Откъс № 18, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 18, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта неочаквано критичната точка започна да се отдалечава напред във времето, а свистенето в главата на Алекс започваше да затихва. Той не бързаше да се радва. От свой опит знаеше, че лошото не си отива лесно. Когато по- късно запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата, той погледна в далечината, където изгряваха почти едновременно Синята и Зелената луни на Orixon 44. Тази нощ щеше да има призрачни светлини над планетата, но със мека светлина. Цигарата освежи Алекс, а той погледна към другите трима в каютата, открадвайки няколко вълшебни мига само за себе си- те не забелязваха, че ги наблюдава. Сетне се обърна отново към люка, а момента вече беше изтекъл. Корабът Nissan прелиташе над вътрешното море на континента, а отвъд имаше още градове на земляните. Комуникациите бяха добри. На борда на кораба будуваха 70 души. Другият кораб се намираше на около 200 км. в северна посока.
*
Беше вечерта на другия ден. Въпреки усилията на AFJ, от последната критична точка бяха дошли много лоши новини. Тя не беше предодоляна въобще. Не беше чак апокалипсис, но сериозни беди. И тази вечер главата на Алекс свистеше от мощно лъчение, което не успяха да идентифицират. Индикаторите показваха, че критичната точка не е избегната въобще. Новините пък бяха от лоши по- лоши. Заедно със Алекс мислеха цели екипи хора от кръстосвачите, от корабите и от базите. Ефект не се получаваше. Този път бъдещето беше изправено пред сериозни сътресения. Стратезите- мъдреци на Агенцията умуваха обединени от радио- телевизионни връзки. Алекс им беше обяснил цялото явление, забелязано от самия него. Той им беше изяснил и индикаторите, които си беше направил. Той беше им обяснил как при критична точка във времето, свързана със аномалия във пространството, се отбелязваше момент, когато има реална опасност от разпадане на бъдещето. Споделената отговорност свали от раменете на Алекс огромна тежест. Той запали цигара и разсеяно се вслуша в разговорите на учените по въпроса за критичните точки.
*
Междувременно двата кораба плуваха над облаците с бавен ход на запад, отдалечени на 50 км. един от друг. Временно беше постигнато спокойствие. Алекс и Палма пушеха по цигара с по чаша кафе и наблюдаваха как върви полета. Със проблемите относно бъдещето вече умуваха стратези- мъдреци от цялата Агенция AFJ. Свалил огромна тежест и отговорност от плещите си, Алекс можеше да се занимава със по- обикновени проблеми. Палма се радваше на неочакваното развитие на нещата. Радваха се Ким и Аш, Шао, Джейн, Шон и Никита, както Браун и Моника. Това бяха най- близките до Алекс и най- добре знаеха какво му струваше, да умува за бъдещето.
*
Късно вечерта на борда на Nissan будуваха 80 души. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха във каютата си и обмисляха нещата от последните времена, когато бяха загинали мнозина земляни от различни аномалии. Според логиката на Алекс и екипите му, важното беше дали има жертви и ранени и колко. От това болеше най- много. Това беше водещата логика, от която се водеха агентите от Агенцията AFJ. Когато нямаше жертви и ранени от едно или друго явление, останалото можеше да се оправи достатъчно добре. Алекс беше разсеян и мълчалив. Той запали цигара и погледна в ляво от себе си, където имаше един люк. Навън беше приказна вечер осветена от меката светлина на Синята луна. Временното спокойствие беше добре дошло за агентите от AFJ, беше добре дошло и за земляните от градовете. През последните 6- 7 дни Агенцията беше преминала през сериозни проблеми. Мнозина бяха на края на силите си. Агенти заболяваха от лоши болести, заради напрежението. Всички имаха нужда от спокойствие пък макар и временно. Проблемът беше- дали ще има спокойствие…
Алекс въздъхна тежко, запали цигара и си взе от автомата поредната чаша горещо и горчиво кафе, без захар…

(край на Откъс № 18.)