ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 15. Valeri Kolev.
Това беше една вечер на борда на кораба Volvo, паркиран на летището до град Първи, на планетата Orixon 74. Това бяха броени дни преди да настъпи Новата 3019- та Земна Година. На тази планета земляните имаха територии взети на изплащане за 10 години, а построените от тях градове бяха три, със общо 400 хиляди души, предимно земляни или хора от земен произход родени във извънземието. Тази вечер Алекс и Палма бяха в добро настроение. Докато се черпеха със вино и лимонада, Алекс запали цигара и погледна часовниците си, за да преценява нещо. Във тези часове всички от кораба вече се бяха прибрали вътре, за да нощуват при повдигнати входове на 15 м. височина, което правеше кораба недостъпен за неканени гости. Не се очакваше нито да имат полет във нощта, нито пък някой да има работа извън кораба. Нямаше и задачи за изпълняване...
*
Беше края на следобеда на другия ден, когато Алекс умуваше седнал зад своя пулт, черпеше се със джин- тоник и пушеше цигара. Корабът все още се намираше на летището до град Първи. Будуваха във тези часове 20 души. Тъкмо се бяха прибрали всички обратно във кораба и макар и много рано, кораба беше готов да нощува с неговия екипаж от 100 души и 35 пътника и пасажери...
Алекс запали цигара, отпи джин и замислен разглеждаше записките си от архива си. Той се опитваше да разбере до каква степен му бива изтривана паметта и защо. По- късно вечерта , когато Алекс и Палма се прибраха в своята каюта за да подредят отново нещата си, имуществото и запасите си. Алекс после се усамоти, а Палма се занима да почисти добре каютата. В това време Ким и Аш стягаха храната за вечерята и за през нощта, за десетимата от Екип Алфа.
Късно вечерта Алекс беше във лошо настроение. Той запали цигара изправен пред един от люковете на каютата си и погледа гледката към град Първи, дълбоко замислен. Мисълта за миналото му, ту- тук, ту- там, го натъжаваше. Носталгия и меланхолия превземаха ума му във тези часове, когато би трябвало да го радва наближаващия празник- Нова Година 3019- та. Тъгата по роднини и приятели и приятелки, със които съдбата ги беше отделила по ралични пътища, му носеше само мрачни мисли. Алекс въздъхна и отпи глътка джин. За да не страда по миналото си, той се зае със нови и стари проблеми и задачи, които искаше да обмисли и реши във тези часове, а навън вилнееше снежна и мразовита буря...
*
Вечерта напредваше, а навън беше паднал мразовит мрак, не се забелязваше никакво движение из джунглата, дори зверовете се бяха скрили от студ и мраз. Алекс и Палма си бяха пуснали малка, но мощна печка във тяхната каюта и се топлеха край нея, пийваха и горещ билков чай... Едва сега Алекс разбра значението на един свой сън от предишни години- плачещата, голяма змия, змей... Змеят беше плакал за Алекс и неговата съдба... Змейовете по принцип не плачат...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 15. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар