същата вечер Алекс опитваше да остане зад пулта и да умува, как този път да избегнат критичната точка, което означаваше- разпадане на бъдещето на няколко цивилизации. Все още беше изключително зле здравословно. Свистенето в мозъка му оставаше изключително силно и му пречеше да мисли. Но Алекс не се отказваше. Оставаха по- малко от 24 часа до настъпване на евентуален апокалипсис във бъдещето. Това беше значението на критичната точка. Алекс не беше сам все пак. Екипажите на двата кораба опитваха какво ли не, та да изчезне опасността.
Алекс запали цигара и поръча да се приготвят за мисия двата хеликоптера- Honda и Mazda. Трябваше нещо да се направи, та да избегнат гибелта на цели няколко цивилизации. Алекс даде инструкции хеликоптерите да са в готовност за отлитане. Очакваше се по- късно да определи и часа на отлитането им от кораба Nissan. Докато по- късно просто си почиваше, седнал зад пулта, Алекс разбираше, че този път може да сгрешат верния път, а връщане назад- нямаше. Ужасен от такава перспектива, той се опитваше да си почива. Може би по някое време през дългата тукашна нощ, хеликоптрите щяха да тръгнат на мисия. Двата екипа на Алекс бяха вече готови в очакване на заповед за тръгване. Самият Алекс им препоръча около четири часа сън.
*
Беше вечерта на другия ден. След неуспешния опит през нощта да се избегне критичната точка, Алекс беше проспал целия ден. Отново му свистеше мозъка, все така силно, но този път беше успял да се наспи. Новините не бяха добри, а от това Алекс разбра за какво е била в началото критичната точка. Ставаше дума, че продължаваше да има критична точка, същата или друга, никой не знаеше. Алекс беше пионер във теорията и практиката със критични точки и аномалии. Той се захвана сериозно с тази тема, именно защото му свистеше мозъка в такива случаи и неможеше да мисли, а освен това ставаше дума за евентуалното разпадане на бъдещето на няколко цивилизации…
*
Вечерта напредваше, когато Алекс отново и отново се опитваше да овладее тази нова критична точка. Аномалията, към тази критична точка се намираше на около 400 км. нататък, а вече летяха дронове към нея за да се опитат да сканират или унищожат. Междувременно двата кораба плуваха бавно из облаците на планетата във обратната посока. Алекс се подкрепяше със бонбони, беше изразходвал много сили през тези няколко дни, а от сладкото- идваха калориите и енергията. Опитите за избягаване на тази нова критична точка, за момента не даваха никакви положителни резултати. "Злите сили" просто искаха да унищожат бъдещето на тези няколко цивилизации, но бедата беше, че те можеше и да успеят… Алекс въздъхна тежко и продължи да опитва различни начини, нещо да направи по темата, каквото и да е- все нещо можеше да помогне. С темата бяха заети много хора от корабите и от кръстосвачите.
Късно вечерта Алекс погледна индикатора за критични точки. Новата точка се намираше на 30 часа напред във времето. Имаше време да се умува и експериментира, но и това време щеше да свърши все пак. Той запали цигара и се замисли какво ново да направи, за да се избегне апокалипсиса на бъдещето. На първо време не му идваха никакви идеи и той малко изморен и обезсърчен заби поглед през люка до себе си. Цигарения дим от тютюн му връщаше разсъдъка, но свистенето в мозъка ставаше досадно и непоносимо. Междувременно по заповед на адмирал Буун, новата аномалия беше атакувана и унищожена, каквото и да представляваше тя. Това беше като мъглива сфера, от която свистяха искри. И тази мярка не даде положителен ефект. Алекс опитаваше нови и нови мерки, но и от тях нямаше резултат.

(край на Откъс № 17. )