ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 14. Valeri Kolev.
Във един следобед Алекс и Палма вървяха из парка на град Първи. Валеше пухкав сняг и не беше много студено. Алекс запали цигара, докато приближаваха мотел някъде из този парк. Техният дрон се водеше от робот и ги следваше, за да ги прибере после на кораба им Volvo. По- назад след тях се разхождаха Ким и Аш. Из парка имаше доста хора, от градовете, от военните бази и от кораби и самолети, които гостуваха на града.
По- късно четиримата се събраха във ресторанта при мотела. Тук имаше десетки души от екипажа на Volvo. Алекс и другарите му седнаха на маса край един прозорец със изглед към парка. Докато си избираха напитки и храна от менюто, Алекс погледна кои от хората му са тук във ресторанта.
*
Следобеда напредваше, когато четиримата излязоха от ресторанта и тръгнаха бавно из парка пеша. Дронът им ги следваше със готовност да ги прибере, но Алекс инструктира робота да чака и да ги следва, на подходяща височина. Този парк беше един от десетки подобни, разположени около град Първи. Тук можеха да се наблюдават флора и фауна на планетата и добре дресирани животинки, със умерена опасност за минувачите оттук. За по- сигурно Алекс и другарите му се движеха добре въоръжени, за да могат да избегнат неприятности тук. Алекс запали цигара. Вечерта беше все още надалеко, а четиримата развеселени от гостуването във ресторанта там, бяха радостни за тези часове и дни, които прекарваха на тази планета.
*
Бяха се прибрали до кораба си- Volvo, съвсем пеша. На един от давата входа на кораба четиримата срещнаха хора от своите и се спряха на разговори. Охраната на кораба, както обикновено беше засилена. Командир Йон беше отказал да има отново скара- бира пред кораба, но даваше известна надежда, по- късно да помисли по въпроса. Четиримата се изкачиха със входния асансьор до нивото на каютите си и скоро се прибраха, така казано: “у дома“.
*
Във началото на вечерта Алекс и Палма се занимаваха със пултовете си, по задачи, които имаха. Алекс отпи глътка джин и запали цигара. Той беше намерил обратна връзка със бъдещите поколения. Когато той архивираше информация, по нея се отговаряше във един конкретен архив, намерен през 2810 – та година, някъде из земната Луна. Това правеше възможно да се разговаря със тези хора, макар й извънземни, намиращи се из бъдещето след 4000- та Година. Алекс беше се замаял от неочакваното си откритие. Той пишеше из архива си, а от корабните архиви четеше отговори и инструкции, обяснени ясно, за разбиране. Темите, интересуващи Алекс и неговите другари бяха различни, но вече щеше да има промяна във тълкуването на нещата, погледнато от извънземни, обясняващи времената след 3000- Земна Година, а те самите живеещи със 1000 години, по- късно.
Алекс въздъхна и отпи глътка джин, дълбоко замислен...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 14. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар