ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 23. Valeri Kolev.
По обедно време на другия ден Алекс и Палма се бяха усамотили в каютата си и си почиваха. Алекс попълваше дневника си, както и дневника на експедицията. Тези записки щяха да бъдат изключително ценни след години. Палма слушаше музика и се радваше на добро настроение. Из кораба будуваха 25 души, а до града бяха отишли 15 души.
*
Към края на следобеда Алекс стана от койката си, беше дремнал близо час. Той се разсъни на чешмата в края на каютата със студена вода, понамести униформата си и седна зад своя пулт. Зелената детелина, светеща на часовника му напомняше, че всичко на давата кораба е нормално, а извън радиобхвата нямаше хора, без сигнал. Компютъра показваше местоположението на всичките хора от двата екипажа- 200 души общо, както и на 50 пътници, общо за двата кораба. Докато Алекс се разсънваше и идваше във форма, се събуди и Палма. Алекс надникна в каютата на дежурните, където всичко беше нормално в тези часове, а двата кораба все още гостуваха на град Първи. Неусетно навън се спускаше мрак, а валеше и сняг, ситно, но обилно. Алекс отново извади бели листи хартия, за да обмисли някои проблеми на експедицията, отбелязвайки си разни неща върху листите. Докато си умуваше, Алекс запали цигара и заби поглед в екраните си, преценявайки нещо. За този момент нямаше готовност да се отлита от град Първи. Командир Йон и командир Пиркс избираха на къде ще продължи експедицията, след като отминат Новогодишните празници. Алекс също даде предложение, а сетне сигурно двата екипажа щяха да гласуват до окончателно решение.
Вечерта настъпваше със стабилен мрак, сред който валеше сняг и бързо трупаше метри дебела пелена. В тези часове обратно към двата кораба се завръщаха всички, които бяха навън от кораба. Корабите се готвеха за нощуване, включваха се отбранителната система, алармената система, камуфлажната система, а входовете щяха да се повдигнат на височина от 15 метра, след като всички се приберат в корабте. Постовете на охраната се подсилваха със още хора, тръгваха и патрулните двойки около корабите и в тях. Командир Йон даде препоръките си, всички да се стегнат, да си оправят нещата, да хапнат и да поспят добре, преди посрещането на Новата Година.
По някое време Алекс се беше замислил за своите неща, във връзка със неговите предишни над 600 живота, от които си спомняше това- онова, ту тук- ту там, от време- навреме. Той вече беше разкрил няколко свои предишни животи, включително и на самата Земя. Това го развълнува, но нямаше как да обяснява на размноженото си аз, каква е истината, и кой е всъщност самия той. Това пък го натъжи. Със някои свои “аз“, той можеше да се свърже, възможна беше дори среща. Алекс се зае как внимателно да обясни това на своите Аз във сегашните времена, описвайки явлението като размножена самоличност. Всъщност тези хора имаха различни имена, произход и съдба, но Алекс беше наясно, какво ги свързва. Това беше пак той, рзлични негови „Аз“, по същото време или наблизо до това.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 23. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар