ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 31 . Valeri Kolev.
Във следобеда на другия ден Алекс и Палма обикаляха из базата- летище на град Първи. Двамата нямаха конкретен план, просто се разхождаха, а малко по- назад ги следваха Аш и Ким. Времето беше хубаво, а по- късно слънцето се скри зад облаци, но нищо не валеше. Алекс запали цигара, докато приближаваха хотел- ресторант, някъде из парка, край летището. Нямаха намерение да хапват точно сега, но решиха да изчакат Аш и Ким, за да решат заедно, дали ще посетят ресторанта тук. Във резултат четиримата решиха, да посетят ресторанта. Тук се бяха събрали стотици души, предимно земляни. Някои от тях бяха от трите града на земляните, други бяха земни военни, както и хората от корабите, посетили сега тази територия. Без проблеми четиримата си намериха местенце за сядане, като решиха и да се почерпят, и то със вино и месо.
*
Алекс беше тъжен в тези часове. Последния му сън беше разказ, как негови близки са надалеко из времето и пространството и то във сериозна беда и беля. Тези сънища влудяваха Алекс. И да можеше да ги намери за да ги спасява от беди и бели, нямаше как да разбере две неща- къде са и по кое време. Ужасен и паникьсан, Алекс искаше сериозно да се заеме със тези проблеми. За да се предпази от паника и ужас, Алекс сложи пълен чайник със специални билки от шамана Джи. Така именно Джи решаваше как да успокои Алекс. Дори временно успокоен, Алекс се чудеше, кой именно от неговите близки и приятели е във беда, къде, кога и как. Освен странните му сънища, често пъти и по всяко време, главата му пищеше със висок тон, като писък от далеко, от хора във беда. Замислен и угрижен, Алекс запали още една цигара и отвори бутилка джин, за да се почерпи и успокои душата си. По това време Палма приготвяше вечерята за десетимата и пакетирана храна и напитки за през дългата тукашна нощ. През нощта във космоса се огладняваше свирепо- със вълчи глад, а нощите биваха дълги и предълги, когато не се препоръчваше човек да остава сам и не- без вода, храна, топлина и т.н.
Вечерта напредваше, когато при Алекс се събраха отново дестимата другари, включително и той самия. Те си даваха сметка, че само след броени дни отлитаха нататък по пътя си, т.е. отново полет, може би далечен. Това разчувства почти всички от експедицията на Алекс. Ако изобщо някога дойдеха оново тук на Orixon 74, то това едва ли щеше да бъде скоро. Алекс запали отново цигара и заби поглед във новините, получени на борда на кораба. Съвсем скоро, само след няколко дни щеше да настъпи Новата 3019- та Година. Това беше отразено и във новините. Според учените празника нямаше да бъде точно по едно и също време навсякъде, а със известно закъснение или избързване тук- там.
Във тази вечер из двата кораба се празнуваше вече Новата Година. Командирите отново бяха забранили да се излиза навън след този час, а онези, ходили навън трябаше вече да се приберат обратно по корабите си. Алекс въздъхна тежко. Малцина знаеха защо боледува и по какви причини...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 31. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар