Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 34 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 34 .  Valeri Kolev.

         Това беше следобеда във последния ден от 3018- та Година, преди Нова Година. Експедицията на Алекс със два кораба и общо 200 души екипаж и 80 пътника, изчакваше да посрещне празниците сред земляните от земните колонии на планетата Orixon 74. Тук земляните разполагаха със немалка територия, взета на изплащане от извънземните. Земляните тук бяха около 500 хиляди души. Празничното настроение владееше колонията тук, хората от трите  града, военните бази и корабите наоколо.
        Алекс въздъхна и запали цигара. Оставаха осем часа до полунощ. Да посрещнат празника заедно, във каютата на Алекс, вече се бяха събрали десетимата, така нареченият-  Екип Алфа. Каютата беше заредена добре, а масата- препълнена със лакомства за празничната вечер и нощта след това. Палма и Ким току- що се завръщаха от складовете на кораба със провизии за дългосрочна употреба, натоварени на колички тикани от  два робота. Известно време след Нова Година експедицията щеше да отлети нататък по пътя си, та трябваше всичко да е готово и пълно, може би предстоеше далечен полет.
       Започваше вечерта, когато Алекс и Аш стояха пред един люк и наблюдаваха навън. Отново валеше сняг и то обилно. Двамата обсъждаха предстоящия полет, който на първо време щеше да бъде до кръстосвача New York, който се носеше във дрейф на 600 км. от планетата. Военните  бяха обещали да има техни кораби винаги наблизо около корабите на Алекс. Алекс запали цигара, забил поглед към града, нататък от летището, а се спускаше сумрак и във сумрака- валеше сняг.
        Със напредването на вечерта, във столовата на Volvo се събираха хората от двата екипажа. Такова беше решението на самите екипажи. На кораба Nissan пък оставаха пътниците и два екипа от експедицията. Между двата кораба беше опънат тунел на 15 м. височина, по който хората можеха да си гостуват. Алекс и неговите другари, екип Алфа се разходиха из двата кораба и техните столови, преди отново да се приберат в каютата на Алекс. Техните каюти бяха във съседство и имаха общи врати и помещения.
      Алекс запали цигара по някое време, а имаше планове да нападне виното, мезето от пържоли и други вкусотии. Макар и във голям празник, Алекс и тази вечер се занимаваше със умуване, този път темата беше- предстоящите полети на неговите кораби Volvo и Nissan, нататък по пътя на експедицията. Плановете бяха готови до голяма степен, но трябваше да се доизяснят някои подробности и проблеми.
       Във каютата на Алекс беше топло и уютно, а десетимата се черпеха и обсъждаха миналото и бъдещето на експедицията си. Празнуването наоколо продължаваше, като се усещаше всеобщата радост на тези 500 хиляди души, намиращи се наблизо един до друг във тези часове.
      Алекс беше също в добро настроение, макар да имаше известни болежки, които вече лекуваше. Той продължаваше да се черпи в тази вечер, замислен и замечтан... Новата 3019- та Година настъпваше...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  34.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 33 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 33 .  Valeri Kolev.
 
         Това беше предпоследния ден на 3018- та Година. Екпедицията на Алекс със своите два кораба Volvo и Nissan, гостуваха на земната колония на планетата Orixon 74. Колонията се състоеше от територии купени на изплащане за срок от 10 земни години и вече имаше три земни града със население общо около 500 хиляди земляни- преселници. Тъй като засякоха Новата Година именно тук, командирите на експедицията решиха да празнуват именно тук, преди да отлетят нататък по пътя си. Алекс, като шеф на експедицията, беше одобрил това решение.
        По обедно време Алекс запали цигара. Целия екип от десет души отново се беше събрал в каютата на Алекс. Обстановката беше нормална, новините също. За няколко часа само, бяха пуснати навън 30 души от кораба Volvo и 40 души от Nissan. За пътниците беше препоръчано да се обаждат при излизане и да съобщават до къде мислят да идат, за да бъдат намерени, ако нещо се обърка.
         Следобеда свършваше, когато Алекс и Палма излязоха на едната наблюдателница на кораба Volvo, откъдето стражата наблюдаваше наоколо. Това бяха постове със по двама души караулни, а капсулата беше издигната на 20 м. от партера. Нищо ставащо около кораба неможеше да остане невидяно. Капсулата наблюдателница беше добре оборудвана, дори със специална апаратура. Такива над кораба имаше общо три броя. Те се прибираха в корпуса при опасност и при полет. Алекс и Палма поговориха със стражата на този пост. Бяха поканени да седнат при тях и да се почерпят, а двамата не отказаха. Алекс запали цигара, отпи червено вино и се загледа към екраните на поста, а навън вече се смрачаваше. Около двата кораба на Алекс, застанали един до друг на летището, всичко беше нормално. Навън нямаше никого от екипажите им. Готови за празнуване, земляните започнаха празнуването рано- рано, около 30 часа преди да настъпи Новата 3019- та Земна Година. Това настроение обхавана трите земни града, всички кораби и бази на военните наоколо. Наблизо имаше около 500 хиляди души земляни, а радостта, че са заедно, макар надалеко от родната си планета, беше изключителна.
          Докато Алекс и Палма се прибираха към каютата си, срещаха радостни колеги, както и стражата на кораба. Във каютата на Алекс отново се бяха събрали десетимата. За празниците земляните от трите града тук, имаха 20 почивни дни, на което всички се радваха. От съображение за сигурност външните входове на двата кораба  бяха блокирани, освен за стражата на кораба. Алекс запали цигара и погледна своите другари. Масата беше заредена за продължително време. Тъкмо слушаха музика- нова и по- стара. Традиция беше по корабите да се композира  и изпълнява и записва музика.
        Вечерта напредваше, когато командир Йон поздрави и инструктира двата екипажа със видеовръзка. Времето във тези часове предполагаше хубаво време за десетки часове напред. Във същото време дежурните вече бяха готови със изчислени траектории на корабите за по- нататък. Трюмовете бяха пълни за дълъг полет. Току- що командир Пиркс беше готов със програмата на смените в корабите и графика им. В очакване на празника, наоколо всичко беше утихнало.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  33.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 32 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 32 .  Valeri Kolev.

      До празника оставаха броени дни. Във една вечер Алекс и Палма се разхождаха около корабите на Алекс. Наближаваше да се спусне сумрак над летището и град Първи. В тези часове всички се прибираха по корабите, където й да са ходили навън. Алекс запали цигара, докато водеше Палма из парка до летището. Тук не лиспваха живитинки от фауната на тази планета, както и растения от нейната флора. Срещата със зверове не се нравеше на земляните, но със оръжие в ръка те успяваха да се поразходят на воля. Около градовете се издигаха високи градски стени, но все още не бяха готови навсякъде. За да няма произшествия, външните улици и пътеки се охраняваха, а самите земляни носеха и леко оръжие- автомати.
       Като се прибраха в кораба, Алекс запали цигара. В каютата си завариха  Аш и Ким, които ги чакаха, седнали край масата. Докато Алекс и Палма се топлеха край печката, те си сложиха да ври чайник с билков чай.  Във  това време пристигнаха също Шао, Джейн, Шон и Никита, а след това също Браун и Моника. Десетимата се бяха разбрали да празнуват заедно и тази вечер, без да излизат от кораба навън. Командирите бяха забранили да се излиза навън, без основателна причина и със изключение на караула и патрулите.
       По- късно същата вечер Алекс работеше седнал зад пулта си и пишеше по листи хартия, най- новите си хрумвания и идеи, които искаше да разработи. В каютата беше топло и уютно, със едно такова празнично настроение, въпреки, че са във извънземието и на чужда планета. Навън вече беше паднал сумрак, а валеше дъжд и всичко беше утихнало преди да дойде нощта. Алекс се поразходи из каютата и близките помещения, където им беше склада и личните дронове. Сгънати по подходящ начин те заемаха минимално място. Тук имаше запаси от всичко необходимо за оцеляването на десетимата, ако се повредеше кораба. Останалите девет екипа от кораба Volvo имаха също такива каюти и мини складове за оцеляване при сложни обстоятелства. На борда вече бяха настанени и пътници, които искаха да бъдат откарани по- нататък по пътя на експедицията, като щяха да решават на място- къде ще слязат от кораба. Тези пътници- приключенци бяха 70 души в този кораб- Volvo, и още 80 души на другия кораб- Nissan.
       По някое време Алекс си пусна да прегледа новините. Нормално беше както из колониите на земляните в зоната, така и по техните кораби. Наблизо имаше достатъчно сили на земните военни, което можеше да гарантира безопасност от войни, бедствия и т.н. Новините от Земята не показваха нищо особено. Алекс запали цигара и си сипа греяно червено вино. Беше се стоплил добре, а от настинка и грип нямаше опасност в този час. Ким и Палма тъкмо сервираха лакомства на масата за вечерта и дългата и предълга нощ, която щеше да дойде след това. Горещото вино дойде добре на Алекс, а на масата той забеляза известни количества пъжоли, от които си взе няколко на първо време. До сутринта имаше страшно много време...


ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  32.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 31 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 31 .  Valeri Kolev.

        Във следобеда на другия ден Алекс и Палма обикаляха из базата- летище на град Първи. Двамата нямаха конкретен план, просто се разхождаха, а малко по- назад ги следваха Аш и Ким. Времето беше хубаво, а по- късно слънцето се скри зад облаци, но нищо не валеше. Алекс запали цигара, докато приближаваха хотел- ресторант, някъде из парка, край летището. Нямаха намерение да хапват точно сега, но решиха да изчакат Аш и Ким, за да решат заедно, дали ще посетят ресторанта тук. Във резултат четиримата решиха, да посетят ресторанта. Тук се бяха събрали стотици души, предимно земляни. Някои от тях бяха от трите града на земляните, други бяха земни военни, както и хората от корабите, посетили сега тази територия. Без проблеми четиримата си намериха местенце за сядане, като решиха и да се почерпят, и то със вино и месо.
        *
        Алекс беше тъжен в тези часове. Последния му сън беше разказ, как негови близки са надалеко из времето и пространството и то във сериозна беда и беля. Тези сънища влудяваха Алекс. И да можеше да ги намери за да ги спасява от беди и бели, нямаше как да разбере две неща- къде са и по кое време. Ужасен и паникьсан, Алекс искаше сериозно да се заеме със тези проблеми. За да се предпази от паника и ужас, Алекс сложи пълен чайник със специални билки от шамана Джи. Така именно Джи решаваше как да успокои Алекс. Дори временно успокоен, Алекс се чудеше, кой именно от неговите близки и приятели е във беда, къде, кога и как. Освен странните му сънища, често пъти и по всяко време, главата му пищеше със висок тон, като писък от далеко, от хора във беда. Замислен и угрижен, Алекс запали още една цигара и отвори бутилка джин, за да се почерпи и успокои душата си. По това време Палма приготвяше вечерята за десетимата и пакетирана храна и напитки за през дългата тукашна нощ. През нощта във космоса се огладняваше свирепо- със вълчи глад,  а нощите биваха дълги и предълги, когато не се препоръчваше човек да остава сам и не- без вода, храна, топлина и т.н.
          Вечерта напредваше, когато при Алекс се събраха отново дестимата другари, включително и той самия. Те си даваха сметка, че само след броени дни отлитаха нататък по пътя си, т.е. отново полет, може би далечен. Това разчувства почти всички от експедицията на Алекс. Ако изобщо някога дойдеха оново тук на Orixon 74, то това едва ли щеше да бъде скоро. Алекс запали отново цигара и заби поглед във новините, получени на борда на кораба. Съвсем скоро, само след няколко дни щеше да настъпи Новата 3019- та Година. Това беше отразено и във новините. Според учените празника нямаше да бъде точно по едно и също време навсякъде, а със известно закъснение или избързване тук- там.
        Във тази вечер из двата кораба се празнуваше вече Новата Година. Командирите отново бяха забранили да се излиза навън след този час, а онези, ходили навън трябаше вече да се приберат обратно по корабите си. Алекс въздъхна тежко. Малцина знаеха защо боледува и по какви причини...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  31.   Valeri Kolev.


 

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 30 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 30 .  Valeri Kolev.

      Във следобеда на другия ден Алекс боледуваше от силен зъбобол. Това му блокираше чак мисленето. Седнал зад пулта си, той изпробваше лековете от шамана Джи- докторът на кораба Volvo. Във очакване болката да утихне, Алекс си даваше сметка, че другите варианти ще бъдат на лошо.
     Болката утихваше, а Алекс стана от койката и запали цигара пред единия люк на каютата. Нова Година беше съвсем наблизо, а сетне се очакваше експедицията да продължи нататък. Докато си припомняше по какви теми беше умувал напоследък, Алекс извади нова пачка листи хартия и седна пред пулта си за да поработи. Зъбоболът временно беше потушен. Около двата кораба на експедицията на Алекс, всичко беше нормално. Те бяха в готовност за отлитане, като всичко необходимо за далечен полет беше вече натоварено по трюмовете.
        По някое време Палма стана от сън, а докато се разсънваше на чешмата и сетне със горещо кафе, тя проверяваше ситуацията на двата кораба, където всичко беше нормално. Във началото на вечерта във каютата на Алекс отново се бяха събрали десетимата. Алекс за съжаление имаше лошо настроение, което нямаше със какво да оправдае. Той наблегна на умуването, а не на почерпката. Тази експедиция му беше възложена със голямо доверие и със надеждата, че той ще успее да я води правилно, та чак до завръщането им обратно на Земята. Високата отговорност, която Алекс беше приел на раменете си, относно тази експедиция, го караше да бъде бдителен и внимателен. Той запали цигара и се загледа във екрана пред себе си. Броени дни оставаха от старата година, а сетне щяха да отлитат със двата кораба, нататък по пътя си, т.е. траектории на полетите. Според командир Йон, екипажите си бяха починали добре, подсилени и свежи, готови за далечен полет, отново.
         Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи пред един люк и заби поглед навън към гледката от базата. Беше хубава вечер, а навън дори не беше студено, но валеше сняг. И тази вечер екипажите от експедицията на Алекс имаха забрана да напускат кораба от този час натам, а всички вече се прибираха по корабите, кой където ходил навън. Корабите Volvo  и Nissan, от експедицията на Алекс, бяха готови за нощуване. По това време бяха включени специалните системи на корабите- отбранителни системи, алармени системи, камуфлажни системи, щитови системи и т.н. Подсилени бяха постове, патрулни двойки и допълнителни бойни роботи, около корабите на Алекс. Макар й да нямаше вражески сили наблизо, това все пак беше чужда планета и беше опасно.
       Късно вечерта Алекс тъкмо се беше заел да прерови последните новини от колониите на земляните в тази зона. Военните тук му изпратиха и новините от Земята. Нямаше кой знае какво ново, по принцип, но по някои теми Алекс искаше да поумува, забелязал редица нередности и аномалии.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  30.   Valeri Kolev.
 

Koan - When the Silence is Speaking... (Full Album)

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 29 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 29 .  Valeri Kolev.

       Това бяха коледните дни на борда на корабите Volvo и Nissan, както и във трите града на земляните тук, на планетата Orixon 74, които бяха около 500 хиляди души. Алекс запали цигара изправен пред един от люковете на каютата си, за да наблюдава гледката навън, а Палма спеше вече четвърти час в койката си. Наближаваше вечерта, когато десетимата другари щяха отново да се съберат в каютата на Алекс за да празнуват. Около двата кораба всичко беше нормално, като не се забелязваше вражеско присъствие. Въпреки това, охраната на корабите беше подсилена със повече постове и патрулни двойки. Празничното настроение беше обхванало трите града на земляните тук, хората от военните бази на земляните и корабите, които бяха наоколо. Във тези часове Алекс обмисляше плановете на експедицията, за следващите седмици.
        Във началото на вечерта десетимата се събраха в каютата на Алекс. Ким сервира пълна маса със лакомства, за вечерта и след нея, докато си приказваха за бъдещите планове на експедицията. Алекс си записваше предложенията на своите хора за бъдещите седмици, а сетне щеше да ги обмисля заедно със командирите Йон и Пиркс. Той запали цигара, а пред него беше отворен компютъра му и приготвени пачка бели листи, където да пише, докато обмисля нещата. Вечерта едва започваше, а настроенията на тези около 500 хиляди земляни тук, беше оптимистично и празнично. Управата на земната колония, тук на планетата Orixon 74, беше дала 20 почивни дни на всички земляни, на което всички те се радваха. Междувременно двата кораба на Алекс вече имаха готовност да продължат по пътя на  експедицията, а това много скоро щеше да се случва. Те бяха натоварени и заредени за дълго пътуване, със всичко необходимо. От сутринта на този ден, Алекс и командирите разполагаха със звездните карти на зоната наоколо. Алекс се беше заел внимателно да изучи тези карти, за да могат да изберат най- добрите пътища и траектории на полетите си. За дата на  отлитането на двата кораба, от тази планета, се очакваше да бъдат първите дни на Новата 3019- та Година. Алекс се зае да огледа всички запаси на корабите, за да се знае- със какво разполагат нататък по пътя на експедицията.
        Вечерта напредваше, а десетимата се черпеха и хапваха, докато говореха помежду си и празнуваха празниците около Коледа и Нова Година, по земния календар. Двата кораба бяха добре защитени тук, на летището на град Първи. Тази вечер командирите решиха навън да няма никой от двата екипажа, за да може да се нощува напълно. Трябваха свежи сили, преди експедицията да продължи. В този час се завърнаха и последните, които бяха излизали извън корабите. Във очакване на нощта, Алекс имаше намерение добре да се наспи, но разбира се, не преди полунощ, когато се даваха обикновено инструкции на екипажите.
         По някое време Алекс се изправи пред единия люк на каютата си се загледа навън, където беше мрак и мраз. В уютната и топла каюта, десетимата почти приключваха всичко за този ден. Разбира се все още беше рано, а никой не бързаше за никъде.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  29.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 28 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 28 .  Valeri Kolev.

        На другия ден беше Коледа. По обедно време Алекс и Палма бяха слезли пред единия вход на кораба Volvo, пушеха по цигара и разглеждаха наоколо. Двата кораба бяха отворили вратите за гости от града, от военните бази и от корабите на летището в тези часове. Празнуваше се Коледа. Във тези часове продължаваше приемането на 1,400 нови преселници от Земята, пристигнали през нощта със транспортен кораб. Те биваха изкъпвани и обеззаразявани, нахранени и настанени по общежитията на града. Хора на Алекс събираха разкази на новодошлите, за Земята и за пътуването им до тук. Общежитията бяха десет етажни сгради със по 10 каюти на етаж със по десет легла – боксове за почивка и сън. Имаше общи помещения, кухня, столова, бани и др. Алекс прослушваше тези разкази, от които се разбираха много неща за Земята и за пътуването на новите заселници до тук.
         По- късно Алекс и Палма се прибраха в каютата си и се заеха да си спретват обеда, като тук щяха да гостуват отново Ким и Аш. В очакване на обяда , времето напредваше неусетно. Това беше Коледа, преди Новата 3019- та Земна Година. По тукашния календар всъщност беше съвсем друг ден, но хората не забравяха земния календар, а се ползваха смесени, комбинирани календари, съобразени със конкретната планета. Алекс запали цигара, погледна какво се случва из корабите на неговата експедиция, пък се разположи на масата, където всичко вече беше сервирано, а тъкмо влизаха Ким и Аш. Тук те решиха вечерята пък да бъде още по- голяма, като щяха да гостуват също Шао, Джейн, Шон и Никита. Уговорката беше направена, а до вечерта имаше много време все още.
        Във следобеда Алекс и Палма си подреждаха каютата, вещите и багажа си. Това, което имаха във запас, можеше някой път да им спаси живота. Според инструкциите всеки трябваше да разполага със запаси от въздух, вода, гориво за дрона си, провизии, боеприпаси и т.н. Ако самия кораб претърпеше повреда, каютата- капсула можеше да се катапултира и приземи или приводни. След това двамата можеха да се движат със два малки и елементарни дрона, докато дойдат спасители, за да ги приберат. По време на чакането на спасителите, всичко зависеше от това- колко и какви запаси имат те двамата. Такива бяха инструкциите за всеки от екипажите на двата кораба от експедицията. Разбира се, освен двойките, имаше хора, които щяха да катапултират при нужда, съвсем сами. Всеки се отказваше от такъв вариант, след което си търсеха подходящ партньор.
        Вечерта започваше, когато осмината се събраха в каютата на Алекс, както се уговориха по- рано. За да бъде екипа цял (т.е. от 10 души), бяха поканени също Браун и Моника. Те двамата бяха пилоти за екстремни полети, но разбира се даваха дежурства със пилотиране, за да бъдат във форма. Алекс въздъхна и запали цигара. Масата беше готова за празнуването, скоро пристигнаха също Браун и Моника. Настроенията из двата кораба бяха оптимистични, а радост кипеше сред земляните на тази планета, около 500 хиляди души...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  28.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 27 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 27 .  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия ден двата кораба все още се намираха на летището край град Първи. Този ден беше слънчев и със около нула градуса по Целзий. Навън празнуването продължаваше из издигнатите временни шатри и скара- бира пункт, където се черпеха и празнуваха стотици души, от корабите тук, от военните бази край града и от самия град. Очакваше се към вечерта тук да се приземи кораб със 1,400 души- преселници от Земята. Във тези часове летището се разчистваше от снега, за да има как да се приземи транспортния кораб със 1,400 души преселници от Земята. Снегът на места имаше дебелина от 6 м. За момента сняг не валеше, но това беше само временно явление.
         Алекс запали цигара, изправен пред един от люковете на каютата си, а Палма спеше изморена от последните времена. Очакваше се по- късно да им гостуват Ким и Аш. Алекс се зае да подготви хапване и пийване за вечерта, но все още имаше много време. По това време Алекс се беше замислил отново за новите планове на експедицията, която той водеше. Във зоната имаше до голяма степен военни сили от Земята. По време на експедицията се разчиташе до голяма степен помощта на военните от космическите сили на Земята- AFJ. Съкращението беше специално, направено така, че да не може да се разтълкува. Алекс се замисли за преживелиците на екипажите и на себе си, през изминалите 30 месеца, пътуване от Земята до тази планета. Докато си спомняше отделни епизоди от това пътуване, Алекс си даде сметка, че са се справили добре през всичкото това време. Като шеф на експедицията, Алекс имаше известни права, които използваше от време- на време.
        Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се разхождаха из кораба, за да проверят дали всичко е нормално, както с кораба, така и със екипажа. Със наближаването на Новата Година всички земляни наоколо се вълнуваха. Корабът Volvo беше във добра форма, като намерените дребни повреди бяха ремонтирани в тези часове от специалисти и роботи. Вторият кораб на експедицията- Nissan също беше във изправност. В добра форма бяха и двата екипажа, общо 200 души. Временно пътуващите с тези кораби пътници бяха в този час 60 души, които щяха да бъдат със корабите само временно, изчаквайки подходяща спирка по- нататък по пътя на експедицията.
       Със напредването на вечерта Алекс и Палма се бяха събрали със Ким и Аш, за да се почерпят заедно и тази вечер. Това бяха най- близките приятели на Алекс. Той дори в тези часове продължаваше да се занимава със умуване пред белите листи хартия. Темите за умуване бяха десетки. Във тези часове корабите се готвеха за нощуване. По решение на командирите Йон и Пиркс, тази нощ навън нямаше да има никой, искаха да има спокойствие и всички от екипажите да си бъдат по местата. Единствено оставаше външната връзка- тунел, между корабите, който беше на височина от 15 м. Бяха включени отбранителната, камуфлажната, алармената система на корабите, а охраната беше подсилена с още постове и патрулни двойки. Алекс запали цигара, докато разглеждаше новините от последните 24 часа насам...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  27.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 26 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 26 .  Valeri Kolev.

        Беше следващата вечер на планетата Orixon 74, на борда на корабите Volvo и Nissan, които гостуваха на град Първи, построен върху територия, взета на изплащане от земляните, за срок от десет години. Върху взетата територия на изплащане, земляните имаха още два града и започнат строеж на четвърти град. Двата кораба бяха водени от Алекс, който командваше експедиция, тръгнала от Земята преди 30 месеца. Корабите съответно се водеха от командир Йон и командир Пиркс. Експедицията на Алекс гостуваше тук точно преди Новата 3019- та Година, заради което командирите решиха да празнуват именно тук. Едва след празниците експедицията щеше да продължи по пътя си. Смяташе се, че след празниците експедицията ще отлети към междинна станция, на дистанция от три дни от тази планета. Другия вариант беше, да посетят кръстосвача New York, който беше около планетата, на около 500 км. дистанция. Двата екипажа на експедицията водена от Алекс бяха общо 200 души, а пътниците бяха за момента 50 души. Някои щяха да слизат на едно място, а други се очакваше да се присъединят до следваща спирка на корабите.
        Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, изправен пред един люк в каютата си. Навън беше около нула градуса по Целзий, валеше ситен сняг, който бързо натрупваше, а пред кораба, до един от входовете, все още имаше временна шатра и скара- бира пункт, със пет огъня. Тук във този час имаше 350 души, от града, от военните бази наоколо и от корабите гостуващи тук. Тези хора празнуваха срещата си тук и в тези часове, както и приближаващата Нова 3019- та Година. До сутринта се очакваше да пристигне до планетата кораб със преселници от Земята. Този кораб возеше 1,400 души. Тази новина беше основната тема, със която се занимаваха военните от базите край град Първи. Преселниците трябваше да бъдат посрещнати и настанени по общежитията на града. Това беше предвидено и не се очакваше да има жилищен проблем.
          Алекс по някое време запали цигара и седна край пулта си, за да поработи и да умува по разни проблеми и по разни теми. Палма тъкмо приготвяше вечеря и пакетирана храна за идващата нощ. Командир Йон беше дал указания и инструкции за следващите 24 часа, за акипажа на Volvo. Междувременно започваше подготовка на двата кораба за нощуване. Скара- бирата щеше да остане до сутринта, тъй като навън щеше да има хора през цялата нощ, както обясниха ситуацията хората. Охраната на двата кораба на експедицията, беше предупредена, че край корабите ще има хора през нощта. Такова беше решението на самите командири.
        Алекс се беше замислил по въпроса за своите предишни животи и другите си “аз“, някои от които бяха наблизо и във същите времена. Това размножаване на личността, беше забелязал самия той. Тези хора имаха други имена, произход и съдби, но ги обединяваше факта, че всъщност това е пак Алекс, тоест негови други “аз“. Той искаше да се срещне със другите си “аз“, поне с когото може, за да им обясни внимателно за това явление...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  26.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 25 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 25 .  Valeri Kolev.

         Беше вечерта на другия ден. Тъкмо се бяха прибрали всички по давата кораба и предстоеше тяхното нощуване. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с джин- тоник и се радваха на добрите времена напоследък. Дежурните пуснаха орбранителните системи на двата кораба, алармените системи, камуфлажните системи, а охраната беше посилена с повече постове и патрулни двойки. Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара и се загледа във екраните пред себе си. Край корабите на летището беше нормално, тихо и спокойно. Във тези часове бяха будни всички от екипажите на двата кораба, за обичайните проверки и инструкции. Алекс се занимаваше със прототипа на новия си робот, по който имаше още много работа, докато бъде завършен и пуснат във серийно производство на борда на кораба Volvo. На кораба бяха донесени много материали за тези роботи, а сглобяването не беше трудно. Може би след няколко седмици робота щеше да бъде пуснат за серийно производство. Алекс се радваше, че успява да направи този робот и беше доволен от направеното. Всички материали необходими за серийното производство бяха налице. Много скоро всичко около производството щеше да е готово.
         Алекс запали цигара, изправи се пред един люк и погледна навън, където беше мраз и мрак, а валеше ситен и обилен сняг.
        *
        Беше предиобедно време на борда на кораба Volvo. Двата кораба на Алекс и експедицията все още гостуваха на град Първи. Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на каютата. Навън беше снежна приказка със сняг натрупал до 15 м. височина. Двата кораба на Алекс бяха свързани помежду си със тунел на височина от 15 м. за да могат двата екипажа да си гостуват. Докато пушеше Алекс обмисляше плановете за продължаването на експедицията по- нататък. Из кораба Volvo будуваха 30 души във тези часове. Не се предвиждаха полети във близките 24 часа. За следващите часове се предвиждаше навън да се опънат шатри със скара- бира пунктове, а мястото се разчистваше от снега, за да имат достъп желаещите бираджии от града, военните бази и корабите, които бяха на летището в този ден. Там бяха запалени пет огньове на дърва, въглища и газ. Времето беше около нула градуса, леко мъгливо и ситен сняг, но обилен.
       Алекс, Палма, Ким и Аш бяха сред първите, уважили скара- бира купона. Докато се черпеха със пържоли и червено вино, те разговаряха с хората наоколо, в този момент  тук имаше към 60 души. Очакваше се до няколко часа тук да има събрани около 500 души, които щяха да празнуват срещата си именно тук и именно във тези часове. Хората бяха настроени новогодишно, въпреки, че имаше доста време до кулминацията на празниците.
       Алекс запали цигара и се наближи до един от огньовете, за да се постопли. Тук прииждаха още и още хора. Във веселяшко настроение бяха и двата екипажа на Алекс, със корабите Volvo и Nissan.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  25.   Valeri Kolev.


 

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 24 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 24 .  Valeri Kolev.

         Във началото на вечерта на другия ден, Алекс и Палма се бяха усамотили във каютата си, тя слушаше музика, а той умуваше над бели листи хартия. За по- късните часове имаха уговорка да им гостуват Аш и Ким. Такива гостувания бяха нещо нормално за хората от експедицията на Алекс. Двата кораба на експедицията стояха един до друг на летището край град Първи. Специален екип подготвяше корабите да дълъг път. Трюмовете трябваше да са пълни със всяка необходима суровина или стока. Това изглеждаше така: въздух, вода, ракетно гориво, провизии, боеприпаси, ядрено гориво и т.н. От запасите по трюмовете, можеше да зависи оцеляването на експедицията, тръгнала на дълъг път, ако настъпят непредвидени обстоятелства.
        Алекс запали цигара и се загледа наляво от себе си, през близкия люк. По това време започваше да се спуска мрак и мраз. Алекс извади бутилка джин с тоник и отпи юнашка глътка, че беше започнал да се одремва. Във последно време Алекс се беше захванал да направи прототип на специален робот, за продан във извънземието, а сетне го подхващаше едната поточна линия, за серийно производство. Този робот щеше да знае много езици и да помага и да се грижи за своите собственици. Една от задачите беше- да се осигури помощ и подпомагане на всеки землянин, попаднал във извънземието. Друга задача беше- роботът да помага на извънземните си собственици и да се грижи за тях, макар й по земна логика, понякога- странна за извънземните хора.
       Колкото повече работеше по направата на робота със новата  марка, Алекс оставаше още по- доволен от себе си и направеното. Тази уникална машина, изцяло по негова идея и със помощта на хора от екипажа, щеше да бъде основното производство на екипажа. Алекс правеше робота така, че робота да бъде евтин от гледна точка на самата материя, от която е сглобен. Нататък щяха да го продават на земляни и на извънземни, по променливи цени, в зависимост от обстоятелствата.  Впредвид сериозността на задачите поставени пред експедицията на Алекс, те имаха разрешително за печатане на около 30 от най- известните валути използвани из космоса около Земята. Условието беше да печатат само толкова, колкото е нужно, а където нито една валута не е известна, там щяха да продават роботи, техника и т.н. срещу необходими стоки и материали. Алекс се гордееше със това разрешително. Тук не беше предвидено скоро да свършат парите...
       Вечерта напредваше, когато притигнаха Ким и Аш. Четиримата се разположиха около масата, а Палма поднесе вечерята и напитките към нея. Тъй като не се очакваше да имат полет във скоро време, четиримата не бързаха за никъде. Докато похапваха, те обсъдиха и бъдещето на експедицията. По същото време двата кораба на Алекс се готвеха за нощуване, като се спазваха всички инструкции по въпроса.
       Алекс запали цигара и хвърли поглед към гледката от външните камери на кораба. Започваше късната вечер...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  24.   Valeri Kolev.

 

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 23. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 23.  Valeri Kolev.

       По обедно време на другия ден Алекс и Палма се бяха усамотили в каютата си и си почиваха. Алекс попълваше дневника си, както и дневника на експедицията. Тези записки щяха да бъдат изключително ценни след години. Палма слушаше музика и се радваше на добро настроение. Из кораба будуваха 25 души, а до града бяха отишли 15 души.
       *
       Към края на следобеда Алекс стана от койката си, беше дремнал близо час. Той се разсъни на чешмата в края на каютата със студена вода, понамести униформата си и седна зад своя пулт. Зелената детелина, светеща на часовника му напомняше, че всичко на давата кораба е нормално, а извън радиобхвата нямаше хора, без сигнал. Компютъра показваше местоположението на всичките хора от двата екипажа-  200 души общо, както и на 50 пътници, общо за двата кораба. Докато Алекс се разсънваше и идваше във форма, се събуди и Палма. Алекс надникна в каютата на дежурните, където всичко беше нормално в тези часове, а двата кораба все още гостуваха на град Първи. Неусетно навън се спускаше мрак, а валеше и сняг, ситно, но обилно. Алекс отново извади бели листи хартия, за да обмисли някои проблеми на експедицията, отбелязвайки си разни неща върху листите. Докато си умуваше, Алекс запали цигара и заби поглед в екраните си, преценявайки нещо. За този момент нямаше готовност да се отлита от град Първи. Командир Йон и командир Пиркс избираха на къде ще продължи експедицията, след като отминат Новогодишните празници. Алекс също даде предложение, а сетне сигурно двата екипажа щяха да гласуват до окончателно решение.
          Вечерта настъпваше със стабилен мрак, сред който валеше сняг и бързо трупаше метри дебела пелена. В тези часове обратно към двата кораба се завръщаха всички, които бяха навън от кораба. Корабите се готвеха за нощуване, включваха се отбранителната система, алармената система, камуфлажната система, а входовете щяха да се повдигнат на височина от 15 метра, след като всички се приберат  в корабте. Постовете на охраната се подсилваха със още хора, тръгваха и патрулните двойки около корабите и в тях. Командир Йон даде препоръките си, всички да се стегнат, да си оправят нещата, да хапнат и да поспят добре, преди посрещането на Новата Година.
         По някое време Алекс се беше замислил за своите неща, във връзка със неговите предишни над 600 живота, от които си спомняше това- онова, ту тук- ту там, от време- навреме. Той вече беше разкрил няколко свои предишни животи, включително и на самата Земя. Това го развълнува, но нямаше как да обяснява на размноженото си аз, каква е истината, и кой е всъщност самия той. Това пък го натъжи. Със някои свои “аз“, той можеше да се свърже, възможна беше дори среща. Алекс се зае как внимателно да обясни това на своите Аз във сегашните времена, описвайки явлението като размножена самоличност. Всъщност тези хора имаха различни имена, произход и съдба, но Алекс беше наясно, какво ги свързва. Това беше пак той, рзлични негови „Аз“, по същото време или наблизо до това.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  23.   Valeri Kolev.


 

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 22. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 22.  Valeri Kolev.

       Беше вечер, два дни по- късно. Корабът Volvo се беше установил отново на летището край град Първи. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си. Току- що бяха се свързали със кораба Nissan, който приближаваше града, а беше причислен към експедицията на Алекс. Двата кораба оттук- натам щяха да пътуват заедно, във комбина, със цел по- добра сигурност при пътуването. На втория кораб екипажа също се състоеше от 100 души, а имаше 20 пътника. Стратегията беше, че ако единия кораб се повреди, да могат да оцелеят със втория кораб. Алекс лично разговаря по радиото със командир Пиркс от кораба Nissan. Във разговорите се включи и командир Йон. Тримата се разбраха, при възможност да посрещнат Новата Година именно на летището до град Първи.
         По някое време кораба Nissan пристигна край града и се приземи във близост до кораба Volvo. Дежурни екипи и от двата кораба опънаха тунел между корабите, за да могат да си гостуват екипажите. От военната база при града бяха поканени десет души, които пристигнаха половин час след това. Екипи провериха целостта на корпусите на двата кораба, но съществени повреди нямаше.
         Алекс запали цигара и се изправи пред един от люковете, за да погледа към нощния град- крепост. Тук живееха и работеха стотици хиляди земляни.
        *
        Във следобеда на другия ден Алекс се беше усамотил в каютата си, пушеше цигара и пийваше джин. Тук беше и Палма, която спеше дълбоко в тези часове. Все още двата кораба на експедицията на Алекс се намираха край град Първи. Навън беше мразовито и вилнееше снежна буря от часове, като навяваше снежна пелена до този час 7 м. височина. Екипажите на двата земни кораба, общо 200 души, имаха свободни пет часа по това време. Между корабите беше опънат тунел за посещения между тях, без да се излиза на открито пространство. Във каютата на Алекс беше топло и уютно.
        По някое време Алекс отново се ровеше из архивите, както на двата кораба от неговата експедиция, така и архивите на AFJ- земните космически сили. Алекс се беше научил да може да мисли по десетки основни логики на мисленето, гледни точки и т.н. Основната му логика беше, че е водач на експедиция от два кораба и общо 200 души екипажи. Друга негова основна логика беше, че този кораб е неговия дом и твърдина, толкова далеко от Земята- неговата родна планета. Трета от логиките му беше, че е на път сред космоса, заедно със своето момиче- Палма. Въпреки, че имаше десетки вида основни локиги на своето мислене, Алекс продължаваше да разработва нови и нови логики на мисленето си.
         Наближаваше вечерта на двата кораба Volvo и Nissan, които бяха на експедиция под ръководството на Алекс, със общо 200 души екипажи и близо 60 пътника, общо за експедицията. Алекс запали цигара. Във тези часове навън край двата кораба беше разгъната шатра и скара – бира пукт, със живи огнища, където започваха да се събират хора от военната база, от града и от корабите наоколо, за да празнуват тези хубави времена...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  22.   Valeri Kolev.

 

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 21. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 21.  Valeri Kolev.

              Това беше една хубава вечер на борда на кораба Volvo, който тъкмо беше отлетял от град Трети и набираше височина, за да пусне системата дирижабъл и да пътува към град Първи. Екипажът от 100 души и пътници 45 души, заедно летяха в тази вечер, а се очертаваше да пристигнат на следващия ден при град Първи. Алекс и Палма се черпеха с джин и тоник, а при тях бяха на гости Ким и Аш. Четиримата щяха да бъдат заедно до към полунощ, а сетне трябваше да поспят, че от 6 ч. сутринта ги чакаше дежурство. Бяха в добро настроение, а кораба постепенно приближаваше височината от 7 км., където щяха да се задържат, със скорост от 200 км./ч.
           *
           Вечерта напредваше, а полета вървеше нормално. Пилотираха кораба Джони и Джими. Алекс седеше зад пулта си и обмисляше нещата от последните времена. Той запали цигара и се загледа към картината от предните камери на кораба. Навън беше мрак и мраз. Във форма на дирижабъл, кораба Volvo се намираше на 7 км. височина и поддържаше скорост 200 км/ч. До град Първи се очакваше да пристигнат на другия ден. Алекс се беше замислил над проблемите на експедицията и живота на земляните из извънземието. До него седеше Палма и слушаше музика със слушалки. На предните два пулта седяха Ким и Аш. На едната от малките поточни линии на кораба работеха пет души, които правеха роботи за продан. Използваха се до голяма степен извънземни материали, каквито бяха намерили по пътя си до тук. Във оранжерията на кораба вече имаше нова реколта за последните десет дни. Това, което беше в повече, грижливо се пакетираше и затваряше в консерви. Малката ферма на кораба даваше добри количества яйца, месо от пилета, прасенца и риба. Дръвчета се използваха и за стандартен, основен материал на базата на дървесината. Корабът не беше кой знае колко голям, но екипажа тук беше подсигурен от гледна точка на въздух, вода, провизии, гориво, боеприпаси и финанси. Дори на дълъг път, далеко от каквито и да е хора, тези 100 души екипаж можеха да оцелеят. Разбира се, те от време на време гостуваха по междинни станции, кораби и планети, от където изкупуваха запаси от необходимите си суровини и стоки. По принцип експедицията имаше и военна насоченост. От цивилна гледна точка експедицията занимаваше учените, които бяха сред екипажа на кораба. Командир на кораба Volvo беше Йон, а Алекс водеше екпедицията. Втори подобен кораб, със името Nissan закъсняваше със петнадесет дни, но се очакваше да ги настигне за да пътуват наблизо един от друг. На втория кораб също имаше 100 души екипаж. При последната радиовръзка между двата кораба, ставаше ясно, че там всичко е нормално.
           *
           Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се черпеха с джин и се радваха на добрите времена напоследък. Настроението из кораба също беше добро. На планетата имаше пък близо 500 хиляди земляни, със които Алекс и хората му, щяха да празнуват Новата Година.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  21.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 20. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 20.  Valeri Kolev.

          Беше вечерта на другия ден. Корабът Volvo се намираше на летището на град Трети. Алекс запали цигара изправен пред един люк, със гледка към град Трети. Във този час всички се бяха прибрали в кораба за нощуване, а за нощта не се предвиждаше някой да излиза от кораба. Дежурните пуснаха отбранителната система на кораба, камуфлажната и алармената системи, а входовете му бяха вдигнати на 15 м. височина.
         *
          Беше по обедно време на другия ден. Корабът на Алекс и неговата команда все още гостуваше на град Трети. По това време навън бяха отишли 30 души от екипажа по различни задачи. Алекс се черпеше със кола и изучаваше науката на една приятелска, но извънземна цивилизация.
           Към средата на следобеда Алекс и Палма станаха от пултовете си, за да идат пред един люк и да погледат навън, беше слънчев и хладен зимен ден, а в тяхната каюта беше топло и уютно. Алекс извади бутилка джин с тоник и отпи юнашка глътка, забил поглед във далечината. Той беше леко сънен, но в добро здраве в тези часове. Като пуснаха малко въздух от вън, разбраха, че е  чист и свеж, ухаеше на сняг на озон и на дъжд, но някак си извънземно. Алекс запали цигара и въздъхна. Това бяха едни такива хубави времена, преди Нова Година 3019- та. Във извънземието се използваха сложни календари и часовници, но винаги имаше информация за Земното време и за Земния календар. Тук на тази планета, отдалечена на 30 месеца от Земята, денонощието биваше не 24 часа, а 64 часа. Останалото беше още по- сложно и объркано. Малцина избираха съвсем тукашния календар и часовник, за свой ориентир, защото това им напомняше болезнено, че отдавна не са били на Земята, а и скоро няма да се завърнат там. Това налагаше да използват специални часовници със описани няколко календара и часовници, включително и Земния.
          Алекс отпи още една глътка и подаде бутилката на Палма, а тя отпи и се намръщи, скоро не беше пила концентриран алкохол, пък било то джин с тоник. Самата бутилка беше пастмасова и  комбинирана, общо литър, със двойно гърло- за тоник и за джин. Двамата скоро усетиха, че са се напили, а Палма се посмя малко изневиделица и изненадващо, хвана Алекс за ръка и му кимна да я последва, а той неохотно я последва...
         Следобеда беше към края си, а Алекс и Палма се бяха отпуснали по койките си и почиваха. Малко или много този ден беше бил изморителен за тях. След кратка дрямка Алекс стана да изпуши цигара и да види какво е положението на кораба и наоколо. Той пусна лека музика, щом видя, че всичко тук е нормално и всички от екипажа са налице. Докато се разсънваше на чешмата в дъното на каютата, Алекс забеляза, че си е поспал добре. Настроенията във тези времена и часове на борда на кораба Volvo, бяха добри. Неговото настроение също. Той остави Палма да спи и се намести пред пулта си, където имаше да свършва най- различни задачи. Със наближаването на вечерта, Алекс ставаше все по- бодър и свеж, а задачите не бяха кой знае колко трудни.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  20.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 19. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 19. Valeri Kolev.

          Корабът Volvo летеше вече няколко часа, по пътя към град Трети. Това беше научно- изследователска екпедиция, чийто екипаж се състоеше от 100 души, както и пътници, със променлив брой, във тези дни- 40 души. Заради наближаващата Нова Година, бяха решили да я празнуват тук на планетата Orixon 74, преди да продължат експедицията нататък към звездите. Алекс пушеше цигара и се черпеше със джин и тоник, а Палма спеше от близо час. Полетът вървеше нормално, а пилотираха Джими и Джони. Алекс се черпеше, седнал зад пулта си със джин и ровеше из архивите, търсейки знания, мъдрост и хитрини, както от опита на земляните, така и от опита на приятелски извънземни цивилизации. Зад гърба на Алекс беше малката работилница, където и във тези часове произвеждаха електронни чипове и специални апарати, дори роботи за продан. Това беше стратегията, когато стигнат до светове, там където не познават валутите на разположение на AFJ и земляните. Тогава щеше да се търгува чрез размяна на стоки.
          Вечерта наближаваше, когато Палма се събуди и отиде да се разсъни със вода от чешмата в ъгъла на дежурната каюта. Леко сънена, тя оправи униформата си и седна зад пулта си, а Алекс я погледна и заби отново поглед във екраните на пулта. Очакваше се да пристигнат при град Трети през нощта, или по- рано. На борда на кораба беше тихо и спокойн, а настроението добро. Будуваха едва 15 души от екипажа, а пътниците не се контролираха в това отношение. Алекс си мислеше в тези часове за бъдещето на тази експедиция. Тя можеше да се разглежда и като военна, туристическа, търговска и още т.н. Започнала преди 30 Земни месеца, тази експедиция набра голям  опит и добави към архивите на AFJ, богата база данни за световете и от световете из системата Orixon.
          Във дежурната каюта беше топло и уютно, а кораба летеше като дирижабъл на 5 км. височина, нямаше бърза работа за екипажа, та си летяха спокойно и бавно, по пътя към град Трети на земляните преселници тук, на тази планета. Някъде долу в горите се сипеше дъжд, а Алекс запали цигара и погледна в ляво от себе си, където имаше люк, точно до него. Гледката навън беше романтична, спускаше се мрак, та скоро щеше да бъде тъмно навън. Алекс се замисли над проблемите на експедицията, докато четеше инструкциите по темата, както и инструкциите на командир Йон. Настроението из кораба беше добро във тези часове, а будуваха 20 души, почиваха 40, другите спяха.
         *
         По някое време Алек и Палма посетиха командир Йон, за да се уточнят със него бъдещите планове на експедицията и планове на полетите. Докато обсъдиха основно проблемите, изминаха два- три часа. Щом се прибраха в каютата си, Алекс и Палма вече имаха идеи за бъдещите планове на експедицията. Алекс се отпусна в креслото си и затвори очи, беше изморен, а вечерта напредваше. Оставаха часове до пристигането им във град Трети.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 19.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 18. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 18. Valeri Kolev.

       Цял ден Алекс страдаше от остър зъбобол. Боляха го очите и главата също. След много часове на силни болки Алекс седна отново зад пулта си, за да се разсее със работа. Шаманът Джи, доктора на кораба, препоръча да бъдат извадени два зъба, но Алекс отказваше, защото нямаше да има къде да предъвка храната. Шаманът му даде няколко таблетки, но почти никак не утихваше зъбобола, главобола и болката във очите. Алекс се усамоти по- късно и пусна силна музика, останал нарочно сам във спалната си каюта. Във очакване да отмине силната болка, поне малко, Алекс се зарови из архивите си, търсейки една информация, там.
       *
       Във късна доба, когато навън беше мрак и мраз, Алекс се беше усамотил във каютата си, а Палма спеше от 4- 5 часа. Той запали поредната цигара и заби поглед във листите хартия пред себе си, където нещо пишеше и чертаеше, плод на продължително умуване. Зъбоболът на моменти утихваше, сетне отново тръгваше, а Алекс умираше за сън, поне няколко часа. Замислен над странната си съдба, Алекс по някое време стигна до изводите, че това тук е със сигурност най- доброто място, където той можеше да бъде. По- сигурно и по- добро място за него едва ли имаше. Нито пък съдбата му беше кой знае колко негативна, както му се случваше да си мисли.
      *
      Във следобеда на другия тукашен ден, Алекс пушеше цигара и обмисляше накъде ще тръгнат със кораба Volvo във следващите дни. Изборът на план за летене във близките дни, се колебаеше между посещение на град Три, или да се качат на висока орбита при кръстосвача New York. Алекс реши да поиска мнението на екипажа, а командир Йон се съгласи с това. Докато екипажа гласува решение по въпроса, Алекс и Палма се почерпиха с джин и тоник, в каютата си.
       Следобеда напредваше, а Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Във същото време корабът Volvo започваше излитане от летището на град Втори. Тези, които будуваха във тези часове, със носталгия си припомняха тези времена, които прекараха край град Втори. Корабът плавно набираше височина и скорост, със 25 % от тягата на двигателите. Решението на екипажа беше- да гостуват и на град Три, след като вече бяха гостували на Втори и на Първи град. На тази планета земляните имаха само тези три града, както и бази на военните от AFJ. Цялата територия на този неголям континент- остров,  земляните бяха взели на изплащане със срок от 10 години. Тъй като икономиката на земляните тук на Orixon 74, беше стабилна, то континента щеше да бъде изплатен дори по- рано от заявеното време. Това беше малък континент, на който предстоеше да бъде собственост на земляните.
        *
        По някое време по- късно Алекс запали цигара и погледна как върви полета, а индикаторите показваха, че всичко е нормално и във нормите. Алекс извади бутилка джин и отпи глътка, пътя до град Трети се очакваше да отнеме около 10 часа на кораба...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 18.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 17. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 17. Valeri Kolev.

        Това беше предиобеда на борда на кораба Volvo, който беше паркиран на летището до град Втори. Навън беше натрупал сняг на  около 6 метра височина. Навън бяха отишли само 15 души, за да огледат корпуса на кораба, за появили се скоро повреди и за  да разчистят около двата входа на кораба.
        *
        Към средата на следобеда на другия ден, по относителния календар и часовник на кораба Volvo, Алекс страдаше по миналото си, където беше живял все още на Земята, във добро здраве и добри финансови възможности, сред своите приятели и приятелки и роднини. Алекс запали цигара, почти паникьосан и ужасен, Volvo нямаше скоро да се завърне обратно на Земята... Таблетка от специални билки, забъркани от шамана Джи- доктора на кораба, се опитваше да подобри здравето на Алекс. За да не мисли за съдбата си, и за чуждите съдби, Алекс започна отново да изучава архивите на кораба, да изучава наука, техника, знания, мъдрости...
        Наближаваше вечерта, когато Алекс и Палма се усамотиха във тяхната каюта, за да отдъхнат и си починат след дежурство, във дежурната каюта обикновено биваше напечено. Алекс запали цигара и си сипа вино със лимонада. Докато си проверяваха вещите и запасите си, и подреждаха, неусетно беше отминал цял час. Алекс седна в креслото си в тяхната каюта и отвори компютъра си, осенен от интересни идеи, които смяташе да запише и документира, преди да ги е забравил. Този път той си записа мислите и идеите навреме, преди да ги забрави и обърка.
        По- късно вечерта Алекс стоеше изправен пред един от люковете и наблюдаваше гледката към града във далечината и военната база, по- наблизо, където стоеше паркиран кораба. Във тези часове се бяха прибрали на кораба всички от екипажа и пътниците, ходили навън. Корабът се готвеше за нощуване. Командир Йон препоръчваше почивка и сън. Сетне пуснаха отбранителна готовност , маскировката на кораба и алармените му системи, тръгна и подсилена охрана от хора и роботи. Макар и да не бяха много изморени, доста хора предпочетоха да почиват, вместо да работят, тъй като на борда на кораба можеха да работят много неща. Тук имаше няколко универсални поточни линии за чипове, електроника, компютърна и битова техника, също и военно производство, сред които- пистолети,  автомати и боеприпаси. За материали за производство, тук се използваха доста извънземни материали, но със добре изучени свойства и преценена безопасност при употреба.
           Алекс запали цигара във тези вечерни часове, според оптималния, относителен часовник, който използваха във тези времена. Този часовник беше средно положение между земното време и времето конкретно на тази планета, а тук нощите бяха отчайващо дълги, осбено ако нямаш компания, или пък нещо те боли...
         Алекс въздъхна. Мисълта му се рееше наоколо със едни такива блуждаещи мисли- нищо особено...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 17.   Valeri Kolev.